Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2015 05:52 - Една истинска история
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 16589 Коментари: 35 Гласове:
36

Последна промяна: 15.02.2020 11:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


  

            image              

 Една истинска история

 

Дойде в гълъбарника отнякъде – чуха Чудака да казва, че бил живял в Горната махала, каквото и да значеше това. Беше дребна, сива гугутка, мълчалива и свита. После изведнъж запя – и всички разбраха, че всъщност е мъжки, гугут. Пееше за хладни сини усои, за дъхави храсти, за кичести круши – и за Нея – невижданата, несрещаната бяла гугутка. Пееше от сутрин до вечер, от преди да съмне до късна нощ, биеше чело в кацалката, навирил опашка, извивайки бавно и протяжно накрая своето „Гу-гууу-гУ” в  „Гуууу-гУгуууУ”.  Пееше за нея. Беше уж красиво и упоително, но скоро взе да дотяга на всички.


         image

Доведоха му я. Сигурно пак от Горната махала. Изглеждаше негово копие, само по-дребна и по-мълчалива. Стоеше свита и уплашена и не даваше на никого да я доближи. А той подтичваше в кръг около нея с драматично привдигнати криле, с разперена, стърчаща високо опашка, цял разтреперан, настръхнал, задавен от гърлените звукове на любов и възхита, излизащи трескави и  задъхани от полуотворената му в забрава човка. 

         image
 

Чудака ги премести в отделна клетка и никой не можа да види края на тая любовна игра, но злите езици разказваха, че малката имала някого там, в Горната махала. А от памтивека се знае, че гугутките са моногамни, само един път в живота си вият гнезда – и само с един.

После тя снесе яйца. Прехвърлиха ги пак в общата клетка – и каква радост бе то – каква песен! Гугутът се забрави – все гледаше да отменя младата си изгора, все той да лежи на яйцата. Пък какви зрънца й носеше – най-нежните макови семенца, най-зелените грахчета, най-сладките ситни метличинки. А как й пееше – дори старите пощи спираха да се щурат насам-натам, заслушваха се и скръстваха на гърдите си криле, сякаш се молеха.
  
image
 

Но един ден…По-добре слънцето да не бе изгрявало в тоя ден! Но изгря - и гълъбите се събудиха. Чудака влезе, а зад него, на полуотворената врата, стоеше още някой. Чудака отвори и вътрешната вратичка и в този миг нещо излетя като куршум. Време трябваше на всички  да разберат, че малката гугутка си беше отишла.

       image
 

И се почна една…Защура се гугутът ту навън, ту вътре, при гнездото – но яйцата не можа да спаси – изстинаха. И започна той своите дълги протяжни концерти. Подхващаше онова странно по тия места, нечувано „Гуууу-гУгуууУ” в тъмното сутрин, разглеждайки внимателно развиделяващото небе за следи от птици, продължаваше безспир целия ден под палещите лъчи на слънцето, та до тъмна нощ – и чак дразнеше другите, заети да приспиват малките си. Не слизаше от кацалката да клъвне поне зрънце, поне капка водица да пийне. Отслабна, а перушината му някак избеля и се сви. Времето отвори бездна, в която всеки ден поглъщаше по една надежда.

       image     
                  

Един ден Чудака пак влезе и след него влезе някакъв…гугутът не чака повече – шмугна се и…беше свободен. Можеше да търси своята любима по целия свят, да я открие, да си я върне…макар че злобните пощи разказваха, че я виждали в Горната махала…с друг…изглеждала щастлива. Празни приказки!

       image
 

Цял ден гугутът кръжа над къщи и улици, над паркинги и мостове, над полето и реката дори…нищо. Вечерта кацна уморен на покрива над гълъбарника. Надвеси се надолу, запя – и за първи път не проточваше гукането на вик. Слезе долу и хапна при кокошките малко – и усети вкуса на храната. Видя и две котки там...беше виждал стотици пъти котка на сантиметри от себе си, отвъд защитната мрежа... не се уплаши, нали и Чудака бе наблизо, пък и какво значение имаше…Спа сгушен в клоните на старата круша – спа непробудно от толкова време насам…

          image

На другия ден пак я търси – от клонче на конче – по всички алеи и паркове – чак до Горната махала. Но слънцето залезе  и трябваше да се върне. Нищо – и утре е ден. Слезе при кокошките – беше изморен и гладен. Късно бе – Чудака го нямаше. Две гъвкави сенки се хвърлиха едновременно. Стана тъмно.

