Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2015 21:36 - Какво може да научим от денят, в който САЩ изгориха до смърт 100 хиляди души
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1731 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Какво може да научим от денят, в който САЩ изгориха до смърт 100 хиляди души ANONYMOUS BULGARIA / 3 дни ago

Излишната американска бомбардировка над Токио през 1945 г., е един от митовете за „добрите войни“, използвани за доказване на безкрайните военни политики днес.

image

Улиците на Токио, 10 март 1945 (Снимка на Ишикауа Койо)

Само преди няколко дни, на 9 Март, 2015 г., се навършиха 70 г., от най-смъртоносният ден на Втората световна война.

През онази нощ, умряха повече хора от напалмови бомби, а не от атомните удари над Хирошима и Нагасаки, но малцина са наясно, че тази атака въобще се е състояла.

Липсата на церемониални или официални извинения за бомбардировките не са изненадващи имайки предвид, че повечето американци виждат тази война като „справедлива война“ водена от „най-великото поколение“. Тези етикети оставят войната и зверствата, извършени от американците до голяма степен недокоснати от критиките.

Малкото неща около бомбардировката, които са на разположение за да се учат в САЩ, са разказани от гледната точка на американските военни чрез обикновено пристрастните американски военни историци.

Тези, които търсят по-добро разбиране за трагедията от 9 март 1945-та, трябва да бродят из купища история, която е посветена главно на героизма и стратегията на американските военни. Дори завладяващата сила на бомбите, които бяха хвърлени този ден, са вдъхновили холивудски гиганти като Джордж Лукас.

Най-важният разказ около събитията от 9 март, 1945, е че американските пилоти и военни стратези, като генерал Къртис Лимей, архитектът на бомбардировката, „не са имали друг избор“, освен да изгорят до смърт 100 хиляди цивилни японски граждани.

image

Къртис Лимей

Повечето историци изглежда вярват на Лимей и дори считат, че е трябвало да бъде похвален за взимането на такива „трудни решения“ по време на войната, защото предполагаемо тези трудни решения са спасили живота на хора и от двете страни като сложили край на войната от рано.

Колко малко им е трябвало за да хвърлят огнените бомби, а не да търсят алтернативни решения за приключване на войната.

Втората световна война се е водила брутално на всеки фронт. Японските военни са убили почти 6 милиона китайски, корейски и филипински граждани до приключването на войната. Въпреки това да се твърди, че японските жени и деца са заслужавали да умрат от ръцете на американските военни, защото тяхното правителство е убило цивилни в други азиатски държави е една неоправдана позиция във всяка една морална и етична рамка.

По време на Операция „Meetinghouse“ около 300 бомбардировачи B-29, летящи на 3 км височина за да избегнат ефектите на реактивната струя от 100 до 200 мили в час, хвърлят около 500 хиляди бомби М-69 (наречени „Телефонна карта Токио“), които били специално проектирани да изконсумират до най-голяма степен дървените жилищни структури на града. Това са около 1700-2000 тона бомби, от които минимално 1 милион души губят жилищата си, на ред с изпепелените 100 хиляди мирни и цивилни души.

Групирани в комплекти от по 39, всяка М-69 се разпръсквала на 610 метра от земята и излизал бял фосфорен предпазител, изглеждащ на чорап за фитнес, който подпалвал желиран бензин на 35 метра във въздуха преди удара. Подобно на лепкава огнена чума, огнените кълба от напалм се вкопчвали във всичко, което докосвали. Бомбардировките станали още по-ефективни тази нощ, защото имало големи ветрове, които превърнали хилядите отделни пожари в един колосален. Температурите в града бушували между 300 и 1000 градуса по Целзий, като в някои области пожарите стопили и асфалта.

Лимей планирал тази атака точно заради големите ветрове от по 50 км в час с цел да засили ефекта от бомбите. В крайна сметка 4 кв км от Токио са били буквално стопени до пепел.

Американците са знаели, че цивилните не са могли в ден на бомбардировки да се скрият под земята. Те твърдят, че японските боеприпаси били в Токио, но цяла година преди това правителството на Япония защитило същите под земята, където не били досегаеми от въздушните атаки. Въпреки това американските военни знаейки това предприемат атаката срещу цивилното население, не срещу военни цели.

Генералите на САЩ са знаели, че войната е била практически невъзможна да се води вече от японците поради предишните им огромни материални загуби. Също така и много преди 9-ти март американските военноморска флота са блокирали доставките на гориво и други материали към Япония. Толкова голяма блокада, че местното население е било обричано до толкова на глад, че да не го интересува да участва във войната вече. Победата над японците беше гарантирана още през началото на годината.

