Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 14:21 - Музей "Й. Йовков"
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
4



Музеят на писателя „Йордан Йовков” в Добрич.

Традиции и перспективи

 

Маринела Паскалева - уредник в къща музей

с дом-паметник „Йордан Йовков” – Добрич

 

 

 

            „Разглеждайки вещите, посетителите на нашия музей ще бъдат респектирани от моята любов към Фюсун и ще проектират нашата любов в собствените си спомени.” – това твърди носителят на Нобелова награда за литература за 2006 г. турският писател Орхан Памук в своя роман „Музей на невинността”. Тази книга излиза на български език през 2009 от издателство „Еднорог”. Влюбеният Кемал бей, главен герой на произведението, решава да изгради музей в памет на своята любима, в който да бъдат изложени всички нейни вещи – събирани, грижливо съхранявани в продължение на три десетилетия. Вещите, пространствата, интериорите понякога говорят по-мъдро от думите… Недогорелите цигари с отбелязаното по тях червило, обеците, стъклените чаши и раковините на Фюсун са все „естествени символи” на самата нея. Човекът продължава живота си във вещите и интериорите около себе си, той е в тях, чувства и интуитивно се подразбира в тях. И понеже думите и нещата конструират единен „текст” – част от мирозданието, затова и няма нищо по-естествено от това разказът на Памук за любовта на Кемал и Фюсун да предхожда и съпровожда разказа за музея на Кемал. Езикът на всеки музей е езикът на предметите в тяхната образцовост, функционалност, културност и символичност. Персонализацията на предметите е идентична на интеграцията на техния притежател – това е логиката в обществената памет на музейния експонат. Нещо-ничие-е ценно – и затова трябва да бъде показано. „Музеят…” на Памук е мащабен разказ за музейния интериор на вечността – цялата колекция, подредена във витрини, трябва да се вижда от която и да е точка на изложбената площ. Според архитектурния концептуален проект на Кемал пазачите там ще бъдат блюстители на Изчезващото Време, на Надмогнатото и Намереното Време.

            Ще приключа с проекта за „Другия” музей, художествено интерпретиран от последния носител на Нобелова награда за литература, за да се върнем и погледнем в пределите на „Своя” музей, пресъздаден от Патриарха на българската литература. И отново в романов формат авторът на „Под игото” ще реши да постави в центъра на събитията, но този път пазителя на патриархалния дух. Това е бай Марко, един от главните герои на творбата. В неговия музей са подредени „вещи”-реликви, които да положат проекта за българската национална идентичност – „куностас, дето светеше кандилце” или пък „иконите бяха много стари зографии”. Във витрините на патриархалния дом са изложени позлатени кръжила и литографически картини, свидетелство за художествения вкус на българското Възрожденско изкуство. Това е „ермитажът” или мястото за естетическо уединение в бай Марковата къща. Освен това интериорът на музея се допълва от фотографии и антиката часовник, които са свидетелство отминаващото време. В романа на Вазов българският човек съгражда мирозданието-музей, за да съхрани корени, памет и минало за настоящите потомци, следовници на бъдещето.

            Вазов не получава Нобелова награда навярно, за това, че описва своя национален музей на идентичността, а не на „невинността”, както това се мисли и пише във философско-психологически план. Но един друг наш български писател от канона на литературата прави опити да се вгради в художествената матрицата на Шведската академия. Това е нашият класик Йордан Йовков, който и той ще бъде положен в музеят на вечността. Във фонда на къща-музей с дом-паметник или литературен музей, или Пантеон, или Храм за твореца, все употреби на масовата култура, постъпи ръкописен текст от стар албум. Хронотопът фиксира 1908 до 1910 г. На гърба на лист 36. се откри стихотворение от три строфи на френски език, подписано от „Йорд. Йовков” и датирано „Каралии, 9/ХІІ. 1909 г.” Под заглавието на стихотворната творба – „Люляците”, бъдещият поет и писател, но все още неизвестен на литературната критика от онова време, само учител по добруджанските села, посочва нейния автор – Сюли Прюдом. Той е предпочетен като нежен поет на вътрешния живот, какъвто Йовков го избира за своите интимни послания. Нека не се забрави любопитната подробност, че притежателка на албума е девойка, която също учителствала из добруджанските села. Рьоне Франсоа Арман Прюдом става и първият носител на Нобелова награда за литература през 1901 г., точно 110 години от връчването на отличието. Не всички обаче приемат избора на Шведската академия. В своите „Речи” пред този висок форум Аугуст Стриндберг негодува срещу избора на французина. Би трябвало Шекспир да получи наградата. Но, нека да се успокоят големите литературни духове и да се отбележи, че френското стихотворение има и автентично заглавие – „На този свят”. То е включено в поетичната сбирка на Сюли Прюдом „Станси и поеми”. Но е загадка защо Йовков подменя оригиналното заглавие с другото – „Люляците”. Но ще я оставим задача на изследователите. Мистерията около световните литературни награди ще се отложи, за да се уточни, че във фонда на музея за този френски автор в Добрич има любопитна находката – ръкописен лист, постъпил под инвентарен номер 1973. Музейното депо, друга терминология на такъв един фонд, е създадено през 1971 г. и до днес вече наброя над 3 200 фондови единици.

