Неравенство в разпределението - на капитализма

Йохан Норберг

Често чуваме, че двадесет процента от населението на света потребява повече от 80 процента от ресурсите на земята, докато останалите 80 процента от населението потребяват по-малко от 20 процента от ресурсите. Критиците на глобализацията никога не се уморяват да ни напомнят тази несправедливост Много по-рядко чуваме добър анализ на причините за това състояние на нещата.

Това, което критиците казват е, че бедните са бедни, защото богатите са богати, сякаш най-богатите 20 процента по някакъв начин са откраднали тези ресурси от останалите 80 процента. Това е погрешно. Богатият свят е отбелязал най-висок икономически растеж след като е загубил колониите си. А регионите, които империалистическите страни са завладели, имат по-висок икономически растеж след като стават колонии отколкото преди това. Няколко от най-богатите страни в света - като Швейцария и Скандинавските страни - никога не са имали значителни колонии. Други страни, като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Хонг Конг и Сингапур, са били самите те колонии. От друга страна, някои от най-слаборазвитите страни - Афганистан, Либерия и Непал, например - никога не са били колонии.

Основната причина за това, че 20 процента от хората потребяват 80 процента от ресурсите, е, че те произвеждат 80 процента от ресурсите. Останалите 80 процента от населението потребява само 20 процента от ресурсите, защото произвежда само 20 процента от ресурсите. Последното е проблемът, с който трябва да се занимаем. Проблемът е, че много хора са бедни, а не, че определени хора са богати.

Критиците на капитализма отбелязват, че брутният вътрешен продукт на човек от населението е над 30 пъти по-висок в двадесетте най-богати страни, отколкото в двадесетте най-бедни. Критиците са прави да твърдят, че това неравенство се дължи на капитализма - но не поради причините, които те си мислят. Разликата се дължи на това, че някои страни са поели по пътя на капитализма, в резултат на което техните жители се радват на фантастичен просперитет, докато други страни са избрали да възпрепятстват собствеността, търговията и производството, поради което са изостанали много назад. Фактори като климатични и природни бедствия не са маловажни, но огромната част от различията между тези две групи страни могат да се отдадат на това, че определени страни да се насочили към либерализация, а други - към контрол.

Двадесетте икономически най-либерални страни в света имат брутен вътрешен продукт на човек от населението около 29 пъти по-висок от двадесетте икономически най-малко либерални страни. Следователно, ако ние сериозно искаме да премахнем разликата между севера и юга, ние трябва да се надяваме с целите си сърца, че югът скоро ще получи достъп до свободната икономика и отворените пазари. Развиващите се страни, които са били отворени в последните десетилетия, не само са имали по-висок икономически растеж от останалите развиващи се страни - те са имали по-висок икономически растеж и от богатите страни.

Световното неравенство се дължи на капитализма. Не на капитализма правещ определени групи хора бедни, а на капитализма, който прави тези, които го практикуват, богати. Неравномерното разпределение на богатството в света се дължи на неравномерното разпределение на капитализма.

Търговските и инвестиционните потоци през последните две десетилетия започват да бъдат все повече и повече равномерно разпределени между икономиките, които са относително отворени към останалата част от света. Затворените икономики са тези, които, по очевидни причини, не получават инвестиции и търговия.

Една четвърт от международните инвестиции между 1988 и 1998 година са отишли в развиващите се страни. От началото на 80-те години инвестиционните потоци от индустриализираните страни към развиващите се страни са нараснали от 10 милиарда долара на 200 милиарда долара годишно. Ако погледнем само капиталовите потоци към развиващия се свят, ще видим, че 85 процента от преките инвестиции там отиват към само 10 страни, най-често тези, които са най-либерализирани. Но поради това, че тези инвестиции са нараствали с 12% всяка година през последните три десетилетия, огромно нарастване има и при страните, които не са в топ 10.

Богатите страни произвеждат 80 процента от световния брутен вътрешен продукт през 1975 година, дял, който е паднал до 70% днес. Както вече беше споменато, бедните страни, които са се насочили към икономическа либерализация и свободна търговия, са имали по-висок растеж от богатите страни в последните десетилетия. Свободната търговия и икономическия либерализъм, изглежда, са начинът, по който развиващите се страни не само да станат по-богати, но също така да настигнат по-богатите страни.

Както генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви на една конференция през февруари 2000 година, скоро след демонстрациите срещу Световната търговска организация: "Най-големите губещи в днешния много неравен свят са не тези, които са прекалено много изложени на глобализация. Най-губещи са тези, които са извън глобализацията."

Превод: Георги Ангелов