- Г-н Сакскобургготски, семейството ви преживя една голяма лична трагедия. Как ви промени тя?
- Прекалено ми е напрегнато да свърша работата, да наваксам, за да спра и да се замисля. Може би и не искам да мисля за това. Каква равносметка да си правя... Особено в моя случай съм твърде безпомощен, защото, ако стоя при сина си по 24 часа на ден, не помагам. Не съм лекар, това са все неща, които са за специалисти. Много е тежко... А и динамиката... Защото, ако човек има една тема - например да си архитект или лекар, добре, но в моя случай - отвсякъде всичко. И вече е много трудно на тази възраст.
 
- Вие как се чувствате? Идва ли ви малко повече?
- Да, много. Непрекъснато от препятствие на препятствие... това изтощава.

- Явно и у хората около вас остава впечатление за натрупана умора и затова говорят, че ще се оттеглите от НДСВ.
- Отдавна казах, че ще протестирам пред някои международни институции, че ме експлоатират след силната възраст.

- След тези 8 г. в политиката - доволен ли сте от това, което се случи в България?
- Това ще го съдят хората. Защото аз не съм правил нещо с някаква амбиция или замисъл. Просто считах, че можеше да се помогне с нещо.

- Сега, когато са реализирани основните цели пред България - членството в ЕС и НАТО, каква е целта пред вас?
- Ако имаше човек време - винаги има какво. От многото четене стигнах до заключение, че никой не е уникален или незаменим. Това са митове и хората го правят за самосъхранение. Това не е моят случай, защото не ми е призванието.

- Какъв е вашият поглед за случващото се в България - икономическата криза, престъпността, войната на пътя.
- Вижте, не сме единствената страна в света. Нито пък сме „концентратът на кусури". Сега хората могат да се информират светкавично по интернет. И виждат, че има кражби и другаде, катастрофи по пътищата и много повече и какви ли не проблеми. Не че сме глобализирани вече, но не сме единствените. Не сме центърът на света.

- В навечерието на изборите за Европарламент сме. Какво ще се промени - и за Европа, и за България?
- За Европа се надявам, държа, желая, мечтая хората да гласуват. Защото е много важно. Този евроскептицизъм или мързел - това е катастрофа. Нали затова сме демокрация - да си определяме бъдещето и обстановката, в която живеем. Европарламентът придобива все повече тежест или значимост, значи там не трябва да влязат случайни хора. А при една криза е още по-важно да се гласува, за да има коректното присъствие в този парламент.

- Може би се губи връзка между хората и управлението. А и „депутат" вече е нарицателно за далавери, корупция...
- Да, но знаете ли, че това го има и другаде. И ако се повтаря, ако се нагнетява 100 пъти, и то без да се посочи име и презиме... Но това се случва и в други страни, и хората продължават, явяват се на избори, върви демокрацията. Не можем да мислим, че заради нас ще спрат света.

- Европейското лице на България - това ли е НДСВ?
- С листата искаме да покажем, че има хора с желание и с опит, добре подготвени. По една или друга причина НДСВ е допринесло много за нашето членство и присъствието ни в Европа. Сега тепърва предстоят и места, които трябва да заемат българи. И е чест за всеки българин, който ще заеме такъв един пост. А не самоцел за тлъсти заплати и такива простотии, с извинение, за които се говори. Важното е да участва България, да видят и другите: а, тук има секретар или експерт българин. Да, защото всички сме Европа. А не е въпросът колко печели тоя и това да е единственото. Това е ужасно.

- Вие гледате от по-друга позиция.
- Изкривена, може би.

- Може би изкривена за България. Защото впечатлението, което оставят всички политици у нас, е, че масово идват на власт точно за да уредят свои на постове - дали в България, дали в Европа. И в собствената ви партия дори има такива настроения и драми - ето, предстои поредното раздаване на постове и битката започва. Дори чух мнение, че вие сте длъжен едва ли не да уредите вашите депутати.
- Това е съвсем изкривено разбиране. Първо, се урежда, ако човекът е способен. Второ, това не е задължение, не е закон - бил е депутат или на някаква длъжност - трябва да продължиш на същата или по-добра. Тук са важни работоспособност, качества, дори характер. Защото иначе щяха да останат все едни и същи и никой друг не би имал достъп или възможност. И понякога имам впечатлението, че у нас малко се преекспонира - власт, ерго аз да съм.

- Като заговорихме за постове, ще ви цитирам мнението на един от зам.-министрите ви - смята, че вие носите отговорност за депутатите си и за хората в НДСВ и трябва да подкрепите техните искания за постове. Така ли е?
- Учудва ме и дори ме разочарова, ако някой го е казал.

- Да, казал го е, няма да ви цитирам имена.
- Може би аз пак не съм адекватен, но виждам нещата по друг начин. Защо е тръгнал да става депутат или зам.-министър, та аз да съм му длъжен?! Че той не тръгва за облаги или нещо, а да помага на обществото.