            Дом-паметникът в Добрич е по-малкият събрат на Националния литературен музей и през миналата 2010 г. отбеляза 30 години от своето създаване. Откриването на институцията на 28 ноември 1980 г. се превръща в културното събитие от национален мащаб. Поводът е 100-годишнината от рождение на твореца. „Йовков издигна Антимовския хан в нашата литература и го насели с добруджанци, а добруджанци издигнаха този прекрасен дом, като така изразиха своята голяма любов и почит към творчеството и личността му.” – тези думи са оставени в летописната книга от дъщерята и внука – Елка Йовкова и Боян Попов. Столицата на Добруджа – Добрич, е естественото място за един културен център, в който да се съхрани литературната памет за живота и делото за Й. Йовков. Тук той започва своите първи опити в стихове и разкази: „Във всяка моя работа мисълта ми е в Добруджа. Там е моят пейзаж, там са героите ми. Аз с всичките си спомени и цялото си сърце принадлежа на Добруджа.”

            През 1994 г. специалистите от музея на писателя в Добрич имаха възможността да работят в отдел фондове на Национален литературен музей. Там се запознаха с ръкописи за и от Йовков. Това са текстове от литературния критик Владимир Василев, писмо от Хр. Т. Хаджиев, издателя на „Хемус” за уреждане на отпечатвания на творби на писателя. Датата е дата 11 декември 1926 г., София. Следват други две кореспонденции на Йовков до директора по печата Иван Попов, датирани – 14 март 1925 г., Букурещ и до колегата Йордан Стратиев от 18 април 1929 г. Веднага след това ръкописи от НЛМ под формата на копия постъпиха във фонд „Йордан Йовков”. Съвместната работа на двата музея беше оповестена от Добричка медия – в. „Добруджа днес” под формата журналистическо съобщение.

            Идеята за направа на музей на писателя Йордан Йовков в Добрич възниква още през 1968 г. с мисията да осмисли литературното наследство и да съхрани културната памет за този творец. Инициатор става Окръжен исторически музей. Решава се в дома на ул. Майор Векилски № 18 да се възстанови стаята, в която Йовков идва в Добрич, като годеник на една девойка от града. Поводът е твърде личен, интимен, битов, но мисията на музейния обект е да се съхрани този добруджански дом, в който белетристът започва повестта си „Жетварят”. През 1975 г., в чест на 95-годишнина от рождението на твореца къщата е реставрирана, експозицията е разширена и обогатена. През 1976 г. с решение на Държавен вестник, бр. 66 от Комитета за изкуство и култура в Списъка на историческите паметници в Толбухински окръг е вписан и този музеен обект. На 20 ноември 1980 г. с препис от решение № 977 на секретариата на ЦК на БКП се дава съгласие този дом да се превърне в къща музей „Йордан Йовков”. По решение на Секретариата на ЦК на БКП № 558 от 12 юни 1978 г. по повод ознаменуването на 100-годишнината от рождението на българския писател се започва изграждането на Дом-паметник. Архитектурният проект на къщата музей наподобява добруджански дом от края на 19. и началото на 20. век. Основният акцент в нея е възстановка на „гостната” стая, в която заживява младото семейство Йовкови. Музейният интериор – масата, на която се предполага, че писателят започва първите ръкописни страници на повестта „Жетварят”, голям железен креват, килимчето за стена, плетените виенски столове, сандъкът за дрехи, масите и умивалникът, дори и конструкцията на кладенец в двора, впечатляват със старинната и непозната мебелировка и обстановка младата аудитория. Обектът е с ориентация преди всичко към подрастващото поколение с цел да пренесе в миналото посетителя. Къщата музей дава възможност фигурата, духът на Йовков да бъде вградена в литературната памет. Музеят има специфичното въздействие на старинната, домашния уют, „семейното гнездо”. В нея са уредени и две допълнителни стаи, в които се помести дарението на Боян Попов, внук на писателя. Той предостави документи, вещи и мебели, свързани с житейския път на Йовковата съпруга – Деспина Колева. Основанието за това е, че тя се ражда в този дом, и нейни сродници са едни от инициаторите да се запази музейната памет за твореца.

