Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2007 22:13 - ДВЕ ДЪРЖАВИ,ЕДИН НАРОД, ЕДИН ЕЗИК част ІІ или Цената на българския паспорт
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1214 Коментари: 0 Гласове:
0



image

6 Май 2007

Петър Добрев  

image снимка: авторът

Процедурата по получаване на български паспорт от македонец трае около 3 години, а служителите по етажите на бюрокрацията се отнасят бездушно и обидно с кандидатите за българско гражданство, показа проучване на e-vestnik.

В тази ситуация някои български вестници пишат с евтино патриотарство по темата.

Въпреки всичко кандидатите от Македония за български паспорти не намаляват. Дали повечето са наистина “икономически потурнаци”, както бяха наречени в един столичен вестник, или пък въпросът е по-многопластов? Дали пък не е започнала някаква криза в наложената преди години от Сърбия доктрина на “македонизма”?

Със сигурност, в последните години все повече и повече македонци идват да учат в България. В момента има над 5000 македонски студенти, като цифрата постоянно расте. Това сближава хората от двете страни на Вардара, дълго разделени от доскорошните комунистически режими. Почти всички студенти рано или късно подават документи за български паспорт. Реалната цифра на желаещите българско гражданство обаче е много по-голяма. Документи могат да се подават и в посолството в Скопие, където хиляди македонци декларират български произход и искат българско гражданство.

Една от най-естествените причини за това наистина е икономическата. Горан Петров*, студент от Софийски универсиет, твърди, че повечето македонци подават именно по тази причина, тъй като страната е една от най-бедните на Балканите. “Те търсят препитание в чуждестранните държави, за да изхранват семействата си. Дори тези от ОМО Илинден имат само български паспорти и не искат македонски – защо са им – могат само до Сърбия и Албания да отидат.”

Горан казва, че е подал документи за български паспорт, защото чрез него ще са му отворени всички граници и ще може да просперира като човек. “Другата причина е, защото аз уча в СУ и не искам да се чувствам като чужденец. Българското гражданство ще ми помогне да се интегрирам към обществото, ако остана в България”, допълва той.

“Когато ме питат за националността ми, аз казвам, че гледам по европейски. В Европа за човека не съдят по националността му, а по качествата му като личност” казва Горан и обяснява, че “тук политическото положение е такова, че държавата позволява да се изкарват български паспорти. Това не означава, че всички, които подават документи се чувстват българи. Всеки има право да се чувства както си поиска и това не може да му бъде наложено.”

Не всички обаче са на позициите на Горан. Един от тези, които вече имат български паспорт е Илия Стояновски. В момента той учи в УНСС и е заместник председател на македонското студентско дружество “Вардар”. То е пряк наследник на създадената през 1920 г. от Иван Михайлов организация, която винаги се е застъпвала за българския характер на Македония. Бащата на Илия – Йован Стояновски през 2000 г. пробва да основе в Скопие българско гражданско движение ‘’Радко"’. Заради някои инсценирани инциденти на представянето на организацията, през 2006 г. Йован лежа няколко месеца в скопския затвор, а ‘’Радко"’ беше скоропостижно закрита. Всичко това обаче не кара Илия да крие чувствата си:

‘’Аз взех гражданство от патриотични подбуди, както и баща ми. Аз съм си българин, за себе си казвам, че съм македонец с българско самосъзнание”, твърди той. “На нас гражданството ни е взето през 1944 г., така че не говорим за придобиване на гражданство, а за възстановяване. В Македония сме българи и трябва да си върнем гражданството.”

image Това е удостоверение за български произход, издадено на македонски гражданин от Агенцията за българите в чужбина, без което не може да се кандидатства за български паспорт. Снимка: авторът

На подобни позиции е и Александър Пандов, студент в Софийски университет : “Първата причина, поради която подадох документи за български паспорт е, че така ще мога да пътувам навсякъде. Но има и друга причина – баща ми, който отдавна има български паспорт, защото се чувства българин. Той беше един от първите в Македония взели български паспорт – още през 2002 и не пътува никъде с него, има го само от патриотични чувства.”

