Алберт Айнщайн – донжуан и кръшкач, но гениален физик и човек
14.03.2009 09:22

Преди 130 години е роден Алберт Айнщайн. Легендарният учен, създал теорията на относителността, и до днес остава една от най-загадъчните личности в научния свят. Въпреки многото публикувани биографии и мемоари, истината около фактите в живота му си остава точно толкова относителна, колкото и теорията му. Едва през 2006 година архивът на Еврейския университет в Йерусалим направи публично достояние кореспонденцията на великия гений с неговите деца и с жените, докоснали се до Айнщайн.

От писмата става ясно, че Айнщайн е имал не по-малко от десет любовници. Предпочитал скуката на лекторската работа в университета, обичал да посвири на цигулка, а за най-близък човек смятал приемната си дъщеря Марго. Именно тя подарява над 3500 писма на баща си на Еврейския университет в Йерусалим с условието, че те ще бъдат “разсекретени” не по-рано от 20 години след смъртта й.
Личният живот на гениалния учен винаги е представлявал интерес за обществеността.
От компаса до интегралите
Бъдещият нобелов лауреат се ражда на 14 март 1879 година в немското градче Улм. Нищо в детството му не предвещавало великото бъдеще – момчето започнало да говори късно, а речта му била малко забавена. Някои от биографите се шегуват, че първата му научно – изследователска работа започнала на 3 години. На малкия Алберт подарили компас. Удивен, че стрелката винаги сочи в една посока, “младият учен” се влюбил в компаса и го въртял в продължение на часове. В същото време родителите на Айнщайн се притеснявали заради проблема му с приказването. По-малката му сестра – Мая Винтелер-Айнщайн разказва, че Алберт дълго си шепнел сам на себе си дори и най-елементарните фрази, преди да ги изрече на глас. Навикът му да говори бавно в последствие започнал да дразни и преподавателите му. Въпреки това, още от първите дни на Айнщайн в началното католическо училище, става ясно, че е много надарен ученик. Затова и го прехвърлят направо във втори клас.

Айнщайн започва да учи в гимназията, когато семейството му се премества в Мюнхен. Обаче предпочитал да изучава самостоятелно любимите си науки. Това дава резултати - Айнщайн забележимо изпреварва своите връстници в точните науки. На 16 годишна възраст той владеел апарата на диференциалното и интегрално смятане. В същото време много четял и прекрасно свирел на цигулка. По-късно, когато го питали какво го е подтикнало да създаде теорията за относителността, Айнщайн казва, че се е вдъхновил от романите на Достоевски и философията на древен Китай, по които се увличал именно в гимназиалните си години.

Провал
Без да завършва гимназия Айнщайн заминава за Цюрих, за да постъпи в тамошното политехническо училище. Обаче се проваля на встъпителните езикови изпити, както и по ботаника и зоология. Изпитите по математика и физика взема с отличие и веднага е поканен в последния клас на кантоналното училище в Аарау. След завършването му става студент в Цюрихския политехникум. Там негов преподавател по математика е Герман Минковски. Твърди се, че именно на Минковски е заслугата за придаването на завършен математически вид на теорията на относителността.

Айнщайн “успява” да завърши университета с много висок успех и… с отрицателна характеристика. В учебното заведение му се носи славата на безнадежден кръшкач от учебни занятия. По-късно самият Айнщайн казва, че “просто нямах време да ходя на занятия”. Дълго след завършването си младият учен не може да си намери работа. Айнщайн смята, че е бил “дискриминиран” от преподавателите си, които го недолюбвали заради независимостта му.

Великият донжуан
В университета Айнщайн се “влюбва” в жените. С времето изборът му се спира върху Милева Марич, с която се запознава в Цюрих. Милева е 4 години по-голяма от него, но учат заедно в един курс. Двамата се сближават покрай интересът към трудовете на великите физици. Айнщайн имал нужда да споделя с някого впечатленията си от прочетеното. Милева става пасивния слушател, което не удовлетворява младия учен. В същия период съдбата не среща Айнщайн нито с приятел, равен на него по сила на ума (това може би не се случва и в целият му житейски път), нито с жена, чието обаяние да не изисква търсене на общи допирни точки в научна платформа.

Съпругата на Айнщайн също “блести в математиката и физиката” – умеела добре да се справя с алгебрични изчисления и се ориентирала доста добре в аналитичната механика. Тези качествата позволяват на Марич да участва в написването на основните трудове на своя даровит съпруг.

Връзката между двамата обаче започва да се руши и то именно по вина на Айнщайн. Алберт минава за човек, ползващ се с успех сред жените и това води до постоянни сцени на ревност от страна на Марич. По-късно синът им – Ханс-Алберт – пише: Майка ми беше типична славянка с много силно развити и устойчиви във времето отрицателни емоции. Тя никога не прощаваше обиди…
През 1919 година двамата се разделят, след като пет години не живеят заедно. Още същата година Айнщайн се жени за своята братовчедка Елза. Съвременниците й я описват като жена с тесен кръг от интереси, свеждащи се предимно до дрехи, скъпоценности и сладката страна на живота. От разсекретените през 2006 година писма става ясно, че по време на втория си брак Айнщайн е имал около десет романтични връзки. В това число – със секретарката си и със светска дама на име Етел Мичановски. Последната го преследвала с такава агресия, че самият Айнщайн казва: тя просто не контролираше постъпките си.

За разлика от Марич, Елза не обръща внимание на многобройните изневери на съпруга си. Тя по свой начин помага на учения – стреми се да поддържа в ред всичко, касаещо материалната страна на живота му.

