Промените във върха на управлението на “Газпром” и поредицата предупреждения за дефицита по газовите баланси две години по-рано от песимичните прогнози, предвещават горещи преговори по енергийната  тема между Русия и ЕС.

Случващото се в Москва е поредното доказателство на класическата теза, че икономиката определя политиката, а не обратното. В продължение на няколко години новото ръководство на “Газпром” пропусна да реализира адекватна бизнес стратегия и превърне “новото” си богатство в инвестиции в нови находища, реконструкция и реновация на преносната структура и осигуряване на ресурсния тил. Вместо това над 100 милиарда долара чрез държавния бюджет бяха пренасочени за финансиране на геополитически проекти, “марш на скок” инициативи по различни краища на земното кълбо в търсене на глобалния енергиен свръхстатут. В повечето случаи ставаше дума за политика без дългосрочни бизнес разчети. В подобни случаи е известно, че разходите са сигурни, приходите вероятни и по-проблематични с времето.

Все по-очевиден става

провалът на “силовиците” като бизнес управленци.

Надеждата, че “Газпром” ще бъде непресъхващ източник на ресурс и влияние и ще бъде в състояние да налага волята си и да привлича западните технологии, става все по-несигурна. Философията “ако не са съгласни ще ги купим” се пропуква в момента, в който в ЕС и САЩ постепенно надделяват съображенията за национална сигурност и разбирането, че петролът и природният газ не са просто бизнес, а геополитика, заместваща армии и оръжия.

Министърът на икономиката и търговията Герман Греф, който отдавна предупреждава за необходимостта от съобразяване с икономическата гравитация, алармира за наличието на

дефицит от 4 млрд. кубически метра в газовия баланс за 2007 г.

и предложи незабавно повишение на вътрешните цени с над 50 процента. Руското ръководството е изправено пред трудния избор как да реагира на още по-големите дефицити в балансите за 2008 и 2009 г., като е известно, че енергийната система е силно инерционна и днешните инвестиции могат да решат проблем след години.

Единственият реален вариант за “връзване” на вътрешните и експортни газови баланси е ограничаване на потреблението на вътрешния руски пазар чрез по-високи цени. Това е изключително болезнена и рискована мярка, особено в навечерието на смяната на върха през 2008 г. Желанието да наказват с по-високи цени външните партньори се върна като бумеранг. Още повече, че социално е по-приемливо повишението става от по-висока база. Поради тази причина “Газпром” усилва методично натиска за повишаване на цените върху големите вътрешни индустриални потребители, както и върху външните контракти.

От България се разчита, че с предоговаряне ще получат допълнително минимум милиард и половина долара, ако цените в следващите четири години се задържат под 300 долара на 1000 кубометра, което, разбира се, е малко вероятно.

Свърхенергийната държава изпитва все по-големи затруднения

да осигури собствените си енергийни баланси в електроенергия, нефт и природен газ. Държавният капитализъм иззема все по-голяма част от доходите на енергийните компании, за да финансира нуждите на отбраната, специалните служби и разходите по укрепения вертикал на властта. Значителна част от новото енергийно богатство “замира” във валутни резерви или Стабилизационния фонд. Липсва стратегическата визия и дългосрочната инвестиционна политика в енергийния сектор, от който де факто зависи стабилността на Русия. През последните години няма значително газово находище, което да е влязло в експлоатация или се разработва в планирания срок.

Ключови находища като Уренгой, Ямбург и Медвежий са над 50% изтощени. Новите свърхнаходища като Щокман и Ямал се движат с огромни закъснения. В същото време се правят грандиозни инвестиционни планове за разработка на газови находища в Сибир и газопроводи в Китай, които ще “скъсат” финансовите баланси и на практика са невъзможни без китайско авансово финансиране.

Свръхамбициите на една неукрепнала енергийна свръхдържава поставят на сериозно изпитание не само финансовите, но и политически баланси в навечерието на борбата за наследството на Путин през 2008 г. 300 милиарда в резерви и още 60 милиарда долара в стабилизационен фонд може и да са огромна сума, но не и за Русия с експоненциално растящи отложените инвестиции и най-вече с отложените реформи, които свиват производителността и конкурентноспособността.

Политически мотивираните проекти за нови газопроводи в Северно и Черно море, не могат да не се отразят върху финансовото състояние и конкурентноспособността на “Газпром”. “Син поток” доведе до свръхпредлагане на руски природен газ с цел отсичане на достъпа на алтернативни газови доставки за Южна и Централна Европа. Русия желае да фиксира монополното си положение в Европа на територията на страни извън ЕС – Турция, Алжир, Иран, Либия и т.н. Острата реакция на “Газпром” отложи с една година доставките на близо два пъти по-евтин природен газ от находището Шах-Дениз от Азърбайджан за Турция. Совалките на различни руски делегации на най-високо и високо равнище, включително на лидерите на “Газпром” в тези страни, недвусмислено подсказват намеренията да “затворят” алтернативите за енергийната независимост на ЕС. В упоритото

преследване на геополитическата компонента

за сметка на икономическата и бизнес логика, “Газпром” може да пожъне не само политически бури, но и понесе икономически загуби. В същност именно “затварянето на кранчето” в Украйна направи възможно невъзможното - НАТО да приеме, че ще се занимава с въпросите на енергийната сигурност и ЕС да се придвижи все по-плътно до единна енергийна политика. Председателят на ЕК Барозу многозначително заяви, че Русия е важен, но не единствен партньор на Европейския съюз по енергийната тема.

Страхът от затваряне на “прозореца на възможности”, който се отвори за Русия през последните години благодарение на изключително благоприятна конюнктура на енергийните пазари, диктува спешния, на моменти рискован характер на някои от начинанията на “Газпром”.

В подобен контекст може да се търси обяснение за “бързането” за самостоятелно договяране извън ЕС с Унгария, България, Германия, Франция, Италия и други страни. Силовата игра не може да не предизвика силов отговор, колкото да е трудно на НАТО и ЕС да преминат от позитивния план за взаимоотношения към забравените схеми на Студената война.

В този смисъл “Газпром” и Кремъл бе застигнат от последствията от своята едностранчива и небалансирана политика на утвърждаване на егоистичен интерес без взаимност и балансирано доверие както в самата Русия, така и извън нея.

Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия и шеф на Агенцията за чужди инвестиции