Постинг
05.11.2009 23:14 -
Възходът на Азия
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1218 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2009 23:15
Прочетен: 1218 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 05.11.2009 23:15
Автор: Мин Син Пей | 14 септември, 17:43
Не вярвайте на приказките за залеза на Америка и изгрева на новата азиатска ера. Много десетилетия ще минат, преди Китай, Индия и другите от региона да станат най-мощните световни сили, ако това изобщо някога се случи.
"Силата се измества от Запад на Изток"
Не съвсем. Ако сте на строга диета с книги като "Новата азиатска полусфера: неудържимото преместване на световната сила на изток" или "Когато Китай владее света", тогава е лесно да си помислите, че бъдещето принадлежи на Азия. Както се изрази един изтъкнат трибун на възхода й: "Навлизаме в нова ера на световната история - края на западното превъзходство и настъпването на азиатския век."
Устойчивото и бързо икономическо развитие след Втората световна война без съмнение подпомага икономическия напредък и военния потенциал на региона. Но да се твърди, че Азия ще се превърне в сила, доминираща света, е силно преувеличено. Възходът на Азия може най-много да създаде един многополюсен, но не и нов еднополюсен свят.
Азия е далеч от преодоляването на икономическото и военното си изоставане от Запада. Регионът произвежда около 30% от глобалния икономически продукт, но поради огромното си население БВП на човек се равнява само на 5800 долара в сравнение с 48 хил. долара в САЩ. Азиатските страни енергично развиват армиите си, но общите им военни разходи за 2008 г. са все още само една трета от тези на САЩ. Дори и при сегашния бурен растеж на средния азиатец ще му трябват 77 години, за да достигне доходите на средния американец: китайците се нуждаят от 47 години, а индийците - от 123. А общият военен бюджет на Азия ще се равнява на американския чак след 72 години.
При всички случаи е безсмислено да се говори за Азия като за единна политическа и военна единица сега или в бъдеще. Много по-вероятно е бързият възход на една държава в региона да бъде посрещнат с безпокойство от най-близките й съседи. Азиатската история е пълна с примери за политически борби и дори за военни стълкновения между най-големите играчи на континента. Китай и Япония многократно са се сблъсквали заради Корея; Съветският съюз се обедини с Индия и Виетнам, за да възпре Китай, а Китай подкрепя Пакистан, за да противостои на Индия. Сегашният възход на Китай вече сближава Япония и Индия. Ако Азия се превърне в световен геополитически център, това ще бъде един доста мрачен център.
Тези, които мислят, че нарастването на азиатската мощ неизбежно ще доведе до геополитическа доминация, може би трябва да спрат погледа си и на друга важна съставка от влиянието - идеите. Pax Americana бе обусловена не само от безпрекословната икономическа и военна мощ на САЩ, но и от много вдъхновяващи идеи - свободната търговия, Уилсъновия либерализъм и международните институции. Макар че Азия днес вероятно притежава някои от най-динамичните икономики в света, тя не изглежда да играе ролята на вдъхновяващ интелектуален лидер. Голямата идея, която мотивира азиатците днес, е самочувствието; те с основание се гордеят, че осъществяват новата индустриална революция. Самочувствието обаче не е идеология и прехваленият азиатски модел на развитие не прилича на конвертируем продукт.
"Азиатският възход е неудържим"
Не разчитайте на това. Най-новата история на Азия сякаш й гарантира статута на икономическа суперсила. Goldman Sachs например предричат, че Китай ще надмине САЩ по БВП през 2027 г., а Индия ще ги настигне до 2050 г.
Като имаме предвид сравнително ниските доходи на глава от населението в Азия, икономическият растеж на континента наистина ще изпреварва този на Запада в обозримо бъдеще. Но регионът е изправен пред огромни демографски препятствия в близките десетилетия. Над 20% от азиатците ще бъдат в напреднала възраст до 2050 г. Застаряването е основната причина за икономическата стагнация на Япония. Застаряващото население на Китай ще отбележи значително увеличение в средата на следващото десетилетие. Спестяванията на хората ще се топят, а разходите за здравеопазване и пенсии ще експлодират. Индия е единственото изключение от тези тенденции, които могат да препънат азиатския растеж.
