Невероятно, но фарс
Матвей Ганаполски, "Ежедневний журнал"
22 Януари 2009
 |
Онези, които с трепет очакваха развръзката на руско-украинската газова история, разтърсила Европа, вече може да бъдат спокойни. Всичко приключи с едно оглушително нищо.
Шумът обаче не идва само от съскането на руския газ, потекъл вече към Европа (слава Богу). Шумно се провали и опитът да бъде открита същинската причина защо доскоро нямаше газ. Двете виновни за това държави, преди минута само отправяли взаимни заплахи да сезират всички международни съдилища, сега предлагат всичко да бъде забравено, понеже се били споразумели.
И може би Европа скоро ще схване, че е станала не само свидетел, но и участник в една от най-грандиозните шмекерии, майсторски режисирана от Русия и от Украйна. Остава само да бъде установен нейният автор. Доказателства ли?
Започваме отначало. Украйна отхвърля предложението да плаща газа по 250 долара за 1000 кубика, настоявайки цената да бъде свалена до 235. Невероятно нещо - разликата от 15 (!) долара е тъй значима, че Русия се бори за нея до смърт, а Украйна дори прекратява преговорите.
Всички помним какво видяхме след това. Неспирна върволица от взаимни заплахи и обвинения, като започнем от твърдото обещание на Русия да вдигне цените до пазарните, но нереални 450-470 долара и свършим с преките междудържавни обвинения, в които се споменаваше за "мошеничество и кражба", а това не се случва често.
После за пръв път в историята газът се изключва и няколко европейски страни потъват в студ. Ясно е на пръв поглед, че не бива да се стига до подобно безумие. При все това "непорочната четворка" - Путин и Медведев, от една страна, и Юшченко и Тимошенко, от друга - докарват ситуацията до абсурд. Обвиняват се един друг и същевременно канят за арбитри тъкмо замразените от тях, колкото и смешно да звучи. Телевизиите денонощно излъчват техни решителни изявления.
Под заплахата от катастрофа Европа е принудена да стане участник в преговорите, да изпрати наблюдатели край газовите кранове, за да разбере кой е мошеникът. В това си качество обаче европейците са направени на посмешище - споразуменията, подписани с тяхно участие, се саботират. Русия казва, че подава газ, а Украйна заявява, че газът се подава неправилно. Да бъде подаван както трябва е въпрос на един телефон, но това не притеснява "непорочната четворка".
Тогава може би европейските чиновници за пръв път усетиха, че просто ги използват и ги разиграват. И европейските държавни лидери не почетоха газовата среща на върха, организирана от руската част на "непорочните". За изслушване на указанията относно новото световно газово устройство, спускани от Путин и Медведев, бяха изпратени техните премиери.
Тъкмо тогава навярно организаторите на тази комедия са разбрали, че прекаляват - ще припомним, че тутакси бе уредена среща между Тимошенко и Путин. Двамата бистриха нещата доста дълго - както се разправя, цяла нощ.
И Европа осъмна със сензацията, че са успели да се разберат. За първата година е договорен отбив от 20 на сто (не се знае от каква цена) и старите тарифи за транзит. Новината вдъхваше безпокойство - не стана ясно как ще може горката Украйна да плаща 470 долара, дори с отбива от 20 на сто. Никой не се съмняваше, че цената ще е такава - всички помним лекциите на Путин, подробно обяснил пред европейски медии принципите в ценообразуването. Историческата фраза на руския премиер "Как може да продаваме стоката по-евтино, отколкото я купуваме . . ." смайваше с ясната си логика и звучеше почти като афоризъм.
Добросърдечната Европа сякаш виждаше вече как измръзват из улиците децата в Украйна. Чудеше се какво ли е накарало Тимошенко да склони на тези канибалски условия. Ако пък нещо я е накарало, защо не я е накарало по-рано, та да не мръзнат европейските деца.
Това обаче бе само прелюдия към фееричния комедиен финал, окончателно превърнал Европа в посмешище.
В крайна сметка г-жа Тимошенко признава, че цената на газа ще е 235-250 долара, при старата цена за транзит на горивото. И освен това, г-жа Тимошенко радостно заявява, че оттук нататък Русия и Украйна нямат взаимни претенции.
Да си представим следната ситуация: две банди тероризират някакъв град - изключват тока, водата, карат хората да студуват, водят нещата към колапс. Пристига полиция и вади оръжие. Тогава бандитите излизат с букети в ръце и съобщават за печата, че са се сдобрили и вече нямат претенции един към друг. И гражданите се разотиват с усмивки на уста, а полицията си заминава.
Можете ли да си представите нещо подобно? И дали е възможно да се обясни някак що за комедия е била разиграна пред 27 държави с общо население от 400 милиона души, и то с прякото им участие.
Как можем да си представим, че две държави оставят Европа без газ, после я определят за арбитър, подробно обясняват защо никога няма да склонят на отстъпки, разясняват, че това е чист бизнес и няма нищо общо с политиката. После същите тези страни отиват на среща на върха и учат Европа как правилно да организира газовия бизнес, предлагат създаването на нови структури, гарантиращи редовни доставки, заявяват, че са необходими нови газопроводи и почти хвърлят Европа в енергийна паника.
А после, като в приказка, решават проблема за пет минути. И най-невероятното, решението представлява връщане към онези условия, заради които всъщност е избухнал конфликтът.
С едно мъничко изключение - от веригата на бизнеса вече е изключена "РосУкрЕнерго". Мистериозната посредническа структура, която заемаше монополно положение между двете страни и според независими експерти е спечелила към 10 милиарда долара просто като прехвърля хартийки от едно място на друго.
Трудно бихме казали дали Европа схваща, че за пръв път в световната история целият европейски континент - чрез измама, студове и шантаж - е бил използван просто като средство за отстраняване от бизнеса на една малка посредническа фирма. Наистина фирма с колосални печалби, които може да са отивали къде ли не - от личните джобове на учредителите до оръжейни покупки на едро.
Дали Европа е осъзнала, че е била въвлечена в най-големия фарс от последно време? И че в този фарс с нейно участие са били решавани съвсем чужди за нея проблеми.
Дали Европа разбира, че сега "непорочната четворка" благодари на всички за участието им в нейния малък бизнесконфликт? Но ги уведомява, че всичко вече е решено, парите са разпределени и европейците са помолени да се разотидат по домовете си, докато потрябват отново.
Дали Европа помни, че е била лишена от газ и че в тази история има виновник? Дали Европа смята да проучи кой всъщност е той?
Дали Обединена Европа помни, че освен знамето тя има и достойнство?