“Има хора, които идват тук само, за да подадат документи за паспорт, а после се връщат в Македония и казват, че българите са татари. Но има и хора, които не мислят така”, твърди Александър.

Очевидно инакомислещи наистина има. Спред Илия Стояновски те дори са повече от тези, които подават документи само от корист. “Над 50% от вземащите български паспорт го правят от партиотични подбуди, но има и много, които го правят от интерес – за да пътуват по света главно.”

“Има много студенти от Македония, които дойдоха в България мислейки се за наследници на Александър Македонски и на античните македонци, но впоследствие възгледите им се промениха, взеха български паспорти и сега са българи първо качество”, допълва Илия.

Нещо подобно вече се е случило с Теодора Витанова, също от Софийски университет. “Първоначало дойдох в София, защото дипломата ще се признава в цяла Европа и ще мога да пътувам. После обаче започнах да чета повече достоверни исторически източници и взех да разбирам някои неща. Македонското ми самосъзнание започна да се променя и да става българско, българофилско”, признава тя.

Теодора все пак вижда себе си като рядък случаи и казва, че малко млади хора днес четат история и много от македонците искат български паспорт само за да заминат за чужбина. “Има много хора обаче, които са наясно, че са българи и, че комунистическата система ги е отделила и е наложила македонското самосъзнание.”

Какво става все пак с тези, които наистина вземат паспорта само за изгода? Александър Пандов твърди, че има хора с българско гражданство, с български номера на колите, които обаче се обявяват за “антични македонци”. “Това все пак е по-добре, отколкото да псуват България”, с усмивка добавя той.

“Мисля, че след години и те ще осъзнаят истината какви са всъщност”, пък твърди Илия Стояновски.

Горан казва, че много се нервира, когато някой, който учи в България, после говори лошо за нея. “Това не са хора. Аз не мога да кажа нищо лошо за България, защото държавата ми дава стипендия, обучение по държавна квота и ми предоставя излаз навсякъде по света.”

Каквито и добри чувства да изпитват македонските студенти към България, това не променя факта, че за паспорт се чака с години. Самото подаване на документи пък представлява инстински борба с българската бюрокрация, която би разколебала и най-искрения патриот.

“Днес за паспорт се чака по две-три години и повече. Това е много – или да дават или да не дават”, смята Александър Пандов.

“Служителите се отнасят много грубо с нас и не дават никакви обяснения за това как трябва да се попълнят документите. Толкова ли е трудно да обявявят черно на бяло какви са нужните процедури, а не постоянно да се карат с хората”, оплаква се Теодора и допълва: “Разбирам, че за всяка една административна процедура е необходимо време, не може македонците да дойдат, да напишат на едно бяло листче: “аз съм българин” и да получат паспорт. Но и три години за получаване на паспорт са прекалено много.”

Това мнение подкрепя и Илия Стояновски: “Вече 5 години се говори, че процедурата по получаване на български паспорт трябва да се улесни, но не се прави нищо по въпроса. Беше НДСВ на власт, сега е БСП – по никакъв начин не улесниха режима.”

Българските медии злорадстват на опашките от македонци наредили се за българско гражданство, но не си задават подобни въпроси. Искат от македонците смело да заявят, че са българи, а същевременно пропускат да отбележат, че държавата ги третира наравно с всичко останали чужденци.

“Македонците подаваме документи заедно всякакви хора-индийци, араби, турци. Всички ни третират еднакво - като чужденци, което според мен не трябва да е така”, разказва Теодора.

Не трябва да се забравя и фактът, че в Македония има кръгове, които са на силни българофобски позиции. Все още малко хора там имат смелостта да изразяват позициите си гласно, защото опасността от репресии е видима.

“На мен не ми правят проблеми, но помним инцидента в Скопие на панихидата на Мара Бунева, където бяха бити само хора с българско гражданство от Македония, а българите от България не бяха закачани”, припомня Илия Стояновски.

