През първия си мандат Джордж Буш обеща, че данъчните му облекчения ще съживят икономиката. Но заради ниския ръст и неконтролираните разходи дефицитът стигна небесата. Днес повечето икономисти смятат, че икономиката е прекалено слаба и намалените ставки трябва да се подновят

Едва ли ще намерите по-ревностен защитник на големите намаления на данъците от времето на Джордж Буш от Глен Хъбард, върлинестия 51-годишен икономист, който е декан в Columbia Business School. Академикът републиканец бе един от умовете, създали данъчните облекчения първоначално като вътрешен човек на кампанията на Буш, а впоследствие и в ролята на първия главен икономически съветник на президента. Идеята на облекченията, въведени през 2001 и 2003, бе да се поощрят работата и спестяването и да се стимулира икономическият ръст в дългосрочен план. Хъбард е особено горд с данъчните облекчения, въведени през 2003 върху дивидентите и капиталовите приходи, които сам нарича „най-силно ориентираната към икономически ръст данъчна реформа от времето на Кенеди насам".

Сега, когато идва времето за подновяване на тези данъчни намаления, въведени от Буш - те изтичат на 31 декември, освен ако Конгресът не се задейства - Хъбард е разколебан. Резултатът от намалените данъци според него е опорочен от дефицита, трупан с години. Докато не се промени траекторията на разходите, казва той, дефицитът просто е равносилен на бъдещи данъци. Така изправяме днешните данъци срещу утрешните.

Именно. Дебатът относно подновяването на данъчните облекчения на Буш е само началото на една битка, водена от цяло поколение. Сега, когато се очаква здравните и социалните разходи да се увеличат рязко с пенсионирането на хората от поколението на бебешкия бум, конфликтните точки се изясняват: Какво очакват американците от правителството си? Колко имат право да получават и колко биха платили сами, и от какво са готови да се лишат?

Някои от предишните безусловни поддръжници на данъчните облекчения днес имат ново мото или по-точно старо мото с ново тълкувание: Всичко се плаща. Бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, един от влиятелните поддръжници на данъчните намаления от 2001, заяви на 1 август в предаване по NBC, че подновяването на данъчните облекчения, без да се направят нужните съкращения в харченето, може да се окаже катастрофално. Грийнспан каза още: „Аз съм силно за данъчните облекчения, но не и когато се правят с пари назаем."

Данъчните облекчения на Буш се появиха в резултат на едно рядко стечение на политически и икономически обстоятелства, каквито може никога да не се появят отново. Те се основаваха на един стабилен принцип: Хората - и в ролята си на работещи, и в ролята си на инвеститори - реагират логично на поощренията, предлагани от правителството. Законът за икономическия ръст и данъчните съкращения от 2001 занижи най-високата данъчна ставка (за физически лица, които печелят над $200 000 и домакинства с приход над $250 000) от 39.6% на 35% до 2006 и намали с приблизително толкова и ставките при по-ниските доходи, за да накара хората да работят повече, позволявайки им да запазят по-голям дял от плодовете на труда си. Намаленията, добавени през 2003, ускориха допълнително предишните и добавиха нови съкращения при капиталовите приходи и дивидентите - мерки, с които Хъбард се гордее изключително много, тъй като те възнаграждават онези от гражданите, които пестят и инвестират.

Какво се случи с намаленията? Дълго планираното съкращаване на данъците от 2001 влезе в сила по време на слабата криза на 2001 и вероятно допълнително я смекчи, коментира Джоуел Слемрод, основател и директор на Бюрото за изследвания на данъчните политики в Ross School of Business към University of Michigan. Облекченията обаче не целяха да влеят енергия в икономиката, следвайки кейнсиански подход. От тях се очакваше да доведат до дългосрочен ръст. Трудно е да се разбере как са се справили те с тази си задача, тъй като не може да се прецени как би се развила икономиката без тях. Много компании въведоха изплащането на дивиденти, за да се възползват от данъчното облекчение, но дали това е довело до увеличаване на инвестициите, не е ясно. Неоспорим е фактът, че дефицитът нарастваше, докато американската икономика се развиваше все по-бавно: след края на кризата от 2001 средният годишен ръст бе 2.3 и остана такъв до декември 2007, когато икономиката се гмурна в най-устремния срив от Голямата депресия насам.

