Прочетен: 1500 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2014 19:28
По време на следването си за лекар развих параноидна шизофрения, една от леките форми, при която бях с пълно съзнание за отклоненията в мисленето и с критично отношение към това, което ми се случваше. Макар и лека форма, лудостта ме караше да се чувствам инвалид, от една страна заради отношението на обществото към хората с такава диагноза, от друга – заради самите трудности, които срещах при социализацията.
Тя, моята шизофрения беше много забавно нещо, подобно на ейдетизма при малките деца, който в детска възраст е преходно явление. За тези, които не знаят при ейдетизма детето си говори с въображаем приятел.
От 28 години съм в графата „луди”, а ето че съм в ремисия вече пета година и признавам си понякога ми е скучно без моите налудни преживявания. Само ако можех да контролирам своите фантазии, нямаше да се замислям за хапче. Щях да си живея ей така – луда. Забавно е да си едновременно в реалността и в още един друг паралелен свят, в който като в сън на яве всичко е възможно и в който винаги излизаш победител. Страшното е в миговете, когато осъзнаваш, че изживяното го няма. Тогава ти идва да ревеш със сълзи, но оставаш смирен и се задоволяваш с тази скучна реалност, в която чудеса няма. При мен лудостта протичаше с пълно съзнание от къде до къде са реалността и „фантазиите”, но и двете ги изживявах - реалността, че нещо се случва и фантазиите, че нищо не се случва.
Да, хубаво е човек да е здрав, признавам, но като наркоман изпитвам истинска носталгия към този сън на яве, каращ ме да се чувствам различна и специална, сякаш в друго измерение, извън времето и пространството. Чувствах се едновременно сценарист, режисьор и главен герой във моя филм. Осъзнах какво е народната приказка – „да те хвърля във филмите”.
Може да звучи превзето, но съм благодарна на болестта си. Тя ме научи на неща, които нормалния човек не може да си представи, колкото и да чете книги или гледа филми. Едно такова нещо е например, че реалността и мисълта са две различни неща и нито едното, нито другото са истина. Човешките фантазии с в измерение, различно от това, което възприемат нашите сетива. Докато в реалността има време и пространство, то в мисълта тях ги няма. Мисълта съществува независимо от минало, настояще и бъдеще, независимо от това, което ни заобикаля. Някъде четох, че пред науката съществува хипотеза, според която мисълта не се зараждала в нашия мозък, ами просто съществувала, а когато измисля нещо той (мозъка) просто осъществява контакт с духа, който живее в човека чрез човешката душа. Това е много философско и не искам да изпадам в подробности. Искам само да спомена, че така нареченото свръхсъзнание, или дух всъщност съдържа безброй вероятности от мисли и действия, от които всеки избира да изживее една от тях в дадения момент от живота според ситуацията, в която се намира. Така човекът твори своята съдба. Да, но това не е така, ако процесите в мозъка са ненормални. Когато той не може да филтрира правилно всичката информация, стигаща до него се появява това, което при мен се нарича шизофрения – безброй фантазии, които съзнанието ми изживява под формата на живи представи, но които реално не се случват. Погледнато от страни, всичко е като една приказка, но не си мисли, читателю, че е толкова лесно. Не е лесно да си едновременно тук и сега и да изживяваш примерно страстна любов с фантастичен герой като Брат Пит, която „усещаш”, „виждаш”, „чуваш” в мислите си. Реално, това е огромно натоварване, защото ние сме човеци, живеем във времето и пространството, чрез своите социални контакти, а не в илюзорен свят.
Така, когато се опитах да спра лечението си, защото предположих, че ниската доза лекарство има само плацебо ефект, 7 дни не можех да заспя за миг дори. Колкото и да се опитвах да се уморя физически, за да заспя, не се получаваше нищо. Съзнанието ми бълваше мисли непрекъснато, затворих се в себе си, спрях да се храня, не можех да насочвам вниманието си, не можех да осмисля какво ми говорят. Постепенно всички органи – най-вече храносмилателната система – започнаха да ми отказват. Имах усещането, че си отивам от този свят.
На седмия ден с усилие се добрах до доктора за една живителна инжекция и доза лекарства. Така само можах да успокоя душата. Страшно е, повярвайте ми. Няма по-голямо опиянение от наркотичното опиянение на лудостта и няма по-страшен вик за помощ от викът за помощ на болната душа.
Въздействието на различните духовни учен...
Къде се намира духовният свят?
Размисли за националния празник на Бълга...
Зверски пребитият от циганин Алекс от гр...