Прочетен: 3015 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2009 22:30
Инвеститори произнесоха присъдата си над икономическите политики на руския премиер Владимир Путин след критичната му реч на срещата на Световния икономически форум, в която той обвини Запада за подклаждането на най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам, коментира "Блумбърг".
Още в ранните часове на търговия в петък рублата поевтиня с един процент и падна до рекордно ниски нива спрямо валутната кошница евро-долар.
С особено рязък тон в швейцарския курорт Давос Путин обвини Съединените щати, че не са успели да предвидят избухването на кризата, която на практика сложи край на инвестиционното банкиране в досегашния му вариант.
Бившият президент предупреди за опасностите от "безграничната държавна намеса" и протекционизма в икономиката, заявявайки че сляпата вяра във всесилната държава е грешка, както е било доказано още от падането на Съветския съюз.
"Самата идея руснаци да изнасят лекции на Запада как да управляват икономиката е абсурдна," категоричен бе присъстващият на форума професор по история от Харвард Найъл Фъргюсън. "Това придава на срещата в Давос нереално измерение," коментира британецът.
След като наследи Борис Елцин през 2000 г. Владимир Путин започна процес на консолидация на правителствения контрол, отслабвайки политическата опозиция и използвайки успешно природния газ като средство за външна политика.
Опитът на настоящия министър-председател в икономическата сфера обаче не е толкова добър - провежданите политики направиха Русия негостоприемна за чуждите капитали, което по изчисления на BNP Paribas е довело до изтегляне от страната на инвестиции в размер от над 290 млрд. долара. Особено неуспешна в последно време е и фискалната политика, като независимо от похарчените от август 2008 г. насам 211 млрд. в подкрепа на рублата, тя остава третата най-зле представяща се валута за 2009 г. след зимбабвийския долар и беларуската рубла.
"Правителството откри, че не може да диктува на пазара какво да прави," заяви Джордж Няняс, шеф на базирания в Москва хедж фонд Denhom Hall Management.
Путин, който вижда бъдещето на рублата като петенциална котва за икономическата стабилност на региона, засега не дава знаци да е успял да обуздае пазарните сили. Руската парична единица в едно с цените на петрола, който остава основен износ за Москва. Цената на добивания в Урал сорт круд се срина с 69 на сто от юли насам, достигайки нива от 43,48 долара за барел – далеч под 70-те долара необходими за балансиране на федералния бюджет през 2009 г.
Прогнозите са спадът в цените да вкара Русия – най-големият износител на енергия в света – в рецесия още през тази година, поставяйки е наред със САЩ и европейските държави, станали обект на критики в речта на премиера Путин.
След септември, когато признаците на световната криза бяха усетени и в Русия, правителството наложи високи мита върху вноса на автомобили и камиони, за да защити местните производители, обеща да изкупи акциите на загазилите корпорации и обяви програма за финансиране на външните задължения на руските компании в размер от 50 млрд. долара. В замяна на държавната помощ на олигарсите бе наложено да заложат част от акциите си като гаранция за подкрепата на Кремъл.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/01/30/624407_rublata_padna_riazko_sled_rech_na_putin/
Пищовът - четене, труд и изобретателност
РЕЧ НА ЖОЗЕ МАНУЕЛ БАРОЗУ