"Желязната дама" на американската свобода

На 28 октомври т. г. Статуята на свободата - символът на Ню Йорк и цяла Америка, ще празнува 120-годишнината си.
През 1886 г. французите подаряват статуята на американците като символ на приятелството между двата народа. През годините "желязната дама" е натоварена и с още символи - на свободата и демокрацията.
Скулпторът Фредерик Огюст Бартолди е натоварен да направи скулптурата през 1876 г. - подарък от Франция в чест на едновековния юбилей от обявяването на независимостта на Америка. Статуята е "съвместен проект" между САЩ и Франция - американците трябва да построят пиедестала, а французите - да докарат фигурата в Ню Йорк. От двете страни на Атлантика обаче се сблъскват с общ проблем - набирането на средства. Във Франция парите се набират с дарения, чрез различни форми на развлечения и лотарии, а в САЩ - с приходи от театрални постановки, изложби, аукциони и др. Джоузеф Пулицър прави активна кампания във вестника си "Дъ Уърлд", критикувайки американците, че не развързват кесиите си.
Същевременно Бартолди иска помощ от инженер, за да се справи със структурните проблеми при създаването на огромната статуя от мед. И така в проекта се включва Гюстав Айфел - дизайнерът на Айфеловата кула.
Работата се проточва цяло десетилетие. Пиедесталът с височина на 16-етажна сграда е завършен през април 1886 г. Във Франция статуята е готова през юли 1884 г. и пристига с кораб в пристанището на Ню Йорк през юни 1885 г. Тя пътува разфасована на 350 части, опакована в 214 сандъка. Сглобяването й върху гранитния пиедестал отнема 4 месеца. Хиляди се стичат на официалното й откриване на 28 октомври 1886 г. на наричания днес остров Либърти (свобода), близо до пристанището в Ню Йорк. Общата височина на монумента е 93 метра, а самата статуя е висока 45.
През май 1982 г. президентът Роналд Рейгън възлага на Ли Йакока да организира кампания за събиране на средства за реконструкция на статуята. Нужни са 87 млн. долара. През 1984 г., когато започва реконструкцията, ООН включва статуята в списъка на световното културно наследство. На 5 юли 1986 г. статуята е отворена отново - 100 години след поставянето й, за да бъде затворена отново след атентатите на 11 септември 2001 г.
Третото й отваряне за посетители е на 3 август 2004 г. - три години след разрушаването на кулите-близнаци. Туристите й днес могат да се любуват на панорамната гледка, която се разкрива от пиедестала под статуята. След поредицата заплахи за терористични актове срещу американския символ властите подобриха аварийните изходи, направиха нови, усъвършенстваха мерките за сигурност и за противопожарна охрана.
Остават в сила обаче някои ограничения за туристите; те са допускани само на две площадки - едната в основата на пиедестала и другата на височината на прасеца на фигурата. Остава забранено изкачването на 350-те стъпала до короната и факела на медната дама.
Посетителите могат да разглеждат и отворения отново музей, намиращ се в пиедестала, който представя историята на статуята.
Статуята на свободата е символ на американската мечта и за всички емигранти. В края на XIX и началото на XX век на съседния остров Елис е имало имиграционен център, който за времето на съществуването си е приютил около 25 милиона души. Статуята се е издигала пред погледа на всички, решили да търсят нов живот отвъд Океана, докато са чакали разрешение от властите да стъпят на обетованата земя.
Наследниците им днес съставляват около 40 процента от населението на САЩ. Имиграционният център е превърнат в музей, който пази данните от корабните дневници за всички пристигнали в САЩ през пристанището на Ню Йорк от 1892 г. до 1924 г. Всяка година фондация Статуя на свободата - Елий айлънд награждава изявени емигранти или техни потомци, акостирали първо на острова край "желязната дама" със запаления факел.
Противници на американската военна политика пък предложиха САЩ да върне статуята на Франция, докато отново заслужи с действията си символа на свободата.

Селективни американски щати САЩ планират мащабна промяна в имиграционната си политика „

Поне 500 хил. души годишно влизат нелегално в САЩ, за да работят в нископлатените сектори [Reuters]

"Дайте ми вашите уморени, бедни,
вашите потиснати маси, жадуващи за глътка въздух,
злочестите отхвърлени от вашите брегове.
Пратете ми бездомните, подхвърляни от бурята,
аз вдигам факела до златната врата."

Това стихотворение на Ема Лазарус стои в основата на пиедестала на Статуята на свободата: най-известният символ на основаните и изградени от имигранти Съединени американски щати.

Амнистия за 12 милиона След като през 1986 г. Роналд Рейгън амнистира тогавашните 2.5 милиона нелегални имигранти в САЩ, 20 години по-късно техният брой е вече над 12 милиона. Огромната част от тях са бедни, необразовани и без основни познания по английски. Те работят в области като земеделие и строителство и са предпочитаните домашни помощници. азиатци и латиноамериканци са най-бързо растящите етнически групи в страната, а местните се шегуват, че Лос Анджелис е вторият най-голям мексикански град в света. Въпреки обратното действие на всяка амнистия Конгресът сега обсъжда нова такава, която да даде път към гражданството на милионите нелегални. Те могат да платят 5 хил. долара глоба и да се наредят на опашката (макар и последни - визата за тях носи буквата Z), ако криминалното им досие е чисто. Целият процес ще отнема над 12 години, включва връщане за кратко в родината, откъдето се подават документите, и трудно може да бъде наречен лесен.

