Придвижва ли се Русия под ръководството на Путин към фашизма, попита наскоро списание Economist. Въпросът не е случаен. За времето на втория си президентски мандат Путин превърна страната в авторитарна държава с фашистки тенденции. Започвайки от “диктатура на закона”, чиято цел е да спре хаоса от периода на управление на Елцин, днес Путин залага на диктатурата на безправието и крайния национализъм.

Принципите на фюрера в Русия са реалност. Политиката, правосъдието, обществото, икономиката работят за един човек – за Путин. След падането на съветската империя той отново иска да постави страната, осквернена от клептокартите, “на едно ниво с САЩ”, каза близкият приятел на Путин Герхард Шрьодер. Използваните от него средства са произвол на държавата, повсеместен контрол, монополизирана икономика и накрая - армия.

Вътрешни репресии и външна агресия

Сътрудниците на Федералните служби за сигурност (ФСС), вътрешната разузнавателна служба, която Путин оглавяваше до 1999 г., присъстват навсякъде в политиката и обществото. Милицията и правосъдието се борят срещу критиците на режима. Икономиката е подчинена на държавата, ръцете на пресата са вързани. “Близката чужбина”, както в Русия наричат бившите съветски републики, вижда в лицето на Москва заплаха за собственото си съществуване. Заплахата идва не само от армията, но и от “Газпром” – контролирания от държавата газов колос, който използва своите ресурси като оръжие.

Въпреки това Запада, и на първо място Германия, не иска да види очевидното. Изглежда сякаш слабостта на Русия от 90-те години на миналия век, която намери своето отражение в алкохолна зависимост и корумпираността на Елцин, е заличила от паметта факта, че авторитарният режим на тази страна в миналото винаги се е опирал на вътрешни репресии и външна агресия. Империя, която унищожава своите вътрешни противници и не се церемони към по-немощните си съседи – именно такава беше Русия до краха на Съветския Съюз. Такава е тя и сега, откакто към нея потекоха нефтените милиарди. Главното, което подхранва самонадеяността на Кремъл в стремежа му към реставрация на предишното могъщество, е растящата зависимост на Западна Европа от доставките на руски енергоносители.

Като спортист упоен от допинг, Путин смята, че може да премери сили с атлетите от друга, по – тежка категория. Засега никой не се опитва да спре Путин. Европа е дълбоко разногласие по отношение на руската политика. Докато източноевропейците и британците бият тревога, Германия направи съществени отстъпки, сред които е построяването на икономически безсмисления, но важен геостратегически Северо-европейски газопровод, с цел да си гарантират доставка на енергоносители.

Американската администрация се дистанцира от Москва, предупреждавайки, че това е максималното, на което е способна. Заплетен в иракската авантюра и други конфликти президентът на САЩ, Буш е зависим от Путин. Русия се възползва от това. Единствено защото Русия блокира твърдите действия по отношение на иранците, които се стремят към ядрено оръжие, те могат да работят по атомната си програма.

Слабият Запад укрепва желязната хватка на Путин

Слабостта на Запада позволява на Путин безпрепятствено да затяга желязната хватка вътре в страната. Засега държавата още не е регламентира всекидневния живот, както нейната комунистическа предшественичка. Армията от шпиони на ФСС обаче, която е приемник на КГБ, отново е толкова велика, както и в съветски времена. В империята на Путин кариера може да направи само член на президентската партия “Единна Русия”. Политическите критици са безсилни и са под заплаха.

Руският парламент е фарс. В държавната Дума се приемат закони, които се спускат от Кремъл. Сигурно скоро и конституцията ще бъде толкова променена, че Путин да може да управлява до края на живота си. Сега Путин сам създава собствената си опозиция. Обединението на малки партии е призвано да отнеме гласове от все още опозиционните маргинали – националистите и комунистите – и по този начин поддържа шефа на Кремъл.

Ако съветските ръководители използваха като идейна надстройка комунизма, то Путин за същите цели използва национализма. Русия е в опасност, набива той в главите на руснаците. Зад престъпността, терора, корупцията и бедността в страната стоят чужденци – за момента това са на първо място кавказците, но също и Запада. Западните концерни са готови да опустошат Русия: Западът иска да съкруши страната. С това Путин разпалва пожара на национализма. И руснаците, оглупели от поражението в студената война и ограбени в епохата на Елцин, се топлят на този огън.

“Русия за руснаците” – с това искане, според допитванията, са напълно солидарни повече от половината анкетирани. Три четвърти от допитаните приветстват арестите и екстрадирането на грузинците, съставянето на списъци на учениците, които носят грузински фамилии. Преди това Грузия изгони от страната четирима руснаци, които бяха заподозрени в шпионаж.

