Статия от популярния финансов блог Zero Hedge

Вчера отразихме новината, която дотук не получи почти никакво медийно внимание, а именно, че хиляди стачкуващи шофьори на камиони са се стекли в шанхайската зона Уайгаочяо, един от най-натоварените контейнерни портове в града, в протест срещу високите цени на горивата и ниските заплати.

Днес, от Ройтерс научаваме, че ситуацията значително е ескалирала и се е стигнало до насилие.

„Двудневният протест за цените на горивата в Шанхай доведе до насилие в четвъртък, като стотици шофьори на камиони са влезли в сблъсък с полицията, по думи на шофьори, в пореден израз на едва удържимото недоволство от инфлацията“

Около 2000 шофьори на камиони са се сблъскали с полицаи с палки на оживено кръстовище край пристанището Уайгаочяо, най-натовареният порт на Шанхай, съобщава Ройтерс, като цитира двама от участниците в протеста.

„Шофьорите, които блокираха пътищата с камионите си, спряха работа в сряда, като изискаха от правителството да направи нещо за да спре растящите цени на горивата, заявиха шофьори“

И докато в Европа наблюдаваме протести, заради мерките по затягане на коланите предприети от правителствата, сега виждаме протести белязани с насилие в Китай заради инфлацията.

Въпросът сега е, колко дълго още Китай ще продължава с очевидно неефективни мерки, като повишаването на изискуемине резерви и повишения в лихвите – и двете провалили се в озаптяването на инфлацията, вместо да се предприеме „ядрената опция“ – да се остави валутата да поскъпне. И въпреки че мнозина очакват новина от Китай в тази насока още през уикенда, Уин Тин, глобален стратег за възникващите пазари на Brown Brothers Harriman, не е толкова сигурен и прогнозира, че вероятността Китай да позволи поскъпване на юана е 25%.

„По отношение на валутната политика, за нас има 3 опции, при следните вероятности: 1. Да запазят настоящия темп на поскъпване на валутата (10%) 2. Да позволят еднократно поскъпване (25%) 3. Да ускорят темпа на поскъпване (65%)“

При всяко положение, предвид факта, че все повече хора се присъединяват към протестите срещу инфлацията, Китай е между чука и наковалнята – дали да приеме безропотно да внася произведената от Бърнанке инфлация или да отвърне на удара. За нещастие на икономиката, т.нар. „ядрена опция“ за поскъпване на юана ще остави износа на страната под заплаха. Така че големият въпрос е – Дали Китай е готов да се придвижи от експортноориентирана в потребителски ориентирана държава. Уви, отговорът е категорично не.

Още от протестите в Китай:

„Искам правителството да излезе и да реши проблемите ни, защото това вече не се търпи. Не можем повече да работим“ – коментира Чен, 33-годишен шофьор от провинция Хенан, който превозва стоки вече 8 години.

Стачката идва на фона на растящи цени и повишения на лихвите. Инфлацията в страната удари 5,4% през март, като накара властите да обещаят, че ще използват всички възможни средства за спирането на повишенията в цените.

Полицията арестува поне шестима от протестиращите, като употреби насилие върху протестиращите с палки, коментира Чен, както и друг шофьор на камион. Те отказаха да дадат пълните си имена, заради страх от наказания от страна на компанията им.

И двамата шофьори, които работят за малка транспортна компания показаха пред Ройтерс снимки на полицаи, които влачат мъж с разкървавена глава, следван от жена си и дъщеря си.

По-лошото е, че протестите сега метастазират и в други градове:

Шофьори протестираха и край други пристанища край Шанхай, като Баошан и Яншан, съобщават шофьори.

Стачките и протестите, ако продължат, могат да се превърнат в сериозно опасение за управляващата комунистическа партия, която се страхува от публични вълнения, които могат да подкопаят авторитета  й и да уплашат инвеститорите.

Работниците се оплакват от това, че заплатите им не растат при темповете, при които расте инфлацията.

Човек да се чуди на китайците, които живеят при авторитарен режим, но са склонни да излязат на подобен протест, който може да има далеч по-страшни персонални последствия, докато американецът не протестира срещу растящите цени на горивата.

Това, което е сигурно е, че ефектът на стачката се е усетил веднага:

ROE Logistics, базиран в Монреал митнически брокер излезе със съобщение, в което се посочваше, че заради стачка на пристанището в Шанхай пратките ще бъдат забавени.

Служител в друга фирма, оперираща на пристанището в Шанхай, базираната в Ню Йорк Ocean World Lines, потвърди, че има стачка, но отказа коментар.

„Това е чувствителна информация. Не знам наистина какво друго да ви кажа“ – коментира представител на компанията пред Ройтерс.

И докато за китайската пропагандна машина е логично да не говори за това, което се случва, това че в „демократичните държави“ по въпроса също не се говори е малко странно:

„Китайските държавни медии мълчат по въпроса, подчертавайки колко чувствителна тема са протестите за управляващата комунистическа партия, която обикновено ги потъпква бързо, заради опасения за стабилността.

Китай съобщи в началото на април, че ще повиши цените на дребно на бензина и дизела с 5-5,5% до рекорден връх.

Добрата новина е, че Китай стигна точка на пречупване. Всяка инфлация над настоящите нива само ще влоши нещата. Така че топката е в полето на политбюро. Уви, предвид опита, очаквайте взетото решение да не е добро нито за Китай, нито за световната икономика.


http://www.spekulanti.com/2011/04/22/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BD/

 

Статия на Диана Чойлева за CNBC. Авторката е директор в Lombard Street Research, съ-автор на книгата „Сметката от китайския магазин“ и чест гост в предаванията на телевизия CNBC Азия.

