Жалко, че няма кой да изпрати на обучение и директора на НИМ
Валентин Хаджийски, Ню Йорк
5 Декември 2007

Божидар Димитров

Преживяхме и второто действие на фарса с “мита за Баташкото клане” – предизборната пропагандна акция на мозъчния тръст от интелектуалци, близки до президента Първанов – и лично на директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров.

Първото действие завърши с пълен провал за тях – за пръв път българомохамеданите в Родопите гласуваха масово за ДПС и на изборите за евродепутати през май, и на местните избори през есента, на които и в самия Батак се наложи ДПС. Свидетел съм, че до 2006 г. българомохамеданите гласуваха поне наполовина и за други партии, например с. Триград, Девинско, имаше кмет от БСП.

Второто действие започна, когато ВАЦ най-сетне научи за хулиганските прояви на двата си високотиражни български вестника, извини се официално на потърпевшата изкуствоведка, зарече се да контролира съдържанието на “Труд” и “24 часа”, да прати журналистите на обучение и пр. Дано немските медии да са разяснили, че работата не тръгна от редакциите на двата софийски вестника – те подеха темата от мозъчния тръст на президента. Жалко, че няма кой да изпрати на обучение и директора на НИМ.

Вместо да изпише вежди, щабът на Първанов извади очи. Не ми идва друго освен – още веднъж – крилатата фраза на френския циник: “То беше по-лошо от престъпление, то беше грешка!”

Да, освен грешка на политика, беше и престъпление на държавния глава, чиято роля е да сплотява нацията, да дава пример за сдържаност и толерантност по деликатните етнически и религиозни въпроси, а не да я разединява, разпалвайки омраза към български граждани, да подстрекава разни тълпи и медийните им израстъци да зоват за разправа – и физическа – с български учени, за отнемане на гражданството на български граждани по рождение.

Не влиза в задачите на държавния глава и неговите съветници, както и на парламента, МС и отделните министерства, а също и на местните власти, да дават становища по (никому извън научната общност неизвестни) изследователски проекти, които не са финансирани от държавата, и да организират “спонтанни” “всенародни” предизборни обругавания на авторите им по местожителство.

Каква “провокация” е един неизвестен на широката общественост изкуствоведски проект, колкото и еретичен – или дори невежествен да е? Кой от многото еретични проекти, развенчаващи Ботев или Левски, е предизвиквал такъв скандал? Никой нямаше да чуе за г-жа Балева, ако не беше публикацията на Б. Димитров в “24 часа” от април т.г. – истинската провокация. Позорно е, че и ръководството на БАН хвърли камък.

Повечето ругаещи сигурно не са разбрали, че Балева не отрича факта на клането и явно се интересува от друго – как се е формирал един политически, “виктимологически” мит чрез манипулация на образите на минали страхотии. Ругаещите не са наясно и какво във факта на клането им е толкова скъпо и представлява национална гордост. Понеже то не представлява гордост за националния поет Вазов – напротив, съдейки по началото на “Опълченците на Шипка”, Батак е за него по-скоро един позорен факт, който “в миналото наше хвърля своя мрак” – но срамът се отмива от подвига на Шипка. Вазов не обича “виктимологията”, а юначеството. Кой може да сравни “Възпоминания от Батак” с “Кочо”?

Четейки описанието на Ю. Скайлер и разказа на полския художник А. Пиотровски за по-късната инсценировката на клането, наистина човек остава с мрачно впечатление. Не помагат за изглаждането му и готическите пощенски картички с художествено подредени или разхвърляни черепи и кости – богохулно извадени от костницата и останали може би и от друго време, преди клането.

Не е ясно дали ругаещите Балева също разбраха, че клането не било работа толкова на турци, колкото на българомохамеданите от съседните села, познати и роднини на батачани – което не е казано ясно у Захари Стоянов, а май не се разбирало и от Българската православна църква,  канонизирала баташките нови мъченици за вярата. Всъщност до 1908 г. българската държава не разграничавала технически българомохамедани от турци – а след това различието станало много съществено, чак до последните етапи на “Възродителния процес” в 70-те и 80-те години.

Много трудно е да се обясни каква е вината на ДПС, днешните български турци, днешна Турция (проектът бил финансиран от Турция според в. “Атака”) и нейните “американски и израелски покровители” за Баташкото клане. Клането е трагичен епизод от време на религиозен фанатизъм, халифатска тирания, стари спорове за земя между батачани и съседите им, изобщо дълга история на вражди.