Дом-паметникът продължава традицията на къщата музей, но новият музеен обект поема глобалната мисия да популяризира не само част от живота и творчество, но и да канонизира личността и литературно дело на писателя. Политиката на музея е той да се превърне не само в място на почит, но и да се развие в научен и културно просветен център на Йовковите художествени послания. Писателят е представен като реална човешка фигура със скулпторни модели, образи на литературни герои, лични вещи и цялостно проследяване на творческия процес и неговите знаци на памет и минало. Още със своето външно архитектурно пространство домът-паметник е ситуиран от специален художествен модул. Това е скулптурна фигура на писателя в цял ръст и така да въздейства визуално на посетителя. Тя играе естетическа роля на въвеждащ ориентир към цялостната сградна конструкция. Пред фигурата се уреждат тържества по повод годишнини на писателя. Тя е дело на художника Йордан Гавраилов.

Модерен е и вътрешният интериор. Негов акцент е паното “В света на Йовковите герои” от художника Стоимен Стоилов. То е изработено по техниката на средновековната преславска рисувана керамика. Художествената композиция съчетава в едно образите на хора, животни и птици, а нейното цветово решение е продиктувано от самия писател. Той признава, че в Добруджа има два тона – синьото на небето и кафявото на земята. Художникът полага тези два цвята, но ги и допълва с белия, като символичен за Йовковите послания. В музейното пространство посетителят може да види бюст-паметника и глава, изработени от скулптора Асен Попов, както и творби по Йовкови произведения на художниците Евгени Босяцки, Тодор Панайотов, Мария Недкова.

През 1995 г. по повод 30-годишнината на Съюза на архитектите в България обектът дом-паметник „Йордан Йовков” в Добрич е отличен с най-висока награда – „Архскар”. Проектът е дело на колектив от добрички архитекти – Атанас Стоянов, Пламен Ганчев, Асен Коев, Георги Михайлов. Изражение на наградата е вече притежание на музея. Това е малка пластика от художника Вежди Рашидов. Красивата сграда на Дом-паметник „Й. Йовков” е съчетание на българските възрожденски традиции с модерното архитектурно мислене. Този факт намери израз в специална паметна плочка в придверието на сградата.

Литературният музей в Добрич разполага с единствената и постоянна експозиция за писателя. Тя е тематична и носи заглавие „Живот и творчество на Йордан Йовков”. Нейният пространствен модел е сепариран от големи вертикални модули, които са под формата на бели разтворени книги, който ще разказват за българския класик. Експозицията е оформена от хронологически подредени тематични ядра. В нея са показани ръкописи, първи издания на книги, документи, периодика, лични вещи, фотоси, издания в годините, преводи на произведенията. Сред „вещите” са пишеща машина и „кабинетът”, възстановка на стаята, в която писателят работи от 1927 до 1937 г. в София. Проследена е и културна памет за писателя. Това са специални юбилейни знаци – плакети, пощенски пликове, значки, вестници по повод на годишнини.

Следващият приоритет на музея е неговата събирателска политика. Тя е започната още при устройването на къщата музей през 1971 г. и се превръща не само в традиция, но и в основна музейна дейност. Днес в продължение на 40 години фондовият потенциал е твърде богат – повече от 2300 инвентарни номера. Основен акцент в него е дарението от дъщерята на писателя Елка Йовкова. Това е колекцията от книги от различни издателства, томове, преводни книги.

