Прочетен: 3012 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2007 00:27
От Батак съм, чичо...
26.04.2007 15:53
Удивлението ми от българската историческа гилдия премина още една граница.
Мислех, че няма какво повече да видя след погребението на предполагаемия цар Калоян с бронетранспортьор, национален трибагреник и президент. След печенето на яйца на Перперикон, обявяването ни за първите европейци и пренасянето на източната ни граница на Великата китайска стена. И ето сега – бунтът на народа в Батак срещу науката, подкрепен от медийните историци. Познавам толкова смислени учени и се чудя: защо мълчат?
Лично аз не зная нищо повече от вас за това дали е имало или е нямало Баташко клане, темата е отвъд моята компетентност. Това, което обаче зная, е, че когато на един научен колоквиум се отговаря с решения на общински съвет, забрани и дори - заплахи, трябва всички да реагираме. Българската история се превръща – за жалост трябва да кажа: отново – в един вид примитивна религия, където няма институции, а приятели и врагове, няма аргументи, а окайване на собственото страдание и омраза към враговете. В този процес елитите не само не просвещават народа си, а го насъскват срещу всички онези, които застрашават националния им монопол.
Съвсем пресен е паралелът с датските карикатури и операта на Моцарт, срещу които фанатизирани мюсюлмани трошаха, палеха и дори убиваха. Това ли ще е съвременна България – страна, в която заплашват със саморазправа един немски учен задето изказва определена историческа теза? Представете си, че утре избухне една бомба в Свободния Берлински университет. Какво точно ще докаже тя - че баташко клане е имало? Че то е холокост? Или че в България живее един пред-модерен етнос?
В науката има определени правила, господа – отидете на въпросната конференция, защитете тезите си, публикувайте ги в авторитетни списания. Именно така ще наложите своята позиция. Защото науката не е българска, истината на онова, което се е случило в Батак по определение е еднакво важно за австралийския и за българския учен. Тези, които си доказваме тук, между нас нямат научна стойност, най-много да увеличат тиража на медиите, които ги спрягат.
Ако пък съвсем сме се отказали от модерността, то трябва да се примирим, че с нас в бъдеще ще се занимава не историческата наука, а... етнографията.
Ивайло Дичев
Дойче веле
http://www.dnesplus.bg/Analysis.aspx?f=106&d=163974
АЗ СЪМ НА МНЕНИЕ,ЧЕ В ЕДНО ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО МОЖЕ ДА ИМА НАЙ-НЕВЕРОЯТНИ ТЕЗИ И ВЪЗГЛЕДИ И НЕ МОЖЕ ДА БЪДАТ ЗАБРАНЯВАНИ.ДАЖЕ ЧЕ ДЖОРДЖ БУШ Е ОРГАНИЗИРАЛ АТЕНТАТИТЕ ОТ 11. СЕПТЕМВРИ 2001 ГОД. ИЛИ ЧЕ НЕ Е ИМАЛО БАТАШКО КЛАНЕ. В АМЕРИКА НИКОИ НЕ СИ ПОЗВОЛИ ДА ЗАБРАНИ ТАКИВА ТЕЗИ СЛЕД 11. СЕПТЕМВРИ, АКО СМЕ ДЕМОКРАЦИЯ И НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ЗАБРАНЯВАМЕ, ПРОСТО ТРЯБВА НОРМАЛНО ДА ИЗСЛУШАМЕ ЧУЖДОТО МНЕНИЕ, БЕЗ ДА Е НУЖНО ДА СЕ СЪГЛАСЯВАМЕ С НЕГО. ТОВА Е СИЛАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА - СВОБОДАТА ДА КАЖЕШ КАКВО МИСЛИШ. БЕЗ ДА ТИ СЕ НАЛАГА ОТ ПАРТИЯТА КАКВО ДА Е ТВОЕТО МНЕНИЕ ПО ДАДЕН ВЪПРОС.
През 1903 г. знаменитият вестникарски бос Рандолф Хърст привиква своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възлага задачата да отрази предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама. Журналистът плахо се опитва да възрази, че според неговите данни не се очакват подобни събития, на което медийният магнат отговаря: "Твоята работа е да отразиш събитието. Моята работа е да ти го осигуря."
Давам този пример, защото през последните дни българската общественост бива занимавана с един напълно измислен скандал. Става дума за "Митът Батак" - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. И понеже подобни измислици със силен етнически заряд често водят до печални резултати, приказките, че някой се опитва да пренаписва историята ни, следва енергично да бъдат демаскирани като най-обикновени лъжи. Така опитите на някои хора или цели кръгове да създадат напрежение там, където такова не съществува, няма или поне далеч по-трудно ще имат шанс да успеят.
