Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2015 15:21 - РЕАЛИЗЪМ ЛИ?(Бони и животът-купон, истинската красота на българската жена)
Автор: plamenaivanovablog96 Категория: Хоби   
Прочетен: 1914 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес всички ще ходим на представление, затова си представете, че си купувате билет  и сте един от хилядите зрители в обширна концертна зала. Представихте ли си го? Добре. Сега сигурно се питате: „И кого чакаме?”.  Само ще ви помоля да не ме заглушавате с аплодисментите си, защото дойде времето да ви представя  дългоочакваната личност(сега вече можете да се преструвате, че пляскате, а аз че говоря тържествено пред аудитория)! О, пристига и нашата гостенка! Виждате ли я? Ето я там, разперила ръце пред публиката, окъпана в радостни свирки и викове. Разхожда се с черна полепнала рокля. Дългата си черна коса поддържа до извивките на кръста си, падаща на прави кичури от бухналата си глава(не, нямам по-добро описание на прическата й). Лицето й има тен, но от този ъгъл на сцената  не мога да бъда сигурна дали е естествена кожа, или твърде много грим. Общо взето, това е тя. Но на нас ни предстои да я опознаем доста по-добре. Най-напред – тя е известна и обича да й казват Бони.  

Първо ще се наложи да ви разваля кефа – всъщност Бони пери ръцете си в кръчми и барове, най-често в компанията на потни мъже, които й мятат пари и салфетки. Всъщност, само салфетки(парите са в съзнанието й). Да си го кажем честно и високо – шоуто също е плод на въображението й. Бони е двадесетгодишно кръчмарско момиче, което преследва непонятни за нея европейски идеали. До тук мисля, че достатъчно намекнах колко заблудена е нашата приятелка.

Това е абзацът, в който отварям темата за реалната ни преценка за самите нас. Да, има такова нещо. И за да ви го докажа, всички ние ще си поговорим с Бони. Ще започваме ли? И да не сте, дългоочакваната от нас грандиозна личност(под това разбирайте една невероятно глупава гарга) пристига! Тя, разбира се, е доста уверена в недообмисления си стил. Не знам как трябва да се чувстваш, когато задните ти части  висят под роклята ти... ако това може да се зачете за рокля... (на мен ми прилича на блуза, захваната със стар и изтъркан колан). Ама карай, не е това най-важното, нали? Нека видим какво има Бони в главата си.

Сега можем да се върнем в началото, когато всички отивате да гледате шоу на живо, което аз водя за вас.

- Днес, скъпа аудитория, ще ни гостува една изключително интересна личност, позната като най-авангардната жена в България. Моля, аплодисменти за Борка Венева-Бони(да, казва се Борка, но тихо, че някой ще вземе да я сметне за задръстена...)!

Вие ръкопляскате бурно в очакване, докато Бони пристига на сцената и ви раздава целувки с двете си ръце. Аз ставам и я посрещам (все едно не прилича на случайно хваната от магистралата и мога да я понасям). А тя е толкова горда със себе си – с напълнените си устни, големите изпъчени гърди и много бухналата си прическа. О, тя наистина се чувства като звезда!

Сяда на диванчето и кръстосва краката си(макар че няма файда... но както и да е. Може би твърде много я критикувам. Я да взема да й дам един шанс).

- Е, Бони, как мина пътуването ти до тук? – питам я аз.

- О, чудесно, благодаря – отвръща тя с тънък глас. Не знам до колко ви прави впечатление, но говори с пресилени и сладникави тонове... Поне аз така я чувам.

Докато стоя и слушам отговора, й се чудя как въобще успява да повдигне устните си, за да каже каквото и да е(мога лесно да  я сравня с прегорял сладкиш, събирайки външността й и начина й на говорене). Разбира се, само си го мисля, иначе ще ме изгонят от въображаемото ми предаване. Извинете ме за всички скоби, ама ако бяхте на мое място и вие нямаше да се сдържите. 

- Хората днес са дошли да си поговорят с теб за много неща. Готова ли си да започнем с въпросите, които са ти задали в писмата си до нас?

- Да – усмихва се тя.

- Така. Всички българки искат да разберат как успя да станеш известна само чрез външния си вид?(като че ли не е очевидно, ама айде аз да си мълча...няма повече скоби, обещавам...)

- Значи, може би всичко започна от едно парти, на което аз си позволих доста да се забавлявам. Няма нужда от обяснения де... През това време и във фейсбука имах репутация...

Ако ви кажа, че върху лицето й се изписва изражение, все едно не разказва историята си, а пресмята математическо уравнение, не знам дали е за смях или за потрес.

- Какво те подтикна към тази промяна? – питам аз.

- Аз просто исках да бъда друга – отвръща тя.

- Имаш ли нещо против да покажем на екрана твоя стара снимка?

- Не, нямам.

На големия екран се появява снимка на Бони. А разликите от преди и сега са драстични. Момичето на снимката има чуплива кестенява коса, големи кафяви очи, които се смеят, и устни с приятна форма,  образуващи трапчинки, докато се разтягат.