Но съмна. Утринен полъх разбута купчина сиво-бели перушинки в двора – и те оживяха. Една се отскубна от другите и полетя – все по-високо и по на юг, нагоре-нагоре…към Горната махала.

Дни и нощи се редуват...и нямат чет...Всичко върви по своя ред - неотклонно, предначертано, ясно и сигурно. И само когато пълната  луна освети спящия гълъбарник, в клоните на старата круша почват да пърхат припрени криле и едно щастливо „Гуууу-гУгуууУ” връща на света вярата, че животът може да бъде и справедлив, и красив - и поне мъничко щастлив.

          image



            image


Снимки: Интернет

 







Гласувай:
36



1. valeska - Привет!:)
30.05.2015 08:09
Любовта на гълъба е уникална… разтърсваща, убиваща и възкресяваща!
цитирай
2. donchevav - Този гълъб пееше под прозореца на ...
30.05.2015 08:19
Този гълъб пееше под прозореца на нашата спалня всяка сутрин - щастлив, безметежен, влюбен...Не мога да го прежаля, Вал! Прегръдка, мила приятелко!
цитирай
3. veninski - Умееш да разказваш. . . Поздрави!
30.05.2015 09:42
Умееш да разказваш... Поздрави!
цитирай
4. litatru - :(
30.05.2015 09:59
Разплака ме, приятелче!
Следващият път напиши нещо противоположно. Сигурна съм, че ще можеш и да ме разсмееш.
Аз, (като човек на чувствата) не мога да не ти пратя една крепка и невинна приятелска прегръдка!
Поздрав - Литатру!
цитирай
5. emi1ts - Прочетох
30.05.2015 10:00
на един дъх!Страхотен разказ!Толкова вълнуваща ,увлекателна и емоционална история мила Вени!С такова голямо майсторство си разказала любовните терзания на този гълъб ,че човек не може да не се почувства съпричастен!Благодаря Вени!Приятни почивни дни!Прегръдки!
цитирай
6. donchevav - Благодаря ти, Васко, оценявам п...
30.05.2015 10:05
Благодаря ти, Васко, оценявам поощрението! Продължавам да съм обстоятелствена - и в детайлите, и в епитетите - а така ми се иска в два реда да мога да казвам всичко... Но не мога - то си е най-най-висш пилотаж:)))). Затова толкова харесвам твоя изчистен изказ. Впрочем приятелките и колежките ми също ти станаха големи фенки - имаш много поздрави с пожелание за нови, все така интересни творби!
Слънчеви майски поздрави и от мене - за тебе и красивото Павелско!

цитирай
7. donchevav - Вени, хубав разказ, и както подр...
30.05.2015 10:14
анонимен написа:
Вени, хубав разказ, и както подразбрах по действителен случай. Жалко, че са го сграбчили тъмни сенки, може би котешки, но така е в живота -
все някой някого изяжда...
Де да беше и човешката любов тъй предана и всеотдайна, всъщност може би само майчината е такава :)

Благодаря, Ани! Да, майчината любов е най-чистата - силна и самоотвержена до смърт - нищо не може да се сравни с нея. Но този гълъб беше като човек - толкова наивен, чист, възторжен и влюбен - а после така неутешим месеци наред - май че по-добре, че котките го изядоха...А може би не - от крушата през отворения прозорец всяка нощ наистина се чува това Гуу-гУгуууУ, което не може да се сбърка...не знам...но пък и перушинките бяха истински:(((
Все едно, благодарна съм, че тази гълъбова любов пресече пътя ми – и сякаш дори леко го беляза:)))
Поздрави, Ани! Хубави почивни дни!

