Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2016 22:59 - 9 септември:фактите между лозунгите и вицовете
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1492 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
9 септември: фактите между лозунгите и вицовете
Ирина Вагалинска
 

 

Преди Девети, след Десети. В новата българска история има само две дати, които се нуждаят от предлог, а не от уточняване на месеца и годината. Понякога си мислим, че ни е ясно за какво става дума, без да споменаваме дори столетието. Но дали наистина ни е ясно?

 


Да се говори и да се пише свободно за същността на 9 септември 1944 г. стана възможно едва след 10 ноември 1989 г. Но оттогава се отприщи такъв буен поток от емоции, че търсенето на фактите си остана сложно занимание - дори за историците. Паралелно с академичните спорове дали става дума за въстание, военен преврат или за революция, започнала с окупация, се появиха и пародиите. Днес можем да сме „В крак с времето" и изглежда, че пътят от соцлозунгите до вицовете и от „Овчарчето Калитко" до „Сестри Палавеви" е смешно къс. Само че „преди" за ирония се е плащало и с живот, а „след" - най-много с обвинение във вандализъм или лош вкус. Иначе 70 години по-късно сблъсъците около Паметника на Съветската армия пак се очертават крайни: някои искат да го разрушат, други - само да го боядисат, трети - да се поклонят. А Big Brother пуска специално издание „Образцов дом"...


Парадокс ли е, че за 70-годишнината от 9 септември първи ни подсетиха риалити продуцентите, а не политиците? Светът е шоу повече от всякога, пък и в БСП са много заети с предизборната борба.


Съобщенията за кръгли маси и поднасяне на цветя, организирани от леви партийци, минават скучно и незабележимо на фона на мощната реклама за Big Brother. В Къщата ще се срещнат „както известни лица, живели и по онова време, така и млади, популярни, които само са чували за Тодор Живков". И за да е по-сигурно, че ще влязат в зрелищен конфликт, ще ги разделят на „номенклатура" и „работническа класа". Отделно всеки ще бъде и „таен агент", а „методите на VIP Brother ще са по-усъвършенствани дори от тези на Държавна сигурност, така че да се гарантира безпрецедентно забавление...", добавят в анонса създателите на шоуто.
Междувременно на Фейсбук страницата им се трупат лозунги като „Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм" и снимки от възстановката на „милиционерска акция" с удряне на печати по краката на момичета с къси поли по улиците на София. Пак там може да сe прочете и пълният текст на обновената в „соцстил" песен на рапъра Криско "Идеал Петрофф":


„...Къща - образцов дом, столовата - кореком/навремето на екстрата й викат кондом./ В спалнята диверсия, влизат партизани петилетка мани, мани, мани..."


Нищо чак толкова разтърсващо като качество или като идея, след като фраза от Тодор Живков влезе още през 2005-а в „3 в 1" на „Ъпсурт", Галя и Милен Цветков. Колкото до лозунгите от годините след 1944-а, те отдавна са обект на колекционерска страст и преливат от сайт на блог и обратно. Уикипедията също има представителна сбирка: „В чест на 9 септември да озъбим целия български народ", „Който не познава Сибир, той не познава СССР", „25 години народна власт - 25 години цирк!" и така нататък в същия дух.
За по-младото поколение това си е чиста веселба, а за голяма част от по-старото да преработва страховете и лъжите в смях е дори терапевтично занимание. Но има и противници на „олекотяването" - те още са разделени на враждуващи лагери в реалния живот, а не в риалити форматите.


По-спокойно с цифрите, моля


Докато едните пишат възмутени писма до общината заради изчезнали букети от Паметника на Съветската армия, другите съчиняват патетични призиви за подобаващо отбелязване на „кървавата за българската история дата 9 септември 1944". Цитатът е от обръщение на Гражданска инициатива за демонтиране Паметника на Съветската армия, което припомня за годишнината от извършения „държавен преврат в условията на окупация от СССР и с помощта на Съветската армия", последван от „невиждан терор, убийства и насилствена болшевизация на страната ни", като „според различни данни само в първите 2-3 месеца след 9 септември 1944-а, са убити между 20 и 40 хиляди наши сънародници".


