Никога не е имало по-важен момент да се инвестира в зелени технологии. Въпреки това мнозина от нас смятат, че тези усилия са обречени на провал, а това е глупаво, пише в своята рубрика в британското издание Guardian бизнесменът и експерт по проблемите на промените в климата Крис Гудол.
Той дава пример с 10 широкоразпространени заблуди относно най-новите развития в енергийния сектор, свързани с производството на алтернативна енергия.
Мит 1: Слънчевата енергия е твърде скъпа, за да бъде особено полезна
На практика днес обемистите и скъпи слънчеви панели улавят едва около 10% от слънчевата енергия. Въпреки това бързите иновации в САЩ означават, че следващото поколение панели ще бъдат много по-тънки, ще улавят много по-голяма част от слънчевите лъчи и ще струват едва една малка част от цената на днешните. Може дори да не се произвеждат от силиций. Най-големият производител на тънки панели в САЩ - First Solar, твърди, че до 2012 г. тези продукти ще генерират енергия в слънчевите страни на конкурентни цени, сравними с тези на големите електроцентрали.
Други компании разработват дори по-ефективни методи за улавяне на слънчева енергия, като например използването на дълги параболични огледала, които фокусират светлината в тънки тръби, съдържащи течност, която се загрява до температура, достатъчна за задвижването на парни турбини и генерирането на електричество. Испански и германски компании инсталират големи централи от този топ в Северна Африка, Испания и Южна Америка.
Мит 2: Вятърната енергия е прекалено ненадеждна
Всъщност по време на някои периоди по-рано тази година енергията от вятъра е произвеждала 40% от електроенергията в Испания. Някои части в Германия произвеждат повече вятърна енергия, отколкото имат нужда. Северна Шотландия, която има късмета да има някои от вятърните течения с най-висока скорост в Европа, може лесно да генерира 10, дори 15% от енергията, необходима на цяла Великобритания на много конкурентни цени.
Разбира се, за пълноценното използване на вятърната енергия, трябва да променим електропреносните си мрежи, за да работят по съвсем различен начин. За да предостави най-надеждната енергия Европа трябва да изгради по-добри връзки между различните страни и региони. Тези, които произвеждат повече енергия от вятъра, трябва да могат да я изнасят лесно до страни, в които въздухът е сравнително по-неподвижен.
Вятърната енергия е изгодна във финансово отношение днес и ще стане още по-евтина с увеличаване на размера на турбините и намаляване на производствените разходи. Според някои прогнози повече от 30% от енергията в света за в бъдеще ще се генерира от вятъра.
Мит 3: Морската енергия е в задънена улица
Тесният воден канал между североизточния бряг на Шотландия и Оркни има една от най-концентрираната енергия, създадена от вълните, в света. Тази енергия може би е по-голяма от енергийните нужди на Лондон. По същия начин вълните на атлантическия бряг на Шотландия и Португалия са толкова силни, че биха могли да покриват значителна част от енергийните нужди на региона.
Проектирането и изграждането на оборудване, което може да устои на суровите условия на бързотечащите океански води, обаче са голямо предизвикателство и през последните десетилетия са правени редица разочароващи опити.
Тази година обаче станахме свидетели на инсталирането на първата турбина, която улавя енергията от вълните, която бе успешно свързана към електропреносната мрежа във Великобритания.
Мит 4: Ядрената енергия е по-евтина от други енергийни източници с ниско съдържание на въглерод
Ако вярваме, че кризата в световния енергиен сектор и околната среда е толкова остра, колкото се твърди, тогава ядрените централи трябва да се считат като едно от възможните решения. Въпреки това един от най-големите проблеми в това отношение са високите и непредвидени разходи за атомните централи.
Новата атомна централа на о. Олкилуото в Западна Финландия е подходящ пример. Първоначално производството на енергия се очакваше да започне до 2012 г. Разходите за проекта обаче бяха много големи. При неговия старт бе предвидено той да струва 3 млрд. евро, но впоследствие се оказа, че крайната сума може би ще бъде двойно повече.
Мит 5: Електрическите автомобили са бавни и грозни
Имаме склонност да мислим, че всички коли, задвижвани с електричество, са като индийските електрически автомобили G Wiz, които ускоряват много бавно и нямат привлекателен външен вид.
Всъщност вече сме много близо до разработката на електрически коли, които се доближават до характеристиките на тези, които се движат с петрол. Красноречив пример е спортният автомобил Tesla, който се продава в Америка. Той впечатлява всички със своето ускорение.
Една от най-съществените области на прогрес при електрическите автомобили е производството на батерии. Най-новите литиеви батерии, подобни на батериите за лаптопите, могат да предоставят достатъчно енергия за постигане на нужното ускорение, която е достатъчно трайна за нуждите на почти всяко пътуване.
Батериите все още трябва да поевтинеят значително и да могат да се зареждат по-бързо, но прогресът в това отношение е по-бърз от всякога.
Мит 6: Биогоривата винаги са пагубни за природата
Производството на част от горивата от храна се оказа почти безпрецедентно бедствие. То причини глад и увеличи темповете на изсичане на горите, тъй като фермерите търсеха нови площи за отглеждане на културите.