Проблемите с екологията и природните ресурси също могат да се окажат спирачка за развитието. Замърсяването изостря недостига на прясна вода в Азия, а лошият въздух влияе ужасно на човешкото здраве (той убива над 400 хил. души годишно само в Китай). Без революционен напредък в алтернативната енергетика Азия може да се окаже в жестока енергийна криза. Земеделието на континента може да бъде съсипано от климатичните промени.
Освен това сегашната икономическа криза ще доведе до огромен излишен капацитет поради свиването на западното търсене. Азиатските компании, изправени пред анемичното вътрешно търсене на продукцията си, няма да могат да я реализират на континента си. Зависимият от износа азиатски модел на икономическо развитие или ще изчезне, или ще престане да бъде стабилен генератор на растеж.
Азиатският икономически локомотив може да дерайлира и заради политическа нестабилност. Един разпад на държавността в Пакистан или военен конфликт на Корейския полуостров могат да доведат до хаос. Увеличаващото се неравенство и характерната за Китай корупция могат да предизвикат социални безредици и да блокират икономическото развитие на страната. А ако един демократичен обрат свали от власт комунистическата партия, Китай най-вероятно ще влезе в дълъг период на нестабилен преход със слаба централна власт и посредствено икономическо развитие.
"Азиатският капитализъм е по-динамичен"
Едва ли. На фона на САЩ, чиято икономика е разклатена от краха на Уолстрийт, и на европейската икономика, спъвана от социалната държава и лишена от гъвкавост на пазара на труда, повечето азиатски икономики изглеждат в отлична форма. Човек се изкушава да заяви, че уникалният азиатски капитализъм, безпрепятствено съчетаващ стратегическа държавна намеса, дългосрочно корпоративно мислене и неутолим масов стремеж към материално замогване, ще надвие и съсипвания от алчността американски модел, и анемичния европейски вариант.
Но макар че азиатските икономики (с показателното изключение на Япония) са между най-бързо растящите в света днес, малко са реалните доказателства, че тази динамичност се дължи на някакъв мистериозно успешен азиатски модел на капитализъм. Истината е по-банална: динамиката на региона се определя в голяма степен от здрави основи (високи нива на спестяванията, урбанизация и демография), съчетани с плюсовете на световната търговия, пазарните реформи и икономическата интеграция. Сравнителната изостаналост на Азия е в известен смисъл благословия - страните на континента трябва да растат по-бързо, защото започват от много по-ниска точка.
Азиатският капитализъм наистина притежава три уникални черти, но те не му дават непременно конкурентни предимства. Първо, азиатските държави се намесват повече в икономиката чрез отраслова политика, инфраструктурно инвестиране и насърчаване на износа. Но дали това прави азиатския капитализъм по-динамичен, си остава загадка. Класическото изследване на Световната банка от 1993 г. на азиатския регион, наречено "Чудото на източна Азия", не открива доказателства, че стратегическата намеса на държавата има заслуга за успеха. Второ, бизнес ландшафтът на континента се доминира от два типа компании - семейно контролираните конгломерати и гигантските държавни предприятия. Макар че тези форми на собственост дават на най-големите азиатски фирми възможност да избегнат краткосрочния манталитет на повечето американски фирми и ги предпазват от акционерите и от натиска на пазара, те ги правят и по-малко отговорни, по-непрозрачни и по-слабо иновативни.
И най-накрая, високото равнище на спестяванията в Азия, предоставящо огромен по обем местен капитал, без съмнение подхранва икономическото развитие на региона. Но азиатските вложители са за окайване. Повечето от тях спестяват, защото държавата не им гарантира достатъчна социална сигурност. В същото време държавната политика в Азия наказва спестяващите (като държи ниски лихвите по влоговете и изплаща нищожна възвращаемост на домакинствата) и възнаграждава производителите, като субсидира капитала (обикновено с ниски лихви по кредитите). Дори насърчаването на износа (което очевидно е азиатска добродетел) изглежда надценено. Азиатските централни банки инвестират повечето от огромните си експортни излишъци в нискодоходни, предимно доларови активи, които ще загубят голяма част от стойността си поради дългосрочния инфлационен натиск, генериран от американската финансова и валутна политика.