Момичето сега има пера на гарга, вместо коса. Очите й не се виждат от пласта грим около тях – когато се засмее те се свиват толкова, че приличат на две тъжни черти. Лицето й е застлано с тъмен оттенък толкова, че изглежда все едно кожата й е на гънки. А устата й стърчи напред като че ли е насила залепена.

-  Как се възприемаш по-добре, Бони?

-  Определено така, както съм сега.

-  Това ли е идеалът ти за красота?

-  Да, определено!

...Да, да... Обещах да няма скоби...

- Какво преследваш в живота си, поддържайки толкова страстно тази своя визия? – питам аз.

- О, все още нищо. Аз съм весел човек. Повече предпочитам да се забавлявам, отколкото да мисля за живота си. Излиза ми се навсякъде, и това и правя.

- От къде намираш пари за тази цел?

- Работя по заведения най-често – отвърна тя с увереност.

- Добре, в крайна сметка не искаш ли да работиш нещо по-различно някой ден?

- Не, не. Животът ми е купон на всеки час и няма нищо, което искам да променя. Пък и тука в България... - тя мълчи и поглежда надолу, като  клати голямата си глава.

- Какво точно искаш да кажеш?

- Ами, тука в Парламента си кътат парите за себе си вместо да ги дават на държавата, не дават шанс и на младите българи като мен и много други хора с потенциал да се развиват, и ние просто ще си заминем от тая държава(да, да, знам..моля само да се смеете по-тихо). 

(Те такива индивиди може въобще да не се връщат... Опа, пак лично мнение. Е-е-е пък,  линчувайте ме!)

- Значи ти се иска да заминеш някъде?

- О, да, определено! Тук няма достатъчно свобода за народа.

- А замисляла ли си се, че е възможно да не зачиташ това, че си свободна да изглеждаш и да се държиш както поискаш(имам предвид като плашилото от на дядо ми нивата)?

- Това си е право на човека.

- И тази свобода не ти е достатъчна? 

- Определено не е. 

- Какво е мнението на родителите ти по този въпрос?

- Ами, аз от доста време не говоря с родителите си. Отдалечени сме, а и аз предпочитам да живея независим живот.

- Сам сама ли живееш?

- Не, с моя приятел, който държи една квартална кръчма. Там и работя.

- Това не означава ли, че си зависима напълно от него?

- Не, това е личен мой избор. Н-е-е, въобще не съм зависима.

- И какво точно работиш?

- О, ами пея, понякога танцувам.

- Значи само танцуваш на непознати в кръчма, така ли да разбирам? – питам аз.

- Да, през повечето време.

Бони се усмихва широко, докато отговаря на въпросите и с нетърпение чака следващите. Сега забелязвам, че тя вижда живота си изключително...готин...(този живот е моят кошмар, но кой ме пита мен, все пак аз съм безпристрастната водеща).

 

Време ми е да напусна главата й. Не че нещо, ама много ми дойде. Можете и вие да го направите, тя и без това няма да забележи.

Повярвайте ми, скъпи читатели, опитах се да го обърна на комедия, но тези случаи в един момент стават наистина трагични. А и ако не сте забелязали цялата тази гротеска... Къде по-точно е комедията?

 

Ние, българските жени, сме надарени с красота, чар и характер. Чувстваме се свободни да имитираме някоя си там чуждестранна фигура, известна като идеал за красота, без първо да се погледнем. Как българските жени сме много по-оправни и по-способни да се справяме с тежки ситуации. Как можем да носим народно бреме на гърба си без да се изгърбим от тежестта му. Или вие предпочитате да сте лека ветрена клечка, която се чупи след всеки полъх? Колкото и думи да изпиша, не мога да ви убедя в нищо, ако първи не започнете да се замисляте.

Не. Аз не съм тази жена. Жените, които познавам също не са. Никоя българска жена не заслужава да е тази лека ветрена клечка, като се има предвид историята, която носи след себе си.  Само това ще кажа. 


                                                 image

 

 

Благодаря, че прочетохте този текст! Ако пожелаете можете да дадете, плюс, лайк, да споделяте и да коментирате, за да разбера какво мислите за блога ми. Можете да поставяте и критики, които със сигурност ще прочета, както и личното ви мнение по въпроса. Ще се радвам на реакциите ви.

Довиждане и до нови срещи! 




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. marrta - Написано е грамотно и чисто,
06.03.2015 15:44
което ме радва и обнадеждава. Само прилагателното "полепнала" не е подходящо към "рокля" - "прилепнала" е думата:) Но това е дреболия...И съм на едно мнение с теб - Бони или Мони, тези момичета не са истински красивите нашенки, част са от псевдо-живота, кйто се опитват да ни наложат през последните 20-25 години, от менте-действителността и грозния чалга-реализъм...Мисля обаче, че маската се пропуква и все повече хора ще различават лъжата от истината
цитирай
2. plamenaivanovablog96 - Съгласна съм с Вас
07.03.2015 12:55
Наистна това е думата, но аз в дадения момент не съм преценила правилно. Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: plamenaivanovablog96
Категория: Хоби
Прочетен: 30235
Постинги: 7
Коментари: 8
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031