Днес голямата безработица оказва допълнително влияние върху спора относно подновяването на данъчните облекчения. Демократите, които първоначално бяха срещу тях (твърдейки, че облекченията подкрепят богатите), днес са склонни да ги подкрепят, тъй като смятат, че икономиката има нужда от помощ. Компанията за икономически консултации от Сейнт Луис Macroeconomic Advisers смята, че ако данъчните намаления на Буш (и скромните данъчни облекчения за средната класа на президента Барак Обама от 2009) „залязат напълно", както го изисква настоящият закон, ще се стигне до 0.9 процентни пункта спад в ръста на брутния вътрешен продукт за следващата година, което би било сериозен удар, като се има предвид, че икономистите, проучени от Bloomberg News, очакват ръстът следващата година да достигне едва 2.9%. В резултат на това възможните ходове от страна на Вашингтон са изключително ограничени. Републиканците искат да подновят данъчните облекчения на Буш за 100% от данъкоплатците, докато администрацията на Обама иска да ограничи подновяването до 97 или 98% от тях, като се изключи групата на онези, които получават над $200 000 годишно, или семействата с доходи над $250 000 годишно. На 4 август секретарят на хазната Тимъти Гайтнър обяви, че страната не може да си позволи да задържи облекченията в най-високата категория.

Планът на Обама също няма да ни излезе евтино. Според служителите в сборния икономически съвет към Конгреса планът на Обама ще доведе до загубата на $2.8 трилиона приходи между 2010 и 2020. Ако се подновят облекченията и за данъкоплатците с най-високи доходи, ще се стигне до допълнителни загуби от още $700 млрд. за същия период, коментира Гайтнър.

Заради подобни загуби икономистите търсят по-евтини начини за постигането на ръст. Надпартийният Бюджетен офис към Конгреса оцени подновяването на данъчните облекчения на Буш като най-малко ефективната мярка сред предложените отчасти заради това, че богатите обикновено не харчат парите, получени чрез данъчни облекчения. Тези пари се инвестират, така че те не въздействат веднага върху икономиката. Икономистът от Princeton University Пол Кругман, който води собствена колонка в New York Times и e неофициалният теоретик на либералното крило на Демократическата партия, писа в имейл, че би предпочел да не подновява данъчните облекчения и да ги замени с други допълнителни мерки, за да помогне на щатското и местното управление, които съкратиха множество работници и намалиха социалните помощи, защото (за разлика от федералното управление) им се налага да балансират бюджетите си. И тъй като, твърди Кругман, това не може да се случи при настоящата политическа атмосфера, второто му предложение би било да се подновят облекченията, както желае Обама, но само за ограничен период от време.

Един от проблемите при евентуално подновяване на данъчните намаления е, че това не би демонстрирало фискална стабилност. Ето защо икономистът Алън Ауербах от University of California в Бъркли смята, че подновяването трябва да бъде съчетано с мерки, които ще доведат до намаляване на дефицита в рамките на следващите няколко години, нещо като например увеличаване на възрастта за пенсиониране. Бари Бозуърт, икономист в Brookings Institution, е дори още по-краен. Според него данъчните облекчения трябва да се прекратят на 31 декември и да се забрави за очакваните икономически ползи от тях. „Загазили сме толкова здраво, че ще трябва да си понесем краткосрочните последствия", т.е. удар върху ръста в резултат на увеличаването на данъците, коментира Бозуърт.

