|
На 3 март 1878 година в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия, Англия, Франция и Сардинското кралство, от една страна, с победена Турция, от друга. Според този Санстефански договор в границите на новоосвободената държава влизат почти всички български земи, населени с българи. Това са границите на Българската екзархия според етническия състав на населението, признати на Цариградската конференция през 1870 година - Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини.
Но този мирен договор е временен, защото западните Велики сили си запазват право да го преразгледат. Това те правят на Берлинския конгрес на 13 юли 1878 година. В него участват: Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и победена Турция.
Според него Русия получава Бесарабия и Батум, а Австро-Унгария получава Босна и Херцеговина. А пък Санстефанска България е разделена: Княжество България със столица София, Източна Румелия, като автономна област със столица Пловдив, Северна Добруджа се дава на Румъния, Западните покрайнини на Сърбия, а пък Македония, Беломорска Тракия и Одринско остават под турско робство. И фактически с това освобождение на България от нея са откъснати земи от север, юг и запад, които са заселени с българи.
Но нека да обясним защо Русия обявява война на Турция през 1877 година. Тази война е реванш на Русия за Кримската война 1853 - 1856 г., когато тя е победена и когато загубва Бесарабия и излаз на река Дунав, така също и северните си черноморски крепости и най-вече когато е лишена от право да има черноморски военен флот.
Повод обаче Русия да обяви война на Турция е жестокото потушаване на Априлското въстание, 1876 година, което е осъдено от европейската демократична общност и което дава възможност за реванш за загубената Кримска война.
И войната е обявена на 12 април 1877 година, а на 15 юни същата година руската армия преминава Дунава при град Свищов и трае осем месеца и половина до 3 март 1878 година. В тази война загиват 66 000 войници и офицери - руснаци, финландци, румънци, български опълченци и четници, черногорци и сърби.
Фактически тази война е на руските имперски амбиции да се добере до топло море и най-вече до Проливите, които амбиции си останаха и след 1917 година, вече на болшевишка Русия, увити в червеното знаме на интернационалната идея.
Неслучайно Сталин обявява война на 5 септември 1944 година на мирна и неутрална България, с която имаше редовни дипломатически отношения през цялата война и която не го е предизвикала с нищо. И въпреки че на Техеранската конференция 1943 година между Чърчил, Рузвелт и Сталин е взето решение СССР да не влиза на територията на България, коварният азиатец погазва решението.
А сега да направим една равносметка колко струва на българския народ освобождението му от Русия 1877/1878 г. и колко струва “двойното му освобождение” от СССР 1944 година.
Да започнем от Освобождението на 3 март 1878 година.
След отрезняването на народното пиянство от Освобождението на 3.III.1878 българите разбират, че трябва да платят на освободителката си, както следва:
НАЙ-НАПРЕД 53 милиона златни франка.
След това, което е учудващо, че задълженията на Турция към Русия за това, че е победена в Руско-турската война 1877 - 1878 г., което възлиза на 750 милиона златни франка, да се намалят на 82 милиона златни франка. И тук най-учудващото е, че тези 82 милиона златни франка ги турят на голия гръб на българския народ, които трябва да изплати на Матушка Русия.
И така, дотук 135 милиона златни франка за матушка Русия!
Идва 9 септември 1944 година - второто ни “освобождение” от матушка Русия.
На 2 септември 1944 година е създадено правителството на Константин Муравиев, което скъсва всякакви отношения с нацистка Германия и обявява неутралитет. Но Съветският съюз не признава този неутралитет и на 5 септември 1944 година обявява война на България и на 8 септември 1944 година болшевишките пълчища вероломно нахлуват в територията на България и свалят правителството на Муравиев и поставят на власт люде примитивни, неуки, духовно низши, лумпени и жестоки до фанатизъм, които нямат нищо общо с човешките ценности и които избиха хиляди невинни хора. Елитът на българската нация.
Същите червени властници подписват на 9 септември Съглашение за примирие, според което България се задължава да плати на СССР, както следва:
- по член 3 от това Съглашение 33 милиона златни швейцарски франка на новата ни освободителка;
- по член 9 от Съглашението още 52 милиона златни франка;
- по член 15 и член 16 от същото Съглашение един милиард швейцарски франка;
- плюс изгребаните до шушка златни запаси от Българската народна банка;
- плюс ограбеното неизчислимо количество народно богатство, защото сме били победена страна във войната, макар че не е имало нито един български войник на фронта срещу СССР и макар че България е дала над 300 000 убити млади български войници и над 50 000 ранени и осакатени в т.нар. Отечествена война - най-ненужната война, която е водила България в своята история, и още плюс половинвековната азиатска окупация от СССР, с което ни върнаха със сто години назад в нашето развитие.
И накрая се пита - за черните ни очи ли ни е освободила матушка Русия ту от турско робство, ту от фашистко иго. И питам още: има ли в света империя, която да освобождава някого? Империята затова е империя, защото не освобождава, а завладява.
И пак питам - колко българи знаят тези истини?
А сега някои ме обвиняват, че не съм русофил! Е, добре бе, братя, кажете ми едно качество на матушка Русия, което да породи у мен любов към нея? Тогава от какъв зор да я обичам?
Била ни освободила от турците и после от “фашисткото” робство след 9.IХ.1944 година. Е, за черните ни очи ли ни е освободила?
А пък прозвището “Дядо Иван” е една измислена глупост.
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=850&article=7
|
