Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2009 22:39 - Доклад на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права в България
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1525 Коментари: 1 Гласове:
0



България е корумпирана, непрозрачна, религиозно и етнически нетолерантна. Българските полицаи бият наред и без законодателен надзор, затворите са претъпкани и мизерни, циганите подложени на непрестанна дискриминация, а медиите гледат да си затварят устата, за да не им гърмят апартаментите. Всяко заведено дело за нарушения или злоупотреба с власт се точи с години и все още не е завършило.

Това е в общи линии изводът на Доклада за правата на човека в България през 2008 година, представен в сряда от Хилари Клинтън. Тук публикуваме пространния доклад, изпъстрен с примери за абсурдите на родната система, със съкращения:

Република България е парламентарна демокрация с население от около 7.6 милиона души. Законодателната власт е поверена на еднокамарното Народно събрание. Страната се управлява от коалиционно правителство, оглавено от министър-председател. През 2006 година се проведоха президентски избори, оценени като цяло като свободни и честни. През октомври 2007 година се проведоха общински избори, пропити от съобщения за безпрецедентно закупуване на гласове. Макар че гражданските власти като цяло запазиха ефективен контрол върху организациите на изпълнителната власт, се наблюдават някои случаи, в които служители на полицията са действали независимо.

Правителството като цяло спазва човешките права на гражданите си; но в няколко области се забелязват проблеми. Те включват полицейско насилие, включително побой и малтретиране на арестанти, затворници и членове на малцинствата; тежки условия в затворите и арестите; произволни арести и задържания; полицейско своеволие.

Забелязват се все повече ограничения на свободата на пресата; дискриминация срещу религиозните малцинства; и ширеща се корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Сред другите проблеми се включват насилие срещу жените и децата, липса на обучение за циганите, неподходящи условия в държавните учреждения за деца; трафик на хора; дискриминация срещу хората с увреждания и срещу малцинствените групи.

Спазване правата на човека

Произволно или незаконно отнемане на живот:
Правителството или негови агенти не са извършили политически мотивирани убийства.

На 2 октомври, след две обжалвания на предишни присъди, Софийският военен съд осъди бившия началник на полицията в Благоевград Мирослав Писов на 18 години затвор, а бившите полицаи Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски на по 16 години затвор за пребиването до смърт на Ангел Димитров по време на арест през 2005 година.

Отвличания
Няма данни за политически мотивирани отвличания или изчезвания.

През годината се увеличиха отвличанията за подкуп на богати бизнесмени и семействата им. Наблюдателите критикуваха неспособността на правителството да предотврати или разреши тези случаи. На 22 май, в печално известен случай със замесен мениджър на футболен клуб, съпругата на мениджъра също беше отвлечена, по време на предаването на подкупа, под полицейско наблюдение. Жертвите в последствие бяха освободени, но извършителите не бяха открити.

Мъчения и други жестоки, нехуманни или унизителни наказания
Конституцията и законите забраняват подобни практитки; въпреки това полицията понякога бие заподозрените, особено ако са от малцинствените групи.

Полицията има право да задържа индивиди за 24 часа без формално повдигане на обвинение. Организациите за защита правата на човека отбелязват продължаващ спад в броя на случаите, когато полицията арестува заподозрени за дребни престъпления и насила ги принуждава да правят самопризнания. Въпреки това има данни, че тази практика продължава да се използва срещу заподозрени цигани.

Неправителствени организации (НПО) съобщават за оплаквания за полицейско насилие от роми, които обаче се чувстват твърде уплашени, за да подаде официални жалби срещу полицията.

Организациите за защита правата на човека продължават да твърдят, че медицинските свидетелства в случай на полицейски произвол не се разследват подобаващо и виновните полицаи много рядко биват наказвани.

Условия в затворите и арестите
В затворите като цяло не се спазват международните стандарти, а правителството не отделя нужните средства за значителни подобрения.