"Твоята работа е да отразиш събитието"
За да се разбере в какво нагази българската общественост и държава, се налага да припомним следното:
Цялата история започна от публикации в няколко вестника, че две германски фондации финансират "гавра с българската светиня Батак". "Проектът, зад който стои Турция, цели да ревизира българската история и по-точно зверското клане, извършено от турските поробители по време на Априлското въстание през 1876 г." ("Монитор"), при това - да го направи "за няколко сребърника" ("Труд"), защото "оскотели от безпаричие български учени, за съжаление в повечето случаи млади, са готови на всичко" (шефът на НИМ проф. Божидар Димитров).
Оттам нататък, въпреки че "юдите" Балева и Брунбауер се опитаха да обяснят за какво става дума (повтарям - опитаха, защото всъщност не им беше дадена адекватна възможност да го направят), скандалът набра бясна скорост и се превърна в зловеща гротеска:
"Обстановката в Батак е взривоопасна, градът жужи като разсърден пчелен кошер (...) "Това е опит да се създаде напрежение между турци и българи", пали се Стефан Харизанов. Музейните работници също са в треска. "Утре за пари някой ще каже, че изобщо не е имало българска държава!", възмущават се историците. А младежите в града не са така дипломатични: "Ако някой от тези т.нар. учени, и особено онази госпожичка (Мартина Балева - бел. авт.), дойдат в Батак и ги надушим, спукана им е работата!", палят се те."
Тази дописка, като че писана от някой талибан, беше публикувана в национален всекидневник! В същия вестник Мартина Балева, потърсена уж за да разкаже "каква е целта на заниманието", пък беше поставена в положението на виновна по презумпция, така че колкото и да повтаряше, че "целта не е да се развенчае митът" и че тя като изкуствовед се "занимава с образи", а не поставя "историческите събития под въпрос", журналистката продължаваше: "А костите, които сте видели в криптата, и те ли са мит?", "Батак е национална светиня. Все едно да се гаврите с костите на дедите си", "Някой иска да пренапише историята ни. И вие "научно" обслужвате това", "Бъркате в сърцето на всеки българин" и т.н., и т.н. предпоставени тези, поднесени с познатите гръмки, но кухи клишета. В резултат: Балева беше произведена по бързата процедура в чудовище, като пътем не бе пропуснато да се спомене и сумата, срещу която тази национална предателка е продала Родината - 2000 евро...
В сряда скандалът достигна и своя пик с острите реакции на президента и премиера, че "това е остра провокация към националната ни история и памет" (Първанов). В хора на възмутените се включи и лидерът на СДС Петър Стоянов ("Изопачаването на историята може да доведе до припламване на междуетнически искри"), а в "Апотеоз на ибрикчийството" (в. "Стандарт") тресящият се от гняв Иван Гранитски вчера нанесе и последния, съкрушителен удар върху "ибрикчиите" с призива: "Ако днес не реагираме остро и с крайно възмущение, не само костите на нашите поборници за национално и социално освобождение ще се обърнат в гроба, но ние ще загубим и прашинките остатък от националното достойнство, които все още са ни останали!"
Истината за "събитието"
Истината, разбира се, няма нищо общо с това, което прочетохте малко по-горе. Затова е изключително важно да се обясни за какво става дума - не на последно място, защото самата Мартина Балева, която лично аз не познавам, напълно го заслужава:
Точно преди година - на 3 май 2006 г., във вестник "Култура" е публикувана статията на Балева "Кой (по)каза Батак", върху която всъщност "стъпва" проектът "Митът Батак". Тази статия, както отбеляза електронното издание "Медиапул", което я препечата в сряда, тогава остава незабелязана за историците и патриотично настроените българи. И понеже сега също има опасност да не бъде "забелязана", ще си позволя да я преразкажа накратко:
В основата на изследването на Балева е картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т.е. 16 години след Априлското въстание, като целта е "да се надникне зад причините, породили съдбовното вторачване не например в трагедиите на селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак". Балева установява, че Пиотровски не е съвсем точен, когато твърди, че е изобразил момента след клането, позовавайки се на "Записките" на Захари Стоянов (те излизат три месеца след завършването на картината!), а по-скоро се е вдъхновил от репортажа на Макгахан от 2 август 1876 г. Разминаването обаче не е случайно - оказва се, че през 1889 г. Пиотровски отива специално в Батак, придружен от някой си пловдивски фотограф на име Кера. За да нарисува картината си, в градчето е извършена "възстановка" на събитията. В собствената си автобиография художникът пише: "За целта на нашето пристигане, т.е. за фотографирането на града, жителите му и тъжните доказателства за клането, ни бе обещана пълна подкрепа. Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки селца да докарат най-свирепите колячи от 1876 г. След няколко часа пристигнаха на магарета или малки кончета над десетина от тях. Бяха облечени по турски, доста окъсани и мръсни. Направихме няколко, 15-16 снимки, в това число и на църквата, в която и до днес лежат костите на множество избити. Инсценирахме сцената на клането при училището. Християните наклякаха, скръстиха ръцете си, а помаците, навили ръкавите на своите турски дрехи, стояха разкрачени, държейки в ръце ятагани, кинжали и саби. Някои дори се стараеха да придадат жесток израз на лицата си. Струваше ми се, че наистина всеки момент ще се пролее кръв. Върнах се в Краков с материали за картината и след няколко месеца изпратих картината си "Баташкото клане" за Филипопол на българското национално изложение."
