Ще бъде ли неочаквано ако кажа, че новите идеи трудно си пробиват път? Че тяхното признаване изисква доблест, лична смелост? Само че дали тази смелост може да нахрани онзи, който признава чуждото откритие? Уви, "печелившо" е поддържането на статуквото.

Инерция се наблюдава не само при движението на телата: когато политаме напред при рязко спиране, а при ускорено потегляне на превозното средство се полюшваме назад. Такива сили обясняват и упоритото придържане към застиналите догми в познанието. Удобството да си пребиваваш в общоприетите възгледи изкушава най-вече чиновниците и администраторите, защото със самото си съществуване откривателят поставя под съмнение тяхната легитимност . Нали новите идеи показват, че високите постове ни най-малко не гарантират компетентността на всевъзможните „генерали, полковници и лейтенанти” в научната йерархия.

Тези мисли споделям, след като научих решението на Испанския културен институт „Сервантес” да се отхвърли моето предложение за очистване името на техния патрон от фалшификациите за знаменития рицар Дон Кихот.

Вече съм представял своето ново виждане в лекции, спектакли, на научни конференции в Москва, Якутск, София. Студията ми е отпечатана в алманаха „Петербургские строфы” за 2012 г., в сборниците на МГУ с доклади на конференцията „Поспеловские чтения” и на секция „Философи”  на учените  в България. Показах спектакъла си в Столична библиотека покрай кампанията „Голямото четене” на БНТ:

http://bnt.bg/bg/news/view/594/monospektakyl_zaveshtanieto_na_servantes 

Имал съм представление в Пловдив пред сдружение „Нова Палитра”.

Слушатели в София, които разбират руския език също можаха да научат за предупрежденията в инак толкова популярния роман за Рицаря на печалния образ:

http://bgr.rs.gov.ru/bg/node/2928 ; http://youtu.be/OM8f39rbKBU

Пак на руски може да се прочете моята студия в следния сайт:
http://svr-lit.niv.ru/svr-lit/articles/spain/stefanov-zaveschanie-servantesa.htm

            Появи се и публикация на Кръг "Нова Магнаура":

http://www.newmagnaura.org/b01071027oblastinaukaArtSciPandoraLitall.htm

 

В резюме ще кажа, че духовното завещание на великия писател, воин, страдалец Мигел де Сервантес няма нищо общо с втълпяваното ни възвеличаване на болния Алонсо Кихана. Истината е с отрезвелия малко преди смъртта си идалго.

Както ми съобщиха, ръководството на Института се е отказало от идеята ми да представя „Завещанието на Сервантес” в Института. Пренебрегнато е постижението, че с анализа на прочутия шедьовър категорично отхвърлям тенденциозното интерпретиране. Обичайните характеристики са неверни спрямо авторския замисъл, а са и опасни тъй като днес потомците на Дон Кихот са въоръжени не с ръждясал меч и прогнило копие, а разполагат с експлозиви, с автоматично огнестрелно оръжие с оптически прицел. Масови убийци като норвежецът Брайвик определят себе си като рицари със справедлива кауза. В киносалон в САЩ маниак в костюм от филма „Черният рицар”, при прожекция на въпросното изделие на масовата (НЕ)култура, покоси с автомат най-обикновени зрители...

Решете сами, драги приятели, дали „удобната” инерция да се консервира фалшивата, напомпаната от съмнителна книжнина патетичност не е едно „интелектуално” предателство.

Както спрямо потребността на човечеството от спокойно и съзидателно съществуване, така и спрямо онова, което непосредствено ни е ЗАВЕЩАЛ СЕРВАНТЕС!..

Прочетох с интерес статията Ви „Завещание Сервантеса” в руския интернет. Ако разбирам правилно Вашата теза, Вие смятате, че идеята на Мигел де Сервантес, изразена в произведението „Остроумния (находчивия, изобретателния) идалго Дон Кихот де Ла Манча”, днес се интерпретира съвсем превратно не само от масовата публика, но и в специализираната литература. Без да съм специалист в областта и без да съм се занимавал нарочно с тази материя, аз също имах усещането, че авторът въобще не е имал намерение да възхвалява и лансира образа на „един мършав син, съсухрен, своенравен и изпълнен с мисли, по-особени от тези на другите, мисли, които никого другиго не са могли да осенят”. Вероятно Сервантес е искал да иронизира и пародира някои нрави и порядки в съвременното му общество. По незнайни причини обаче именно окарикатуреният образ на „непрактичния идеалист“ е наложен в общественото съзнание, както идеализираните фигури от комунистическата митология (Че Гевара, Кастро и др.) се представят като безкористни филантропи, борци за човешко щастие и модели за подражание. Според мен тази неочаквана метаморфоза на оригиналния сервантесов замисъл (която вероятно силно би учудила автора) не е случайна, а е продукт на внушенията на хора с наивна представа за историческите и обществени процеси, каквито са една значителна част от дейците в областта на художествената литература. Неслучайно предсмъртното отрезвяване на дон Кихот се възприема в някои (леви, творчески) среди като пропадане в порочния свят на буржуазното еснафство. Стига се до парадокса Сервантес да бъде противопоставян на собствения си, измислен от самия него герой... и да бъде отречен за сметка на създадения изцяло от въображението типаж!
Поне такива са моите заключения от наблюденията ми върху текста, които бяха затвърдени, разширени и обогатени от Вашата статия „Завещание Сервантеса”, за което Ви благодаря!

...оглупяването на хората, за да бъдат екзалтирани в угода на кукловоди. Случайни ли са внушенията на Луначарски, например.
Но има сайт и за българския вариант с акценти върху нашенски фалшификации въпреки точните преценки на колоси като П.Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов...:
http://www.newmagnaura.org/b01071027oblastinaukaArtSciPandoraLitall.htm