Йовков е автор от учебната програма и в това отношение музеят печели много младежката публика. Той се преподава в 6, 7 и 12 клас. Това още по-вече задължава специалистите да са подготвени и като лектори върху различни теми от урочната програма. Музеят запознава и внушава у младите хора хуманистичните послания на Йовков за нравствена красота и добротворство. Тук влизат и деца от други класове, особено от по-малката възраст. Те още не познават творчеството на писателя, но чрез естетиката на изобразителното изкуство – пано, скултурни фигури могат да си въобразят галерия от образи от Йовковия свят. Често пъти при тях се налага необходимостта да се обясни що е това музей, литература, писател. Особено атрактивен е моментът с пишещата машина. Замяната на компютъра, нещо, което е съвсем обичайно за младежката публика, отключва мисленето и за нещо отминало, нереално, въображаемо.

Още през 80-те години на 20 в. в музея е създаден и фонд за добруджанката, поетесата, писателката и общественичката Дора Габе. Музейните специалисти събират за нейния живот и творчество книги, снимки, вещи и документи. През 1993 г. специалистите от дом-паметника издириха материали за поетесата и от фонда на НЛМ. Това са картички и писма на Д. Габе до нейната племенница Катя Казанджиева и до сестра ѝ – Бела Казанджиева, задграничен паспорт и награда за произведението „Мълчаливи герои”. Така се установи и още едно сътрудничество между фондовете на двата музея. През 2003 г. на 26 август в сградата на дом-паметник се открита временна музейна експозиция, посветена на Д. Габе. Така в един общ дом, надмогнали хронологията и влезли в българската литература, заживяват творци, чиито имена са трайно свързани с Добруджа – Йордан Йовков и Дора Габе. Художествените послания взаимно се допълват и по този начин музейната публика получава по-цялостна представа за тенденциите и образците в българската литература.

Основният замисъл на музейните специалисти е да бъде представена обвързаността – житейска и творческа, на Д. Габе с нейната родна Добруджа. Затова мисията на една такава специализирана експозицията си поставя за цел не толкова хронологически да преброди дългия и труден път на поетесата през годините, колкото да проследи основните моменти от съдбовната връзка ѝ с родната земя. Оттук и послание към музейната публика – въздействащо е най-вече творчеството, което черпи сила от корените.

Експозицията е условно поделена на няколко тематични модула: родно място и семейна среда; Дора Габе и Добруджа; творчество за възрастни – оригинално и преводно, и литературни контакти; произведения за деца. Музейната публика има възможност да се докосне до различни книги от личната библиотека на поетесата, да види възстановка на нейния писателски кабинет. Голяма част от вещния свят на твореца постъпва като дарение от Виолета Пенева – племенница на Д. Габе и Боян Пенев. Благороден е и жестът на Съюза на българските писатели. Той се раздели с мемориалния кабинет на Д. Габе от нейния софийски апартамент, за да го дари на музея в Добрич.

Институцията води активен диалог с другите участници в културния процес на града и региона. Традиционни негови партньори са НЧ „Йордан Йовков”, ДТ „Йордан Йовков”, РБ „Дора Габе”, Художествена галерия, ТДА, Сдружението на писателите – Добрич; кметство, училище „Йордан Йовков” с. Красен; НЧ „Дора Габе”, музейна сбирка „Дора Габе” – с. Дъбовик. Установена е комуникация с НЛМ, с къща музей „Емилиян Станев” – Велико Търново, с къща музей „Петя Дубарова” – Бургас, писателски съюзи.

