17 Март 2010
Иво Петковски
в. Гардиан
Млади македонци облечени като войници на Александър Македонски. Античната истерия в Македония продължава, но вече започва да среща съпротива. Снимка: в. “Шпиц”Като един от деветте хиляди македонци, живеещи в Англия, отдавна съм свидетел на контраста между неосъзнатия патриотизъм, наложил се като правило в Македония, и смутеното отбягване на въпроса за националната идентичност сред македонците в Англия. Живеейки в Англия от 11-годишна възраст, съм стъпил с по един крак в двата лагера - или по-точно се чувствам чужд и на двете места. Първо не говорех никакъв английски, след това говорех английски с акцент, после македонски с акцент и сега ми е трудно да си спомня македонските думи. Тази двойственост не ми е в тежест - готов съм както да се извиня на някого, който ме е настъпил, така и да обикалям къщата и да затварям прозорците, за да не става течение.
Една от най-лесно разпознаваемите македонски черти, прекрачваща границите на класовото разделение, е ревностната привързаност към идеята “да бъдеш македонец”. Сред обикновените македонци няма да срещнете много, които се питат какво означава националност, тъй като македонската националност вече е обградена от много въпросителни, всички произхождащи от съседните страни. Най-продължителната от тях е една типична за Балканите дипломатическа задънена улица - 19-годишният спор с Гърция за името.
Присъединяването към ЕС, което е сред основните приоритети на македонското правителство, беше възпрепятствано от ветото, наложено от Гърция върху всички присъединителни процеси. Заради гръцките възражения в официалните документи на ООН и НАТО Македония е наричана БЮРМ (Бивша югославска република Македония), за ужас на мнозина в Скопие. Атина оспорва конституционното име на Македония (Република Македония), защото смята понятието “Македония” и идентичността, която то обозначава, за част от древното си културно наследство. Някои от македонска страна заявяват, че, тъкмо напротив - македонският народ е този, който може да претендира, че е културен и етнически приемник на древното царство на Александър Велики с аргумента, че този народ никога не е напускал региона.
Претенциите както на гърците, така и на македонците, за приемственост на древното македонско царство, са най-малкото повърхностни. Макар и част от елинистическата култура, древните македонци не са били “гърци” в нито един от смислите, в които схващаме тази дума днес, и със сигурност не са били славяни.
Източният съсед на Македония България беше сред първите страни, които официално признаха македонската държава. Тя обаче все още отказва да я признае като нация, считайки страната и нейния народ за “блудни български синове”. Мнозина в България гледат на македонския език като на регионален български диалект. Както в случая с Гърция, противоречивото отношение на България се корени в сложната история на региона - в този случай по-близък период от историята.
През 19-и век местни революционери като Гоце Делчев и Яне Сандански са водили въоръжена борба срещу османците, постигайки слаб политически успех, но спечелвайки си ореола на почти митични фигури сред местното население. И Македония, и България се отнасят изключително собственически към тези личности, но не могат да се разберат за тяхната националност. И в двете държави има градове, кръстени на Делчев, а негови паметници се извисяват над македонски и български градски площади. Потрет на Делчев висеше в класната ми стая в началното училище, а неговото име и това на Сандански се споменават в македонския национален химн.
Подобно на гърците, българите смятат, че ще изгубят скъпоценна част от историческото си национално наследство, ако отстъпят пред идеята за отделна македонска идентичност. За объркването допринася и фактът, че османските бюрократи, провеждали преброявания на населението в региона преди 20-и век, не са смятали за необходимо да правят разлика между регионалните идентичности - понятието “християни славяни” било достатъчно. По-късните изследвания също не помагат особено - антропологът Робърт Нюман, пътувал из македонските части на Кралство Югославия през 1935 г., установил, че много местни жители се определяли като българи, сърби, македонци или турци - в зависимост от това коя идентичност им се струвала подходяща за ситуацията, в която се намирали.
Днес в Македония разговорите за политика са повсеместни и разгорещени - недоволството от дипломатическите спорове е осезаемо, защото всеки знае какво е и кой е, и няма търпение всички останали да признаят това, което вече съществува. Македонците пият турско кафе, възрастните гледат субтитрирани аржентински сапунки, тинейджърите слушат американска попмузика, а всички взимат Евровизия много насериозно. Из цялата страна са разпръснати византийски развалини, османски тържища, средновековни православни църкви и бетонни недоразумения от времето на Югославия. Като при всяка друга нация, същността не може да бъде обяснена, но е лесноразбираема, когато си част от нея - това е сбор от много различни неща, някои добри, някои лоши (както може да потвърди ромското малцинство), но всички наследствено македонски.
Водил съм с гърци и българи разговори в смисъл “защо отричаш, че си грък/българин?”. Не мога да си спомня какво точно отговорих, вероятно нещо безинтересно от типа на “ами… не съм сигурен”. Иска ми се да им бях казал: няма значение дали Гоце Делчев е бил българин, дали Александър Велики е бил грък и дали предците ми от 19-и век са се смятали за сърби или турци - аз не съм нито едно от тези неща. Да бъдеш БЮРМ-анец е безсмислено, а да бъдеш българин не може да става и дума. Вероятно просто сме взели гръцки понятия и символи, добавили сме вариант на българския език и сме ги смесили, за да създадем нация и народ, които са отражение на смесеното наследство на региона. Нищо от това не променя факта, че живеещите в днешния ден македонци никога не са били нещо различно от македонци и трябва да имат правото да се наричат такива.
По БТА
http://e-vestnik.bg/8629/gledna-tochka-da-badesh-makedonets/
17.03.2010 15:39
Да имаме общи моменти от историята и общи личности няма нищо страшно.
Страшна е лъжата. Тя ще разделя хората от двете страни на границата, ще разделя семействата, приятелите, учениците , студентите, учените, всичко.
Това са сериозни работи.
В България има повече "македонци" отколкото в Р Македония. И какви са те? Не са българи?
Атона, че те са втъкани и в основата и във ватъка на българската нация не е ли важно?
Ако ги извадиме, какво става с единната, интегрална българска нация. Добре, че такъв въпрос в България не стои.
В Р Македония да се определят както си искат, но след 1944 година.
И да не определят българските войници от войните като окупатори. Иначе ще скочи от гроба полковник Борис Дрангов в скопското гробище "Бутел" с извадена сабя.
17.03.2010 15:40
Да имаме общи моменти от историята и общи личности няма нищо страшно.
Страшна е лъжата. Тя ще разделя хората от двете страни на границата, ще разделя семействата, приятелите, учениците , студентите, учените, всичко.
Това са сериозни работи.
В България има повече "македонци" отколкото в Р Македония. И какви са те? Не са българи?
Атона, че те са втъкани и в основата и във ватъка на българската нация не е ли важно?
Ако ги извадиме, какво става с единната, интегрална българска нация. Добре, че такъв въпрос в България не стои.
В Р Македония да се определят както си искат, но след 1944 година.
И да не определят българските войници от войните като окупатори. Иначе ще скочи от гроба полковник Борис Дрангов в скопското гробище "Бутел" с извадена сабя.