През януари 1945-та, два дни преди Рузвелт да се срещне със Сталин и Чърчил, японците предложили да се предадат с почти идентични термини на тези, които в последствие бяха приети от американците през 2 септември.

image

Ялтенската конференция. Чърчил, Рузвелт и Сталин

Защо бомбардираха мирните жени и деца след като Япония е капитулирала тотално?
Всички тези историци подмазвачески продължават да бълват тонове лайна, които осмиват фактите.


Тошико Хигашикауа, който е бил на 12 по време на бомбардировките разправя:

„Имаше огън на всякъде, видях един човек уловен от ноктите на огнения дракон и преди да успеете да кажете Джак Робинзон, дрехите му избухнаха в огън. Други двама също видях как бяха хванати от огъня и изгоряха. Бомбите просто продължаваха да падат.“

Тошико и семейството му побегнали до училищната сграда в съседния квартал, търсейки убежище от пламъците, където в един вход чул виковете на деца: „Помогнете! Горещо е! Мамо! Тате! Боли! Помощ!“ Моменти по-късно, Тошико загубил хватката на ръката на баща си в тълпата. Баща му държал с другата си ръка по-малкото му братче Еичи. След това Тошико не видял никога повече татко си и братчето си.

image

Източник: архиви на САЩ

Коджи Кикушима е била на 13 тогава и разказва как бягайки от огромния огън търчала на долу по улицата, защото семейството ѝ и още стотици били заклещени от пламъците. Горещината била толкова силна, че Коджи скочила от моста в реката отдолу. Оцеляла скока. На сутринта, когато се върнала на моста видяла планина от трупове. Никога повече не видяла семейството си.

image

Рисунка на моста Кототои направена от Кано Теруо, който бил на 14 годинки по време на атаката. Загубил майка, баща и сестри, цялото си семейство

image

Картина на Катсуми Хидесабуро, бил е на 16 по време на атаката

Сумико Морикауа е била на 23 през този ден. Нейният съпруг е участвал във войната. Имала 3 деца, едното 4 годишния Киичи и две близначки на по 8 месеца, Ацуко и Риоко. Когато огънят започнал да гори къщите в нейния квартал, Сумико побягнала с децата до близкия воден парк. Почти до ъгъла на парка, якето на Киичи се запалило.

„Пари! Мамо! Пари!,“ плачело детенцето. Сумико скочила в басейна с двете си дъщерички и Киичи, но огнена топка ударила Киичи в главата, майката угасила бързо.

Сумико припаднала и се събудила за да открие, че двете и дъщерички са мъртви, а сина ѝ едвам дишал. Водата в басейна се изпарила от горещината. Затичала със сина си до пункт за помощ и започнала да му дава чай от собствената си уста. Той отворил очи за малко и казал „Мамо!“, преди да умре.

image

Токио, 1945 след бомбардировките. Източник: архиви на САЩ

image

Майка и син, изгорени по време на атаките над Токио. Снимка: Ишикауа Койо, източник: архиви на САЩ

През този ден е имало близо 1 милион пострадали в Токио и неизброими истории подобни на тези по-горе.

image

Рисунка на Фукушима Ясусаке, 6 г. по време на бомбардировката

Повечето от жертвите са били жени, деца и старци, защото мъжете са воювали във войната.

image

Жертви на бомбардировките над Токио по улиците на града.

Така че, защо американците са продължавали да нападат и тероризират цивилните японци, знаейки че войната можеше да свърши вече? Много казват, че американците са пъчели по този начин мускули пред Съветския съюз в очакване на студената война. Безброй страници са изписани за това. Но което се пренебрегва твърде често е проявата на расизъм в този ден. Това е американският расизъм, който най-добре обяснява степента на ядрените и напалмови атаки. Могат да разказват и почти 200 хиляди американци от японски произход, които загубиха препитанието си в резултат на лагерите за интерниране на Рузвелт. О да, концентрационни лагери за американци от японски произход в Америка. Страната на мечтите.

Виж ТУК

Автор: Рори Фаринг
Източник: jacobinmag.com




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. bojinkata - Бомбите са си хамерикански спец...
03.05.2015 23:17
Бомбите са си хамерикански специалитет!
цитирай
2. minevv - отряд 731
04.05.2015 09:29
????
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39738579
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031