            Музеят се превърна в научен център, в който предостави трибуна на изследователи върху живота и творчеството на Й. Йовков и Д. Габе. Той стана инициатор няколко научни форума. В традиция се превърнаха конференциите по повод на кръгли годишнини или значими дати в културния календар. В научен продукт се превърнаха Сборниците „Добруджа” от 1995, 2000, 2005 г. Под печат е поредното книжно тяло от научния форум, проведена през 2010 г. В тях участие вземат видни изследователи на Йовков като учени, представители на университети, музеи. По традиция културната институция кани представителните български учени – литературният историк и критик, автор на книгата „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880–1937” – проф. дфн Иван Сарандев от Института за литература при БАН и университетския преподавател, автор на ново научно изследване „Йордан Йовков. Митове и митология” – проф. дфн Милена Кирова от СУ „Климент Охридски”. Участници във конференциите са преподаватели от всички университетски центрове в страната. Форумът се превърна и в международен с изследователи от Румъния и Словакия. Това музейно начинание се превърна в научен проект, в който да се зараждат и утвърждават нови литературни тенденции и „разночетения” (заглавие на последната национална научна конференция „130 години Йордан Йовков. Разночетения”, проведена на 29-30 септември 2010 г.) върху литературния канон. Музейните форуми имат амбицията да бъдат национални, за да обхванат всички точки на Йовкововедението в България.

През 2008 г. по повод 120 годни от рождението на Д. Габе културната институция проведе две научни конференции с теми: „Теменугите – Дора Габе и другите” и „В света на Дора Габе”. В техен продукт се превърна юбилейният сборник с научни доклади и спомени „120 години от рождението на Дора Габе”.

Националният литературен музей се утвърди с две имена като участник в тези форуми. Катя Кузмова-Зографова представи през 2005 г. своето изследване „Палеобалканска анималистична символика в творчеството на Йордан Йовков”, а през 2010 г. – „Йовковата Добруджа като етнокултурен космос”. Музейният специалист се представи и в конференциите за Д. Габе. с теми: „За пролетарската ярост към теменуги” и „Многоликата Дора Габе. Верската, етническата и националната идентичност на поетесата”. Друг участник във научните форуми е д-р Радка Пенчева от къща музей „Емилиян Станев” – Велико Търново. Тя се представи със изследвания от 2000, 2005 и 2010 г. за Йовков – „Йордан Йовков и Емилиян Станев – паралели”, „За два образа на Иисус”, „Материали за Йовков в архива на Димо Минев”; за Д. Габе – „Дора Габе и еврейството”. По повод на 130 години от рождението на писателя музеят заедно с Сдружението на писателите в града издадоха Йовков лист с откъси от произведения на писателя, снимки, критически текстове, рисунки и др. Той беше направен по модела на стария, автентичен лист, който излиза през 1938 г. по повод на 40 дена от смъртта на писателя.

            Стана традиция от 1994 г. литературният музей в Добрич всяка година да урежда Средношколски конкурс за поезия „Възкресения” в навечерието на големия християнски празник Великден. Повече от 15 години се предоставя възможността на младите хора не само от Добрички регион, но вече и от цялата страна да изявят своите поетични дарби. Участниците са на възраст от 13 до 19 години. Те трябва да представят три свои непубликувани стихотворения. Мисията на културната институция е да открива, поощрява и да дава трибуна за изява на младите таланти. Идеята е да се възпита поколението в естетически и творчески дух.

            Музеят се превърна в културен център, който дава творческа изява на своята публика и го прави съпричастен към различни художествени форми – поетични вечери, литературни срещи, представяния на книги. Акустиката във фоаето на сградата предполага провеждането на концерти, изложби, конкурси.

Основният материал, от който са изготвени „вещите” в един литературен музей, ако се употреби терминологията на Орхан Памук, е хартията. Това е класически материал, но неговата естетика вече не задоволява музейния субект. Той е представител на новия, 21. век. Него го вълнуват иновативните технологии, мобилността, социалните мрежи. Той вече е гражданинът на света. Запознава се виртуално с българското литературно наследство. Но той и пътува по света. Неговите културни пейзажи може да се положат и в къща музей с дом-паметник „Йордан Йовков” в Добрич. Пред него са туристическите маршрути например до КК „Албена”, име на героиня от драмата на писателя Йовков. Музейният посетител трябва да бъде въвлечен в лабиринтите на Йовковите послания, за да може сам той да открие своята национална идентичност. За това ще му съдейства четвъртата власт. Като активни наши партньори трябва да бъдат масмедиите, рекламата, интернет мрежата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ – ДОБРИЧ

9300 ДОБРИЧ

УЛ. ГЕН. ГУРКО № 4; П.К. 131;

ТЕЛ: 058/602 213; GSM 0884/ 311 492

E-mail: dobrichmuseum@abv.bg




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131697
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031