Властта на малкия архипелаг Търкс и Кайкъс, който се намира в района на Бахамските острови, бе сменена в средата на август. Генерал-губернатор на тази британска отвъдморска територия стана Гордън Уидеръл. Няколко месеца преди това британската кралица Елизабет II анулира част от конституцията на острова, разпусна местния парламент и правителството. Премиерът и депутатите обвиниха кралицата и Уидеръл в държавен преврат. Губернаторът отвърна с обвинения в корупция, а световните борси - със срив на котировките на застрахователните компании. Все пак Търкс и Кайкъс е голяма офшорна зона, която активно се използва от застрахователите. Сега вече британските финансови власти разполагат с информация за всичко, което става там.
Под натиска на САЩ, Великобритания, Германия и Франция офшорките една след друга разкриват данни за своите клиенти. Швейцарските банки вече предадоха на САЩ и Франция информация за хиляди свои клиенти - французи и американци. Германското разузнаване измъкна от банки в Лихтенщайн данни за немците, а по-късно Лондон и Берлин накараха княжеството да подпише с тях специално споразумение за размяна на информация. За да избегнат санкции, договори с големите държави подписаха Австрия и Люксембург, а парламентът на Андора премахна гаранциите за банковата тайна за чужди граждани. Изглежда глобалната война с кризата плавно преминава във война със собствените граждани и финансовите им права.
Офшорните скривалища
Данъчните оазиси отдавна бодяха очите на правителствата на по-големите държави. С тяхна помощ множество компании и отделни лица се измъкваха от плащане на данъци. Често оттам преминаваха и капитали със съмнителен произход. Но за мнозина офшорките бяха символ на свободния капитализъм - те позволяваха бързо да се прехвърлят пари във всяка точка на света, без да се дава отчет някому. Те не задаваха излишни въпроси на клиентите си, не вземаха от тях данъци и предлагаха добро финансово обслужване.
Моделът се оказа толкова търсен, че повечето държави се отнасяха благосклонно към офшорките. “Меденият“ период обаче приключи с настъпването на глобалната криза.
“Заради кризата паднаха бюджетните постъпления и властите се загрижиха за събирането на данъците от гражданите, които крият пари в офшорките. Няколко години САЩ се опитваха да получат данни за американските клиенти на швейцарската банка UBS, но именно кризата ги тласна към по-активни действия“, твърди Дмитрий Косталгин, партньор във фирмата Taxadvisor. Американското правителство заплаши банката да замрази активите й в САЩ, след което UBS моментално сдаде клиентите си на американските данъчни власти.
Борбата с банковата тайна преминава под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Този месец тя проведе в Мексико специална конференция, посветена на необходимостта да се повиши прозрачността на световните финанси и да се подобри информационния обмен между данъчните институции. На нея бе формулирана и амбициозна цел - за три години ОИСР да постигне абсолютна прозрачност при движението на средства в офшорките. За този период всички данъчни райове трябва да подпишат със страните-членки на ОИСР споразумения за размяна на информация. Именно тогава финансовите власти биха могли да знаят всичко за движението на капиталите на собствените граждани.
Островче на прозрачността
Разкриването на притежателите на сметките и на движението на парите е първата стъпка към новите ограничения.
“Борбата за прозрачността на офшорките е част от реформите за глобалното финансово регулиране, твърди Михаил Солодков, директор на Банковия институт към Висшето училище по икономика. - Именно липсата на контрол върху финансите доведе до положението, при което из света се шляят огромни капиталови потоци. Ако се отчетат не само собствените пари, но и ценните книжа, преди всичко дериватите (вторични ценни книжа - бел.ред), става дума за суми, които са в пъти по-големи от брутния вътрешен продукт на всяка държава. В повечето случаи тези потоци минават през офшорките. “
Доскоро Франция и Германия активно се застъпваха за падането на банковата тайна. Докато САЩ напълно бяха загърбили проблема. Но позицията на Белия дом се промени с новия президент - Барак Обама не възприема банковата тайна като абсолютна ценност. В отговор републиканците го нарекоха социалист и фашист, но като цяло те не могат нищо да направят. Банковата тайна вече не съществува в обичайния си вид.
Решенията на ОИСР фактически бяха последният пирон в ковчега на финансовата конфиденциалност. Кризата просто доведе до логичен край тенденцията за ограничаване на банковата тайна. На Запад първата видима стъпка към ликвидирането й бе направена през 1990 г. - тогава Съветът на Европа прие конвенцията “За прането, откриването, изземването и конфискацията на доходи от престъпна дейност“. Следващият удар бе нанесен от войната срещу тероризма и мерките срещу финансирането на терористичната дейност. А Конвенцията на ООН против корупцията от ноември 2003 г. директно призна, че разследването на престъпленията е по-важно от финансовите тайни на гражданите.
Парадоксът е в това, че главният гробокопач на финансовата конфиденциалност стана държавата, която някога фактически е породила офшорките. “Всички закони за офшорките са били писани през 30-те години на миналия век от юристи на щата Ню Йорк. Те са лобирали за интересите на престъпните групировки в Ню Йорк и Чикаго, които след отмяната на сухия режим трябвало да легализират печалбите, спечелени от незаконната дейност. Най-интересното е, че в САЩ има щати, примерно Делауеър и Уайоминг, в които при регистрация на компаниите се гарантира по-голяма конфиденциалност на собствеността, отколкото в много офшорки“, обясняват експерти. Разбира се, американските офшорки не бдят над тайната на сто процента - при нужда местните данъчни могат да получат цялата необходима информация.
По подобен начин действа и Великобритания, превърнала се истинска “повелителка на офшорките“. Британските Вирджински острови, островът Мен, Каймановите острови и много други отвъдморски територии на Великобритания свято пазят информацията за своите клиенти. Но пред пратениците от Лондон те нямат тайни. Историята с правителството на островите Търкс и Кайкъс е добър урок.
http://banks.dir.bg/2009/09/28/news5137033.html
