|
На 26 април „Оксфорд Юнион” проведе дебат на тема- „Сдружението ни съжалява за създаването на САЩ.”
Едно движение, подкрепяно от непредставителни личности; между тях имаше член на комунистическата партия и такъв на ислямистка група. Но антиамерикански настроените не притежават монопол на глупостта. Не е необходимо да прекарваш дълго време с американските консерватори, за да ги чуеш да обсъждат наближаващия срив на Европа.
Американците евроскепици имат три основни нeгодувания спрямо Стария континент.
Първото е, че се извършва демографско и икономическо самоубийство: раждаемостта в Европа е много ниска, а икономиката е ограничена от регулации. Това води до промени в социалната политика. За разлика от Америка, Европа е „постхристиянско общество.” Джордж Вейгъл, католик консерватор и човекът, написал биографията на Папа Йоан Павел ІІ, свързва „демографското самоубийство” на Европа с разпада на култа към вярата.
Третото недоволство е породено от това, че мюсюлманите попълват европейската демографска и духовна празнина. Бернард Левис, любимият експерт по въпросите на исляма на Белия Дом, смята, че до края на века Европа ще се превърне ислямски континент и ще стане част от Арабския Запад.
Антиевропейски настроените смятат, че подобни идеи имат голям ефект върху американската дипломация. Според тях Европа никога няма да бъде истински враг на ислямския екстремизъм. Старият континт е прекалено нерешителен заради собствените си традиции и прекалено уплашен заради ислямските си граждани. Може дори да се предположи нещо повече от това. Журналистът Тони Бланкли смята, че „заплахата за радикалните ислямисти, превземащи Европа, е толкова голяма опасност за Америка, колкото е била заплахата от нацистката окупация за Европа през 40-те години.”
От какво значение е това наистина?
Сякаш цялото настроение не е нищо друго, освен огледален образ на антиамериканизма. Ударите по отношение на Европа са изблик на правото, а правото едва ли е във възход в наши дни. Спорът е базиран на позната ловкост: най-доброто от най-лошите сценарии.
Дали наистина празните църкви на Европа означават отдръпване от вярата? Три четвърти от европейците се определят като християни, европейските социолози говорят за „вяра без принадлежност.”
Дали наистина европейските мюсюлмани възнамеряват да превземат Европа? Те представляват само 4% от населението на Стария континент и имат различен произход.
Дали европейците в действителност загубиха желанието си да приемат новодошлите? Няколко страни въведоха тестове за вземане на гражданство и церемонии, които наподобяват американския образец.
Но антиевропейзмът вече не от значение. Краят на Студената война прекрати връзката, която поддържаше Западния Алианс. Войната в Ирак остави чувство на горчивина у всички, не само у поддръжниците на Буш. Антиевропейски настроените имат едно голямо предимство на своя страна – прекомерният им интерес към Европа и прекомерната им решимост да издават книги по проблема.
Антиевропейски настроените американци издадоха: „Самотната Америка”, „Докато Европа спеше”, „Най-старият ни враг”, „Последната възможност на Запада”. Специалистите по външна политика, към които човек би трябвало да се обърне като към коректив, са много по-ангажирани от други предизвикателства, като Близкия Изток и Азия.
Нека бъдем заедно
Но все пак трябва да се научим да живеем заедно. Америка и ЕС са двата най-големи икономически фактора в света. Основната причина за световния мир от 1945 г. насам е Атлантическата връзка. Ако не друго, ЕС има поне толкова интерес от спиране на ислямския фундаментализъм, колкото и Америка, заради огромния брой мюсюлмани, живеещи в Европа и близостта й до Турция и Близкия Изток.
Настоящите френски избори опровергават твърдението за антиевропеизма. Франция е голямата Сатана за антиевропейски настроените американци. Първият тур на изборите дават преднина на човек, който се възползва от възхищението си на американския динамизъм и популярна култура. Саркози е чест посетител на САЩ; той предлага американски отговори на икономическите проблеми на Франция като намаляване на данъците и прекратяване на 35-часовата работна седмица. Критиците му го наричат „неоконсерватор с френски паспорт.”
Успехът на Саркози съвпада с увеличаващата се решимост в Америка за промяна на антиамериканските настроения по света.
Дори Буш по време на втория си мандат действа в тази посока. Хилъри Клинтън обеща да направи съпруга си „посланик на света”, защото по думите й „имаме много работа, която трябва да свършим, за да върнем страната си на позицията, на която би трябвало да бъде.”
Барак Обама наблегна на способността си да възстанови имиджа на Америка като наследник от Канзас и Кения, чийто баща е бил мюсюлманин. Промяна на глобалното антиамериканско настроение означава възстановяване на връзките на Америка със света, но също така и изкореняване на антиевропейските плевели, които през последните няколко години са се разпространили в Америка.
Превод: Илия Петров
сп. Економист
http://www.bgfactor.org/index_.php?id=10898