Съответно се канят всички желаещи пред „паметника-лъжа, паметник на насилието, паметник-УБИЕЦ", да помогнат да се „покаже истинското му лице". В случая това означава, че по него ще се лепят „снимки на български общественици, политици, интелектуалци, селяни, работници, убити в първите седмици и месеци след нахлуването на Съветската армия". Съобщението на сайта на организацията завършва със „STOP COMMUNISM!" Някои биха намерили ирония в това - най-малко заради старовремското надъхване, комбинирано с недоказани твърдения.


20 000 до 40 000 убити в първите месеци след 9 септември? По-внимателно с цифрите, моля! Вече го няма оправданието на току-що отключените крайни емоции от 90-те. Макар още да текат спорове около най-правилното формулиране на това, което се е случило на 9 септември 1944 г., има достатъчно доказани факти в изследванията. Сред тях с изчерпателност, четивност и засичане на данни от различни източници изпъква монографията на младия историк Александър Везенков „9 септември 1944 г." (ИК „Сиела"), издадена и с подкрепата на Института за изследване на близкото минало. Тя излезе в началото на тази година, но в Софийския университет вече я препоръчват на кандидат-докторантите по Съвременна българска история.


В тази книга става дума и за голямото шикалкавене около броя на жертвите: преди десети ноември официално не ги споменават, а след 1989-а различни източници опитват да ги изкарат или твърде малко, или ужасно много - в зависимост от пристрастията. Най-скромното число е под 1000, най-голямото - над 30 000. Всъщност заедно с екзекутираните от Народния съд убитите са били със сигурност над 4000, но вероятно под 7000, резюмира авторът. И добавя, че това е достатъчно, за да се говори за вълна от терор, несравнима с нищо друго в новата ни история: за последвалите 45 г. управление има по-малко убити, отколкото само през есента на 1944-а.


Шумете, тенджери, тигани


Другите числа, с които се „играе" на едро още от 1944-а, засягат броя на нелегалните. С пропагандна цел комунистите обичат да закръглят: имали сме 20 000 партизани и 200 000 ятаци, все борци за народна свобода. Но иначе скоро след завземането на властта са събрани точни данни за вътрешно ползване, предадени в централата на Отечествения фронт: всичко 5654 живи партизани и 2000 убити, 1948 членове на бойни групи и 12 252 ятаци. Който не вярва - да провери в Централния държавен архив. От документите се вижда и че само около 5% са хванали гората през 1941 и 1942 г., близо 25% - през 1943 г. , а останалите - чак през 1944 г., когато положението на фронта е коренно променено.


Преувеличаването на броя на партизаните, роенето на „активните борци срещу фашизма и капитализма", както и идеализирането им в многобройни поеми, романи, филми и песни, естествено, ражда не само възторг, но и присмех. Като начало - в шепи, тайно, защото политическите вицове в соцвремената неслучайно са групирани в „Златната решетка". Сред най-популярните анекдоти през 70-те и 80-те е онзи за намерения дневник на партизански командир, в който пишело: „Страница 1 - днес победихме стражарите. Страница 2 - днес стражарите победиха нас. Страница 3 - днес ние им го върнахме... И така до последния лист от дневника, на който трудно се разчитало: Накрая на горския му омръзна и ни изгони всички от гората."


По сайтовете днес е популярен още един виц от този тип, отбелязан като взет от книга на професор Славов: „Двама изтощени от престрелка партизани спират да отдъхнат и въздишат: „Ех, мама му стара, няма ли най-после да дойде 9 септември, че да си починем и да поживеем!"


Още по соцвремената една от най-известните партизански песни „Шумете, дебри и балкани" се пее и в други „аранжименти": „Шумете, тенджери, тигани.." Който е бил ученик на бригада през 70-те, ще си спомни и как тогава оригиналното „...ний идем горди партизани/ народни верни синове" се подменяше от „...ний идем бодри калпазани/със нож и вилица в ръка".