"Азия ще води света в областта на иновациите"
Не и докато сме живи. Ако видите растящия брой американски патенти, присъдени на азиатски изобретатели, ще останете с впечатление, че САЩ сериозно изостават в иновациите. Южнокорейските изобретатели например получават 8731 американски патента през 2008 г. в сравнение с 13 през 1978 г. Близо 37 хил. американски патента през 2008 г. са дадени на японци. Тенденцията изглежда толкова тревожна, че едно проучване класира САЩ на осмо място в иновациите след Сингапур, Южна Корея и Швейцария.
Твърденията за смъртта на водещата роля на САЩ в технологиите са силно преувеличени. Макар че развитите икономики на Азия като Япония и Южна Корея скъсяват дистанцията, преднината на САЩ остава огромна. През 2008 г. американските изобретатели получават 92 хил. патента в САЩ, което е два пъти повече от общия брой на патентите, дадени на корейци и японци, взети заедно. Китай и Индия са все още далеч назад.
Азия наистина налива пари във висшето образование, но азиатските университети няма скоро да бъдат водещи световни центрове на образованието и изследователската дейност. Нито един от най-добрите 10 световни университета не e в Азия, а само Токийският университет e сред първите 20. През последните 30 години само осем азиатци, седем от тях японци, са спечелили Нобелова награда за научни открития. Характерните за региона йерархична култура, централизирана бюрокрация, слаби частни университети и акцент върху зубренето и вземането на изпити ще продължат да спъват усилията за клониране на най-качествените американски изследователски институции.
Дори и прехваленото предимство на Азия в точните науки не е това, което изглежда. Твърди се, че в Китай 600 хиляди младежи завършват инженерно образование годишно, а в Индия - 350 хиляди. В САЩ инженерство завършват само 70 хиляди души годишно. Макар че бройките показват предимство на Азия, те са напълно заблуждаващи. Само половината от китайците и две трети от индийците, завършили инженерно образование, имат съответните дипломи. След като се отчете и качеството, водещата позиция на Азия съвсем изчезва. Едно широко цитирано изследване на Глобалния институт McKinsey съобщава, че консултантите по човешки ресурси в многонационалните компании смятат само 10% от китайските и 25% от индийските инженери годни за назначаване на работа в сравнение с 81% от американските инженери.
"Диктатурата дава предимство на Азия"
Не. Може и да изглежда, че авторитарните режими, предимно в Източна Азия, са създали просперитет в своите страни. Икономиките тигри на Южна Корея, Тайван, Сингапур, Индонезия под управлението на Сухарто, а сега Китай, преживяват най-бързото си развитие в условията на недемократични режими. Честите сравнения между Китай и Индия, изглежда, доказват възгледа, че еднопартийната държава, необременена от бъркотията на състезателния политически живот, може да осигури икономически резултати по-добре от една многопартийна система, чиито ръце са вързани от прекалено много демокрация.
Но Азия има и много автокрации, които са довели страните си до просешка тояга. Нека си припомним трагичния списък, включващ Бирма, Пакистан, Северна Корея, Лаос, Камбоджа под човеконенавистния режим на червените кхмери и Филипините под диктата на Фердинанд Маркос. Дори Китай е противоречив пример. Преди Средното царство да излезе от самоналожената си изолация и тоталитарно управление през 1976 г., икономическото му развитие не бе впечатляващо. При управлението на Мао Китай реализира съмнително постижение: преживя най-масовия глад в света.
Но ако се вгледате в диктатурите, на които се приписва икономическият успех, ще установите два интересни факта. Първо, икономическите им показатели се подобряват, когато те станат по-малко брутални и позволят по-голяма лична икономическа свобода. Второ, разковничето за успеха им е разумната икономическа политика, като например консервативно макроикономическо управление, инвестиране в инфраструктура, насърчаване на спестяването и стимулиране на износа. Сама по себе си диктатурата не предлага магическа формула за икономическо развитие.
Сравнението между еднопартийна държава като Китай и демокрация като Индия е нелеко интелектуално упражнение. Очевидно Индия има много слабости - масова бедност, слаба инфраструктура и минимални социални услуги. По тези показатели Китай сякаш се е справил по-добре. Но външността може да бъде измамна. Диктатурите са добри в прикриване на проблемите, които създават, а демокрацията - в прокламирането на дефектите си.
Ето защо автократичното предимство на Азия в най-добрия случай е оптическа измама.