- Кажете тогава защо депутати, които нито са се изказвали в пленарна зала, нито вече втора година имат силни законодателни инициативи, претендират за постове?
- Това не е винаги начинът, по който трябва да се мери присъствието в групата. Може да има депутат, който, обикаляйки си района, да върши чудесна работа, а да не участва толкова активно в пленарна зала. Аз не бих абсолютизирал в това отношение.

- По какви критерии издигате хората около вас?
- Издигам? Те се издигат. Да не съм аз пък някакъв крик или нещо. Това е обидно за тях. Едно ще ви кажа - колкото и да мълча и да не ме виждат, знайте - слушам и наблюдавам страшно много. И по едно такова тефтерче през две седмици сменям.

- Това тефтерче е от поне 80 страници.
- Това е. Защото, за да си създаде човек обективна представа за една личност или случка, трябва да получи сведения отвсякъде. И за това трябва време. Така че представата ми за много хора е далеч по-ясна, бих казал, че радиографията ми функционира. Не затова ще започна да ги критикувам или просто да се държа по един невъзпитан начин. Но пък има хора, които си правят илюзии, че може би аз не забелязвам известни неща. Децата ми се смеят - имаше един филм за някакъв робот с нещо като око, бионик на френски. И те се шегуваха - на татко това око ще забележи, ако нещо направим или е разхвърляно. Та бионичното или както се нарича това око, въпреки възрастта ми си го имам. Но не съм човек, който ще вземе да крещи или пък да разобличи някой по груб начин. Просто този човек няма много бъдеще в моите очи. Може би да потърси друга кариера, друго направление. Но пак казвам - не издигам никого с въжета. Опитвам се да видя кой струва нещо.

- Разочароваха ли ви хората, които се разделиха с вас?
- Не си правя илюзии, за да се разочаровам. Аз съм ужасен реалист. Много пъти се упреквам. Не че липсват емоции, но винаги пресявам през няколко параметъра, преди да си направя мнението или да реша.

- Казвате, че сте реалист и имате добра преценка за хората около вас, но къде грешите? Това, което се случи преди година с отцепването на БНД, го гледахме преди това с „Новото време", с НИЕ, със Стоян Ганев. Явно на моменти ви се изплъзва коректната преценка за хората.
- Не. Може би защото съм възпитан по такъв начин, че давам на всеки шанс. Това може да е колосална грешка, но смятам, че когато на някого му се даде отговорност - той не е първолаче, а отговаря. И оттам нататък, ако не се справя, той ме е разочаровал или не е бил на нивото, на което съм очаквал да работи. Не защото му заповядвам, това не ми е стилът, но очаквам от хората това, което мисля, че и те очакват от мен. Хора сме. Най-непредсказуемо е човешкото същество.

- На какво ще държите най-много от хората, които ще са начело на листите ви за следващия парламент?
- Същото, на което съм държал винаги - да си свършат работата, да мислят за страната, да се представят добре. Пък покрай това да се види, че идеите, на които съм държал цял живот, са действително валидни и приложими за по-добро бъдеще на обществото. А не че си признавам, че имам директна линия някъде нагоре, че са неща, които са практични и смислени за едно по-еволюирало, по-свободно общество, което не се поддава толкова. Прави ми впечатление, че много лесно хората се поддават на чу ли това-онова. Провери го първо, пък тогава го повтори. А не да го пуснеш, пък след това да го проверяваш.

- Черният пиар се задвижи и в тази кампания...
- Сигурно ще има. Господ знае какво ще видим до 6 юли.

- Вие очаквате ли някакви лични нападки към вас? Следващото дело за Кричим е на рождения ви ден.
- Не съм кабалист да гледам на специални нумерологии. Но в едно еволюирало общество, в което частната собственост е призната и узаконена, какво е това чудо - имотите на Симеон. Не мога да си ги взема в куфарите. По-добре е да бъдат стопанисвани, отколкото да останат като толкова земи, които пустеят в България. Тия имоти през 50-те години, когато са били одържавени, ползвал ли ги е народът, радвал ли им се е? Не. Пък и една държава одържавява ли си своето? Не мисля. Това са все натрупани абсурди, за да орезилят някого.

- Защо се използва толкова тази тема?
- От 1998 г., когато се взе решението на Конституционния съд, до 2001 г. не бях чул една дума по тая тема. Дори когато дарихме тук тия 98 хектара на общината - някой да е казал на Софиянски: Чакай, кмете, те не ти ли даряват нещо, което не е тяхно?

- Но като дойде кампания, ги вадят тези имоти.
- Да, като липсват други аргументи за съжаление. Но не намирам нещо, за което може да се съжалява всъщност. Защото пак казвам: В една правова държава, където частната собственост се респектира, да се концентрират само върху моите имоти, които вече са толкова разгледани, анализирани, обсъдени от обществото, при наличието на богатства, които са твърде кратки в миналото си, а са с размер - и това е изключено. А се вижда, че е целенасочено. Добре, ако ще съм аз гръмоотводът... но това не показва усещане на справедливост.

