Оттук нататък в де юре комунистическата държава Китай частната собственост ще бъде пазена по същия начин, както и обществената собственост. Така Пекин възнамерява да се пребори с корупцията. Промени има и при облагането на чуждестранните компании.

„Народният конгрес на Китай тръгна по пътя на по-доброто развитие на пазарното стопанство", коментира Die Welt. Към края на тазгодишното заседание в Пекин, почти 3000 делегати подписаха първия закон за собствеността в Народната република, според който опазването на частното имущество е толкова важно, колкото и опазването на публичната собственост.

Ръководителят на правителството Вен Жибао към края на 12 - дневното заседание призова към повече политически реформи, за да се премахне „прекомерното влияние" на местните лидери и общини и също така за борба с корупцията. Той обяви и национален план за опазване на климата. Не бяха направени нови ангажименти, но познатите планове за опазване на околната среда и енергийно спестяване бяха потвърдени.  

Законът за собствеността бе оспорван от пет години и затова бе изненада,че сега нямаше много гласове „против". Левите критици считаха, че с подобен закон Китай още повече попада в капана на капитализма. Поддръжниците твърдяха, че в условията на пазара всички трябва да имат общи права и частната собственост трябва да се пази по-добре.

Друга важна реформа зачерква данъчните преимущества за чуждестранните инвеститори в Китай. Сега чуждите и китайските компании са поставени при общи условия. Така Китай отговаря на препоръките на СТО. Вместо досегашните 15 до 24% за „чужденците", сега данъчните ставки за всички компании са 25%.

След един преходен период от пет години, финансовият министър на Китай очаква увеличение на приходите от данъци върху чужди фирми в размер на $5.5 млрд.

За някои сектори данъчните облекчения остават. Такива са високите технологии, особено биотехологиите, самолетостроенето и космическата индустрия, предприятията от областта на опазването на околната среда, енергийното спестяване и ефективност, както и в селското стопанство. Законът влиза в сила на 1ви януари 2008. За предприятията, които вече са се установили в Китай или ще бъдат основани през тази година, ще има преходен период от пет години.

Германските експертни кръгове обясняват правителственото решение като подтик към чуждестранните инвеститори „да прекратят производството на спортни обувки и да се ориентират към производство на микрочипове". Китай вече не иска да е продължение на манифактурите на индустриалните държави, а да разработва индустрия на знанието и високите технологии. Законът стимулира чуждестранните гости да инвестират в отрасли с висока интензивност на капитала.

Най-големи чуждестранни инвеститори в Китай сега са Хонконг, Тайван и британските Вирджински острови. Всъщност оттам в Китай реинвестират китайски предприятия, за да се възползват от ниския данък. По тази причина експертите считат, че след новия размер на данъка инвестициите в Китай от чужбина в абсолютен размер ще намалеят.


http://money.ibox.bg/news/id_1089904805



Откакто последният император е напуснал Китай, правото на собственост в една от най-древните страни в света все още е нерешен проблем.

След тази седмица това най-вероятно ще се промени, тъй като Народният конгрес на Китайската комунистическа партия трябва да гласува и одобри първия по рода си закон за частната собственост. Това е огромна стъпка напред в една държава, която само преди половин век национализира цялата собственост - индустриална и земеделска, и от повече от десетилетие се бори да съчетае комунистическите принципи с тези на пазарната икономика.

Законът припомня, че Китай е "система на социализъм", но декларира също, че държавната, колективната и частната собственост получават равни права на защита. Тази формулировка беше толкова сериозно оспорвана от консервативните части на партията, че бе връщана няколко пъти за преразглеждане от 2002 г. досега. Настоящата олекотена версия не дава на земеделците частни права върху земята им, но ограничава правото тя да бъде продавана или ипотекирана без тях­но одобрение, като претекстът за това е "дългогодишната опора, която тази земя представлява за китайските фермери. Условията тези ограничения да бъдат вдигнати още не съществуват". Освен лек реверанс към твърдите комунистически гласове, които виждат в новия закон предателство спрямо заветите на Мао Дзедун и Дън Сяопин, това е и намек към ширещата се корупция по ниските етажи на властта в страната. Именно този вид корупция бе сред основните подтици за създаването на закона.

Поради общата общинска собственост на цялата земя във и около дадено селище досега беше възможно някои общински управници да продават части от нея на бизнесмени, които изграждат там нови комплек­си, необходими на бурно развиващата се китайска икономика. В много от тези случаи селяните, които на теория също са собственици, дори не биват консултирани или обезщетявани за загубата на дома и основния си поминък, което естествено води след себе си масови протести. Наскоро в една южна китайска провинция 20 души бяха застреляни от полицията при подобен протест, прераснал в безредици. С оглед на непрекъснатите обещания на китайските управници, че ще се погрижат за най-бедната част от населението, намираща се в селските райони и изоставаща драстично от бързо развиващите се градове, този закон може и да не отговаря на комунистическата доктрина, но е от жизнено значение за стабилността и за растежа на Китай, тъй като гарантира някакъв вид предсказуемо бъдеще за 800 млн. фермери.

Той значи много и за растящия брой китайци в големите градове, които в последните години придобиха де факто собственост, която сега бива узаконена. Още по-добре ще приеме промяната бизнесът, който получава нови държавни уверения. Те ще засилят желанието за инвестиции в най-бързо развиващата се голяма световна икономика. Досега фабриките, домовете и офисите в Китай не са собственост на работниците, гражданите или мениджърите - те всъщност ги ползват на базата на своеобразен дългосрочен наем. Критиците обвиняват текста, че дава право на заграбилите държавни земи сега да ги узаконят безпроблемно, но китайското правителство със сигурност е взело предвид фак­та, че в икономика, зависеща все повече от частните инвестиции, подобен закон е просто неизбежен.


http://www.capital.bg/show.php?storyid=317771&show=0



http://bulgarian.cri.cn/1/2004/03/09/1@4882.htm