Условията в някои затвори остават тежки и включват неадекватни тоалетни и хигиенни условия, недостатъчно отопление и вентилация. Дневните хранителни дажби са на стойност около 1.80 лева (1.30 долара). Неправителствени организации получават оплаквания от затворите както за количеството, така и за качеството на храната.

Претъпкаността остава проблем. В края на годината в тринайсетте затвора в страната имаше 10 271 затворници, което е по-малко в сравнение с предишни години, но все още оценявано от министерството на правосъдието като три пъти над предидения капацитет на системата. НПО получават оплаквания за недостатъчно място и преценяват, че това е един от основните фактори за наличието на брутални прояви между съкилийниците.

Малтретиране от страна на надзирателите продължава да бъде сериозен проблем.

Произволен арест или задържане
Конституцията и законите забраняват произволните арести; въпреки това има данни, че полицията в отделни случаи пренебрегва тези забрани.

Националната следствена служба и Национална служба сигурност, които са под директното нареждане на президента, продължават да оперират без специфично законодателство, което да осигурява съдебен, законодателен или изпълнителен надзор. Други национални служби за сигурност са започнали реформи през годината.

През декември 2007 година парламентът създаде нова Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), като комбинира редица служби, преди това под надзора на различни министерства. Първостепенните задължения на ДАНС включваха контратероризъм и контраразузнаване, както и борба с организираната престъпност и корупция по високите етажи. През последната година както медиите, така и НПО критикуваха ДАНС за очевидното политизиране на няколко диспута на високо ниво, които доведоха до оставките или отстраняването на висши служители.

През април вътрешният министър Румен Петков подаде оставка под политически натиск, след като изтекоха доклади за негови срещи в края на 2006 година с фигури от престъпния свят, както се твърди като посредник в мирните преговори между враждебни престъпни организации преди влизането на България в Европейския съюз през януари 2007 година. Оставката на Петков предизвика генерална реформа в министерството, което е отговорно за полицията в страната. Продължаващите структурни промени, последвалите скандали и ниските заплати значително свалиха морала на служителите на минстерството и доведоха до символични полицейски протести.

През годината доверието на обществото в работата на вътрешното министерство остана ниско и Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) съобщи, че над половината от престъпленията остават недокладвани в полицията, тъй като хората не вярват, че полицията може да се справи с тях.

Между 2006 и 2007 година министерството обяви спад в броя на престъпленията от 123 хиляди до 119 хиляди. Според изследванията на ЦИД обаче реалният им брой е поне шест пъти по-голям. Доклад от 2006 година показва, че полицията се отнася с уважение и професионализъм към не повече от три четвърти от хората, които спира за проверка, и редовно се отнася към членовете на етническите малцинства по-зле отколкото с мнозинството.

Отказ на честен публичен процес
Конституцията и законът предполагат независима съдебна система; въпреки това обаче политическото влияние, ширещата се корупция, неефективността и липсата на отчетност остават проблеми.

Съдилищата често приемат исканията на адвокатите на защитата отменянето на процеси, за да се отложи издаването на присъда, като особено печално известни са случаите на „внезапна болест" сред подсъдимите мафиотски босове.

Реформите в прокуратурата, започнати през 2006 година продължават, както и разследвания срещу осем прокурори по подозрение в злоупотреба. Наблюдателите обаче смятат, че политическото влияние и ширещата се корупция пречат на усилията за установяване справедлива, безпристрастна и ефективна съдебна система.

Политически затворници
Няма данни за политически затворници или задържани.

Граждански съдебни процедури и реституция

Законът предвижда независима и безпристраснта съдебна система по гражданските въпроси; въпреки това обаче гражданските дела са поразени от същите дълги отлагания както и криминалните. Обвинения в нарушения на човешките права могат да бъдат подавани в съдилищата и в Комисията за защита от дискриминация, която има правото да налага санкции на нарушителите. Реформите, започнали през 2006 година за прилагането на съдебните присъди позволяват на частни изпълнителни агенции да събират дължимото, което до голяма степен подобрява ефективността на наложените присъди.