"В Азия ще доминира Китай"
Не е много вероятно. Тази година Китай има изгледи да изпревари Япония и да стане втората по големина икономика в света. Като икономически център на региона Китай днес направлява икономическата интеграция на Азия. Разширява се и дипломатическото влияние на Пекин по всяка вероятност благодарение на новопридобитата му "мека сила". Дори остарялата в миналото военна машина на Китай се сдоби с широка гама нови оръжия и значително подобри способността си да използва сила.
Макар и да е истина, че Китай ще стане най-силната страна в Азия по всички показатели, възходът му има вътрешни ограничения. Китай едва ли ще доминира в Азия, т.е. ще измести САЩ като мироопазващата сила на региона или ще оказва решително влияние върху външната политика на други страни. Икономическото развитие на страната в никакъв случай не е гарантирано. Неспокойните и стремящи се към независимост малцинства (тибетците и уйгурите) обитават стратегически важни райони, равни на почти 30% от китайската територия. Тайван, който едва ли ще се върне в пределите на Китай в скоро време, блокира значителни китайски военни ресурси. Управляващата комунистическа партия, за която продължаването на еднопартийната система е много по-важно, отколкото експанзията отвъд националните граници, едва ли ще бъде изкушена от илюзиите за имперско величие.
Китай има внушителни съседи в лицето на Русия, Индия и Япония, които яростно ще се противопоставят на всякакви китайски опити за регионална хегемония. Дори и Югоизточна Азия, където Китай, изглежда, жъне най-много геополитически успехи през последните години, не проявява голямо желание да се включи в китайската орбита. САЩ също няма просто ей така да капитулират пред китайския дракон. По силата на сложни причини възходът на Китай внушава на азиатците страх и безпокойство, а не ентусиазъм. Само 10% от японците, 21% от южнокорейците и 27% от индонезийците, анкетирани от Чикагския съвет по глобални въпроси, заявяват, че ще бъдат спокойни, ако Китай стане новият лидер на Азия.
Толкова за офанзивата на китайския чар.
"Америка губи влиянието си в Азия"
Определено не. Затънали в Ирак и Афганистан и в хватката на дълбока рецесия, САЩ несъмнено приличат на залязваща суперсила. Очевидно намалява и влиянието им в Азия: всемогъщият в миналото долар се търси по-малко от китайския юан, а севернокорейският режим открито се противопоставя на волята на Вашингтон. Но да обявяваме края на геополитическото влияние на САЩ в Азия е преждевременно. По всяка вероятност механизмите за самокоригиране на политическата и икономическата система на САЩ ще дадат на страната възможност да се възстанови от сегашните неуспехи.
Водещата роля на САЩ в Азия се дължи на много фактори, а не само на военната и икономическата мощ. Както красотата, геополитическото влияние на една страна често се определя от това, което иска да види гледащият. Макар и някои да приемат залязващото влияние на САЩ в Азия като факт, много азиатци мислят обратното - 69% от китайците, 75% от индонезийците, 76% от южнокорейците и 79% от японците според анкетите на Чикагския съвет заявяват, че американското влияние в Азия се е повишило през последното десетилетие.
Друга и може би по-важна причина за трайното американско надмощие в Азия е, че повечето страни в региона приветстват Вашингтон като гарант на мира на континента. Азиатските елити от Ню Делхи до Токио продължават да разчитат на Чичо Сам да държи Пекин под бдителния си поглед.
Независимо дали тези представи са раздути или не, Азия бързо ще увеличи геополитическото и икономическото си влияние през следващите десетилетия. Тя вече се е превърнала в един от стълбовете на международния ред. Но когато разсъждаваме за бъдещето на Азия, нека не прекаляваме. Нейният икономически възход не е предвещан от звездите. А като се имат предвид културните различия и историята на напрегнато съперничество между страните в региона, Азия едва ли ще постигне политическо обединение и в рамките на нашия живот няма да стане общност от рода на ЕС. Хенри Кисинджър е известен с въпроса си "на кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа". Същия въпрос можем да зададем и за Азия.
