Най-сетне кризата ни донесе и една добра новина: руските енергийни проекти в България отиват по дяволите. Силно се надяваме – заедно с другарите, които заложиха за тях политическата си чест.
Причината е една: няма пари. Дмитрий Медведев призна през Путин и останалите членове на руския кабинет, че страната затъва в дълбока и непредвидима рецесия – и ще трябва да се пести всяка рубла. Включително и онези милиарди, които Сергей Дмитриевич Станишев крънкаше за АЕЦ “Белене” при последното си посещение в Москва.
Само за едно тримесечие риската икономика се е свила с 9,5%, като бюджетния дефицит за тази година ще надхвърли 7%. На всичкото отгоре това е оптимистичната прогноза – по думите на Медведев. В същото време според министъра на финансиите Алексей Кудрин не при седем, а само при пет процента дефицит резервния фонд ще свърши преди края на годината – и Русия ще трабва да запълва дупки с външни кредити – в размер на седем и десет милиарда долара.
Големият въпрос е кой ще им ги даде в разгара на кризата. Защото с рухването на социализма отмина времето, в което Западът откупваше своята сигурност, давайки заеми на СССР – и подхранвайки по този начин военната машина срещу себе си.
След разпада на Източния блок тази практика просто няма как да се възроди – поради което в хода на своето потъване Русия може би може да разчита на хуманитарна помощ, но не и на държавни заеми.
Тази ситуация бе предвидима – защото благосъстоянието на Русия пряко зависи от цените на природния газ и петрола. Една страна, която на практика не произвежда нищо, а само експлоатира енергийни залежи и полезни изкопаеми, няма никакъв резервен вариант за оцеляване, ако поради една ли друга причина тяхната цена се срине на световните пазари.
Бъдещето изглежда мрачно, тъй като експертните прогнози са много по-мрачни от тези на руския президент. Според "Стандард енд Пуърс" например делът на лошите кредити ще достигне до края на настоящата година между 35 и 50 процента. Сещате се какво следва след това, нали? Следва това, което се случи в България в края на 1996 г.
За бившия руски премиер Касянов ситуацията е направо апокалиптична – и той предполага бунтове и революционни брожения като ефект от непоносимото обедняване, драматично нарастващата безработица и убийствената инфлация. Според него режимът на Путин ще бъде пометен от народния гняв – горе-долу по същия начин и със същите средства, с които някога Елцин помете неокомунистическите метежници.
Как реагират на тази ситуация българските политици? Като мигат на парцали и твърдят, че такова животно нема. В което има толкова истина, колкото в твърденията, че западните инвеститори ще се изпотрепят да влагат парите си в АЕЦ “Белене” – или че с договора за “Южен поток” сме били направили голям шлем.
Няма да има никакво “Белене” и никакъв “Южен поток”. Ще има само намусени Сергейчета и смахмузени Гоцета. И една България, която за пореден път е направила грешния си политически избор, загърбяйки ЕС и поемайки с пълен напред към Кремъл. Грешка от мащаба на тази, която направихме по време на Първата световна война. Както и по време на Втората такава. И със същия катастрофален ефект.
http://bulgaria.actualno.com/news_241575.html
Второ. Ако вярваме на Бого Манчев, който казва - абе ние да изхарчим 1 млрд. за проекта Белене, пък да видим после кой ще го спре ... , ми се струват цинично реалистични, т.е. пари ще се намерят, предвид и европолитиката за реабилитиране на атомната енергетика.
Така че, както казват руснаците: поживем, увидим!