Има ли сериозни причини партизаните да бъдат иронизирани и извън песните като „кашкавалджии"? Наистина, те са разрушавали и ограбвали мандри, защото се е смятало, че това удря по износа за Германия, а и обезсмисля реквизициите, пояснява Везенков в книгата си „9 септември 1944 г.". Така те хем са се зареждали с провизии, хем са печелели симпатии сред селяните - без голям риск. Но далеч не са правели само това - според полицейските архиви основните акции не са „кашкавалени", а са нападения над общини и кметски наместничества, изгаряне на архиви, обиране и убиване на служители на властта. И да, в пиковата 1944-а в Балкана е имало между 5500 и 7000 партизани, от които една трета комунисти, а повечето от останалите - ремсисти. Като цяло доста по-малко, отколкото в окупираните Югославия и Гърция, но все пак забележително много на фона на други сателити на нацистка Германия като Румъния или Унгария, отбелязва Александър Везенков. Тук възниква въпросът на какво се дължат разликите, който пък води до отговора какво е улеснило действията на партизаните, бойните групи и останалите действащи лица около 9 септември 1944 г.


Разцелуваха се, а после дълго плюха


Никой не отрича антихитлеристката насоченост на партизанското движение у нас. Но дали създаването му е било подчинено на патриотични или пък по-скоро на съветски цели? В един дълъг период от новата ни история двете не са се смятали за взаимно изключващи се. Неоспоримият факт е, че движението е създадено не при влизането на германските войски в България през пролетта на 1941-ва, а два дни след настъплението им на съветска територия - на 24 юни същата година. По данни на ръководството на Работническата партия (комунисти) през януари 1941-ва тя наброява около 9 хиляди членове. До 1944-а няма драстични промени, така че дори да добавим 15-ината хиляди ремсисти и симпатизантите, пак няма да се получи основа за „всенародно въстание". Извършен е преврат, но доста различен от всички останали дотогава, отбелязва авторът на „9 септември 1944 г." Зад този има няколко дни заговорничене и неясноти до последно, а не сериозна подготовка. Само деветосептемврийският преврат съвпада с навлизането на чужди войски. А офицерите, участвали в основния удар в София, са нещо като „подизпълнители" и не калкулират влияние - просто предават властта на политическите лица.


Сред тях е и „старият превратаджия" Кимон Георгиев, чието име внася известно объркване сред неангажираните с политиката граждани: комунистите ли идват или какво? През 1944 г. още няма телевизия, затова малко преди 6 и половина сутринта той прочита прокламацията към българския народ по Радио София. В нея се оповестява съставянето на ново правителство на ОФ, което ще спаси страната от гибел. Това съобщение става сигнал за завземане на властта в цялата страна с активното участие на току-що освободените политзатворници - партизаните успяват да стигнат до големите градове най-рано по обед. Гражданите и селяните без ясна партийна принадлежност могат да изберат едно от двете: да се спотайват у дома или да излязат и да демонстрират радост.


Съвременници на събитията твърдят, че амбулантните търговци едва успявали да отговорят на търсенето на ленти с надпис ОФ. Казармите пък масово развели червени знамена на 10 септември - да се премахне и последното съмнение у кого е властта. С иззетите пушки и пистолети пък се въоръжила набързо сформираната народна милиция. Някои новоизпечени милиционери били боси и изобщо не знаели как се борави с оръжие, а други гърмели от радост „като на Заговезни", пише в спомените си Константин Муравиев. На новините за самонаранявания и други случайни жертви новият министър на вътрешните работи Антон Югов реагирал със забрана на „всякакви стрелби" два дни след взимането на властта. Напусто...


В първите дни на хаос се случвали и куриози, достойни за продължение на първия партизански роман-пародия „Сестри Палавееви", с който Алек Попов неутрализира цял куп романтично-приключенски четива от типа на „Овчарчето Калитко". Ето как например партизанският командир Васил Балевски описва превземането на асеновградското полицейско управление: „Ентусиазмът беше толкова голям, че когато влязохме в участъка, някои от другарите, не познавайки полицейския началник, се разцелуваха с него, а след това дълго плюха..." Паралелно тече и посрещането на съветските войски, които още на 8-и сутринта навлизат в Североизточна България. На места ги приветстват и самите партизани, но все пак се случва войниците да развалят букети, за да видят няма ли вътре скрит експлозив.