Ерата-чудо на растеж на китайската икономика свърши. Финансовата криза нанесе сериозен удар на модела на икономически растеж , основан на износа носейки продължителен период на слаб растеж по света. Дори Китай успешно да „запали“ вътрешното потребление, растежът на БВП може спокойно да падне наполовина, до 5% годишно през това десетилетие.

След Мао китайците нямаха нищо отвъд мускулите, мозъка и решимостта за успех. Първите две десетилетия на реформи белязаха значителен ръст в производителността, след като земеделските комуни бяха разформировани, а капиталът и трудът бяха пренасочени от земеделието към нискотехнологично производство и преработка, предимно за износ.

Китайският модел на растеж зависеше от непрестанното нарастване на глобалния й пазарен дял. Силните приходи от износ и високият процент на спестяванията позволи на икономиката да се индустриализира с убийствен темп.

Спестяванията са жизеноважни за икономиката, тъй като те осигуряват финансовите ресурси нужни за инвестициите в жилища, фабрики, машини, пътища, училища и болници. Колкото повече от спестяванията се използват за инвестиции, толкова по-висок е темпът на растеж на икономиката и по-лесно става да се пести още. Това бе добродетелният цикъл на който пестеливите китайци се радваха.

Но спестяванията могат да се превърнат от благодат в проклятие. Инвестициите са зависими от търсенето и от растежа на износа. Колкото повече хората искат да пестят, толкова по-малко са разходите им за дрехи, телефони, телевизори и коли. Спестяването на повече пари, за да инвестираш повече, е задънена улица, когато няма желание за повече разходи от потребители или няма търсене на повече продукция за износ.

Тогава подобни инвестиции стават непечеливши, като в крайна сметка удрят печалбите на фирмите и доходите на хората. Инвестициите в социалната инфраструктура са нещо различно, но също имат граници. Строежът на „пътища към нищото“ или „пасивни“ летища могат до продължат доста дълго.

Но ако цената на изграждането на инфраструктурата надвишава ползата от повишането на производителността, която би донесла, подобна инвестиция става непоносима. Или данъците, които хората трябва да плащат стават твърде високи или публичният дълг започва да нараства спираловидно извън контрол.

Но, обичайните граници за инвестициите не се отнасят за Китай и неговият процент на инвестиции скочи до извънорбиталните 48% от БВП през 2009. В Китай нито частните, нито държавните фирми се водят от подобряването на маржовете.

Частните предприемачи са фокусирани изцяло върху краткосрочните перспективи, като се възползват от арбитражни възможности, с изключително малко внимание към планирането. Не е чудно, че производството на фалшификати е толкова разпространено. Контролираните от държавата „национални шампиони“ изглеждат печеливши, но се радват на огромни субсидии и монополна позиция.

Най-важната субсидия, която получават е достъпът до евтини, непазарни заеми. Огромна част от спестяванията в Китай се държат в държавните банки, които отпускат кредити предимно на държавни фирми или инвестиционни дружества, създадени от регионалните правителства за да избегнат забраната за директно финансиране от банките.

Китайските власти контролират посоката, количеството и цената на заемите, като гледат лихвите да са ниски. Ако държавните фирми не могат да си плащат дълговете – дават им се нови заеми, за да продължат да съществуват. Така финансовата устойчивост на предишните инвестиционни гулай на тези фирми не е подкопана по време на икономически кризи.

Банките трупат лоши кредити. Но очакванията са, че силният ръст в приходите от износа ще ги смали с времето. Банките може да са неплатежоспособни, но докато затвореният валутен контрол възпира изтичането на капитали, вътрешните спестявания ще си останат в страната, в огромната си част депозирани в китайски банки. Стабилният ръст на новите депозити осигурява нови кредити и държаните компании никога не фалират. Банките не фалират.

Китайският икономически модел отчита извънорбитален процент на инвестициите, който се поддържа и увеличава от години, защото държавата използва банковия сектор като АТМ да финансира мащабните си планове за експанзия.

Способността за бърза индустриализация доведе до подем в предлагането, докато крайното търсене за произвежданите в излишък китайски продукти идваше от чужбина. У дома, растящите спестявания означават, че нивото на разходите на домакинствата е паднало до ултраниските 35% от БВП.

Финансовата криза промени правилата на играта. Китай не може да разчита повече на щастие, което идва от чужбина. Останалата част на света не расте с такива бързи темпове. Справянето с извънмерните дългове от последното десетилетие ще отнеме години.

Този шок при износа вероятно ще се натрупа над това, че останалият свят няма вече да толерира такъв пазарен дял от страна на Китай, свързан и с отказа на страната да позволи валутата й да поскъпне или да позволи свободното движение на капитали. По-бавният темп на растеж на износа ще подкопае устойчивостта на политиката на прекомерни инвестиции.

Пекин осъзна необходимостта да ребалансира растежа от безплодни инвестиции към вътрешно потребление. Но дори ако постигне успех в това, растежът ще е доста по-бавен от тези 10% годишно, които виждахме досега.

Властите ще трябва да се справят със социалните и политическите последици, които ще дойдат с по-слабия икономически растеж. Натискът да се падне в „мрежата“ на това, което най-добре работеше в миналото – направляван от държавата, разпален от кредити инвестиционен гуляй – ще е силен. Но няма да проработи в бъдеще.

http://www.spekulanti.com/2011/04/18/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B9%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B6%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4/


http://svejo.net/1104005-globalization-protestite-sreshtu-inflatsiyata-v-kitay-narastvat-izbivat-do-nasilie