“Трябва просто да се изучи аритметиката”
Както всеки гений и Айнщайн страдал от разсеяността си. Разказва се, че веднъж, качвайки се в трамвай в Берлин, той по навик се задълбочил в четене. След това, без да гледа дал на кондуктора предварително приготвена сума за да плати билета си.
- Не стигат, - казал му кондуктора.
- Не може да бъде, - отговорил учения, без да откъсва поглед от четивото си.
- Не стигат, Ви казвам.
Айнщайн просто поклатил глава. Кондукторът се възмутил:
- Ето, смятайте. Тук са 15 пфенинга. 5 липсват.
Айнщайн бръкнал в джоба, от където извадил вече приготвената сума и там действително се оказала липсващата монета от 5 пфенинга. Кондукторът просто се усмихнал и му казал: Чичо, не се притеснявай, просто трябва да научиш аритметиката.

Лошата инвестиция
Своя велик труд – Общата теория на относителността – Айнщайн завършва през 1915 година в Берлин. В нея се излага съвсем ново схващане за пространството и времето. Освен всички други “странни явления”, теорията предполага отклонение на светлинните лъчи в гравитационни полета, което се доказва в последствие от английски учени.

Нобеловата премия по физика Айнщайн получава през 1921 година, но не за гениалната си теория, а за обяснението на фотоелектричния ефект (излъчването на електрони от определени вещества под въздействието на светлината). Само за една нощ ученият става известен в цял свят. От обнародваната преди три години кореспонденция на учения става ясно, че цялата премия той инвестира в САЩ. В последвалата Велика депресия Айнщайн губи почти всичко.

Въпреки международното признание, в самата Германия ученият постоянно е подлаган на преследване, при това не само заради еврейския си произход, но и заради антихитлеристките, пацифистки и социалистически възгледи. Ученият пише в подкрепа на своята антивоенна позиция: Пацифизмът ми е инстинктивно чувство, защото смятам убийството на човек за отвратително деяние. Отношението ми не се основава на някаква умозрителна теория, а е плод на дълбока антипатия спрямо какъвто и да е вид жестокост и ненавист. В края на 1922 година Айнщайн се отправя на дълго пътешествие. В Палестина той присъства на тържественото откриване на Еврейския университет в Йерусалим.

Изключването от проекта “Манхатън”
През времето на неговото отсъствие в Германия политическата обстановка се изостря. По време на лекция в Берлинския университет радикално настроени студенти принуждават Айнщайн да напусне аудиторията. В един от вестниците се появява дори призив за убийството на учения.
През 1933 година на власт в Германия идва Хитлер. Същата година Айнщайн взема решение да напусне страната и емигрира в САЩ. През март той декларира напускането си от Пруската Академия на науките и заминава за щатите, където започва работа в института за фундаментални физични изследвания в Принстън. След 1933 година ученият никога повече не се завръща в Германия.

В САЩ Айнщайн получава американско гражданство, едновременно с това запазва и гражданството на Швейцария. През 1939 година той слага подписа си в писмо до президента Рузвелт, в което учени предупреждават, че нацистите може да се сдобият с ядрено оръжие. В същото писмо физиците изразяват готовността си да започнат изследвания и разработка на такова оръжие за Съединените Американски Щати. Документът се смята за основополагащия в проекта “Манхатън” – програмата за създаване на американска атомна бомба.

Участието на Айнщайн обаче в “Манхатън” се ограничава именно до поставянето на подпис под това писмо. През същата 1939 година той е “отлъчен” от всички секретни правителствени разработки, заради уличаването му във връзки с комунистически групи в САЩ. За атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки през август 1945 година ученият научава от пресата.

Отказът да стане президент
В последните години от живота си Айнщайн прави оценки на ядреното оръжие единствено и само от гледната точка на пацифист. Той и още няколко известни учени се обръщат към лидерите по цял свят с предупреждение за опасностите от използването на водородни бомби.

В края на жизнения му път ученият има шанс да се пробва и в политиката. Айнщайн е сред инициаторите за създаването на държавата Израел. Когато през 1952 година почива израелския президент Хаим Вайсман, премиерът на Израел по това време Давид Бен-Гурион кани Айнщайн да стане президент на страната. Великият физик отговаря така на това предложение: “Трогнат съм от предложението на Израел, но със съжаление и прискърбие трябва да отклоня поканата”.

Айнщайн остава загадъчна личност до края. Почива на 18 април 1955 година. Смъртта му е забулена в тайна. За погребението му научават само ограничен кръг хора. Според легендите, заедно с него е погребана и пепелта от всичките ръкописи на разработки, не видели бял свят. Говори се, че усещал приближаването на края и собственоръчно изгорил недовършените си работи преди да си отиде от този свят. Айнщайн смятал, че някои от изследванията му могат да навредят на човечеството. Мнозина изследователи дори са убедени, че тайните, които Айнщайн отнася със себе си, наистина са могли да преобърнат света. И тук не става дума за бомба. Експертите казват, че в сравнение с последните разработки на учения, атомната бомбата просто би изглеждала като детска играчка.

Относителността на теорията на относителността
Великият учен вече не е между живите от над половин век. Неговата теория обаче постоянно е подлагана на проверки и опити да бъде опровергана. Не са малко онези, които наричат гения на Айнщайн “лудост” и определят теорията му като “спирачка за истинската наука”.

Ако беше жив днес гениалният физик сигурно разсеяно би се усмихнал на подобни твърдения. Или още по-ясно би показал на критиците си какво мисли за тях, като повтори жестът с изплезването – снимка, която изниква в представите на всеки при споменаването на Алберт Айнщайн. Както и знаменитото E = mc<sup>2

http://www.dnesplus.bg/Science.aspx?f=109&d=271566</sup>