Възходът на Азия освен това би трябвало да създава повече възможности, отколкото заплахи. Икономическото развитие на региона не само е избавило от бедността стотици милиони хора, но увеличава и търсенето на западни продукти. Вътрешните разцепления на континента ще позволят на САЩ да овладяват геополитическото влияние на потенциалните си съперници като Китай и Русия при контролируеми разходи и рискове. Може да се надяваме и на това, че азиатският възход ще осигури конкурентния натиск, спешно необходим на Запада, за да подреди собствения си дом, без да се поддава на прекален възторг или истерия.
http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784413
 |
| [Reuters] |
 |
| [Reuters] |
"Силата се измества от Запад на Изток"
Не съвсем. Ако сте на строга диета с книги като "Новата азиатска полусфера: неудържимото преместване на световната сила на изток" или "Когато Китай владее света", тогава е лесно да си помислите, че бъдещето принадлежи на Азия. Както се изрази един изтъкнат трибун на възхода й: "Навлизаме в нова ера на световната история - края на западното превъзходство и настъпването на азиатския век."
Устойчивото и бързо икономическо развитие след Втората световна война без съмнение подпомага икономическия напредък и военния потенциал на региона. Но да се твърди, че Азия ще се превърне в сила, доминираща света, е силно преувеличено. Възходът на Азия може най-много да създаде един многополюсен, но не и нов еднополюсен свят.
Азия е далеч от преодоляването на икономическото и военното си изоставане от Запада. Регионът произвежда около 30% от глобалния икономически продукт, но поради огромното си население БВП на човек се равнява само на 5800 долара в сравнение с 48 хил. долара в САЩ. Азиатските страни енергично развиват армиите си, но общите им военни разходи за 2008 г. са все още само една трета от тези на САЩ. Дори и при сегашния бурен растеж на средния азиатец ще му трябват 77 години, за да достигне доходите на средния американец: китайците се нуждаят от 47 години, а индийците - от 123. А общият военен бюджет на Азия ще се равнява на американския чак след 72 години.
При всички случаи е безсмислено да се говори за Азия като за единна политическа и военна единица сега или в бъдеще. Много по-вероятно е бързият възход на една държава в региона да бъде посрещнат с безпокойство от най-близките й съседи. Азиатската история е пълна с примери за политически борби и дори за военни стълкновения между най-големите играчи на континента. Китай и Япония многократно са се сблъсквали заради Корея; Съветският съюз се обедини с Индия и Виетнам, за да възпре Китай, а Китай подкрепя Пакистан, за да противостои на Индия. Сегашният възход на Китай вече сближава Япония и Индия. Ако Азия се превърне в световен геополитически център, това ще бъде един доста мрачен център.
Тези, които мислят, че нарастването на азиатската мощ неизбежно ще доведе до геополитическа доминация, може би трябва да спрат погледа си и на друга важна съставка от влиянието - идеите. Pax Americana бе обусловена не само от безпрекословната икономическа и военна мощ на САЩ, но и от много вдъхновяващи идеи - свободната търговия, Уилсъновия либерализъм и международните институции. Макар че Азия днес вероятно притежава някои от най-динамичните икономики в света, тя не изглежда да играе ролята на вдъхновяващ интелектуален лидер. Голямата идея, която мотивира азиатците днес, е самочувствието; те с основание се гордеят, че осъществяват новата индустриална революция. Самочувствието обаче не е идеология и прехваленият азиатски модел на развитие не прилича на конвертируем продукт.
"Азиатският възход е неудържим"
Не разчитайте на това. Най-новата история на Азия сякаш й гарантира статута на икономическа суперсила. Goldman Sachs например предричат, че Китай ще надмине САЩ по БВП през 2027 г., а Индия ще ги настигне до 2050 г.
Като имаме предвид сравнително ниските доходи на глава от населението в Азия, икономическият растеж на континента наистина ще изпреварва този на Запада в обозримо бъдеще. Но регионът е изправен пред огромни демографски препятствия в близките десетилетия. Над 20% от азиатците ще бъдат в напреднала възраст до 2050 г. Застаряването е основната причина за икономическата стагнация на Япония. Застаряващото население на Китай ще отбележи значително увеличение в средата на следващото десетилетие. Спестяванията на хората ще се топят, а разходите за здравеопазване и пенсии ще експлодират. Индия е единственото изключение от тези тенденции, които могат да препънат азиатския растеж.
Проблемите с екологията и природните ресурси също могат да се окажат спирачка за развитието. Замърсяването изостря недостига на прясна вода в Азия, а лошият въздух влияе ужасно на човешкото здраве (той убива над 400 хил. души годишно само в Китай). Без революционен напредък в алтернативната енергетика Азия може да се окаже в жестока енергийна криза. Земеделието на континента може да бъде съсипано от климатичните промени.