Реституция
Еврейската общност съобщава за продължаващи затруднения при възстановяването на собственост в случаите, когато имотите се ползват от правителствени служби. Например, въпреки съдебните решения в нейна полза, еврейската общност все още не е получила собственост върху държавна болница в центъра на София.

Произволна намеса в личния живот, семейството, дома и кореспонденцията.
Конституцията и законите забраняват такава намеса и като цяло правителството спазва тези забрани.

През септември и октомври се появи информация в медиите, че по време на официално разследване, ДАНС може да се е сдобила с телефонни и гласови записи на обажданията на депутати и журналисти. На 10 октомври ДАНС официално призна, че е нарушила собствените си вътрешни правилници, като е подслушвала журналисти и са правени записи на телефонни и гласови записи, по време на разследване за изтичане на класифицирана информация в медиите. Според председателя на ДАНС, подслушването на журналисти е било необосновано и не директно свързано с истинските цели на разследването. Той отхвърли да носи лична отговорност за нарушенията и заяви, че разследването е разрешено от негови подчинени по време на кратко негово отсъствие през месец август. Парламентаристи и медии говориха открито против очевидната злоупотреба с власт.

Спазване на гражданските права

Свобода на словото и пресата

Конституцията и законите гарантират свобода на словото и пресата и правителството като цяло ги спазва на практика; въпреки това обаче се засилват съобщенията, че индивиди с политически интереси заплашват журналисти.

Неправителствени организации докладват, че значителна част от журналистите практикуват самоцензура заради натиск от политически и бизнес лидери и организираната престъпност. Някои журналисти приемат плащания в замяна на отразяване в позитивна светлина на политици, видни бизнесмени и организирани престъпни синдикати.

Международни организации критикуваха политическото влияние върху медиите, както и натиска от страна на силни икономически интереси и атаки срещу журналисти.
Отделни граждани криткуват правителството свободно и без последствия, а правителството като цяло не се опитва да спира критиките. В земеделските региони, където има по-малко възможности за работа, гражданите критикуват местната власт далеч по-колебливо.

Редица вестници се публикуват свободно от политическите партии и техните организации, като представляват пълния спектър от обществени мнения. Частни телевизионни и радио станции осигуряват разнообразни новини и програми от обществени интерес. Въпреки че държавните медии представят мненията на опозицията, наблюдателите смятат, че законите не са достатъчни за защита на програмната им независимост и оставят държавните медии уязвими за правителствен натиск.

През май 2007 година журналист от Българското национално радио получи предупреждение за уволнение заради „неподходящ въпрос" към вътрешния министър. По-късно през 2007 година новият директор на БНР премахна няколко управители от постовете им без обяснение.

На 7 април двама неидентифицирани мъже застреляха Героги Стоев, коментатор в таблоидни вестници и автор на книги за престъпния подземен свят, базирани на реални събития. До края на годината разследването на смъртта му все още не беше приключило.

На 6 септември полицията задържа администратора на уебсайта Frognews Йорго Пецас за седемчасов разпит във връзка с подозрение за връзки между Frognews и уебсайта Opasnite.net. „Опасните" беше закрит на 4 септември заради публикуване на строго секретна държавна информация. На 23 септември четирима мъже пребиха и нараниха тежко главният редактор на Frognews Oгнян Стефанов. Висши държавни служители и международни организации призоваха за пълно разследване на атаката. След този случай, няколко от редакторите Frognews се оплакаха от смъртни заплахи.

На 7 септември министерството на отбраната забрани отпечатването на първия брой на вестник Българска армия, уж по технически причини. Главният редактор на вестника обаче отхвърли обяснението на министерството и обвини министъра, който е също така и шеф на печатницата на изданието, че е спрял вестника заради „несъгласие със съдържанието".

Все още няма развитие по разследването на експлозията пред апартамента на журналиста Васил Иванов, разследвал поредица от сериозни нарушения в Софийския затвор, през 2006 година, нито за взлома в офисите на вестник Новинар през същата година.