- Тази тема се подклажда и от партньорите ви.
 - Това го казвате вие вече.

- Беше акцент на кампанията на БСП миналите избори, областният управител на Пловдив е от БСП...
- Може би има някой случаен човек. Но пак казвам, че това не е градивно като мислене в едно модерно общество. Не се надявам на европейски манталитет, но поне нормалното - ако предизвиква толкова интерес за едни, трябва да предизвиква и за други. Ако това са имоти от 3 поколения, а за други са от 3 години или 20-ина години максимум, може би става много по-интересно. Но не бива, защото това сваля нивото, изкривява и вниманието. Черният пиар, както казвате.

- Като заговорихме за коалиционните ви партньори -кое провали идеята за Либерален алианс с ДПС?
- Понякога в състезание един отбор да покрие две писти може да даде по-големи възможности един от двамата да бъде пръв, да стигне. Много се спекулира по това. Твърди се, че е г-н Доган, който казал.  Други - че съм го замислил аз, а после съм бил разочарован. Няма такова нещо. Всеки знае, че г-и Доган е повече от опитен политик. И винаги го казвам - той беше първи заедно с Юнал Лютфи и Иван Палчев, които дойдоха на среща в Мадрид, така че се познаваме от много години. На европейско ниво ние сме в една група. Това е целта.

- Ще се борите за един електорат с Бойко Борисов, бившия ви бодигард. Как се чувствате в тази ситуация?
- Моля да започнем от едно прецизиране - г-н Борисов е собственик на компания „Ипон". И когато ме охраняваха, въпреки че беше шеф, имаше добрината или интереса да бъде непрекъснато до мен и дори да ми шофира. Да се говори така за бодигард, е много несправедливо. Второ, апелираме всички за един електорат - 7-те милиона българи. Важното е тези хора да разберат кой заслужава да получи гласа. И затова НДСВ ще положи необходимите усилия да върви напред и да гледа това, което иска да постигне. А не да критикува, да търси сблъсъци. Това е загуба на енергия, показва безпомощност - да гледаш само другият какво не е направил... Много е лесно да се говори така, ако не си бил в кухнята и ако не си свършил някаква работа. Аз, преди да съм бил в активната политика, защото съм си бил в държавнически теми още като съм се родил за съжаление, но седейки като зрител в Испания, колко пъти съм казвал: Каква е тази работа, тия хора какво правят? И изведнъж, като се видях да ме пържат в същия тиган -виждам колко неща не се постигат колкото и да искаш. Всичко е далеч по-сложно и зависи не само от един или двама души. Трябва да се мисли колективно.

- Някои сравняват надеждата при вашето завръщане с ентусиазма към Борисов сега. Какво е по-различно?
- Госпожо, би прозвучало много нескромно, така че предпочитам да не отговоря.

- Как гледате на развитието на Борисов като политик? Става ли той за премиер?
- Трудно ми е да отговоря, кой съм аз да давам оценки. Хората ще гласуват и ще си кажат думата.

- Много се говореше, че ГЕРБ е по-доброто НДСВ. Да очакваме ли коалиция след изборите между вас?
- Трябва да се изчакат резултатите от изборите. Но аналогиите, които се търсят, не са обосновани. Стига човек малко да се задълбочи, ще види, че има разлика. Но интересно е, като казвате това за аналогията - като съм си дошъл аз и феномена ГЕРБ. Без да изглежда нескромно, но аз имам някаква добавена стойност, заложена не по моя заслуга, това трябва да се подчертае дебело, но ми даде този шанс. А може би и очакванията са били нереалистични. Може би ако тогава повече хора се бяха запретнали да работят - ама сериозно и истински, може би щяхме да постигнем повече неща.

- Това ли ви провали? Хората ли?
- Нее. Не говоря за провал... Нищо не се случва от един-единствен фактор. Няма един, който да унищожи или да нулира всичко. Някои със злорадство критикуват и все още споменават тези 800 дни... Вземете един средноинтелигентен буквар по бизнес и ще намерите тази теория как се възстановяват компаниите, за колко време. И второ - че компаниите се възстановяват с труда на всички, а не със зрители, които на другия ден започват вече: Ама аз очаквах той да ме назначи тук, очаквах той да свърши това или онова... Отде накъде?

- Много ли са тези зрители в НДСВ?
- Не. Не казвам в НДСВ, а в обществото изобщо. Много можеше да се направи, ако имаше желание обществото да реагира.

- Какво ще правите вие, ако НДСВ не влезе в парламента?
- Аа, това е вече много, много сериозен въпрос!
 
- Виждате ли се като лидер на малка опозиционна извънпарламентарна партия?
- Ще изчакам да видя какви са резултатите и каквото съм си намислил, каквото може да е полезно, накъде. Но би ме учудило много да не влезе, защото това, което сме направили през тези години, не е за подценяване. Колкото и глупости да се разправят.

Интервю: Лили Клисурова
Снимка: Йордан Симеонов


http://www.kingsimeon.bg/news/show/id/101