Въпреки това неуспехът на първото поколение биогорива не бива да означава отрицание на употребата на биогорива завинаги. В рамките на няколко години ще сме в състояние да превръщаме земеделските отпадъци в течни горива, като отделяме целулозата на прости водовъглероди. Вече има значителен напредък по отношение на прилагането на този метод на ниски цени.
Не трябва да се заблуждаваме обаче, че производството на бензин от целулоза е решение на всички проблеми от първото поколение биогорива. Въпреки че целулозата е широкоразпространена, нашите нужди от горива означават, че трябва да отделим значителен дял от земната площ за отглеждането на необходимите насаждения за целулозните рафинерии. Управлението на производството на целулоза по начин, който не води до понижаване на производството на храни, е един от най-важните въпроси, които трябва да решим.
Мит 7: Промените в климата означават, че се нуждаем от повече органично земеделие
Горчивата реалност е, че вече имаме проблем с изхранването на 6 млрд. души. Населението на Земята се очаква да нарасне до над 9 млрд. до 2050 г. Въпреки че производството на храни бавно се увеличава, ръстът в земеделската продукция вероятно ще е под прираста на населението през следващите години. Освен това по-богатата част от населението на света ще консумира повече месо. Тъй като животните се нуждаят от голямо пространство земя за всяка единица месо, която произвеждат, това още повече застрашава хранителното производство за бедните.
Затова трябва да гарантираме, че можем да произвеждаме колкото се може повече храна с ограничените площи земеделски терени. Проучванията показват, че добивът на органични продукти е малко над половината от този, който може да се постигне в други области. В случай че тези параметри не се подобрят значително, светът няма да може да изхранва населението си и едновременно да произвежда големи количества целулоза, ако обширни територии се заделят за органично производство.
Мит 8: Жилищата с нулеви емисии на въглерод са най-добрият начин за справяне с емисиите на парникови газове от сградите
Сградите отговарят за около половината от световните емисии. Частните жилища са най-големият отделен източник на парникови газове. Политиката на Великобритания всички нови жилища да са с нулеви въглеродни емисии до 2016 г. би трябвало да е добра идея, но тя има два проблема. В повечето страни новото строителство представлява едва около 1% от жилищния инвентар. По-строгите строителни регулации не засягат останалите 99% от жилищата. На второ място, да се построи сграда, която наистина не отделя въглерод, е изключително скъпо. Малкото прототипи, които наскоро успяха да достигнат този стандарт, се оказаха два пъти по-скъпи от традиционните жилища.
Да се концентрираме само върху новите жилища и да налагаме изключително високи изисквания към строителите не е правилният начин да намалим емисиите.
Моделът на Германия е подходящ. Там се провежда политика, базирана на комбинация на субсидии, евтини заеми и регулаторни изисквания, благодарение на които стотици хиляди стари жилища се реновират според стриктни екологични стандарти.
Мит 9: Най-ефективните електроцентрали са големите
Големите, модерни газови електроцентрали могат да трансформират около 60% от енергията на горивото в електричество. Останалото се губи под формата на топлина.
Въпреки че 5-10% от електричеството ще бъде загубено при преноса до потребителя, ефективността е все пак много по-добра от тази в малките локални електроцентрали.
Тази ситуация се променя бързо. Нов вид малки, комбинирани електроцентрали са в състояние да превърнат около половината от енергията от горивото в електричество, което е почти сравнимо с продукцията на големите електроцентрали. И тези малки централи може лесно да се инсталират в отделните жилища. Те не само генерират енергия, но и отделяната топлина, може да се използва за отопление на жилището.
Мит 10: Всички предложени решения за промените в климата трябва да са високотехнологични
Развитите икономики са обсебени да разработват високотехнологични решения за намаляване на емисиите на парникови газове. Много от тях са скъпи и може да създадат толкова проблеми, колкото и решават. Атомната енергия е добър пример.
Може обаче да се окаже, че е по-евтино и по-ефективно да се търсят прости решения, които намаляват емисиите или дори да се изчисти въздухът от съществуващия въглероден двуокис. По света има много смислени предложения това да стане евтино, които също така често помагат да се изхрани бедното население на света.
http://www.investor.bg/?cat=91&id=72527
|
Специалисти от Калифорнийския университет (University of California - UCLA), ръководени от проф. Янг Янг (Yang Yang), синтезираха нов полимер, който е способен значително да увеличи ефективността на полимерните слънчеви батерии. Изследването им е публикувано в последния брой на списанието на Американското химическо общество (American Chemical Society), съобщават от университета.
В сравнение с панелите, произведени по технология на основата на силиций, полимерните слънчеви батерии са много по-леки, лесни за производство и евтини. Проблемът е обаче, че тяхната ефективност е много малка.
Новите полимерни слънчеви батерии, създадени от групата американски специалисти, притежават коефициент на полезно действие 5,6 процента. Изследователите твърдят, че ще успеят да увеличат КПД-то до над 10 процента.
Съвсем скоро слънчевите елементи ще бъдат тънки, като лист хартия и ще могат да се прикрепят за произволна повърхност, коментират изследователите.
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=17348