Клеветата е подсъдна по закон. Ако подобно престъпление бъде доказано, съдът може да присъди компенсация за морални щети на ищеца. Обикновено съдилищата интерпретират закона в полза на свободата на журналистическия изказ. Много обвинения в клевета бяха предизвикани от репортажи за корупция и злоупотреба, най-често ищци бяха правителствени служители и други хора на обществени постове.

През февруари 2007 година Волен Сидеров, лидер на националистическата и расистка партия Атака, и група от петдесет негови поддръжници нахлуха в офисите на вестниците 24 часа и 168 часа и заплашваха репортерите на вестниците. Нарушителите са били разгневени от материали в пресата за финансирането на партията. Властите започнаха разследване на случая по обвинение в хулиганство срещу Сидеров. В края на 2008 година случаят все още не е приключен.

Свобода по интернет.
Няма докладвани правителствени рестрикции на интернет, нито за наблюдение на имейли и чат стаи. Индивиди и сдружения имат правото мирно да изразяват вижданията си по интернет, включително и по имейл. Според Националния статистически институт, потреблението на интернет се е увеличило до 30.8 процента от населението, въпреки че в по-слабо развитите земеделски области няма необходимата инфраструктура за висококачествен интернет.

На 30 януари вътрешният министър и председателят на Държавната агенция за информационни технологии обявиха декрет, който позволява на службите за сигурност да събират електронна информация за дейностите на потребителите на интернет. Това предизвика масови критик от неправителствните организациите и медиите, а Програма за достъп до информация заведе съдебно дело. На 11 декември Висшият административен съд забрани първоначален вариант на декрета, като отсъди, че мащабът му е извънмерен и не поставя ограничения за типа на данните, които службите могат да достъпват.

Активисти за правата на човека силно разкритикуваха полицейския разпит на блогър, който през юли 2007 година публикува съобщение за предстоящ граждански протест. Полицията предупреди, че, тъй като протестът не е разрешен от местната община, блогърът няма право да публикува съобщения.

Религиозна свобода
Въпреки че конституцията позволява свобода на религиозните практики, законите и правителството ограничават правата на някои религиозни групи, които не са съдебно регистрирани. Законите определят Българската православна църква като „традиционната" и изисква от всички останали религиозни групи да се регистрират в Софийския градски съд, за да бъдат разпознавани като юридически лица или да провеждат религиозна дейност извън предназначените за целта места за богослужение. През юни 2008 година в Софийския градски съд са регистрирани 96 религиозни групи. Организациите за правата на човека критикуват преференциалното отношение към Православната църква и изразяват опасенията си, че изискването останалите религии да се регистрират вярванията си представлява нарушение на религиозната свобода.

Свидетелите на Йехова съобщават за продължаваща съпротива от местните власти в град Варна за построяването на техен храм, въпреки получаването на разрешение за строеж през юни 2007 година. Строежът беше спрян в очакване на съдебно решение по дело, заведено от съседите срещу решението на общината от 2001 година. През юли 2007 година Столичният общински съвет обяви единодушното си решение да подкрепи жители на район Младост в опозицията им срещу построяването на място за срещи на Свидетелите на Йехова и призова правителството да оказва по-стриктен контрол на нетрадиционните религиозни общности.

Избори и участие в политическия живот
За разлика от президентските избори през 2006 година, които бяха приети като свободни и честни, общниските избори през октомври 2007 година бяха белязани от безпрецедентно купуване на гласове. Центърът за изследване на демокрацията изчислява, че стойността на закупените гласове е надхвърлила 200 милиона лева (около 144 милиона долара). Прокуратурата започна над десет разследвния по наскоро реформирания криминален закон, който определя за престъпления и купуването, и продаването на гласове.

Друго значително нарушение е организирания превоз с автобуси на гласоподаватели от Турция и Македония, обикновено наричано „изборен туризъм".

Наблюдателите отбелязват, че прилива на закупени гласове е в резултати от усилията на бизнес кръгове и организираната престъпност да инсталират „свои" политици в местната власт за по-лесен достъп до еврофондовете.

