Нямам родители, защото ме изгубиха в детските ясли! Нямам идоли, защото само парите са идол тук! Нямам религия, защото тук тя е порнография! Нямам дом, защото го запалих!... Нямам приятели, защото тези, които са с мен, ме търпят, за да съм като тях, а тези, които са срещу мен ме търпят, за да си напомнят колко са супер! ...

Нямам живот- защото всеки път, когато глътка въздух поемам- тя задушава живота в мен...
Защото моята глътка въздух е моето бягство от Битието, защото моята глътка въздух е моята земна смърт!

Ти, Отче, който си на Небето- Не ми помагаш с това, че безпристрастно гледаш как ще дойда при тебе, преди да съм разбрал ЗАЩО СЪМ ТУК!

Не зная да се моля, защото не съм научен, но знам, че те има! За това се обръщам към тебе: Господи, направи нещо за моите малки братчета и сестри- тези, в чиито очи още свети чистотата на небето и светлината на Слънцето! Направи нещо – по тази красива Земя да ходят красиви хора! Защото нашите майки и бащи я направиха черна ...

И сега дори сълзите от нашата смърт не могат да я осветлят. И тогава, може би, дори и за мен да има шанс? Да! Аз съм наркоман! А кои сте вие? Когато го разберете, тогава, дори може би и за мен ще има шанс...? Да. Аз съм наркоман!

 …. Денят за мен бавно си отива. Болка и страх вледеняват кръвта във вените .Очаква ме нощ, изпълнена с ужас - А ако не си доставя поредната доза?!...

Тялото ми се повдига с мъка. Тежи като на стогодишен старец. А съм само на 16... Нямам пари. Не мога да работя такъв, какъвто съм. Нямам вече какво да продам- всичко ценно е в ръцете на търговците. Трябва да изпрося нещо. Или да открадна... Зъл съм в своята безпомощност. Гладът напира и нищо не е в състояние да го прогони. Аз отивам към поредната доза- хлябът мой насъщен. Отивам да спася себе си. И вас! Вас, спящите !

Какво знаете вие за мен?

Аз зная всичко за вас. Аз ви помня- вие минавахте покрай мен, когато големите обръщаха джобовете ми, за да ми вземат парите за закуска и отминавахте.

  Вие минавахте край мен, когато от сутрин до вечер висях в залите с електронни игри. И отминавахте.

 Вие минавахте край мен, когато свит в някой ъгъл дърпах първата си цигара и отминавахте.

 Вие минавахте край мен, когато поредният пласьор ме зарибяваше и отминавахте.

 Вие минавахте много пъти покрай мен... Така, както сега минавате, когато в някое, но не вашето, мазе си слагам поредната доза.

 И отминавате...

 Какво ви засяга това? Вие дори не ме виждате. Защото, ако се вгледате в мен, тогава, когато гладът е утолен, ще видите как върху раменете си нося цялата тежест на вашето минало, как вашата немилост притиска нозете ми в Майката –Земя, ще видите очите ми, които се молят.
Толкова добри, колкото бяха тогава, когато ме подминавахте в моето детство. И само блясъкът на предстоящия живот го няма в тях. 

Погълнала го е една бездънна БЕЗДНА, която моли: Помогнете ми!

И въпреки, че съм издигнал стена между вас и себе си- цялото ми същество крещи: разбийте я и ме спасете!

Но вие не виждате очите ми- нито тогава, нито сега поглеждате във тях. Не мога да ви мразя във вашето безразличие. Не мога да бъда нито яростен,нито зъл към вас. Не мога да изкрещя:

Майки, събудете се! Бащи, къде остана мъжката ви сила?! Не мога дори да се боря... След поредната доза... Мога само бавно да умирам пред очите ви... Нямам дори силите да ви пожелая:
Спокойни сънища, братя и сестри, бащи и майки...!

б. ред. Това не е литературен текст, а автентично писмо

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=2&ct=1&id=21116