Последна редакция: 13.12.2006, 12:19
Публикуване: 13.12.2006, 11:32
©
Автор: The Economist
Още по темата- Shell предoставя контрола над Сахалин-2 на Газпром
- Безкрайни глоби по „Сахалин - 2”
- Патриотичните игри на Кремъл
В днешно време малко са тези места, в които правенето на бизнес е по-рисково от това в Русия. Последният скандал в енергийния сектор на страната отново беше свързан с опити за нарушаване на международни договори между частната компания Shell и руската държава. В крайна сметка на 11 декември, англо-холандската корпорация занимаваща се с добив на петрол в полето Сахалин-2 беше принудена да отстъпи голям процент от дейността си на държавно ръководения Газпром. Най-големият частен инвеститор в Русия-Shell както и двата му партньора от Япония, не издържаха на неспиращия натиск и налаганите от Кремъл глоби и се съгласиха да "пуснат" Газпром да работи в Сахалин. Това естествено беше в разрез с абсолютни всички договори и спогодби, които правителството по-рано беше сключило, но изглежда договорите са обект на чести промени в определени географски ширини.
За световната бизнес общност този акт на Русия е несправедлив и разочароващ, но определено не е изненадващ. Все още никой не е забравил, как президентът Путин започна да се "разправя" с политическите си врагове и постепенно да приобщава целия нефтен и газов сектор под държавно ръководство. Първа падна Юкос, тъй като нейният собственик се оказа неудобен за Кремъл.
Русия не крие, че в момента използва газта, петрола и всички останали природни ресурси, които има, за да прокарва външната си политика в гладния за енергия свят. Заграбването на газовите и петролни полета на Сахалин е просто поредната стъпка към затягането на руския режим и опити за световно надмощие. По този начин обаче, Кремъл ясно показва на чуждите инвеститори, че в страната нищо не се е променило, а отливът на чуждестранни инвестиции в страната ще стане все по-забележим през идните години.
Газпром отдавна се опитва да завземе част от бизнеса в Сахалин-2, като последно договори от Shell, 25% дял. Едва ли обаче руският държавен монополист ще се задоволи само с едва една-четвърт, като все по-ясно започва да става, че скоро ще има нов опит за допълнителна облага. През септември бяха активизирани природозащитните служби на Русия, които започнаха да откриват едно след друго отклонения от нормите в работата на Shell. Независими източници обаче твърдят, че данните са били манипулирани, като дават за пример съветският добив на петрол, което си е било чисто "природно варварство". Кремъл използва мотивът "замърсяване на околната среда" не от загриженост за природата, а като подкрепа в борбата за надмощие в енергийния сектор.
Все пак Русия може и да е имала определени основания да протестира срещу договора с Shell. Той е бил подписан, когато цената на суровината беше много по-ниска, а страната беше изправена пред пълен фалити търсеше чужди инвестиции, за да захрани икономиката си. В момента проектът на остров Сахалин се оценява на около $20 млрд., или два пъти повече, от момента когато е бил подписван. Според договора, Shell първо трябва да върне инвестициите си, преди да започне да плаща нужните такси за ползване на природните богатства.
Беше ли нужно обаче по такъв неприемлив начин да бъде изнудван чужд инвеститор, при положение, че можеше просто да се предоговорят клаузите на договора. Проблемът с нормалното бизнес договаряне е, че руската страна щеше да бъде принудена да заплати неустойкии пълната стойност на дела, който иска да си прибере обратно за Газпром. Сега половината от полето в Сахалин ще бъде взето от Shell и японските му под-изпълнители за скромните $4 млрд.
За съжаление, случаят с Shell не е изолиран, като останалите чужди петролни компании работещи на територията на Русия имат от какво да се притесняват. Газпром и Роснефт няма да се спрат, докато не прокарат държавното влияние във всяко поле и на всяка платформа, които някога са били предоставени за договорно ползване на чужди инвеститори. Вече бяха отправени заплахи срещу ExxonMobil в полето Сахалин-1 и към Totalв Карияга. Кремъл налага натиск и към TNK-BP, англо-руска фирма, която оперира в полето Ковятка на север от Китай.
Най-големият риск пред Русия в момента е опетняване на репутацията си. Правителството на страната си спечелва лошо име на орган, който си позволява едностранно да пренаписва сключени споразумения и да разваля договори, когато се пресети. Заради огромното търсене на петрол и газ в световен мащаб и заради високата им цена, много чужди компании все пак биха поели огромния риск и биха инвестирали в Русия. Но чужди компании работещи извън енергийния сектор, хубаво ще си помислят дали да вложат парите си в страна, която всеки момент може да реши, че подписаните договори не са й изгодни. Инвеститорите, които чакаха с нетърпение IPO (първично публично предлагане) на руски компании основно в енергийния сектор, за да инвестират в тях, сега не са чак толкова въодушевени. Русия не желае и няма нужда от такива негативи.
Благодарение единствено на високата цена на петрола и газта, икономиката на Русия нараства с 6.5% на годишна база. Най-добрият начин да се поддържа тази тенденция е да не се заграбват всички енергийни ресурси и да се предоставят на ретроградно управлявана държавна фирма монополист в лицето на Газпром. Най-голямата грешка, която Русия в момента прави е, че плаши чуждите инвеститори, които имаха желание да инвестират във все още крехката икономика на страната извън енергийния