В 240-местното Народно събрание има 51 жени. Няколко жени държат избирателни и назначителни постове във висшите слоеве на управлението, включително две вицепремиерски и три министерски кресла. Жени са на ключови позиции в Народното събрание, включително три заместник-председателки и председателка на една от 24-те парламентарни комисии.

В парламента има 31 представители на малцинствените групи, включително 28 етнически турци, един циганин и двама етнически арменци. В кабинета има двама етнически турци и един заместник-министър циганин. Етническите турци са добре представени в управлението, но не и циганите, особено на лидерски позиции по назначение. Помаците (етнически българи с мюсюлманско вероизповедание) държат избори позиции в местната власт.

На местните избори през октомври 2007 година бяха избрани около трийсет общински кметове от турски произход. Нито един циганин не беше избран за кмет, но около 90 общински съветници са роми, избрани от ромски партии. Представителството на жените в местната власт се подобри леко, до 23 процента в сравнение с 21 процента през 2003 година.

Корупция и прозрачност на управлението
През годината Европейския съюз рязко критикува правителството за злоупотреба с европейските фондове.

След негативен доклад през юни и замразяването на 486 милиона евро предприсъединителни помощи на 23 юли, правителството прие план от 80 точки за удовлетворяване на недоволството на ЕС по отношение на липсата на разследване срещу злоупотребата с фондовете. На 20 октомври Софийският съдебен съд започна дело срещу Марио Николов и осем други членове на групата Николов-Стойков по обвинение във финансови измами със земеделските помощи на ЕС. Людмил Стойков, един от основните партньори на групировката, беше обвинен отделно в пране на пари. Групата Николов-Стойков, която спонсорира ключови политически дейци, беше описана като „криминална мрежа от компании" в изтекъл доклад на звеното за разследване на измами на ЕС.

На 2 октомври Софийският военен съд осъди Иван Иванов, бивш шеф на службата за борба с организираната престъпност на вътрешното министерство, на година и половина условно за злоупотреба с власт. Арестът на Иванов на 17 март предизвика поредица от скандали в министерството и в крайна сметка доведе до оставката на министъра Румен Петков на 18 април. На 20 ноември Софийският градски съд отхвърли обвинението на прокуратурата, че Петков е извършил престъпление, като е разкрил самоличността на агент на ДАНС. До края на годината обжалването на прокуратурата продължаваше, а Петков все още е депутат в парламента.

Новата агенция за сигурност ДАНС беше натоварена с разследването на корупцията на високо равнище и организираната престъпност. На 23 септември ДАНС арестува заместник-председателя на Държавната агенция по младежта и спорта Иван Леков по обвинения в уреждане на футболни мачове и манипулация на съдиите. На 24 септември ДАНС арестува и Районният управител на София Мариус Цаков с подкуп от строителен предприемач. На 17 юли в съвместна акция със софийската прокуратура, ДАНС арестува председателката на варненския административен съд Анелия Цветкова за корупция и конфискува 150 хиляди лева (108 хиляди долара) от дома й; в последствие тя подаде оставка. До края на годината разследването срещу Цветкова все още не беше завършило, но на 25 септември Софийският градски съд разреши връщането на конфискуваните пари.

Национални, расови и етнически малцинства
Обществената дискриминация срещу циганите и други малцинствени групи остава проблем, като понякога води до прояви на насилие между членове на отделни етноси.

Въпреки че ромите официално представляват около 4.6 процента от населението, реалният им дял е между 6 и 7 процента. Според доклад на Съвета на Европа от 2002 година, в страната наброяват между 600 и 800 хиляди цигани. Според преброяване на населението от 2001 година, турците са около 9 процента от населението. Етническите български мюсюлмани, наричани помаци, са отделна група от славянски произход, чиито предци са се обърнали от християнската към ислямската вяра - те съставят 2 до 3 процента от населението.