А една цивилизована и отговорна власт в 21 век трябва да работи за преодоляването на фанатизма у по-необразованите си граждани, за недопускане имуществените, културни и битови противоречия между хората да добиват религиозен и етнически профил – не да нагнетява омраза с тясно -партийна, користна цел – мобилизация за избори, хвърляне камъни в градината на другата партия.  

Истерията мобилизира за пореден път, с отслабваща сила, най-ретроградните сили у нас, идейните и организационни наследници на “Възродителния процес” – не е забравено, че Първанов започна политическата си кариера като говорител на ОКЗНИ. Хората, които останаха слепи и глухи за една Сребреница, станала под носа им, и се държаха за “скъпия си другар Милошевич”! За щастие, както се вижда и по Интернет форумите, все повече обикновени българи стават непромокаеми за пропагандата на омраза.

Свободата на научното изследване от политическа репресия е основна ценност в цивилизованото общество. Включително и свободата на изследванията на историка Божидар Димитров, който – наред с обективните си приноси – има и доста екзотични тези, като например, че (пра)българите били по-едри на ръст от западноевропейците, но не защото имали “расово превъзходство”, а защото ядели повече месо; че Борис I бил подучил тайно Кирил и Методий да напишат азбука за държавата му; че бил пратил Климент и другите ученици да се учат при тях едва ли не с държавна стипендия.

Как трябва да се пише в 21 век за трагични исторически събития като Баташкото клане? С разбирането, че каквото се напише у нас, вече се чете в цяла Европа, понеже сме в ЕС, езикът ни е официален език на ЕС. Не че преодоляването на стереотипите е лесен процес – и по-развитите демокрации се спъват в него на всяка крачка. Но фактът, че ще сме подложени на постоянна международна критика, е неоспорим.

Интересно е сравнението между статиите в българската и английската Уикипедия. И двете сигурно са писани от български историци. Картичките с надписите от кости могат да се видят само на английската (Batak Massacre), там има и обективно описание на скандала от т.г. В българската статия (Баташко клане) вместо това има емоционални описания на зверства – печене на шиш, набиване на кол, вадене на очи.

Едното е писано да се чете от чужденци, другото – между нас.

Е, няма вече да има само “между нас”. Време е да свикваме.

*Статията е публикувана в сп. “Диалог”, бр.39

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=134322&srcpos=11

КОМЕНТАР НА СИЙМОР ОТ ФОРУМА НА МЕДИАПУЛ, КОЙТО СПОДЕЛЯМ НАПЪЛНО.

Отличен коментар на политическата страна на спекулацията Батак. След който ми става ясно защо псевдонимът "чичо Фичо" предизвиква острата алергична реакция на ченгетата.

Няколко думи за ОКЗНИ.

През януари 1990 БКП демострира "реформираност" и осъди на думи "възродителния процес". (Още помня олигофренския възторг на Иван Ангелов, с който съобщаваше на измъчените помаци пред парламента: "Партията ви връща имената, партията ви връща имената!")

Изплашени от измъкването на централното ръководство, местните ръководства на БКП и служители на ДС, преки участници във "възродителния процес", направиха масови протести в смесените райони, от оито се роди националистическото ОКЗНИ. Препоръчан на лидерите на ОКЗНИ от Божидар Димитров, Първанов влезе в парламента от тази партия, мисля от Перник.

За разлика от вербувания през 1973 Божидар Димитров, Първанов е вербуван през октомври 1989. Както признава и вербувалият го Цвятко Цветков, ДС е планирала създаването на ВМРО. Но ВМРО е оглавено от един друг агент от различно управление на ДС - Красимир Каракачанов, вербуван също през 1989, месец май. А Първанов е насочен към друга "патриотична формация".

Но играта е била не само с "патриотичните" партии. Друг агент - Сава, оглави ДПС. Направено беше всичко възможно ДПС да не се присъедини към СДС, което щеше да остави БКП в малцинство в бъдещия парламент. За тези партийни сметки беше платено с обособяването на районите на ДПС и феодализирането им от Доган.

Но отново към "патриотичните" партии. В блога си - http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/07/blog-post_29.html - Невена Гюрова предава разказа на Николай Добрев, че две управления на ДС се скарали кой да оглави ВМРО.

В тази много интересна статия Невена Гюрова прави извод, който напълно споделям: ДС трябваше да овладее и насочи национализма. Иначе както в другите соц страни националното чувство би разпознало като свой основен противник Русия, която де факто за 50 години е отнела българския суверенит.

Успехът на иначе доста елементарните български ченгета да деформират националното чувство ще се види и при посещението на Путин, което няма да предизвика възмущението на патриотите, националистите и родолюбците.