Конгресът е на съвсем различно мнение отчасти заради натиска на пазара на ценни книжа. Американската хазна може да взима заеми за 10 години при лихва от едва 2.9%, докато за гръцките ценни книжа тя е 10.2%. Чуждите инвеститори, които според последни данни държат 57% от американските държавни ценни книжа, търпят настоящите миниатюрни печалби, защото са уверени, че САЩ няма да стигнат до неизплащане или олекотяване на дълга чрез инфлация. Бдящите над ценните книжа инвеститори, които караха силом администрацията на Клинтън да следва добра фискална политика, днес вече са в ролята на упълномощаващи. Ето и коментара на икономиста Ед Ярдени, автор на понятието bond vigilantes: „Администрацията трябва да каже: Ама за какво е целият този шум? Купонясвайте си!"

С други думи, купонясвайте, докато упълномощаващите инвеститори не се събудят някой ден и не решат, че САЩ са се  закопали в дупка, от която не може да се излезе. На 27 юли Бюджетният офис към Конгреса предупреди, че може да се стигне до кошмарна ситуация, в която „инвеститорите изведнъж ще загубят доверие и лихвите по държавните дългове ще се вдигнат рязко". Службата добави: „Не се знае кога точно може да се стигне до подобна криза."

Големите данъчни съкращения изглеждаха напълно разумни през 1999 и 2000, когато Буш водеше кампанията за първия си президентски мандат и говореше за преимуществата на облекченията по време на дебатите с републиканеца Стив Форбс и по-късно с демократа Ал Гор. Тогава САЩ имаха бюджетен излишък и изплащаха националния си дълг. И макар да ни е трудно да го повярваме днес, Грийнспан, който ръководеше Федералния резерв, тогава се притесняваше, че ако САЩ изплатят целия си дълг, ще стане невъзможно да се води монетарна политика чрез закупуването и продажбата на държавни ценни книжа.

От политическата трибуна Буш направи едно очевидно ползотворно предложение: Ако правителството получава повече пари отколкото са му нужни, тогава то трябва да позволи на американците да задържат за себе си по-голяма част от това, което печелят чрез труда си. А ако данъчните съкращения спрат ръста, още по-добре. Хъбард си спомня работата си върху данъчните облекчения от 2001 дружно с Лорънс Линдзи, който по-късно оглави Националния икономически съвет, и учените от Hoover Institution Джон Коган и Джон Тейлър. Тогава Буш е толкова уверен в предложените данъчни облекчения, подписани още през юни, че смята, че въпреки намаляването на ставките САЩ ще могат да изплатят почти $1 трилион от дълга си през следващите четири години. През август в ранчото му в Кроуфорд, Тексас, Буш приветства свиването на излишъка като „невероятно добра новина", защото то щяло да бъде „фискална усмирителна риза за Конгреса".

Това, което Буш и останалите не успяха да предвидят, бе, че излишъкът на Клинтън бе просто една щастлива случайност. Данъчните приходи от капиталовите печалби бяха нараснали заради краткотрайния дотком бум. Обездвиженото правителство живееше според чергата си: Клинтън не можеше да прокара програмите за разходване на средства през контролираните от републиканците парламент и Сенат, а републиканците не можеха да прокарат данъчните облекчения заради Клинтън. А бдящите инвеститори бдяха: поискаха съобразена с инфлацията възвръщаемост за 10-годишните държавни ценни книжа от 2 до 3% средно, за сравнение днес те носят едва 1%.

След приемането на данъчните облекчения през 2001 хора като секретаря на хазната по времето на Клинтън Робърт Рубин протестираха, че държавата не може да си позволи подобни намаления, а най-противоречив бе именно фактът, че данъците са в полза най-вече на най-богатите, които щяха да получат лъвския дял от спестените долари. (Същият закон намали имотния данък на нула за периода до края на 2010.)

След това се появи второто голямо орязване на данъците -  Законът за данъчните облекчения в работната сфера от 2003. Тук отново най-много спорове имаше относно това кой получава най-големия дял от ползите, а не евентуалното влияние върху дълга. Междувременно тихомълком дефицитът се трупаше.

