Защо пак с този протекционизъм?

юни 10, 2012 от Стоян Панчев 50 Коментара

 

Един преглед на българските медии напоследък оставя неприятно чувство за за(въз)раждаща се протекционистка реторика.

 

Стоян Панчев

Един преглед на българските медии напоследък оставя неприятно чувство за за(въз)раждаща се протекционистка реторика. Само в едно от последните предавания на Цветанка Ризова, двама последователни гости (социолог и политик) се обявяват в „защита” на родния производител и отпъждане на китайските стоки. Свидетели сме на поредното рециклиране на познатия аргумент за турския/македонския домат, който (ако не знаете) освен нечестен, е и по-малко вкусен от българския.

Да погледнем най-важния според думите на политиците участник в пазарната размяна  – потребителят.  Какви ще се последствията за него от ограничаването, следователно оскъпяването, на вноса на определени стоки в страната?

На първо място, ще имаме моментално прекъсване на най-важния пазарен процес – този на свободното договаряне. Щом една стока намира купувачи, то размяната ѝ носи облаги на двете страни – ако трябва да сме конкретни, хората, купуващи китайски стоки, искат да ги потребяват и оценяват придобиването им като по-полезно от запазването на монетарния им еквивалент. Когато в покупко-продажбата се намеси държавата със своите регулации, тя неминуемо изменя доброволно постигнатия баланс в сделката.

На второ място, спомената по-горе намеса ще принуди потребителите да се обърнат към скъпите, непредпочетени български продукти, които се фаворитизират от политиците. Или в случай, че не желаят да се върнат към тях, ще бъдат таксувани през ефектите, произтичащи от въвеждането на тарифи и квоти. Големите печеливши ще бъдат тези бизнеси, които успеят най-умело да лобират пред властимащите за квоти в своя бранш, а сметката ще се плати от наивните избиратели.

В свой монограф от 1986 г. Мъри Ротбард използва reductio ad absurdum, за да покаже колко безсмислени са протекционистките бариери. Той пита, ако работеха толкова добре и наистина водят до повишаване на благоденствието, то защо нямаме тарифи между отделните градове (как така кюстендилски череши в София, а местните производители?), между квартали ( вносът на сандвичи от Младост 3 в Младост 1 е стар проблем), дори между съседи. Не може ли семейство Иванови да издаде декрет за спиране покупката на стоки, произведени извън дома, не е ли това най-висша отдаденост на семейните ценности, които политиците ни винаги са намирали за изключително важни?

Добър пример за цената на протекциите може да даде американската стоманена индустрия от началото на века[1]. От тарифите първо пострадва автомобилостроенето. За всеки седан, асемблиран в страната, е необходима стомана за около $700, когато заради протекции цената на тон скочи с $50, общият резултат е $6,5 милиарда годишно допълнителни разходи за ползвателите на 130 милиона тона от продукта. Тези пари облагодетелстват собствениците на леярни, но в същото време водят до затваряне и местене на фабриките, ползващи суровината, и до по-скъпи стоки за крайния потребител.

Ситуацията е по-неприятна, когато става дума за т. нар стоки от първа необходимост. Ограничаването на вноса на храни води до директното им поскъпване, а е известно , че българите харчат над 50% от дохода  си за храна и жилище, като процентът е по-голям при хората в лошо икономическо положение.  Налагането на своеобразен „данък българско производство” със сигурност няма да им се отрази добре и едва ли биха го подкрепили.

Затова повече икономическа грамотност, по-малко популизъм от всички, моля.

http://ekipbg.com/2012/06/10/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D1%81-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/


http://svejo.net/1554048-globalization-zashto-pak-s-tozi-protektsionizam

Бъди сигурен, че повечето хора ще подкрепят протекционизма защото са икономически неграмотни. Особенно журналистите.
Поздрави.