цитирай
8. donchevav - Разплака ме, приятелче! След...
30.05.2015 10:22
litatru написа:
Разплака ме, приятелче!
Следващият път напиши нещо противоположно. Сигурна съм, че ще можеш и да ме разсмееш.
Аз, (като човек на чувствата) не мога да не ти пратя една крепка и невинна приятелска прегръдка!
Поздрав - Литатру!


Мила Литатру, съжалявам, че съм те натъжила... Обещавам, ще ти се реванширам с нещо противоположно, пак за моите любимци - и ще ти го посветя! Ти си човек с фина нагласа, с нежна чувствителност - ще се постарая! А дотогава - весели, изпълнени с щастливи сбъдвания дни /като време за финализиране на всички проекти преди лятото, отпуските и морето/:))))
Нежна прегръдка и от мене, приятелко!

цитирай
9. donchevav - на един дъх!Страхотен разказ!Т...
30.05.2015 10:42
emi1ts написа:
на един дъх!Страхотен разказ!Толкова вълнуваща ,увлекателна и емоционална история мила Вени!С такова голямо майсторство си разказала любовните терзания на този гълъб ,че човек не може да не се почувства съпричастен!Благодаря Вени!Приятни почивни дни!Прегръдки!


Мила Еми, и ние тук сме много тъжни - вече повече от седмица... това е животът. Но си мисля друго - ние тук имаме тези постоянни сложни истории и казуси, понякога по-трудни за решаване и от човешките, имаме толкова тревоги, вълнения, радости и тъги с растенията и животните, с които сме обкръжени...Какво би било, ако ги нямаше - що за сив и безличен, безрадостен и скучен живот бихме водили, с какво бихме могли да заместим това общуване? С книги, филми, концерти, разходки...и сега си ги имаме... не е същото. "По-близо до природата, до земните неща" – не си спомням откъде е този девиз, на кого е, мисля, че е някакъв християнски постулат – но май изразява всичко, което искам да кажа.
PS Много харесах коментара ти при ikra. Благодаря ти за този позитивизъм! Прегръдка!
цитирай
10. veninski - 7. donchevav - Благодаря ти, Васко, оценявам п...
30.05.2015 11:35
donchevav написа:
Благодаря ти, Васко, оценявам поощрението! Продължавам да съм обстоятелствена - и в детайлите, и в епитетите - а така ми се иска в два реда да мога да казвам всичко... Но не мога - то си е най-най-висш пилотаж:)))). Затова толкова харесвам твоя изчистен изказ. Впрочем приятелките и колежките ми също ти станаха големи фенки - имаш много поздрави с пожелание за нови, все така интересни творби!
Слънчеви майски поздрави и от мене - за тебе и красивото Павелско!


Поздрави и прегръдки и за твоите приятелки и колежки, Вени! И за теб, естествено.
цитирай
11. anin - Браво, гълъбице! Вече и анонимна ме разпознаваш ;))
30.05.2015 12:29
donchevav написа:
анонимен написа:
Вени, хубав разказ, и както подразбрах по действителен случай. Жалко, че са го сграбчили тъмни сенки, може би котешки, но така е в живота -
все някой някого изяжда...
Де да беше и човешката любов тъй предана и всеотдайна, всъщност може би само майчината е такава :)

Благодаря, Ани! Да, майчината любов е най-чистата - силна и самоотвержена до смърт - нищо не може да се сравни с нея. Но този гълъб беше като човек - толкова наивен, чист, възторжен и влюбен - а после така неутешим месеци наред - май че по-добре, че котките го изядоха...А може би не - от крушата през отворения прозорец всяка нощ наистина се чува това Гуу-гУгуууУ, което не може да се сбърка...не знам...но пък и перушинките бяха истински:(((
Все едно, благодарна съм, че тази гълъбова любов пресече пътя ми – и сякаш дори леко го беляза:)))
Поздрави, Ани! Хубави почивни дни!


цитирай
12. donchevav - Благодаря ти, Васко, оценявам п...
30.05.2015 13:16
veninski написа:
donchevav написа:
Благодаря ти, Васко, оценявам поощрението! Продължавам да съм обстоятелствена - и в детайлите, и в епитетите - а така ми се иска в два реда да мога да казвам всичко... Но не мога - то си е най-най-висш пилотаж:)))). Затова толкова харесвам твоя изчистен изказ. Впрочем приятелките и колежките ми също ти станаха големи фенки - имаш много поздрави с пожелание за нови, все така интересни творби!