Дискриминацията на работното място срещу малцинствата, особено ромите, продължава да е проблем. Безработицата сред циганите е около 65 процента, в някои региони над 80 процента. В дело през 2006 година Софийският градски съд намери за виновна компания, чийто служител посъветвал Ангел Асенов да не кандидатства за позиция, тъй като е циганин и няма да бъде назначен.

Генерално неблагосклонното отношение към циганите, комбиниран с ниските им нива на образование, ограничават достъпа им до пазара на труда. Много наблюдатели отбелязват, че качеството на образованието, предлагано на циганите, е по-ниско отколкото на останалите ученици.
Предразсъдъците срещу ромите играят значителна роля в обществото и често се споделят от служителите на реда. Продължават съобщенията, че полицията тормози, оказва насилие и произволно арестува цигани; въпреки това НПО докладват, че като цяло полицията в последната година е била по-внимателна в употребата на сила. Активисти за правата на човека смятат, че магистратите понякога пренебрегват престъпленията, извършени срещу малцинствени групи.

През август 2007 година около 200 цигани предизвикаха размирици в софийския квартал Красна Поляна, след като се появиха слухове, че срещу тях се подготвя атака от група скинхедс. Свидетели твърдят, че размириците са били отмъщение за атака на група скинхедс предишната вечер срещу трима цигани, единият от които е бил пребит. Четирима българи бяха арестувани за хулиганство след инцидента, един беше пуснат под гаранция. Полицията задържа и четирима цигани със същото обвинение.

През август 2007 година група от четирима тийнейджъри пребиха до смърт 17-годишният Аспарух Атанасов, тъй като били „ядосани, че се разхожда в центъра на града". Полицията задържа четиримата заподозрени и към края на 2008 година разследването не беше приключило.

Много цигани живеят в мизерни условия и нямат юридическа регистрирация за местоживеене. Местните власти срещат трудности при събирането на средства и намирането на място за построяване на нови домове.

Неправителствените организации твърдят, че ромите са изправени пред затруднения при кандидатстването за социални помощи и на практика нямат достъп до здравопазване. На 2 юни Софийският градски съд откри, че родилната клиника Света София е отказала медицински грижи на жена от цигански произход заради етническата й принадлежност. На ищцата беше присъдена компенсация от 50 лева (38 долата) за щети.

През май Софийският апелативен съд проведе изслушване срещу лидера на партия Атака Волен Сидеров по обвинение в дискриминационни изказвания срещу етническите турци, цигани, евреи и други групи. Шест от осемте обвинения останаха за разглеждане в Софийския регионален съд. Обвиненията идват от коалиция от 60 неправителствени организации, според които Сидеров оказва дискриминация срещу хора от етнически, религиозни и сексуални малцинства. В единия от двата случая, които бяха решени, и двата от 2006 година, съдът намери Сидеров за виновен в подбуда на етническа дискриминация, а в другия - за невинен за дискриминация на основа сексуална ориентация.

Условия на труд
През годината правителството одобри и въведе увеличение на минималната заплата до 220 лева (158 долара) месечно. Тази заплата не осигурява достатъчен стандарт на живот за служител и семейството му, но на много хора се плаща „под масата", за да се избегне плащането на данъци.

Законът предвижда стандартна работна седмица от 40 часа с поне 24-часова почивка през седмицата. Министерството на труда и социалната политика отговаря за налагането както на минималната работна заплата, така и на стандартната работна седмица. Извънредното заплащане на работно време над стандартните 40 часа се договаря между работодателя и служителя. Законът гарантира извънредното заплащане да не е под 150 процента от стандартното на час, 175 процента през почивните дни и 200 процента по време на официалните празници. Законът забранява извънредно работно време за деца под 18 години, бременни жени и жени с деца под шестгодишна възраст.

Прилагането на закона е като цяло ефективно в държавния сектор, но не и в частния сектор.

http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=27185:2009-02-27-11-01-55&catid=80:2008-09-17-19-43-11&Itemid=130




Гласувай:
0
0



1. анонимен - tupo
05.05.2009 12:58
mnogo tupo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 12435972
Постинги: 4390
Коментари: 12126
Гласове: 9742
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031