Прочетен: 1811 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2006 23:35
| Source: Darik News [dariknews.net] Мишел Алио-Мари*, в. |
03.11.2006 |
 |
| (Image courtesy of: adriaticcharter.gov.mk) |
Държавните и правителствените ръководители ще използват срещата, за да направят равносметка на операциите, в които участва НАТО, най-вече тези в Афганистан и Косово. Ситуацията там е трудна и доверието в организацията е подложено на изпитание. Рига трябва да бъде използвана като възможност да се даде нужния тласък, който ще ни позволи да постигнем заедно успех в тези две мисии.
Силите за реагиране на НАТО са символ на адаптирането на алианса към новите изисквания за сигурност, на способността му да реагира бързо, за да предотврати дадена криза. Трябва да бъде потвърдено, че те са готови за действие. Като дава много средства за пакта, Франция показва, че вярва в необходимостта от военен съюз между Европа и Северна Америка, съюз, който да съхрани нашите ценности и нашите общи интереси.
Днес обаче някои се питат дали е уместно да се разширяват мисиите на НАТО в две насоки - едната в географски план, като се развиват партньорски отношения с нови страни, а другата - във функционален план, чрез дейности в гражданската сфера, като например възстановяването на държавите, излизащи от криза.
В географски план трябва да признаем, че принос към военните операции на алианса имат и държави, които не са членки на НАТО, например Австралия и Япония, които участват в Афганистан. Мисля, че е желателно да подобрим практическите условия на приобщаването им към операциите, без обаче да променяме фундаменталната същност на НАТО - организацията, която, според мен, трябва да си остане военен евроатлантически съюз.
Развиването на глобално партньорство в действителност носи риска от една страна от размиване на естествената солидарност между европейците и северноамериканците, но най-вече от неправилен политически призив - за кампания, подета от западняците срещу тези, които не споделят техните виждания. Какъв довод ще дадем тогава на защитниците на тезата за конфликт на цивилизациите! Това ще е в пълно противоречие с нашето схващане за многополюсен свят, основаващ се на диалога и взаимното уважение.
Между другото, аз съм привърженичка на идеята в рамките на една глобална стратегия да бъде направено разграничаване между военните мисии и мисиите за помощ и възстановяване, както е в Афганистан, където стана ясно, че чисто военният подход не е достатъчен. Някои смятат, че в определени случаи само чрез разполагане на войски може да се изпълни мисията за помощ и възстановяване. Възстановителните мисии обаче трябва задължително да бъдат ръководени от компетентни организации като ООН и ЕС. Ако превърнем НАТО в организация, която има за цел да възстановява икономиката и демокрацията, това няма да съответства нито на нейната роля, нито на нейните средства.
Трябва да внимаваме да не изпратим алианса на мисии, чиито граници не са ясно определени, и в които той ще загуби както духа, така и ефикасността си. НАТО вече се оплаква, че няма средства да изпълни военните си мисии. Ще е безотговорно да я принуждаваме да се заема със задачи, които надхвърлят нейните възможности.
Радвам се, че между ЕС и НАТО има координация и тя действа задоволително. Отношенията между европейската отбрана и НАТО трябва да се изграждат на принципа на допълването. Например, ЕС има своята мисия ЮФОР в Демократична република Конго, за да помогне за стабилизиране на страната и да позволи произвеждането на избори в тази опустошена от продължилата с години война държава.
Германия е поела командването на мисията като цяло, а Франция е начело на войските в Киншаса. Споделям също и загрижеността на нашите партньори да не се дублират средствата на двете организации. Всъщност военните средства остават в по-голямата си част национални и нито една от нашите страни, дори САЩ, не може да си позволи подобно дублиране. Струва ми се, че отговорът на това напълно основателно опасение не е толкова в заклинателния призив за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, а по-скоро в гъвкавостта на процедурите за използване на военните средства, за да могат те да бъдат използвани при всякакви случаи - като национални сили, в рамките на коалиция, в рамките на ЕС, на НАТО или на ООН. Това е най-добрият начин да се оптимизира използването на средствата, отделени за отбрана.
Ние имаме нужда и от Атлантическия алианс, и от европейските сили, за да се изправим срещу множащите се кризи. Важното е да разполагаме с необходимите средства и аз призовавам моите европейски партньори да положат повече усилия в областта на отбраната, както правим ние. Увеличаването на европейската
отбранителна способност е необходимо за укрепването на европейския стълб на алианса, само по себе си необходимо условие за балансирано партньорство между САЩ и Европа и справедливо разпределяне на отговорностите в областта на сигурността. Силният европейски партньор е най-добрата гаранция за дълготрайността на трансатлантическата връзка. Следователно, това е в интерес както на европейците, така и на американците.
Голямо предизвикателство ни очаква в Западните Балкани, където ЕС пое ангажимента да придружи Косово по пътя към неговия окончателен статут. ЕС трябва да се подготви да смени НАТО, както го направи в Босна. Франция, разбира се, ще участва в това начинание.
Именно, като се ангажира по този начин, ЕС ще допринесе най-добре за трансатлантическата солидарност, която е съставна част от нашата сигурност. Рига трябва да отбележи нов етап в адаптирането на алианса. Ще постигнем този резултат, като запазим самата същност на НАТО на военна организация, която е гарант на колективната сигурност на европейските и евроатлантическите й съюзници. Ако се опитваме да ангажираме алианса в нe военни мисии, в шаблонни партньорства, в технологични авантюри, в недостатъчно добре подготвено разширяване, това само ще изопачи призванието на алианса и в крайна сметка ще намали неговата ефективност. /БТА/
*Алио-Мари е министър на отбраната на Франция