По-добре и танковете да дойдат


Главният удар в София не протича съвсем гладко. Датата и мястото се сменят няколко пъти: първо се говори за 29 август, после за 2 септември, а и на 8-и срещу 9-и не всичко върви по план. Всъщност навреме пристига само Учебната рота на Военното училище, определена да завземе пощата, телефонната централа и централния телеграф, отбелязва в изследването си Александър Везенков. Няма съпротива, вместо пропуск на охраната се показват автомати. Дали е било много напрегнато? Един от водачите на рота - поручик Цанев, дори успява да завърже флирт и да се ожени за една от телефонистките после. По-големите притеснения са около Прожекторната рота на капитан Димитър Попов, която влиза в Министерството на войната с над два часа забавяне. Призори за подсилване на позициите там пристига и противовъздушна батарея от Говедарци с 12 оръдия, а към 4.30 ч, неочаквано дори за някои от посветените, се подреждат и десетина танка. Възниква изнервящият въпрос за какво точно са дошли танкистите - да охраняват новата власт или да защитават старата?


Работата е там, че вербуването на началниците на Танковия полк се оказва трудна и несигурна работа. Лично Цола Драгойчева провожда пратеници да ги уговарят неведнъж, но те се дърпат и това е добре известно в отечественофронтовските среди. Накрая се намесват вече спечелени за каузата офицери, стига се и до стрелба по един от най-упоритите противници на преврата. Всички знаят, че е по-добре и танковете да дойдат... Ето как по ирония на съдбата те всяват смут в деня на голямата промяна 45 години преди да повлияят на другата голяма промяна.


А къде е през това време Тодор Живков?


Освен военни в София по време на преврата са забелязани и група нелегални - на пост в Градската градина. От година на година значението им расте: според легендите и Тодор Живков бил сред тях - всъщност не, направо ги ръководел! Да не забравяме и как овладял Погребите, Централната поща, как лично докарал танкистите... Всъщност по това време Тодор Живков е координатор на оперативно бюро, създадено от областния комитет на РП, за да организира охраната на стачките и демонстрациите в столицата, слага край на митовете съвременната история. Макар че още през 80-те Симеон Христов се изпуска в спомените си, че като чули Кимон Георгиев по радиото, с другаря Живков се заели да организират отечественофронтовска манифестация...


Факт е, че е имало нелегални в Градската градина, потвърждава Александър Везенков в новата си книга - но тяхното присъствие няма значение за събитията. Затова пък има запазена чернова на доклад, писан от Димитър Ганев от името на ЦК на Работническата партия при отиването му в Москва в края на септември 1944 г. В първоначалния вариант на доклада не се споменава за никакви партизани в осъществяването на главния удар. Георги Димитров обаче добавя и нелегални в завземането на военното министерство - чак тогава текстът е преведен на руски и представен на Сталин. В този вид го познават и западните източници, от които черпят информация някои сегашни антикомунисти. Ето защо може да прочетете по блоговете как партизани чавдарци, водени от „офицери-родоотстъпници" , са овладели Министерството на войната през 1944 г.


Смешно ли е това или пък тъжно? Сигурно е само, че крайностите предизвикват други крайности, а факти и емоции са две съвсем различни неща.

 

 

 

А за датата голяма - халба бира


Много преди лозунгите да станат анекдоти, и смешките бяха лозунги. Един поглед в архива на в. „Стършел" ще го потвърди. Първите страници през 40-те неизменно съдържат голяма карикатура с внушение на пропаганден плакат. Някои от тях са подписани от големи имена в българското изобразително изкуство, но това не ги прави по-малко нелепи. Представете си само: едра грозновата мома с надпис „Опозиция" през гърдите се люлее до напет момък хубавец с лента ОФ. Би изглеждало като невинен флирт, но той държи пръчка и не пита само от любезност: „Кажи сега кого либиш ти?" А отговорът е Фасистчо.