Освен това сегашната икономическа криза ще доведе до огромен излишен капацитет поради свиването на западното търсене. Азиатските компании, изправени пред анемичното вътрешно търсене на продукцията си, няма да могат да я реализират на континента си. Зависимият от износа азиатски модел на икономическо развитие или ще изчезне, или ще престане да бъде стабилен генератор на растеж.
Азиатският икономически локомотив може да дерайлира и заради политическа нестабилност. Един разпад на държавността в Пакистан или военен конфликт на Корейския полуостров могат да доведат до хаос. Увеличаващото се неравенство и характерната за Китай корупция могат да предизвикат социални безредици и да блокират икономическото развитие на страната. А ако един демократичен обрат свали от власт комунистическата партия, Китай най-вероятно ще влезе в дълъг период на нестабилен преход със слаба централна власт и посредствено икономическо развитие.
"Азиатският капитализъм е по-динамичен"
Едва ли. На фона на САЩ, чиято икономика е разклатена от краха на Уолстрийт, и на европейската икономика, спъвана от социалната държава и лишена от гъвкавост на пазара на труда, повечето азиатски икономики изглеждат в отлична форма. Човек се изкушава да заяви, че уникалният азиатски капитализъм, безпрепятствено съчетаващ стратегическа държавна намеса, дългосрочно корпоративно мислене и неутолим масов стремеж към материално замогване, ще надвие и съсипвания от алчността американски модел, и анемичния европейски вариант.
Но макар че азиатските икономики (с показателното изключение на Япония) са между най-бързо растящите в света днес, малко са реалните доказателства, че тази динамичност се дължи на някакъв мистериозно успешен азиатски модел на капитализъм. Истината е по-банална: динамиката на региона се определя в голяма степен от здрави основи (високи нива на спестяванията, урбанизация и демография), съчетани с плюсовете на световната търговия, пазарните реформи и икономическата интеграция. Сравнителната изостаналост на Азия е в известен смисъл благословия - страните на континента трябва да растат по-бързо, защото започват от много по-ниска точка.
Азиатският капитализъм наистина притежава три уникални черти, но те не му дават непременно конкурентни предимства. Първо, азиатските държави се намесват повече в икономиката чрез отраслова политика, инфраструктурно инвестиране и насърчаване на износа. Но дали това прави азиатския капитализъм по-динамичен, си остава загадка. Класическото изследване на Световната банка от 1993 г. на азиатския регион, наречено "Чудото на източна Азия", не открива доказателства, че стратегическата намеса на държавата има заслуга за успеха. Второ, бизнес ландшафтът на континента се доминира от два типа компании - семейно контролираните конгломерати и гигантските държавни предприятия. Макар че тези форми на собственост дават на най-големите азиатски фирми възможност да избегнат краткосрочния манталитет на повечето американски фирми и ги предпазват от акционерите и от натиска на пазара, те ги правят и по-малко отговорни, по-непрозрачни и по-слабо иновативни.
И най-накрая, високото равнище на спестяванията в Азия, предоставящо огромен по обем местен капитал, без съмнение подхранва икономическото развитие на региона. Но азиатските вложители са за окайване. Повечето от тях спестяват, защото държавата не им гарантира достатъчна социална сигурност. В същото време държавната политика в Азия наказва спестяващите (като държи ниски лихвите по влоговете и изплаща нищожна възвращаемост на домакинствата) и възнаграждава производителите, като субсидира капитала (обикновено с ниски лихви по кредитите). Дори насърчаването на износа (което очевидно е азиатска добродетел) изглежда надценено. Азиатските централни банки инвестират повечето от огромните си експортни излишъци в нискодоходни, предимно доларови активи, които ще загубят голяма част от стойността си поради дългосрочния инфлационен натиск, генериран от американската финансова и валутна политика.
"Азия ще води света в областта на иновациите"
Не и докато сме живи. Ако видите растящия брой американски патенти, присъдени на азиатски изобретатели, ще останете с впечатление, че САЩ сериозно изостават в иновациите. Южнокорейските изобретатели например получават 8731 американски патента през 2008 г. в сравнение с 13 през 1978 г. Близо 37 хил. американски патента през 2008 г. са дадени на японци. Тенденцията изглежда толкова тревожна, че едно проучване класира САЩ на осмо място в иновациите след Сингапур, Южна Корея и Швейцария.