Четиристотин години след като първите британски заселници пристигат по тези брегове и 100 години след Лазарус обаче, страната не е сигурна, че иска повече бедни имигранти, и по всичко личи, че факелът до златната врата вече ще се вдига само за избрани.

В Сената на САЩ влезе за обсъждане законопроект за реформа на имиграционната система, който позволява на над 12 милиона нелегални имигранти да легализират статута си, създава система за временно наемане на чужденци и включва първите стъпки към т.нар. селективна имиграция. Това е отговор на безпрецедентните 1,5 млн. души, които влизат всяка година в страната, и е много вероятно този път неочакваният съюз между членове и на демократите, и на републиканците, подкрепени от президента Джордж Буш, за когото това е "много важен закон", да постигне победа още до края на лятото.

Зелена светлина за можещите

Най-сериозната реформа се предвижда в системата на така наречените зелени карти - разрешителните за постоянно пребиваване в страната. Досегашната процедура, която датира от средата на миналия век, дава сериозно преимущество на семейните връзки и на "верижната имиграция", при която намиращите се вече в страната постоянно пребиваващи могат да помагат на роднините си да придобият същия статус. Официалната статистика сочи, че през миналата година 63%, или почти две трети от получените разрешителни, са били издадени въз основа на роднински връзки срещу само 12% за работни визи. Това, изглежда, ще се промени. Целта е "изграждането на система за имигранти, имащи уменията, образованието и познанията в английски, които ще помогнат на Америка да се състезава в глобалната икономика", заяви самият Буш. Новите текстове предвиждат създаването на точкова система, която да оценява кандидатите за визи съгласно техния опит, образование, умения и познания на езика. В замяна на това зелените карти, издавани за роднини, се ограничават до съпрузи и непълнолетни деца и ще се взимат предвид само подадените преди март 2005 г. "Няма да има автоматичен път за получаването на зелена карта или гражданство", уточни министърът на търговията Карлос Гутиерес по повод бъдещата система. Докато лидерът на демократите в Конгреса Нанси Пелоси смята това за противоречащо на американски ценности като семейните връзки, експерти го намират за неизбежно. Високотехнологичните индуст­рии например настояваха за удвояване на броя на специалистите, допускани в страната, които в момента са 65 хиляди. "Верижната миграция не е начин за поддържане на системата, казва Робърт Ректор от фондация "Херитидж".

Можем да подбираме хората, които идват тук, за да правим САЩ по-добро място за живот."

Работници на гости

Американското Бюро за трудови изследвания сочи, че до 2012 г. икономиката на САЩ ще създаде 56 млн. нови работни места, половината от които ще изискват неквалифициран труд. Изследване, цитирано от "Манхатън инститют", пък твърди, че докато през 60-те години на миналия век половината американ­ци са напускали училище, за да търсят работа, сега този процент е едва 10%. С други думи, новите работни места в сектори като земеделие, ресторантьорство и строителство ще трябва да бъдат запълнени от имигранти, за които новата система на зелени карти ще е недостъпна.

Ето защо, новият законопроект създава програма за временно наети работници. Проектът ще позволи на до 400 хил. души годишно да получават работни визи с 2-годишен срок, след който ще трябва да напуснат страната за поне година преди да подновят визата си. Това може да бъде извършвано до три пъти и на практика пренасочва нелегалната вълна от почти 500 хил. имигранти от Латинска Америка годишно към легална миграция от ротационен тип. За ползата от американските "гастарбайтери" мненията са раздвоени. Влиятелните вестници "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" нарекоха плана ужасяващ, а профсъюзни лидери предупредиха за създаването на огромен дял "второразредни работници" с по-малко права и законова защита. Липсата на перспектива да се установят законно в страната пък ще доведе до минаването им в "черния сектор", смятат други. Сенаторът от Флорида Дейв Уелдън припомни, че половината от нелегалните имигранти в САЩ понастоящем са станали такива след изтичането на визата им. Ако не бъде преработена, програмата за временна заетост може да стане троянски кон в борбата с нелегалната имиграция.

Земята на избраните

Много от противоречивите текстове вероятно ще търпят промени преди окончателното гласуване, което бе отложено за след почивната седмица в края на май. Критиците от Капитолийския хълм мърморят, че новият проект всъщност е бил сглобен от помощниците в екипите на сенаторите, като самите законотворци са нямали достатъчно време да се запознаят с него. Въпреки това общата посока е ясна. В отговор на подобна инициатива от страна на най-големия си глобален конкурент - ЕС, САЩ също обръщат вниманието си към квалифицираните и талантливите. Селективната имиграция вече тропа и на американската врата.


http://www.capital.bg/show.php?storyid=342825



http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2226§ionid=30&id=0007501