Прочетен: 5599 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2012 14:51
Противовъздушно оръдие на германски катер
В началото на 1944 г. съветският черноморски флот разполага с един линеен кораб, 4 крайцера, 6 разрушителя, 29 подводници, 13 преследвача на подводници, 3 канонерки, 27 големи миночистача, 1 монитор, 47 торпедни катера, 27 бронекатера, 44 малки миночистача, 113 стражеви катера и голям брой малки единици. Въпреки че са възстановени базите в Одеса и Севастопол основните бойни сили продължават да бъдат базирани в Поти и други кавказви пристанища. Съветският флот превъзхожда германския в Черно море многократно. Въпреки това неговата борба с германските съдове си остава крайно неефективна.
Съветското командване предприема активни действия по море по време на евакуацията на полуостров Крим в периода от 14 до 27 април 1944 г. когато между Констанца и Севастопол в двете посоки пътуват 25 конвоя с германски и румънски кораби. Те са подложени на множество атаки – общо 28 пъти, 14 пъти от самолети, 12 пъти от подводници, 1 път от торпедни катери и един път от канонерки. Потопени са общо 2 по-големи германски кораба(Ossag и Leo), но голямата част от транспортната армада остава незасегната. От общо евакуираните 72 358 войници от Севастопол загиват около 1 000 души. Съветските загуби обаче са драстично по-високи, имайки впредвид превъзходството им – те се състоят от 12 самолета, 2 подводници и 1 торпеден катер. Ефективността на бойните действия на съветските подводници също си остава крайно ниска. В периода април-май 1944 г. са проведени общо 50 торпедни атаки и са изстреляни общо над 100 торпеда като липсват данни дори за един потопен германски кораб. Един е повреден, а три вероятно са леко засегнати.
След като приключват съветските операции в Крим и Северното Черноморие обаче съветските кораби започват все по-често да нарушават германските комуникации. Така на 22 август 1944 г. командването на групата армии „Южна Украйна” нарежда да се евакуират по Дунав войските и корабите от Черно море. В Браила се събират около 160 военни и 24 спомагателни съдове. На 24 август обаче съветските танкове вече са пред Констанца, а други части правят десант и завземат Жребияни в делтата на Дунав като по този начин преграждат пътя на корабите, които са останали в морета, и те не могат да навлязат по реката.
Така на 25 август 1944 г. повече от 100 германски кораба потеглят от Браила към горното течение на река Дунав. Политическите събития обаче се движат със страшна сила и на същия ден новото румънско правителство е обявило война на Германия. Румънската артилерия започва да обстрелва довчерашните си съюзници и те спират в района на Турну Северин. Част от корабите са натоварени на влакови композиции от сръбския град Прохово, за да бъдат превозени до Белград. Те пъвутат под честите атаки на югославски партизани. Повече от 60 съда се самопотопяват или са изоставени от екипажите им между Сомовит и Прохово.
По същото време Турция отказва да пропусне през проливите немските кораби от Черноморския флот и те се оказват в капан. Не им остава друго освен да се самопотопят. Немските командири нямат друг избор освен да навлязат в български води. Така на 25 август последният германски съд напуска най-южното румънско пристанище Мангалия, за да не насочи към северното българско Черноморие.
Краят на германския Черноморски флот
германски торпеден катер в Черно море
Германските кораби, които пристигат във Варна заемат търговския кей и двата бряга на канала към езерото. Техните командири започват преговори с българските власт(25 август 1944 г.). От българска страна се настоява корабите и екипажите да бъдат разоръжени, докато немците искат убежище в неутрална на СССР страна. На 27 август се стига до компромисно решение: корабите да бъдат разоръжени и екипажите да напуснат страната, като за тази цел им бъдат осигурени влакови композиции. Командирът на германските торпедни катери обаче отказва да се подчини. Той извежда корабите си от варненското пристанище и те се самопотопяват край Балчик.
Сутринта на 28 август част от германските кораби с минимален екипаж напуска варненското пристанище и застава на дрейф на 5-6 мили от брега. Още на излизане от пристанището те започват да изхвърлят в морето оръжия, боеприпаси и ценно съоръжения и оставят двигателите да работят без охлаждане и мазане. След това един миночистач обикаля корабите и събира екипажите. После идва катер с бойна група на борда, която поставя взривен заряд с часовников механизъм на всеки кораб. Следобед обаче се надига буря и останалите около 20 кораба в пристанището не могат да излязат в морето и да се самопотопят. Операцията продължава на 29 август 1944 г. и след като са потопени още няколко съда екипажите напускат Варна и потеглят на Запад. Изоставените в пристанището десетина германски кораба са охранявани от български войници до 9 септември 1944 г., когато попадат в съветски ръце.