Твърденията за смъртта на водещата роля на САЩ в технологиите са силно преувеличени. Макар че развитите икономики на Азия като Япония и Южна Корея скъсяват дистанцията, преднината на САЩ остава огромна. През 2008 г. американските изобретатели получават 92 хил. патента в САЩ, което е два пъти повече от общия брой на патентите, дадени на корейци и японци, взети заедно. Китай и Индия са все още далеч назад.
Азия наистина налива пари във висшето образование, но азиатските университети няма скоро да бъдат водещи световни центрове на образованието и изследователската дейност. Нито един от най-добрите 10 световни университета не e в Азия, а само Токийският университет e сред първите 20. През последните 30 години само осем азиатци, седем от тях японци, са спечелили Нобелова награда за научни открития. Характерните за региона йерархична култура, централизирана бюрокрация, слаби частни университети и акцент върху зубренето и вземането на изпити ще продължат да спъват усилията за клониране на най-качествените американски изследователски институции.
Дори и прехваленото предимство на Азия в точните науки не е това, което изглежда. Твърди се, че в Китай 600 хиляди младежи завършват инженерно образование годишно, а в Индия - 350 хиляди. В САЩ инженерство завършват само 70 хиляди души годишно. Макар че бройките показват предимство на Азия, те са напълно заблуждаващи. Само половината от китайците и две трети от индийците, завършили инженерно образование, имат съответните дипломи. След като се отчете и качеството, водещата позиция на Азия съвсем изчезва. Едно широко цитирано изследване на Глобалния институт McKinsey съобщава, че консултантите по човешки ресурси в многонационалните компании смятат само 10% от китайските и 25% от индийските инженери годни за назначаване на работа в сравнение с 81% от американските инженери.
"Диктатурата дава предимство на Азия"
Не. Може и да изглежда, че авторитарните режими, предимно в Източна Азия, са създали просперитет в своите страни. Икономиките тигри на Южна Корея, Тайван, Сингапур, Индонезия под управлението на Сухарто, а сега Китай, преживяват най-бързото си развитие в условията на недемократични режими. Честите сравнения между Китай и Индия, изглежда, доказват възгледа, че еднопартийната държава, необременена от бъркотията на състезателния политически живот, може да осигури икономически резултати по-добре от една многопартийна система, чиито ръце са вързани от прекалено много демокрация.
Но Азия има и много автокрации, които са довели страните си до просешка тояга. Нека си припомним трагичния списък, включващ Бирма, Пакистан, Северна Корея, Лаос, Камбоджа под човеконенавистния режим на червените кхмери и Филипините под диктата на Фердинанд Маркос. Дори Китай е противоречив пример. Преди Средното царство да излезе от самоналожената си изолация и тоталитарно управление през 1976 г., икономическото му развитие не бе впечатляващо. При управлението на Мао Китай реализира съмнително постижение: преживя най-масовия глад в света.
Но ако се вгледате в диктатурите, на които се приписва икономическият успех, ще установите два интересни факта. Първо, икономическите им показатели се подобряват, когато те станат по-малко брутални и позволят по-голяма лична икономическа свобода. Второ, разковничето за успеха им е разумната икономическа политика, като например консервативно макроикономическо управление, инвестиране в инфраструктура, насърчаване на спестяването и стимулиране на износа. Сама по себе си диктатурата не предлага магическа формула за икономическо развитие.
Сравнението между еднопартийна държава като Китай и демокрация като Индия е нелеко интелектуално упражнение. Очевидно Индия има много слабости - масова бедност, слаба инфраструктура и минимални социални услуги. По тези показатели Китай сякаш се е справил по-добре. Но външността може да бъде измамна. Диктатурите са добри в прикриване на проблемите, които създават, а демокрацията - в прокламирането на дефектите си.
Ето защо автократичното предимство на Азия в най-добрия случай е оптическа измама.
"В Азия ще доминира Китай"
Не е много вероятно. Тази година Китай има изгледи да изпревари Япония и да стане втората по големина икономика в света. Като икономически център на региона Китай днес направлява икономическата интеграция на Азия. Разширява се и дипломатическото влияние на Пекин по всяка вероятност благодарение на новопридобитата му "мека сила". Дори остарялата в миналото военна машина на Китай се сдоби с широка гама нови оръжия и значително подобри способността си да използва сила.
