26 февруари 2009, 07:58
Президентът Георги Първанов в началото на своя мандат демонстрирал феноменална работоспособност, но някъде след втората година започнал да се променя, да поставя акцента на показността - не на това, което ще каже, а как ще го каже, като отрепетира жеста, усмивката, костюма, позата. Увлича се по лукса, към третата година вече се движи само със скъпи костюми. Обгражда се с вътрешни хора, около него се оформя сектантско общество. Това разкрива в интервю пред "168 часа" бившият съветник на държавния глава проф. Николай Слатински. С тези хора Първанов ходи на лов. На практика ловната дружинка управлява България. Слатински описва снаряженията на групата, пушките им: една медицинска сестра ще работи цяла година, ако трябва да купи такава пушка.
На въпрос защо Първанов напоследък акцентира на енергетиката Слатински отговаря:
"Мислил съм в четири посоки. Първата е, че той иска след края на мандата да остане ключов фактор в политиката. Може би търси начин да се вплете в кръга на тези, които и след 2011 г. ще продължат да решават съдбите на България. Тези, които могат да щракнат с пръсти и да получат от собствения си политически елит плоския данък например. Може би опитва да изгражда контакти, да се вплита в приятелства с хора, които докато играят тенис или отстрелват глиган, решават някой "държавен проблем". Втората причина навярно е, че властта гарантира един много голям лукс, с който свикваш и после не искаш да отвикнеш. Трета причина може да е, че реалните пари, реалният бизнес у нас са в енергийно-суровинния сектор - тръбопроводи, АЕЦ и т.н. Четвъртата причина би могла да е, че той не можа да убеди Запада и ЕС, че е един от тях, един като тях. Много секретари се опитвахме да го европеизираме, да му отворим пътища и да му създадем лични връзки в Европа и САЩ, но той не можа да изплете мрежа от контакти със Запада. Затова навярно чисто човешки си го тегли към среда, където се чувства признат, а тя е предимно русофилска".
Според Слатински президентът няма принципи. "Това е характерна черта за българския елит, не само за него. Колко пъти вече позициите пред цялото общество са сменяни диаметрално - вчера "Против" ДПС, днас "За", вчера "За" Милошевич, днес "Против", вчера "Против" НАТО, днес "За", вчера "Против" базите, днес "За",  вчера "Против" войната в Ирак, днес "За". Това не е личен недостатък, това е системен дефект на политическата класа. Ако нямаш кауза, принципите са нещо досадно, което ти пречи.
Повечето подчинени на Първанов му пеели оди колко е велик, гледали го в очите. Аз съм се опитвал да запазя достойнството си, дори и критичен, винаги съм му желал доброто, никога не съм го подвеждал, кълне се Слатински. Но по времето, когато той е бил съветник, през първия мандат, много рядко се събирали, Първанов, общо взето, не обичал дискусии. "Президентът не е човек, който обича дискусии, в които мисълта тече свободно, има сблъсък на характери и интелекти. Ако ще е дискусия, то е било, за да кажем какво мислим по нещо, което президентът предлага. Разбира се, принципните хора, например като мен и Карадимов, си споделяха мнението с риск да останат изолирани, а повечето от другите му казваха неща, чийто контекст е, че президентът е велик: "Ще ги занитиш, шефе!". Затова, докато през първите две години екипът все пак се събираше на дискусии, Първанов правеше силни, запомнящи се обръщения, а след това мина на лекции пред внимателно подбрана аудитория и добра режисура, когато дори е ясно какво е добре да се пита и какво не. Предлагах му да се правят мозъчни атаки, да има винаги човек, който да отстоява противоположна идея - не."

/БЛИЦ

https://www.bulpress.net/news/article/37371