Слънчеви майски поздрави и от мене - за тебе и красивото Павелско!


Поздрави и прегръдки и за твоите приятелки и колежки, Вени! И за теб, естествено.


Благодаря, скъпи Венински! Непременно ще предам - ще ги зарадвам! Светъл ден!
цитирай
13. donchevav - Вени, хубав разказ, и както подр...
30.05.2015 13:21
anin написа:
donchevav написа:
анонимен написа:
Вени, хубав разказ, и както подразбрах по действителен случай. Жалко, че са го сграбчили тъмни сенки, може би котешки, но така е в живота -
все някой някого изяжда...
Де да беше и човешката любов тъй предана и всеотдайна, всъщност може би само майчината е такава :)


Благодаря, Ани! Да, майчината любов е най-чистата - силна и самоотвержена до смърт - нищо не може да се сравни с нея. Но този гълъб беше като човек - толкова наивен, чист, възторжен и влюбен - а после така неутешим месеци наред - май че по-добре, че котките го изядоха...А може би не - от крушата през отворения прозорец всяка нощ наистина се чува това Гуу-гУгуууУ, което не може да се сбърка...не знам...но пък и перушинките бяха истински:(((
Все едно, благодарна съм, че тази гълъбова любов пресече пътя ми – и сякаш дори леко го беляза:)))
Поздрави, Ани! Хубави почивни дни!




Ох, камък ми падна от сърцето - не бях съвсем сигурна... но явно и многогодишният тренинг да запомням почерци и стилове ми помогна - иначе как в този век на технологиите и лавинообразната информация бих откривала преписвачите? А твоят стил е запомнящ се:)))) Прегръдка!
цитирай
14. ikra - Поздрави!
30.05.2015 13:35
Хубав разказ, вдъхновяващ :)
Приятни почини дни :)
цитирай
15. mt46 - Поздрави, Вени!...
30.05.2015 13:50
Да, вълнуващ разказ... Най-опасни за гълъбите /а и за лястовиците/ са котките...
Лек ден!...
цитирай
16. donchevav - Хубав разказ, вдъхновяващ :) ...
30.05.2015 14:06
ikra написа:
Хубав разказ, вдъхновяващ :)
Приятни почини дни :)


Благодаря, скъпи Икра! Приятни почивни дни и на тебе! Поздрави!
цитирай
17. donchevav - Да, вълнуващ разказ. . . Най-опасни ...
30.05.2015 14:11
mt46 написа:
Да, вълнуващ разказ... Най-опасни за гълъбите /а и за лястовиците/ са котките...
Лек ден!...


Гълъбите са слабост на съпруга ми, котките - моя тръпка. Кучетата отглеждаме заедно...и всички се учим да живеем толерантно, в максимална търпимост и хладнокръвие. Но понякога... е, това са дребни, оправдани рискове - като цяло. Но в частния случай не беше така - и на всички ни е мъчно:) Поздрави, скъпи Марине! Лек ден и на тебе!
цитирай
18. tota - Мила Вени,
30.05.2015 17:02
Заболя ме...Наистина няма по - красива любов от тази на птиците. Има какво ние човеците да се поучим от тях. Чувала съм любовните им песни на липата под прозореца, но и бях свидетел на подобна гледка, как котка изневиделица се появи и грабна едната гугутка, която доверчиво до нас кълвеше трохичките хляб.
Поздрави и прегръдка за прекрасния разказ, Вени!
цитирай
19. stela50 - Красиво, нежно, вълнуващо... като любовта...
30.05.2015 17:18
Един поетичен разказ, на фона на въздействаща музика,
напомнящ приказка или притча... само преживяното звучи
толкова истински, затрогващо, прочувствено.
Благодаря, мила Вени... за чудесния разказ, за топлотата
и силата на любовта, която при гълъбите е невероятна...
Прегръдки !
цитирай
20. megg - " Пееше за нея."
30.05.2015 17:32
Вълнуваща житейска история, родила чудесен разказ за обич, красота, тъга. И си мисля, че Чудака е именно гугутът... такова сърце! Остава и усещането, че болката е по - приглушена, мъничко поне, щом една перушинка полита, щом още се чува песента... имало я е Любовта. Има я.
Поздрав, мила Вени! И прегръдка!
цитирай
21. donchevav - Заболя ме. . . Наистина няма по - к...
30.05.2015 18:03
tota написа:
Заболя ме...Наистина няма по - красива любов от тази на птиците. Има какво ние човеците да се поучим от тях. Чувала съм любовните им песни на липата под прозореца, но и бях свидетел на подобна гледка, как котка изневиделица се появи и грабна едната гугутка, която доверчиво до нас кълвеше трохичките хляб.
Поздрави и прегръдка за прекрасния разказ, Вени!