Макар и да е истина, че Китай ще стане най-силната страна в Азия по всички показатели, възходът му има вътрешни ограничения. Китай едва ли ще доминира в Азия, т.е. ще измести САЩ като мироопазващата сила на региона или ще оказва решително влияние върху външната политика на други страни. Икономическото развитие на страната в никакъв случай не е гарантирано. Неспокойните и стремящи се към независимост малцинства (тибетците и уйгурите) обитават стратегически важни райони, равни на почти 30% от китайската територия. Тайван, който едва ли ще се върне в пределите на Китай в скоро време, блокира значителни китайски военни ресурси. Управляващата комунистическа партия, за която продължаването на еднопартийната система е много по-важно, отколкото експанзията отвъд националните граници, едва ли ще бъде изкушена от илюзиите за имперско величие.
Китай има внушителни съседи в лицето на Русия, Индия и Япония, които яростно ще се противопоставят на всякакви китайски опити за регионална хегемония. Дори и Югоизточна Азия, където Китай, изглежда, жъне най-много геополитически успехи през последните години, не проявява голямо желание да се включи в китайската орбита. САЩ също няма просто ей така да капитулират пред китайския дракон. По силата на сложни причини възходът на Китай внушава на азиатците страх и безпокойство, а не ентусиазъм. Само 10% от японците, 21% от южнокорейците и 27% от индонезийците, анкетирани от Чикагския съвет по глобални въпроси, заявяват, че ще бъдат спокойни, ако Китай стане новият лидер на Азия.
Толкова за офанзивата на китайския чар.
"Америка губи влиянието си в Азия"
Определено не. Затънали в Ирак и Афганистан и в хватката на дълбока рецесия, САЩ несъмнено приличат на залязваща суперсила. Очевидно намалява и влиянието им в Азия: всемогъщият в миналото долар се търси по-малко от китайския юан, а севернокорейският режим открито се противопоставя на волята на Вашингтон. Но да обявяваме края на геополитическото влияние на САЩ в Азия е преждевременно. По всяка вероятност механизмите за самокоригиране на политическата и икономическата система на САЩ ще дадат на страната възможност да се възстанови от сегашните неуспехи.
Водещата роля на САЩ в Азия се дължи на много фактори, а не само на военната и икономическата мощ. Както красотата, геополитическото влияние на една страна често се определя от това, което иска да види гледащият. Макар и някои да приемат залязващото влияние на САЩ в Азия като факт, много азиатци мислят обратното - 69% от китайците, 75% от индонезийците, 76% от южнокорейците и 79% от японците според анкетите на Чикагския съвет заявяват, че американското влияние в Азия се е повишило през последното десетилетие.
Друга и може би по-важна причина за трайното американско надмощие в Азия е, че повечето страни в региона приветстват Вашингтон като гарант на мира на континента. Азиатските елити от Ню Делхи до Токио продължават да разчитат на Чичо Сам да държи Пекин под бдителния си поглед.
Независимо дали тези представи са раздути или не, Азия бързо ще увеличи геополитическото и икономическото си влияние през следващите десетилетия. Тя вече се е превърнала в един от стълбовете на международния ред. Но когато разсъждаваме за бъдещето на Азия, нека не прекаляваме. Нейният икономически възход не е предвещан от звездите. А като се имат предвид културните различия и историята на напрегнато съперничество между страните в региона, Азия едва ли ще постигне политическо обединение и в рамките на нашия живот няма да стане общност от рода на ЕС. Хенри Кисинджър е известен с въпроса си "на кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа". Същия въпрос можем да зададем и за Азия.
Възходът на Азия освен това би трябвало да създава повече възможности, отколкото заплахи. Икономическото развитие на региона не само е избавило от бедността стотици милиони хора, но увеличава и търсенето на западни продукти. Вътрешните разцепления на континента ще позволят на САЩ да овладяват геополитическото влияние на потенциалните си съперници като Китай и Русия при контролируеми разходи и рискове. Може да се надяваме и на това, че азиатският възход ще осигури конкурентния натиск, спешно необходим на Запада, за да подреди собствения си дом, без да се поддава на прекален възторг или истерия.
http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784413
Срив на китайския пазар
САЩ хвалят сътрудничеството с България
Капитализмът между цветята и недвижимите...
САЩ хвалят сътрудничеството с България
Капитализмът между цветята и недвижимите...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
