Защо го правят Буш и Блеър? Евгений Тодоров - 11 Юни 2007 Дали някой наш държавник би тръгнал на другия край на света, за да преговаря за освобождаването на някакви чужденци ?

Бесилото продължава да виси над главите на нашите сестри в Либия. Евгений Тодоров

Бесилото продължава да виси над главите на нашите сестри в Либия.

Може да се случи най-лошото.

Въпреки че може да се случи нещо още по-лошо – да ги освободят.Да ги освободят благодарение на Буш и Блеър.

Благодарение на империалистите, окупаторите, тираните.

И тогава ще трябва да търсим отговор на най-трудния въпрос:

ЗАЩО ГО ПРАВЯТ?

Дали някой наш държавник би тръгнал на другия край на света, за да преговаря за освобождаването на някакви американци, французи или японци?

Никога!

Не само защото авторитетът на нашите държавници няма кой знае каква стойност, но и заради това, че то би било самоубийствен акт от тяхна страна. Нали народът ни ще се вдигне като един и ще им зададе въпроса: Кой им дава право да харчите държавна пара, за да пътувате със самолет за някакви си не знам си какви...

Къде е националният ни интерес? – би попитал народът.

Къде е келепирът? – би попитал по-ясно вечно живият наш сънародник.

Всъщност къде е келепирът на Буш и Блеър?

Дали не си правят сметката, ако успеят, да поискат нещо от нас и какво може да бъде то?
Може да поискат нови и нови военни бази. Може да поискат богатствата на земните ни недра –нефт май нямаме, но все нещо ще се намери.

Може да поискат доматите ни, защото всички знаем, че техните домати не струват. Може да поискат да отвлекат интелигентните ни младежи и непорочните ни девойки.

А може да поискат най-страшното – да ни накарат да си пренапишем историята.

Боже опази!

А дали няма и друго обяснение тази подозрителна активност на западните държавници?

Може пък те – както и ние, просто наистина да смятат, че присъдите са несправедливи. Може да се съмняват в правосъдието на една държава, управлявана от диктатор. Или поне тяхното разбиране за демокрация и справедливост  да противоречи на разбирането на режима в Триполи.

Така както се съмняваха в демократичността на режимите на Милошевич и на Саддам. И поеха отговорността да ги премахнат. Защото – каквито бяха обясненията, е крайно време да няма държави, където един човек или група хора, окупирали властта, могат да решават по недемократичен начин съдбата на своите народи. И не само тяхната.

И докъде стигнахме – до съмнението, че между нападенията над „свободна Сърбия” и „суверенен Ирак” и опитите да бъде върната свободата на нашите сестри може да има нещо общо – като политика, като философия, като визия за един свят, в който трябва да се носи отговорност и за живота на  кюрдите, и на българските медицински сестри.

Ами ако случайно Буш и Блеър успеят?

Какво ще измислят тогава домораслите критици на американския тирански режим?

Или може би ще ни обяснят, че Буш и Блеър са тръгнали да спасяват сестрите ни като резултат от православните ни молитви и литийните шествия след чудотворните ни икони?

А не е ли по-добре Буш и Блеър  да се провалят?

Защото струва ли си заради няколко си медицински сестри да се откажем /макар и за малко/ да държим речи срещу американските, англичаните, европейците и всички, които искат да ни поробят и отнемат идентичността ни.

Янки гоу хоум!


http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=14&id=11293

Прав сте. Искам само да вметна, че не е необходимо отпорът на антиамериканизма да минава непременно през оплюването на православието. Те тия юнаци са минали по тоя път много преди вас. Те са се борили много дълго срещу църквата, царя и американците. Сега наблягат главно на американците, а по другите теми виждаме, че имат достойни заместници.

Съгласен.Макар че според мен всяка религия си има своите кусури и е опиум за народите, който не води до добро.