По този път Балева стига до извода, че "фотографии, които всъщност са една (късна) художествена конструкция, се представят като автентични образни свидетелства за злочестата съдба на българската Голгота в официална музейна експозиция (тази в Батак - бел. авт.), както и в сериозни научни трудове." Още: "...с посещението на Пиотровски в Батак през 1889 г. започва една ожесточена надпревара за "властта" над интерпретацията на баташката история и над колективната представа за нея. В този двубой всъщност най-малко е ставало въпрос за Батак сам по себе си, а за едно събитие, инструментализирано за лични цели, като на Пиотровски то е предоставило чудесната възможност да се превърне в един полски Дьолакроа..."
С други думи, ако Пиотровски беше отишъл в Пазарджик, щеше да се говори за Пазарджик, а не за Батак. Ето за такъв "мит" иде реч, а не за "остра провокация към националната ни памет и история".
"Моята работа е да ти осигуря събитието"
На въпроса как едно такова изследване може да предизвика скандал, при това цяла година след публикуването му, най-добре би отговорил шефът на НИМ проф. Божидар Димитров, който всъщност вдигна цялата гюрултия. Дали това е станало, защото не знае добре немски език и не е разбрал какво точно пише в сайта на "Митът Батак"? Съмнявам се. Ако беше така, Димитров можеше да се обърне към професионален преводач, пресата - наистина да даде думата на "виновните", а преди да реагират на дадзибаотата из вестниците, и Първанов, и Станишев, и Стоянов и всички останали "възмутени" - да се запознаят по-сериозно с проблема и да установят истината. Те не го направиха. А не го направиха, защото от самото начало става дума за една напълно умишлена манипулация. Тази манипулация, и то минаваща през познатия тоталитарен прийом за остракиране на невинен човек чрез лъжлива пропаганда, е с тежък и особено неприятен патриотарски привкус. (С такъв, между другото, беше и предходилото я тържествено погребение на костите на цар Калоян през миналата седмица, но това е малко по-друга тема.)
Че този патриотизъм е бутафорен и няма нищо общо с националното чувство, струва ми се, е излишно пак да говорим. Само ще припомня, че през януари патриотът Божидар Димитров, без да му мигне окото, "офактурира" частната колекция на Васил Божков, с което къде и как са били изровени златните колесници, венци и амфори, остана вечна загадка за историческата наука. А ето още един, по-пресен пример: по ирония на съдбата тази сряда "възмутените" реагираха шумно на "Митът Батак", но не обелиха и дума за скандалното поведение на депутатите от ДПС, които напуснаха пленарна зала, за да не почетат с минута мълчание жертвите на арменския геноцид. Защо ли? Защото движението, което по същество призна, че е по-скоро турска партия, е коалиционен партньор в управлението с любезното съдействие на самия Първанов? Или защото президентът и Бойко Борисов, който е подхванал някаква неясна битка с ДПС, имат не само общ приятел, но от известно време - и общи интереси? Във всеки случай, ако "имаме да си казваме нещо" с Доган или Турция, не това е начинът. Този "начин" вече даде много жертви, особено на Балканите, и тъкмо историците Божидар Димитров и Георги Първанов знаят това повече от прекрасно. По-леко с огъня, защото и най-добрият пожарникар трудно ще потуши един етнически пожар - да го кажем така. Прочетете отново цитата от дневника на Пиотровски и си представете "възстановката", само че не като възстановка - да го кажем и така.
Е, фалшифицира ли се историята? По-лошо: фалшифицира се настоящият дневен ред на българското общество. Това е големият проблем. И ако замълчим, не му обърнем внимание и не реагираме срещу подобни провокации, утре наистина ще се "забатачим". И в двата смисъла на думата...
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=334647
http://e-vestnik.bg/894/