Хъбард, който се върнал към университетската си работа в Columbia и станал декан в началото на 2003, останал изумен от натрупаните загуби. Данъчните облекчения на Буш върху инвестиционните приходи трябвало да накарат хората да увеличат инвестициите си, което щяло да стимулира ръста и да направи работниците по-продуктивни и така в крайна сметка да доведе до увеличаване на заплатите. Ако инвеститорите обаче смятат, че този ход ще трябва да бъде спрян, за да се покрият нарастващите бюджетни липси, те съвсем няма да са готови да развържат кесиите си и така облекченията нямат да донесат никакви ползи. „Разходите по времето на Буш бяха сериозен проблем", казва Хъбард, посочвайки като пример здравните помощи, които се очаква да струват на държавата $400 млрд. за годините между 2004 и 2013.

И наистина според Heritage Foundation ръстът на разходите е допринесъл повече за дефицита от данъчните облекчения. Използвайки данни на Бюджетния офис към Конгреса,  фондацията изчислила, че данъчните облекчения от 2001 и 2003 са виновни за едва (!) $1.7 трилиона от загубените $11.7 трилиона, стопили очаквания бюджетен излишък и довели до ужасяващия дефицит за периода между 2002 и 2011 г. Сред другите причини са: неочаквано ниският ръст на икономиката и на финансовата борса - $3.8 трилиона, неочаквано големите разходи по отбраната, безразборното харчене у дома, здравният дефицит, финансовите спасителни планове и други разходвания - $3.7 трилиона, лихвени разходи - $1.4 трилиона, финансовите стимули за 2009 - $700 млрд., и други данъчни облекчения като например въведените през 2008 - $400 млрд.

Оттук насетне обаче нещата се влошават допълнително, макар и не веднага. През следващите няколко години дефицитът вероятно ще се свие благодарение на съживяването на икономиката. След това, около 2020, според Бюджетния офис към Конгреса нарасналите здравни и пенсионни разходи ще доведат до ръст и при националния дълг въпреки очакваното увеличение на данъците. Според по-положителния сценарий на Бюджетния офис държавният дълг в ръцете на обществото (освен задълженията между отделните служби като например допълнителния фонд Социално осигуряване) ще нарасне от 62% от БВП в момента до 80% през 2035. Според по-неблагоприятния сценарий - толкова лош, че вероятно инвеститорите ще се вдигнат на бунт, преди да се реализира  - дългът ще нарасне до 185% от БВП.

Политическата загадка за момента е: как да се убеди американският народ, че нещо трябва да се промени. Не може данъците да са ниски, а харченето голямо и в същото време да се запази платежоспособността. Всички във Вашингтон разбират това, но пък не им достига смелост. В края на тази година, след междинните избори, двупартийната комисия на Обама за намаляването на дефицита, оглавена от демократа Ерскин Бауълз и републиканеца Алън Симпсън, ще обяви предложенията си. Обама обаче изхарчи политическите си средства главно за здравната реформа и финансовите спасителни планове. А президентът едва ли ще прекара последните две години от мандата си, удряйки глава в стената на дефицитния проблем. Хъбард не очаква да се предприемат сериозни мерки по отношение на дефицита преди следващия президентски мандат, а според него данъчните облекчения на Буш трябва да се задържат поне дотогава. „Няма защо да се пипат данъците - казва той, - ако не сме готови за истински дебат по темата."

Да се надяваме, че този дебат ще бъде продуктивен и няма да се превърне в надвикване. Много добри икономически идеи по отношение на данъците могат да се окажат жертва на предстоящата политическа свада. Една от идеите в политиката на Буш, която заслужава да оцелее, засяга ползите от това да се държат ниски маргиналните данъчни ставки - т.е. данъците, които се плащат върху последния приходен долар. Нека ви припомним, че човек от групата на тези с най-високи доходи, който в момента плаща 35% данъци, не плаща 35% върху целия си доход. По-голяма част от доходите му се облагат с по-ниски ставки. Само най-високата горница се облага с този голям данък. Но тази горница е изключително важна, тъй като, когато човек решава дали да работи допълнително, така че да спечели още $1000 отгоре - или наместо това да се изтегне вкъщи и да позяпа телевизия - той взима решението си въз основа на тази 35% маргинална данъчна ставка, а не на базата на средната ставка. Според Хъбард намаляването на маргиналната ставка за тези, които печелят най-много (която преди беше 39.6%), допринася най-много за ръста на фона на всички останали данъчни облекчения, въведени от Буш.

