Когато се разбра, че световната финансова криза няма да подмине България, премиерът Станишев започна да подчертава, че това е една дошла отвън, не наша криза. После, когато неочаквано за правителството руският газ спря, отново заповтаряха, че сме невинни жертви, "заложници на чужд конфликт". Всъщност модерната пиар стратегия на правителството се свежда до нещо, което помним още от 80-те години - виновно е винаги "международното положение".

Разбира се, никой не отрича, че на Уолстрийт или на руско-украинската граница стават неща, които имат негативно въздействие върху България и нейната икономика. Това обаче още не е криза, а само неблагоприятна промяна в икономическата, финансовата или политическата среда. Организмите и държавите са длъжни да оцеляват, предвиждайки начини за справяне с евентуалните неблагополучия. Криза се случва, когато се окажеш неподготвен за тях. И затова днешната си е само наша.

Станишев и неговите съратници знаят, че кризите се предотвратяват с работа, и това личи по мерките, които вземат, за да неутрализират гражданските протести на 14 януари. Да сравним обаче колко са мислили за осигуряването на енергийната сигурност на страната и колко за собственото си политическо оцеляване. Да сте чули преди кризата с газа нещо да се е правело за:

- разчупване на енергийната ни зависимост от един-единствен източник (Русия)

- разнообразяване на маршрутите за доставка. Продъниха ни ушите с "Южен поток" - един проект, може би полезен за България и очевидно много полезен за Русия. А за проекти, от които Русия няма полза, като съединяване на България с газопреносната мрежа на ЕС и Турция? Нищо. Едва сега се заговори за това, както и за терминал за втечнен газ в Гърция.

- Разширяване и модернизиране на хранилището в Чирен и увеличаване на количеството газ, което може да се тегли оттам при нужда?

- Проверка дали топлофикациите имат задължителните резерви? А държавният резерв? Впрочем, както можеше да се предскаже, в държавния резерв мазутът се оказа негоден, защото не е подменян и е разреден с кондензирала се вода.

Друг е въпросът защо при пълна липса на собствени енергийни ресурси българската икономика продължава да е ориентирана към енергоемки производства.

Същите тези вечно изненадани, вечно несвършили за пет пари работа другари обаче изведнъж стават много предвидливи и чевръсти, когато опре до собствения им властови комфорт. Как се избягва политическа криза и "Виденова зима"? Най-важното е масираната обработка на общественото мнение. Тя вече започна. Разделяй и владей. Лицемерна готовност за "решаване на проблемите" на хората, излезли на улицата, които обаче трябвало да се пазят да не бъдат употребени от "арогантната и агресивна опозиция". Въдица, на която някои от организаторите на протеста кълват, щом не искат на митинга партийни симпатизанти. Удържането на гражданския протест в рамките на "синдикалните" или "социални" искания е изпитан трик на политтехнолозите. Протестът очевидно е политически - и дано остане такъв.

Словесните заграждения са придружени и от метални такива - изтласкващи протестиращите все по-далеч от сградата на парламента. Защото имало опасност от "поругаване на институциите", както загрижено сподели Пирински. И криенето зад гърба на институциите е стар номер. При соца, ако мърмориш, че директорът си е построил вила с крадени материали, ще те обвинят, че "вървиш срещу линията на Партията"

И за да е всичко законно, даже нов закон за събранията и митингите се подготвя. Спешно. В него се забранява въобще да се протестира пред парламента и местата, където протестите имат ефект. А къде да протестираме? В Южния парк! Все едно България е на този хал заради враните и катеричките, а не заради онези, които днес се крият зад загражденията и полицейските щитове. 

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=613794