При липсата на интернет и телевизия вестниците и радиото са приоритет за новата власт. Времето на позивите и партизанските бюлетини е свършило, сега може да се получи пълен контрол над средствата за масова информация. След 9 септември комунисти са назначени на ключови постове - техни хора отговарят за печата и за радиото. Спират старите вестници, в редакцията на „Зора" започват да се правят "Отечествен фронт" и „Свобода". В самото начало има дори опити за превземане на директорски кресла с пушки: като този на писателя Орлин Василев, разбързал се да измести Константин Константинов в Радио София с помощта на неколцина въоръжени другари. В крайна сметка Георги Димитров слага на поста политемигранта Карло Луканов.


„Стършел" тръгва през 1946 г. и нито веднъж не пропуска да напомни за 9 септември по подобаващия начин. Чак до 1989-а, когато Орлин Орлинов отбелязва датата със злободневката „Трябва ум и ред да сложим": „...Май че ставаме окати/във световната мъгла/щом без помпани плакати/вършим своите дела. Щом без лозунги фанфарни/ с мъка крачим, но напред... Где сте двери лъчезарни/вий, чешми с бълбукащ мед?... А за датата голяма/халба бира - не е зле!/ Халба бира? Бира няма!/Ура! Мале! Оле-ле!"

 

 

Девети преди Десети


„Деветосептемврийската народнодемократична революция, социалистическа по своя характер, е продължение на делото на Великата октомврийска социалистическа революция, нейно повторение в главното, в основното."
Из програмата на БКП, 1971-ва

„Изключителната слабост на правителството на Муравиев, изправено пред две огромни заплахи: революционното надигане в страната и навлизането на Червената армия, позволи на ОФ да премине непосредствено към овладяване на политическата власт... При тези условия през нощта на 8 срещу 9 септември войската, подпомогната от нелегалните бойни групи, завзе главните учреждения на столицата."

Из „Кратка история на България", 1981-ва


„Деветосептемврийско народно въстание - народно въстание в България, извършено на 9 септември от трудещите се народни маси от града и селото под ръководството на БРП и при решаващата помощ на СССР и Съветската армия. Въстанието премахва политическото господство на буржоазията и установява народнодемократична власт, която изпълнява функциите на диктатура на пролетариата и открива пътя за построяване на социализма в България."

Из многотомната „Енциклопедия България", 1981-ва

 

 

 

Нов живот за Калитко


Както казва сегашният главен редактор на в. „Стършел" Михаил Вешим, не можеш да оцениш напълно „Сестри Палавееви", без да си чел или поне да си чувал за „Овчарчето Калитко". Единствената известна книга на Иван Хаджимарчев е преиздавана многократно - всяко десетилетие поне по веднъж, от средата на 40-те та чак до края на 80-те. Тя влизаше в задължителните четива за лятната ваканция и само който не е бил ученик преди Десети, не би могъл да си представи колко време отива за такъв дебел том.


Но пък може би и затова животът на Калитко не свърши с края на романтичния Девети. Все още го има и в уикипедията, и на сайта на bg жаргон. От електронния речник ще разберете, че калитко днес е нарицателно за човек, на когото му върви, сиреч късметлия. С пояснения, че първообразът е герой от повестта "Овчарчето Калитко", известен главно с това, че помага на партизаните и всеки път успява да се измъкне от полицията. А ако искате да се запознаете по-отблизо с него, няма проблем. Антикварите веднага ще ви намерят добре запазен екземпляр за 5-6 лева.


Иначе и съвсем безплатно може да прочетете в интернет вица за овчаря, който си пасял стадото и си мърморел: „Еййй, и времето на дъжд отива, и тея овце хич не ма слушат... Ц-ц-ц..." Докато не изскочили партизаните и не го заплашили с автомати да им каже къде да се скрият от хитлеристите. Показал им овчарят една долчинка и пак занареждал: „Ейййй, и времето на дъжд отива и тея овце хич не ма слушат..." Прекъснали го хитлеристите, и те с насочени автомати: „Бързо казвай къде са партизаните!" Посочил им той и пак замърморил: „Еййййй, и времето на дъжд отива, и тея овце хич не ма слушат, и с партизаните някак неловко се получи..."




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2909294
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?