3 Септември 2008

Уилиям Кристъл  

в. Ню Йорк таймс

В четвъртък вечерта републиканците бяха съкрушени от добре организираната, добре замислена и добре изнесена реч на Барак Обама в Денвър, с която той прие номинацията на партията си за кандидат-президент. Двадесет и четири часа по-късно те преливаха от енергия и дори бяха екзалтирани. Невероятно е какво може да направи за духа на партията си една смела кандидатка за вицепрезидент, която се представя блестящо при обявяването на избора й.

Има републиканци, които са недоволни, че Джон Маккейн се спря на Сара Пейлин. Мнозина от тях са вътрешни хора, които ценят високо, дори прекалено високо, “опита”. Има също и разумни стратези, които нервно отбелязват какъв голям риск е поел Маккейн. Но каква алтернатива имаше той? Безмълвно да признае разгром, като приеме да играе ролята на съперник в “Историята на Барак Обама”? Маккейн трябваше да

разтърси надпреварата и след като беше убеден да не избира Джо Либерман, с който също щеше да рискува, той заложи всичко на Сара Пейлин.

Някои водещи медии бяха разочаровани. Един репортер отбеляза, че - о, ужас! - Пейлин дори не се е появявала в “Среща с медиите” (водещо телевизионно политическо предаване в САЩ). Джо Клайн от списание “Тайм” отбеляза неодобрително, че Маккейн не познава добре Пейлин и никога не е работил с нея. За сравнение той каза, че когато Уолтър Мондейл избрал Джералдин Фераро през 1984 година, говорителят на Камарата на представителите Тип О`Нийл, който работил с Фераро, не само гарантирал за нея, но бил “във възторг”. Разбира се, Фераро беше смятана за неуспешен избор за кандидат за вицепрезидент. Може би възторжените оценки на политици от областта Колумбия не са най-добрата гаранция за бъдещ успех.

Поддръжниците на Обама не могат да се възмущават твърде много от неопитността на Пейлин. Все пак тя се съревновава за пост номер 2, а техният неопитен знаменосец е номиниран за най-висшата позиция. Освен това Маккейн не се нуждае от експерт по външната политика на поста вицепрезидент, който да го спасява.

Междувременно републикански партиен служител ми спомена, че Барак Обама е цитирал следното изказване на Бил Клинтън от 1992-ра: “Все същият стар опит е неуместен. Човек може да има или правилен, или неправилен опит. А моят се корени в реалния живот на реалните хора и ако имаме смелостта за промяна ще донесе реални резултати”.

Важният политически факт обаче е, че кампанията на Обама вече няма монопол върху “смелостта за промяна”. Изправен пред електорат, който иска промяна, Маккейн си даде възможност да спечели изборите. Той заложи много на Сара Пейлин.
През следващите два месеца гласоподавателите едва ли ще научат нещо ново или изненадващо за Обама, Маккейн или Джо Байдън. Представянето на Пейлин като кандидат за вицепрезидент, от друга страна, е откритият и нерешен въпрос в тази кампания. Тя в някаква степен стана централната фигура в есенната избирателна драма.

Ако се окаже, че Пейлин не може да отговори на предизвикателството, за което Маккейн я избра, той ще плати висока цена. Преценката му за най-важния избор, който трябваше да направи тази година, ще се окаже неправилна. Той няма да може да каже, че правилната му преценка за изпращане на допълнителни войски в Ирак трябва да бъде смятана за по-важна от правилната му преценка за избора на вицепрезидент.

Маккейн заложи смело на Пейлин. Ако тя се срине, Маккейн ще загуби изборите съкрушително. От друга страна, ако Пейлин надхвърли очакванията и избирането й в крайна сметка се окаже смело и мъдро, Маккейн може да спечели.

Избирането на Пейлин, както писа Ноеми Емъри, “изтрива образа на Маккейн като своенравен старец и връща представата за мечтателя и комарджията, която е много по-изкушаваща, и за истинския човек”. Но, разбира се, Маккейн се нуждае от доброто представяне на Пейлин, за да докаже, че е разумен и прозорлив комарджия.

Преди малко повече от година прекарах един следобед с Пейлин в Жюно и оттогава отблизо следя кариерата й. Мисля, че може да се справи. И не само аз мисля така. В деня след обявяването й за кандидат за вицепрезидент, говорих с един стар приятел - Джеймс Мълър, ръководител на катедрата по политология в Университета на Аляска в Анкъридж. Той каза, че Пейлин е била “подценявана многократно. Тя застана начело на партията и на държавните институции в Аляска и ги разтърси. Много е добра във воденето на кампании, учи се бързо и умее да се бори”. Мълър подчерта, че тя е постигнала успех и е прокарала увеличение на данъка за добив на петрол като е улеснила бъдещото строителство на голям газопровод. “Първоначално петролните компании я смятаха за наивна и мислеха, че ще се наложат лесно. Вместо това тя ги обузда и ги принуди да се съобразят с нейните условия”.

Дали ще може да обуздае и демократите, Джо Байдън и националните медии през следващите два месеца? Джон Маккейн е сигурен, че ще може. Вероятно докато е мислел за избора си за вицепрезидент, той си е спомнил съвета на Маргарет Тачър: “В политиката ако искаш нещо да бъде казано, се обърни към мъж. А ако искаш нещо да бъде свършено - към жена”.

По БТА 

http://e-vestnik.bg/4552