Занимаващия се често с Македония журналист Милен Радев пише в една своя статия, че знае “от близкото си общуване с наши събратя от днешна Република Македония, колко деликатност е нужна при разговорите за националната идентичност и за общите ни корени. Никой от нас няма право без да познава подробно личния им опит да съди хора, които с поколения са живели в условия на жесток терор, които до днес трябва да се съобразяват с безмилостните правила на македонизма и на всекидневните и съвсем конкретни сръбски внушения. Кой може да се постави на мястото на човек, принуден като невръстно дете да плюе върху портрета на заклания от УДБА като “соработник на окупаторот” свой баща, да го проклина и се отрича публично – кой може да го обвини днес, че прекалено плахо или въздържано заявява позиция по тези въпроси?”

Теодора Витанова признава “Когато отивам в Македония някои хора ми се подиграват: “бугарка ли ке ставаш”? Всичко става по-скоро тайно, хората тихомълком признават, че са подали документи за паспорт. Но вече това изглежда по-нормално, преди две години беше много по-трудно”.

Наистина, макар и бавно, отношението към България се променя към по-добро. “Половин Охрид кара коли с българска регистрация. Хората от целият стар град– “Варош” се декларират като българи”, разказва Александър.

Според него ще е интересно , ако се забрани двойното гражданство в България, както е в Австрия. Тогава македонците ще трябва да избират – или македонско или българско гражданство. “Ако това стане, баща ми ще е най-щастливият човек – границата на Гюешево ще е излишна”, усмихва се Александър.

“Не мисля, че е възможно на македонците да се наложи да избират между българско и македонско гражданство – тогава ние бихме изгубили населението си”, признава Горан Петров. “Но ако все пак ми се наложи да избирам, аз ще избера да остана там, където имам повече интерес. Ще бъда там, където имам повече перспективи, там ще отдам живота си и такъв ще се чувствам.”

Теодора казва, че няма да се радва, ако трябва да избира между българско и македонско гражданство, но все пак ще избере българското. “Хубаво е хората да отворят хоризонтите си за нови знания, за нови източници и да научат някои неща. Може би е най-добре да не се спори за история, а да се гледа интереса. А интересът на македонците е да са с България. Но е хубаво човек да чете малко история, за да знае поне какъв е”, допълва тя.

Изглежда все повече македонци, плахо или не толкова, разбират какви са. Ще им помогне ли България, ще ги приеме ли с отворени обятия или ще продължи да ги измъчва с безкрайната си бюрокрация? Миналата година вестник “Македонска трибуна” публикува едно писмо на македонеца Владимир Перев, един от учредителите на “Радко”, до президента Георги Първанов. В него Перев с мъка отбелязва: “Мисля, че някой умишлено забравя за македонците и за факта, че са дял от българското племе. Погледнете само положението с паспортите. Молдовските българи са само 2% от крупното население на Молдова, а добиват без проблем български паспорти със своите документи за рождение, живот и образование, написани на руски език. В същото време македонските граждани трябва да превеждат документите си от македонски на български и да правят още десетки други административни действия. Не сме ли един народ, една култура, едно минало? Не знаете ли или не искате да знаете, че ние сме вашата охрана, вашата “албанска граница”, вашият “последен страж”. И сега необикновено ли е, че се питаме дали всичко това се прави, защото ние сме вашият Запад и още сме в Студената война. Аз разбирам, че на един Станишев и Пирински им е по-близък руският от македонския, обаче с държавата България това няма нищо общо.”

Ще се намери ли някой да опровергае такива думи?

*Имената на всички студенти с изключение на Илия Стояновски са сменени, тъй като те пожелаха да останат анонимни.

За повече информация :

Арестът на Йован Стояновски

„За новите български граждани и за старите ни дертове“ – Милен Радев

„Македонско писмо“ – Владимир Перев 



http://e-vestnik.bg/936/



Тагове:   език,   паспорт,   народ,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14579980
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031