Държавната икономика расте

Не е чудно, че крайно десните приветстват “своя президент”, а покушенията срещу живота на чужденците, търгуващи на пазарите, са станали ежедневие. И не е чудно, че забраната за дейност на десетки неправителствени организации, които се финансират от чужбина и която е натоварена с нови бюрократични бариери, на практика не е оспорвана от никого.

Натиск усещат и транснационалните концерни Shell, Total, Exxon Mobil и ВР принудени да се притесняват за своите гигантски инвестиции, тъй като не желаят да делят собствеността си, която е гарантирана с договор с “Газпром” и държавата.

Самата руска икономика се намира под контрола на Кремъл, независимо, че голяма част от предприятията все още принадлежат на частни лиза. Който не може да се похвали с кариера в спецслужбите, търси здрави връзки с държавата. След показния процес срещу създателя на “Юкос” Михаил Ходорковски и разрушаването на концерна му, никой няма съмнения, че антикремълският курс, както го разбираше Ходорковски, води до затвор или емиграция.

Паралелно държавната икономика расте: многобройни енергийни предприятия са под контрола на държавата. Путин си създава автомобилостроителен, самолетостроителен, авиационен и алуминиев концерни.

Укротената преса

Пресата е укротена, последните критикуващи журналисти работят с разрешението на Кремъл. Вестниците, радиостанциите и телевизията принадлежат на послушни на Путин предприятия и негови лични приятели. Журналистите, които вървят срещу системата, заплащат за това с работата си и съдебни процеси. Понякога и с загуба на живота си, както наскоро Анна Политковская.

Зад граница Русия безпрепятствено използва своите ресурси за политически цели. От една страна, това е оръжие, което държи на юзда непослушните правителства, както стана в началото на годината с Украйна, а сега с Грузия.

От друга страна, все по-често това е примамка за безпрепятствено и изгодно разместване на западните пазари на нефтените милиарди с цел укрепване на влиянието над Запада. Срещу това (все още) съществува политическа съпротива, която обаче Москва се надява да преодолее с ексклузивни газови подаръци.

В гореща прегръдка се оказа Германия, най-голямата и влиятелна държава на ЕС, но същевременно и най – енергийно зависимата страна. Тук Путин среща разбиране: министърът на външните работи Франк Щайнмайер отново откри реалистичната политика. За да гарантира на Германия изключителни права над руския газ, той е готов да се престъпи западните ценности.

“Сближаване чрез интеграция”

“Сближаване чрез интеграция” – така се нарича новият проект на руската политика на  Щайнмайер, осъществяването на който трябва да съвпадне с началото на президентството на Германия в ЕС. Смисълът му е следния: колкото повече руски политици, учреждения и предприятия са вплетени в Западна Европа, толкова по-бързо Русия ще се превърне в демократична страна.

Но въздействието на предходната доктрина на Социалдемократическата партия – “Преустройство чрез сближаване” – за разчупване на желязната завеса беше нищожно (от гледна точка на забранените, от тази страна на завесата, сътрудничество със социалистическия режим само породи страдания). Толкова мизерно ще бъде влиянието на Щайнмайер при обуздаването на Москва. Заради зависимостта си Германия не може да диктува условията и реализацията на доктрината на Щаймайер е не друго, а доброволно засилване на тази зависимост.

Путин охотно ще приеме предложението на Щайнмаейр - то по най-добрия начин отговаря на неговите интереси. Но надеждите, че в крайна сметка той ще възприеме западните ценности, са излишни. Той отхвърля всичко, за което се застъпва Европа – както идеите, така и политическото единение.

Само Запада ще предприема стъпки. Щайнмайер вече ги прави – предложението му да се откажат от отхвърлената от Русия международна Енергийна харта (тя регламентира отварянето на енергийни пазари и защитата на чуждестранните инвестиции) предизвика ликуване в Москва. Това предизвиква уважение, заяви руският министър на външните работи.   

Да се застъпим за западните ценности

С това Щайнмайер престъпи западните ценности. Той рискува гражданите на Източна Европа още по – силно да отхвърлят ЕС. И той усложнява току-що възстановилите се с естествения си съюзник САЩ.

За да бъде усмирен руският вожд е необходим друг подход. Запада не трябва да се съгласява с използването на енергията като оръжие. Русия не може да очаква, че ще получи пряк достъп до западните пазари, ако у дома си ще притеснява западните компании.

Засега Русия не гарантира правата на собственост, засега Москва използва милицията и правосъдието като оръжие срещу неудобни за нея бизнесмени, политици и журналисти, до тогава трябва да й се откаже членство както в Г-8, клубът на водещите индустриални страни в света, така и в Световната търговска организация.

Западът трябва да обясни на Русия, че има ценности, които не се продават. За никакви кубически метри газ.