Мила Ати, по-страшно беше последните два-три месеца, откак избяга женската. От тъмно до тъмно - без прекъсване, той издаваше едни и същи сърцераздирателни звуци - откъде се взе този глас, този въздух в малките дробчета, тази сила! Накрая аз избягвах да минавам оттам - толкова непоносимо ми беше! После гълъбът избяга и съпругът ми го видял как вечерта слязъл да се храни при кокошките. Това е последното, което знаем за него със сигурност. Но повярвай ми - краят не е тъжен, смъртта за него би била избавление - ако не е намерил гугутката си Никога не бях виждала толкова мъка и надежда у едно същество! Надявам се все пак, че може би са се намерили - Горната махала наистина съществува и не е далеко:))) Поздрави, мила Ати, с пожелание за хубава вечер и с прегръдка от мене!
цитирай
22. donchevav - Един поетичен разказ, на фона на ...
30.05.2015 18:22
stela50 написа:
Един поетичен разказ, на фона на въздействаща музика,
напомнящ приказка или притча... само преживяното звучи
толкова истински, затрогващо, прочувствено.
Благодаря, мила Вени... за чудесния разказ, за топлотата
и силата на любовта, която при гълъбите е невероятна...
Прегръдки !


Тъжната музика, мила Танче, е пак на Вангелис - "Autumn", другата ми любима негова мелодия след "Металически дъжд". А случката наистина е реална, за съжаление. Моите гугутки под прозореца вече ги няма...и не искам други питомни такива - стигат ми дивите в клоните на бора. Те знаят какво искат от живота, поучават го и по цял ден пеят щастливи и се люлеят на тънките иглести клонки. Да, при гълъбите - и особено при гугутките, любовта е невероятно нежна и страстна. И там има съперници и ревност, и страст, битки и поражения, воля за победа в името на любовта - но всичко е по-меко, по-благородно и чисто. А гугутките за разлика от другите гълъби наистина са моногамни - те трудно сменят партньора, но дори да се случи, не могат да излюпят пиленца - телесната им температура не можела да се покачи до необходимите градуси...Тъжно...Вече повече от седмица живеем с тази тъга, но не може нищо да се направи...
И все пак остава надеждата в онзи красив финал на премеждието, който не е непременно невъзможен. Какво пък - дано!
Прегръдка, мила Танче! Хубава вечер, приятелко!


цитирай
23. hel - Много вълнуващ и трогателен разказ ...
30.05.2015 18:30
Много вълнуващ и трогателен разказ и така хубаво разказан. Благодаря, мила Вени. Много ми липсва гугукането на гугутките от детството. Скоро бях в един краен квартал на София - то си е село - Илиенци и о, чудо, чух песен на гугутка. Разтопих се. А сега и ти ме трогна до сълзи с прекрасния си разказ!
Бъдете честити с твоя съпруг с животинките си в двора. Цяла приказка сте вие!
цитирай
24. donchevav - Вълнуваща житейска история, ро...
30.05.2015 18:32
megg написа:
Вълнуваща житейска история, родила чудесен разказ за обич, красота, тъга. И си мисля, че Чудака е именно гугутът... такова сърце! Остава и усещането, че болката е по - приглушена, мъничко поне, щом една перушинка полита, щом още се чува песента... имало я е Любовта. Има я.
Поздрав, мила Вени! И прегръдка!


