Бившият президент на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1980 до 2001 г. Хуан Антонио Самаранч е бил агент на съветското разузнаване, твърди в книгата си „КГБ играе шах" бившият подполковник от службата Владимир Попов. От 1977 г. до 1989 г. той работи в спортния отдел на службата, а от 1996 г. живее в изгнание в Канада, пише в. "Фигаро".

Вербуването на Самаранч от КГБ станало по време на неговия мандат като посланик в Москва между 1977-1980 г. Той бил притиснат да сътрудничи след като бил хванат да изнася културни ценности. При обработката му от съветските шпиони му било обещано неприятния случай да бъде покрит в замяна на неговото сътрудничество с Кремъл.

КГБ не се погнусило да работи с един от изявените представители на режима в Испания на диктатора Франко, с когото СССР беше в обтегнати отношения. До средата на 70-те години на миналия XX в. Самаранч се радвал на завидна кариера в комсомола и партията на тоталитарния вожд. Това не попречило на КГБ да го вербува за своите интереси.

След избирането на поляка Карол Войтила за папа под името Йоан Павел Втори на КПСС й беше нужен подобен пробив на Запад. За това не случайно вниманието на КГБ е привлечено от Самаранч, който освен посланик на Испания е и заместник-президент на МОК.

Днес малцина си спомнят, че неговият избор стана благодарение на гаранциите на СССР, че целият социалистически блок ще гласува за него, отбелязва Попов.

Той отбелязва, че за разлика от наши дни тоталитарните социалистически режими обръщаха изключително внимание на спорта, който беше използван за пропагандиране на достиженията на социализма.

От друга страна спортистите можеха да отидат на състезания на запад само ако приемат да донасят на службите. По тази причина бягството им в свободния свят се възприемаше тежко от комунистическите власти.

И така КГБ решава да си избере президент на МОК, за да може да контролира провеждането на международни състезания.

Представителят на Олимпийския комитет Марк Адамс определи разказаната от Попов история като измислица.

Връзките на Самаранч с режима на Франко в средата на 70-те години винаги са предизвиквали спорове в Испания. Разкриването на връзките му с КГБ отново ще избухнат споровете за позициите му.

Роден в заможно семейство в Барселона, той беше председател на градския съвет между 1973 и 1977 г. Той беше издигнат до спортен секретар от диктатора през 1967 г., а в последните години на режима стана председател на Испанския олимпийски комитет. В периода 1980-2001 г. беше президент на МОК, след което беше обявен за пожизнен президент. Понастоящем е на 89 години.

След смъртта на Франко през 1975 г. Самаранч не се разграничи с режима на диктатора. "Мандатът на Франсиско Франко означаваше най-дългия период на просперитет и мир, който нашата страна е виждал от векове", е казвал Самаранч.

За съжаление скандалът за нагласено гласуване засегна и наследника на Самаранч Жак Рох, който се бил договорил с Китай да подкрепи кандидатурата му за шефското място, а в замяна да получи силно лоби за избирането на Пекин за домакин на летните олимпийски игри през 2008 г. Това разкритие прави в своята наскоро излязла мемоарна книга бившият спортен министър на азиатската страна Юан Веймин.

Сделката е била за сесията на МОК в Москва през 2001 г., която даде домакинство на Китай, а 3 дни по-късно избра и Рох за президент на мястото на Хуан Антонио Самаранч, уточнява в. „Сънди таймс".

http://news.ibox.bg/news/id_1474607616