Либерални икономисти като Кругман, които подкрепят вдигането на ставките при физическите лица с високи доходи, не са особено впечатлени от аргумента за маргиналните данъчни ставки и твърдят, че увеличаването на ставката е толкова малко, че то няма да накара хората да работят по-малко. За много демократи намаляването на данъчните ставки при богатите е признак на богаташко икономическо мислене. Съществува обаче и начин (подкрепян от Хъбард) да се запазят ниски маргиналните ставки и същевременно да се извличат повече данъчни приходи от по-заможните. Това може да се постигне чрез съкращаването на намаленията и освобождаванията от данъци, от които се ползват богатите домакинства. Ако по-голяма част от приходите им се облага с данъци, ще се стигне до увеличаване на данъчните приходи, без да се вдигат самите ставки.

Ще бъде ли достатъчно да се увеличи базата, върху която се налагат данъците, или са нужни по-крайни мерки? Според някои икономисти единствено данъкът върху доходите (дори ако той се коригира) няма да може да донесе достатъчно количество приходи, без да се вдигнат ставките толкова, че да се стигне до намаляване на работата, пестенето и инвестирането.

Едно от дръзките предложения е да се замени сложният и пълен с различни вратички данък върху доходите с данък добавена стойност, нещо като национален данък върху продажбите. Преимуществото на ДДС (който се прилага широко в Европа и други страни) е, че той поощрява пестенето,  като налага данък върху харченето, а не върху работата и инвестициите. Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър подкрепяше въвеждането на ДДС, както и председателят на Бюджетната комисия към Сената Кент Конрад. Политически обаче ДДС предлага нещо средно между републиканците, мразещи данъците (като например сенатор Джон Маккейн), защото се опасяват, че ДДС ще се превърне в допълнителен, а не заместващ данък, и либералните демократи, които се притесняват, че той ще удари най-силно бедните и те ще трябва да похарчат и последния си долар (въпреки че ДДС може да бъде направен така, че да защитава бедните). През април сенатът гласува с 85 на 13 в подкрепа на поправка, предложена от Маккейн, която е насочена срещу ДДС.

Данъчните намаления на Буш от 2001 и 2003 бяха едновременно мъдри и глупави. Мъдрият им аспект бе в намаляването на ставките така, че да се поощри работенето, пестенето и инвестирането. Облекченията бяха истински учебникарски пример за това как се постига по-силен икономически ръст. Но да се определят данъчните ставки, без да се взима предвид харченето, бе истинска глупост. Вашингтон намали данъците, като в същото време увеличи харченето, което в дългосрочен план се оказа невъзможна комбинация.

За бизнеса идеята да се подновят данъчните облекчения, въведени от Буш, е изключително ползотворна. В същото време ръководителите на компаниите осъзнават, че - независимо от твърденията на оптимистично настроените законодатели - ниските данъци не могат да бъдат запазени, ако правителството продължи да харчи повече, отколкото получава. „Нужна ни е сигурност. Трябва да знаем какви ще бъдат данъците", каза пред Bloomberg Radio на 2 август Даниел Клифтън, ръководител на политическите изследвания в Strategas Research Partners.

През юни 2001, когато САЩ предприеха първото от историческите данъчни намаления на Буш, пари имаше и всичко изглеждаше напълно постижимо. Днес всички са обхванати от страх - страх, че ако не бъдат подновени данъчните облекчения, икономиката ще се завърне към рецесията. В крайна сметка САЩ се нуждаят от фискална политика, основана не на надежди или на страхове, а върху реална оценка на това от какво се нуждае страната и какво може да си позволи. I BW I

- С Том Кийн и Райън Донмойър

Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved. 

 http://www.businessweek.bg/news.php?category=2&id=5395&page=0