Меги, мила, това са и моите акценти. Имало я е любовта - и още я има, щом вечер в клоните на старата круша някой приглушено и влюбено гука. Свършила е мъката, очакването, принудата, които, съчетани с несвобода, бяха най-ужасното нещо в тази ситуация - за гълъба и определено за мене. Аз накрая не смеех да мина покрай оня гълъбарник - толкова мъка имаше в това нескончаемо гу-гУгуууУ, с извивка на края, сякаш че вика, зове, увещава някого - от сутрин до тъмна нощ. Нямаше какво да се направи - да го пуснем - той не е див гълъб, не умее да живее свободно - веднага ще го хванат котките; да му доведем нова гугутка - няма смисъл, тъй или иначе гълъбарникът е пълен – но мислехме в най-скоро време да пробваме! Добре, че всичко свърши - надявам се, все пак добре! Може пък и да са се намерили. Моля се за това!:))) Благодаря ти за съпричастието и детайлното разбиране, мила Меги, светли почивни дни за тебе - с много слънце и обич, приятелко! Прегръдка!

цитирай
25. donchevav - Благодаря ти за хубавите думи, мила ...
30.05.2015 19:07
Благодаря ти за хубавите думи, мила Хели! Да, вече има гугутки, много гугутки - поне тук, в провинцията: в парковете, из долищата и горските покрайнини и сеченаци - както някога. И в нашия двор има - свили са си гнездо на най-високия бор. Но имахме и питомни - такава порода: по-дребни от дивите - и много интелигентни. Както разбра, вече нямаме. И не искам повече такива гълъби - те са толкова семействени, толкова нежни, че предизвикват умиление и болка. Чудесно е обаче, че в природата има такива животинки. Те внасят някакъв баланс в този луднал към нищото свят, създават усещането, че всичко е наред, че нищо не си е отишло, че в света все още има любов, вярност, чистота, грижа един за друг. А това е прекрасно, нали? Прегръдка, приятелко! Хубаво ми е, когато си тук - идвай по-често:)))))) Хубава вечер!


цитирай
26. stih - Покъртително!
30.05.2015 19:20
Това наистина се е случило. Но ти, Вени, си имала очи - да го видиш, и сърце - да го изживееш...
Иска се обич, съпричастност, наблюдателност, език, талант на разказвач... Имаш всичко това и се е получило.
Силни внушения и послания, над които човек остава замислен.
Благодаря ти!
цитирай
27. faktifakti - гълъбите са ни добри учители,
30.05.2015 21:48
нали?
цитирай
28. donchevav - Това наистина се е случило. Но ти, ...
30.05.2015 23:39
stih написа:
Това наистина се е случило. Но ти, Вени, си имала очи - да го видиш, и сърце - да го изживееш...
Иска се обич, съпричастност, наблюдателност, език, талант на разказвач... Имаш всичко това и се е получило.
Силни внушения и послания, над които човек остава замислен.
Благодаря ти!


Ех, Ели, благодаря ти, какви таланти си предусетила в мене! Ами той, гълъбът, цял ден там пее, пее - и чак на плач го изкарва. А видях колко радостен беше, като дойде малката - пърха, пърха с криле около нея и чак трепери. Не иска кой знае какви очи и сърце, за да го видиш - а за описването...ами нали с него си вадя уж хляба:))))
Шегувам се, мила Ели, опитвам се поне. А иначе наистина ми е тъжно! Но...дано душичката му е намерила покой - жив или мъртъв - защото голяма трагедия си беше. Прегръдка, Ели!
цитирай
29. donchevav - гълъбите са ни добри учители, на...
30.05.2015 23:45
faktifakti написа:
гълъбите са ни добри учители, нали?

Да, Факти. Гълъбите са ни добри учители. И изобщо всички животни са добри учители, защото уроците им са естествени, подчинени на законите на природата. Но кой се вслушва в уроците на едно дърво или един охлюв, или един гълъб?...Ние се мислим за царе на природата - умни и безпогрешни. Е, точно тук грешим - и дано тази грешка не е съдбоносна и за нас, и за цялата природа. Поздрави, Факти!

