Катерина Тосева

Размер на шрифта: a a a

На този ден преди 125 години е роден един от най-изтъкнатите български учени на 20 век.
В Стара Загора през 1883 г. в семейството на подп. Димитър Филов и Елисавета Сахатчиева се ражда Богдан Филов - последният министър-председател на цар Борис III.

Филов е сочен от изследователи като първия български археолог.
За своето време може да се твърди, че е една от най-ерудираните личности, човек със солидно образование и връзки с научните кръгове в Европа.

Богадан Филов завършва Първа софийска мъжка гимназия в София и с държавна стипендия заминава да следва класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг.
Четири години по-късно учи археология и римска история във Фрайбург.

Когато се завръща в България през 1906 г., започва работа в Народния археологически музей в София, като продължава образованието си в Бон, Париж и Рим, където специализира археология и нумизматика.
През 1910 г. той е избран за директор на музея и така става първият българин, заемащ този пост.

Десет години по-късно, изключително интензивен период за научната дейност на Филов, той се утвърждава като най-авторитетният учен в своята област и през 1920 г. основава Българския археологически институт в София.

Добрата подготовка и енергичността на Филов го поставят на чело в развитието на археологията и историята на античното изкуство в страната.
Той започва да изгражда традиция в тази наука, която по онова време още не е намерила своето място в младата държава.

През 1909 г. поставя началото на археологическите разкопки в Хисаря, а през 1912 г. провежда първите археологически проучвания на античния град Кабиле. Изключително големи са заслугите на Филов по време на двете Балкански и Първата световна война.
В този период той разкрива, описва и спасява редица български паметници на културата.

Предприема три научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония- земи, които след Берлинският конгрес остават извън пределите на Княжество България.
По време на Първата световна война е поканен като сътрудник на германски археолози и изкуствоведи, които изследват паметници на културата във Вардарска Македония.

Негови са заслугите за изучаването на богатия тракийски некропол при село Дуванлий до ПловдивМезек край Свиленград. и куполните гробници при

От 1914 г. Филов започва да преподава в Софийския университет, където от 1920 г. е редовен професор по археология.
От 1929 г. е академик, а през 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до септември 1944 г.

Плодотворно и възходящо е научното развитие на Филов.
До 1938 г. по нищо не личи политиката да го изкушава по някакъв начин. През тази година обаче е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов.

Поставено е началото на политическата му кариера, която оставя в историята ни своя силен отпечатък.
Без да изоставя научната си дейност, постепенно Филов се потапя в управлението на страната. Това ще му коства живота.
През февруари 1940 г. цар Борис III го назначава за министър- председател.

Богдан Филов е човекът, който на 1 март 1941 г. във Виена (след отказ на външния министър да го стори) поставя подписа си под Тристранния пакт, с което страната ни влиза във Втората световна война.

По време на управлението на Филов е подписана Крайовска спогодба, с която Южна Добруджа се връща на България. Това се сочи като един от най-сериозните успехи за правителството му.

То обаче е обвинявано, задето под натиска на нацистка Германия обявява война на САЩ и Великобритания - акт, който предизвиква от страна на съюзниците бомбардировки над София и други градове през 1944 г.

На 28 август 1943 цар Борис III неочаквано и мистериозно умира. В този напрегнат и изключително критичен момент България остава без водач.
На 9 септември 1943 г. НС избира Регентски съвет, в който влиза и Филов, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов.

Филов е регент до 7 септември 1944 г., когато подава оставка. Два дни по-късно Деветосептемврийският преврат слага край на политическата му кариера.
Следват три месеца пленничество в Съветския съюз.

Последният министър-председател на царска България (Кимон Георгиев заема този пост, докато все още България е царство, но на практика е представител на новата власт) е върнат в страната, за да бъде "съден" от т.нар. Народен съд.

В нощта на 1 срещу 2 февруари, заедно с другите регенти, министри и приближени на цар Борис III, Филов е разстрелян. Цялото му имущество е конфискувано от "народната власт".

Политиката (и беззаконието след 9 септември 1944 г.) отнема на България един от най-заслужилите й учени.