Тръгваш да правиш някакви действия в живота си и не знаеш докъде ще те доведат.

Не знам дали ти се е случвало нещо подобно в живота: да си намислиш да направиш някаква покупка, да отидеш някъде, някакво пътуване, да срещнеш някой човек, да се държиш по конкретен начин и да не знаеш дали това ще се окаже за добро.  Не знаеш какво да правиш и какво ще ти поднесе утрешният ден. Дори в конкретни моменти, които на пръв поглед изглеждат много положителни, много богоугодни, благословени и свети.

В крайна сметка, какво е по-добро и какво по-лошо? Дилеми и въпроси, които, мисля, че  ще получат отговор  в края на живота ни, а пълния отговор на всички тези дилеми ще разберем във вечността. На тази земя, това, което наричаме добро, може да ни донесе много болка. И това, което на пръв поглед изглежда, че ще ни донесе много болка, може да се окаже добро за нас.

 Мисля си, колко различни биха била нещата, ако имахме жива и прозрачна връзка с Бога, но наистина прозрачна връзка. Тоест, както гледаш един човек, говориш  му и той ясно ти казва това, което мисли. По същия начин да имаме живо съприкосновение с нашия Творец, с нашия Бог, Господ и да Му казваме: „Господи, относно този въпрос, какво да правя?” и веднага да чуваме гласа Му, който ни казва „По този въпрос  направи това! Продължи! Това е най-правилното.” След това, по-нататък: „Господи, това движение правилно ли е?” и Той да ти казва: „Не, това не го прави! Няма да се окаже за твое добро. Не го продължавай! Промени твоя замисъл!” Да имахме толкова жива и ясна връзка с Него. Тогава нещата биха били много хубави.

Ние обаче не сме така. Съществува неяснота. Не разбираме какво иска Бог. Не знаем какво иска Той лично от мен и лично от теб. Защото това, което иска от мен, може да не го иска от теб. И обратно. Той не иска от всички едно и също.  Всеки има собствен път и стават толкова грешки по този път, които ни карат да изпитваме голяма болка.  И годините минават, правим неуспешни движения и се притесняваме.  Отиваме някъде, където мислим, че ще се окаже за наше добро и накрая се оказва за зло.  Разбира се, ако видиш нещата в дълбочина, (тогава) не съществува зло. Накрая всичко се оказва за добро. Но ето че изпитваме болка. Отново плачем.  И смятаме  за неприятно всичко, което ни се случва в живота. Притесняваме се и се разочароваме.

 Като решение за някои неща съм намерила следната тактика: занимава те някакъв въпрос.  Почукваш малко на вратата по този въпрос. Опитваш. Вратата не се отваря. Опитваш отново; вратата не се отваря. Е, ако започнеш да риташ и я счупиш, накрая може да влезеш вътре, но това ще е станало по насилствен начин. Мисля, че най-хубавата врата, която Бог отваря в живота ни, е тази, която се отваря удобно и лесно. Разбира се, с труд и настояване, но не и с егоистично упорство. Така смятам. В даден момент, въпреки твоето настояване, трябва да зачетеш Божиите белези и да не упорстваш много,  а да приемаш Божиите знаци, които ти казват да престанеш. Помисли тогава: “Да не би това да е от Бога, така че да не настоявам много и да променя посоката?”

Друго уточнение. Всичко това, което казвам няма абсолютен характер.  Не знам дали e правилно всичко това. Може и нищо да не е правилно. Но аз това разбрах от всичко, което чета и слушам.

  Ако имаш въпроси питай Този, Който е Устроителят на нашия живот. Питай Този, Който определя, устройва, знае всичко и промисля за всеки от нас. Той знае колко ще живеем, кога ще си заминем, при какви обстоятелства ще дойде краят. Само той знае как и защо е всичко.

 Остава да направим едно нещо.  Да се доверим на Бога! Някои, когато чуват това предложение, казват: „Тоест тогава аз да не правя нищо? Да не правя никакви движения? Да стоя със скръстени ръце и да чакам?” Разбира се, че ще правиш. Ще правиш  движенията, които трябва да правиш, ще осъществяваш твоите планове. Но оттам нататък, оставяш нещата с доверие на Божията любов и казваш „Боже мой, сега Ти благослови! Сега Ти устрой всичко!  Не знам какво ще излезе от това, което тръгвам да правя. Аз не зная. Може да станат грешки, неуспехи, проблеми. Може да ме отхвърлят. Аз тръгвам. Благослови живота ми!”

Моята сигурност няма да бъде в това, че всичко ще върви добре, в смисъл, че ще бъде приятно.  Може би и в твоя и в моя живот е правена тази грешка.  Защото никога не ни обясниха какво означава това „добре”. „Добре” не означава, че всички твои неща ще вървят прекрасно, лесно и приятно.  Защото на дело видяхме, че по-скоро важи обратното.  Разбрахме, че когато си близо до Бога, нещата ти не винаги вървят добре.  Ще имаш и премеждия, и скърби, и гонения, и болести, и беднота, и неуспехи в живота; различни такива неприятни неща. Това е сигурното.  Но чрез всичко това ще се научиш да узряваш, да се обогатяваш, да се смиряваш и душата ти да става мъдра, умна, просветлена. Всичко това, чрез премеждията, чрез проблемите. Кой каза, че човекът близо до Бога няма да мине през непредвидими състояния? И че няма да му се случат неща, които не е очаквал или никога си е представял през живота си? Ще мине през изключително много неща. С една разлика:  ще знаеш как да  минаваш през тях. Ще минеш през много вълни, но ще се научиш как да изплуваш над вълните и как да се потапяш в океана, на дъното, за да се избавиш от техния устрем. Когато някоя вълна идва да те разочарова, ти ще се потопиш в смирението, в любовта, в предаването на Божията воля, в пълното оставяне. Ще се оставяш и ще казваш „Господи, не мога да обясня живота си, но  зная– и това ми е достатъчно – че Ти ме обичаш!”

Животът крие много изненади. Изключително много. Понякога мислиш за всички тези неща и ти идва  да кажеш: „Ще остана вкъщи, няма да ходя никъде, да не ми се случи нещо.” Не знаеш нищо. Ако си рационалист и нямаш доверие в Бога, наистина така мислиш. Логично е.

Но ако обичаш Бога и Го влагаш в живота си, тогава ще кажеш: „Оставям всичко на Бога и каквото стане. За нищо не мога да бъда сигурен. За едно обаче съм сигурена: че Някой ме обича

 В крайна сметка, любовта не винаги означава милувка. „Защото ето, чрез Кръста дойде радост за целия свят.” Чрез болката идва радостта, чрез мрака на изпитанието идва светлината на надеждата.  В крайна сметка, животът действа по този начин. Не зная. Тази тайна превъзхожда моето разбиране.  Накрая какво правиш? Накрая се предаваш на Бога. Не съществува друго решение.

  

Силата ни се увеличава тогава, когато вземаме решения и носим отговорност за тях. Затова не ни е необходима "Прозрачна връзка с Бог". Правилната посока се определя от вярата, любовта и надеждата, че сме изпитали сърцето си и ще устоим. Така екипирани трябва да вървим в живот в победи. Успешна бъди!

Аз вече съм направила избора обичам Бог и Го влагам в живота си. Сигурна съм че Той никога няма да спре да ме обича и това ми е достатъчно.
Поздрав Дора