цитирай
30. katan - Поздрави, Венетче!
31.05.2015 12:24
Вчера го прочетох и много ме развълнува.
Обич за винаги, мъка от несподеленото; красиво и тъжно!
Тези изстинали яйца ме разтърсиха и разплакаха.
Напомниха ми изоставен дом, без прозорци и врати; без огнище ...
Гълъбите са истински моногамни. Знам, че отиде ли си единият и другият тръгва след него да търси ешчето си някъде в небето, в пространството, в безкрая ..
Видях, че след трагичното нахвърляне на сенките върху влюбения ГУГУТ ... сиво-бели перушинки в двора оживяват и се понасят към Горната махала, към светлината и любовта ...
Поздравявам те!
цитирай
31. donchevav - Да, Кате, и аз мисля най-вече за я...
31.05.2015 17:31
Да, Кате, и аз мисля най-вече за яйцата. И без това все гълъбът лежеше върху тях – първото нещо, което ми се стори, че прави, е да ги мъти – лежа цял ден неподвижно. Но дали огладня, дали му падна телесната температура от стреса, или пък просто не го сдържаше на едно място, привечер стана и вече не легна през деня върху тях - само нощем. Но те вече бяха изстинали. Аз обаче вече писах някъде - не съм сигурна какво в действителност се случи – в птичия двор тези перушини могат да бъдат и от гълъби, и от кокошки и пр. А нощем наистина някой се обажда в крушата – може да са диви гугутки, не знам, но ми се струва, че те пеят по различен начин: гу-гуууу-гУ, нали? Така че има надежда да са се намерили - и без това на няколко пъти ни се струва, че при дивите гугутки на бора има и една по-дребна - приличаше на питомна, но и двамата с мъжа ми не сме сигурни. Аз все искам да си мисля, че всичко е завършило щастливо и нашите приятели отглеждат вече измътените си гугутчета - на свобода!
Поздрави, мила Кате! Прегръдка от мене - за доброто ти сърце!
цитирай
32. eliana - Развълнува ме твоят разказ,Вени!Поздравления!
31.05.2015 17:56
Афродита често е рисувана с гълъб в близост.
И ......
Казват ,че гълъбите са ангели.

Хубава нова седмица! :)
цитирай
33. donchevav - И аз мисля, че гълъбите са нещо по...
31.05.2015 23:57
И аз мисля, че гълъбите са нещо повече от обикновени пернати. Толкова са умни, последователни и логични в действията си, толкова интуитивни в отношенията си с хората. Благодаря ти, мила Ели! Успешна седмица!
цитирай
34. troia - Вени,
01.02.2020 22:29
изключително красива и тъжна история. Личи си, че пишеш поезия. Малко ми напомни на Ромео и Жулиета - вълнуваща любов, но с трагичен край.
Благодаря ти за удоволствието, мила приятелко.:)
цитирай
35. donchevav - изключително красива и тъжна ис...
02.02.2020 10:12
troia написа:
изключително красива и тъжна история. Личи си, че пишеш поезия. Малко ми напомни на Ромео и Жулиета - вълнуваща любов, но с трагичен край.
Благодаря ти за удоволствието, мила приятелко.:)


Кате, мила, това е истинска история - като тези, които ни споделяш ти в разказите си - само че ти ги пишеш с майсторството на белетрист, а мене все ме избива на поезия. Имаме много животни в двора си - и историите извират всеки ден - с котките, с кучетата, с гълъбите и зайците. Да беше тук Йовков, да ги разчете, да ги опише!:)
Тази случка с гугутките е от преди пет години, а още ме държи, още ми тежи... Оттогава не отглеждаме в гълъбарник питомни гугутки - много са специални, като хора са. Слушаме ги как пеят отвън, в цъфналите клонки на старата круша или в игличките на бора - там имат гнезда... Но там пък има други истории - за мрачния гарван и двете свраки, които с години се мъчат да изгонят милите птички от нашия двор:) Прегръдка, мила Кате! Бъди здрава, пролетно вдъхновена и щастлива!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042305
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53376
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031