14 Януари 2009
Асошиейтед прес
Пътник гледа през замръзналия прозорец на трамвай в столицата на Босна и Херцеговина Сараево, след като температурите паднаха под минус десет градуса. Снимка: Ройтерс
Апартаментът на Алекса Бранисавлевич замръзва, но неговият гняв към Русия пламти горещо. При всеки дъх от устата му излиза пара. Възрастният жител на Белград роптае против Москва заради спора с Украйна, който прекъсна доставките на газ за милиони източноевропейци, докато на Запад имат достатъчно топлина. “Руснаците никога не са ни носили нищо друго освен нещастия. Никога не трябва да им се вярва, както показа това газово изнудване на Европа”, каза Бранисавлевич.
Чувството на нещастие е смесено с чувство за предателство на Русия спрямо нации като Сърбия и България - страни с традиционни религиозни и културни връзки с Русия, но със сложни отношения на любов и омраза с Кремъл. Миналия месец Сърбия продаде на безценица НИС, своя държавен петролен монополист, на руския газов гигант Газпром. Сръбските лидери бяха убедени, че ще бъдат възнаградени за това с редовни доставки. Но преди около седмица Газпром спря доставката на газ през Украйна поради спорове за цените.
Обикновените сърби, раздразнени че температурите в домовете им рязко паднаха в разгара на зимата, запалиха руското знаме в знак на протест. Сръбското правителство потърси спешно доставки от Унгария и Германия.
27-те страни от Европейския съюз разчитат на Русия само за една пета от общата си потребност от енергия. Но източните му членки, включително България и Румъния, са много по-зависими от Москва за горивото, с което се топлят домовете им и работят заводите им.
България, бивш съветски сателит, който се дистанцира от Русия и сега е най-бедният член на ЕС, разчита почти изцяло на природния газ от своя господар от времето на Студената война. Почти цяла седмица българите се съпротивляваха на минусовите температури и се мъчеха да се стоплят в неотоплените си домове, училища, детски градини и офиси. И гневът нарасна. “На хората им дойде до гуша да мислят глобално, а да мръзнат локално”, каза журналистът Валери Найденов.
Дори бивши комунистически страни в Източна Европа, които не са били близки с Русия, останаха силно зависими от нея заради енергията. Селяните и другите хора, които трябваше да секат дърва, за да се топлят, обвиниха Москва, че е спряла газа насред жестоките студове, причинили смъртта на десетки хора.
В неделя в Унгария, която десетилетия беше под съветско влияние и окупация, Будапеща издаде първия по рода си сигнал за тревога поради смог, причинил силно замърсяване на въздуха в столицата. Той се дължеше отчасти на факта, че след като Русия спря доставките на газ, предприятията го замениха с мазут, който замърсява повече въздуха.
“Ало, Москва, как да оцелеем?”, озаглави в понеделник статията си хърватският вестник “Ютарни лист”. В нея той отбелязва, че в град Дарувар в централната част на страната температурите са паднали до минус 20 градуса.
Неприязън към Русия има и в Румъния, друга от бедните нови членки на ЕС. Нейните лидери настояха специалистите да потърсят алтернативи на руския газ. Румъния набавя около 30 процента от енергията си от Русия - не толкова много като България, но достатъчно, за да възникнат затруднения, когато е принудена да се лиши от нея. “Русия е в основата на всичко лошо, което става в Румъния”, каза 47-годишният Давид Поп, който току-що се е върнал от работа като строител в Испания. “Те бяха и си остават тези, които въртят кранчето”, каза той. “Ние трябва да бъдем по-хитри от тях и да взимаме повече газ, отколкото ни трябва, и да го складираме някъде. Защото когато решат да демонстрират сила те пак ще направят същото.”
В Босна и Херцеговина ядосаните граждани си изпращаха съобщения по мобилните телефони, очернящи Русия с определено ругателни изрази. Това беше начинът да си излеят гнева, след като бяха притиснати натясно. След като температурите в Сараево паднаха до минус 14 градуса някои похарчиха за отопление на ток повече, отколкото могат да си позволят. “Преминахме от отопление с газ на електричество, каза Снежана Кордич, 51-годишна жителка на града. Никога вече няма да зависим от настроението на руснаците.”
“Дотук беше представата, че за славяните е присъщо да ги е грижа едни за други,” заяви Петер Вайс, бивш лидер на разформированата Словашка комунистическа партия. “Сърбите и българите буквално замръзват, словаците се страхуват от същото”, писа в понеделник Вайс в левия чешки вестник “Право”. “Руските политици обичат да се наричат братя, но както е тръгнал търговско-политическият спор на двете най-големи славянски държави, този мит ще понесе още един тежък удар.
http://e-vestnik.bg/5382