Съдбата на германските съдове в Черно море и изваждането на самопотопените кораби
немски моряци на борда на стражеви кораб KFK
Съдбата на много от немските кораби в Черно море не изяснена и до днес. На 20 август 1944 г. съветски бомбардировачи нападат пристанището на Констанца и там повреждат три германски подводници – U 9, U 18 U и 24. Останалите три се изтеглят на юг като Германия предлага на Турция да ги закупи, но турците отказват, тъй като не искат да компрометират своя неутралитет. Командирът на U 23 решава да мине пред проливите в потопено състояние, но подводниците получават заповед от гросадмирал Рьодер да се самопотопят. Това става на 10 септември 1944 г. на две-три мили от турския бряг в района на Зонгулак. Екипажите са интернирани в Турция. През последните години подводниците са локализирани от турски леководолази на дълбочина от 20 д 40 метра. Обмисля се превръщането им в туристическа атракция.
В периода август-септември 1944 г. край българското Черноморие се намират 101 германски кораба. 71 от тях се самопотопяват във Варненския залив и два в Бургаския залив. Общо 28 от корабите са изоставени от екипажите без да бъдат потопени. Съдбата на голяма част от съдовете обаче е идентична. На сутринта след преврата на 9 септември 1944 г. първите съветски кораби навлизат в български води.Те са посрещнати от български торпедни катери, които ги прекарват през минните полета край Шабла. Българските власти им предават изоставените от германците кораби.
Впоследствие започва и широкомащабна операция по локализирането и изваждането на потопените съдове като тези действия са възложени на аварийно-спасителния отряд АСО-130 на Черноморския флот. В операцията участва и малка група от български военни моряци и водолази. До края на Втората световна война в Европа са локализирани общо 45 кораба, а до 1947 г. – 73. Съдовете лежат на дълбочина от 10 до 25 метра. Изваждането обаче им е трудно и изисква голямо напрежение, като освен това е и опасно поради наличието на снаряди, бомби и торпеда на борда им. В операцията участват един български 40-тонен плаващ кран, три влекача и спомагателни съдове. До края на войната са извадени общо 20 кораба като част от тях са отбуксирани в Севастопол за ремонт, а останалите – предадени на български предприятия за нарязване. Съветското командване позволява на българската страна да извади и ремонтира няколко от корабите за свои нужди.
Съветският отряд АСО-130 се връща в Крим през 1947 г. като при заминаването си предава на българският флот специалната водолазна техника. След това операциите по изваждането са продължени от българи като са извадени още немски кораби, части от тях и много черни и цветни метали. Някои от корабите са ремонтирани, други преустроени и впоследствие служат дълги години в българския военен и граждански флот. Но голяма част от германските съдовеп продължават да лежат на дъното на Черно море и до ден днешен.
По материали на списание "Клуб ОКЕАН", брой 2, 2009 г.
Линквам постинга в две групи към вибокс7!
18.03.2012 17:02
Това не само, че не е крайно, но който знае историята добре ще ги кълне докато е жив за това, че съсипаха България и българския народ! Така наречената "победа" на комунистическите еврейски варвари е пирова, а на тактически оперативно ниво те са губещи, няма сражение във войната, в което червеноармейските дивашки орди да дават по-малко жертви от Вермахта - факт!!!
09.04.2012 22:19
Бягай на Бузлуджа, там си ги приказвай тези. :)))
http://dimenzed.blog.bg/history/2012/03/22/osuetenata-bombardirovka-na-varna.926658
19.04.2012 00:05
1 - България е щяла да се освободи и без руска подкрепа. Просто това е щяло да стане няколко години по-късно. Решението да създаване на българска държава е взето още на Цариградската посланическа конференция през 1876 г.
2 - Доста противно ми е да чета, как някой болен комунистически мозък се подиграва с убийството на Романови. Едва ли знаете, какво са правили с тях "гордите борци за трудовото човечество" по време на това варварско деяние. Да, варварско е. Четете тук: http://alexanderherzdorf.blog.bg/history/2011/12/30/ubiistvoto-na-romanovi.874220
Това обаче е запазен прийом на комун.онанистите - те или деца ще убиват, или църкви ще взривяват, или ще морят населението с изкуствен глад... Такива са им разбиранията, такива са им действията. Става ми жалко, когато видя как някой оцветен в червено мозък като вашия, вземе да ги защитава...
3 - Васил Радославов е допускал грешки и историята си е казала мнението за него. Но да говорите с такъв тон към короновата особа като Цар Фердинанд І е просто под всякакво възпитание и достойнство. Аз пък, където се е чуло и видяло комунист да има възпитание или достойнство.
4 - За бойните действия в Черно море по време на ПСВ може да прочетете тук: http://vimpel.boinaslava.net/ Темата обаче е за германския флот в Черно море през Втората световна война. Ще е хубаво да ги разграничите.
И още нещо - следващия път поне с едно име застанете, тъй като вече ми втръсна от анонимни червени тиквеници, които се имат за специалисти във всяка област на човешкото знание, но вдействителност знанията им по обем и по качество не са кой знае какво...