Постинг
15.08.2010 13:40 -
За милиони няма закони
За милиони няма закони
Държавните компании получиха насоки, а не правила за депозитите си
Затова и когато преди два месеца стана официално ясно, че близо половината от свободните средства на държавните дружества са концентрирани в Корпоративна търговска банка (която иначе има едва около 6% пазарен дял при фирмените депозити), подозрения не липсваха. За да ги тушира, финансовият министър Симеон Дянков обеща до месец да има изготвени единни правила за банково обслужване на държавните дружества, които да влязат в сила веднага. С малко закъснение регламентът все пак беше обявен, но се оказа, че незабавното действие се отлага с минимум шест месеца. Ако въобще започне, защото самите правила са се превърнали в общи насоки, които не са разписани в закон - нещо, което вероятно ще остави без резултат
иначе смислено звучащите мерки
Каченият на сайта на Министерството на финансите документ съветва държавните дружества и болници, когато си избират обслужваща банка, вече да избират икономически най-изгодната между минимум три оферти. Насоките са валидни както за избор на институция, където да се влагат свободните средства, така и за такива, които да осигуряват финансиране или платежни, инвестиционни и консултантски услуги. Това трябва да става на база както на количествени, така и на качествени критерии. Първите, на които се отрежда тежест 60%, включват лихвени условия (лихвен процент, такси, комисиони и други), срочност, обем, валута.
При неколичествените критерии нормално е оставена повече свобода, като основно е акцентирано върху опита на изпълнителите и кредитния им рейтинг, за който обаче няма изискване от каква агенция да е присъден.
Всъщност, ако трябва да се потърсят слабости в четирите страници насоки, те са не толкова в посоката на промените, колкото именно в липсата на детайли. Например освен изброените критерии е оставена пълна свобода на мениджърите на дружествата да добавят и допълнителни по свое усмотрение. Разбира се, финансовите услуги са безкрайно разнообразни и е трудно да се предвидят всички възможни варианти, но, от друга страна, така се оставя отново вратичка критериите да се изготвят, така че да пасват на конкретна банка.
Не е ясно и как точно трябва да бъде оформена самата процедура. Изискването да бъдат разгледани три оферти може да се изпълни и чрез покана към три конкретни банки, без да се стига до обществена поръчка или поне до публично оповестен търг. От Министерството на финансите отговориха на въпроса на "Капитал", че където се изисква от закона, изборът на обслужваща финансова институция трябва да минава през процедура по обществена поръчка. Но преценката за това зависи от конкретното дружество.
Самите насоки се очаква да влязат в сила скоро, като за целта държавните компании трябва да добавят във вътрешните си правила раздел за реда, начина и критериите за избор на изпълнители за предоставяне на финансови услуги и да се представят на министерствата принципали. Реален ефект обаче не може да се очаква скоро, тъй като се предвижда те да започнат да се прилагат, след като изтекат настоящите договори на дружествата с обслужващите ги банки, а ако договорите са безсрочни - да се даде шест месеца предизвестие. Логиката зад това е да не се предизвикват ликвидни сътресения във финансовите институции, където са концентрирани много средства на държавни компании. От финансовото министерство не коментираха дали имат актуална информация за разпределението на свободните средства на държавните дружества по банки, нито каква част от договорите са безсрочни и каква част изтичат скоро. От ведомството препратиха към съответните ресорни министерства, които разполагат със съответната статистика.
Надеждата, че нещо ще се промени
угасва не толкова заради това, което е или не е в документа, а заради неговата форма. През седмицата от финансовото министерство обясниха за "Дневник", че не се предвижда насоките да се превърнат в нещо повече от пожелателни и да залегнат в закон или друг нормативен акт. Не са предвидени и санкции за мениджърите на дружества, които не ги изпълняват. "Санкциите са от компетентността на общото събрание на дружеството или на министрите, Общото събрание има право да взема решения или да възприема вътрешни правила", обясниха от министерството за "Капитал".
Така не е ясно доколко ще има каквато и да е воля за промяна. "За да имат ефект (насоките - бел. ред.), би трябвало да са задължителни. В противен случай какъв е смисълът от съществуването им", каза директор на една от големите банки, който обясни още, че въобще не са били информирани, че насоките са готови, но го отдаде на отпускарския сезон.
Без да има законово задължение, единственият шанс за някаква промяна е чрез активен обществен натиск, но за целта е нужна пълна прозрачност. В насоките се предвижда компаниите да докладват на всяко тримесечие за изпълнението им. В документа обаче не е посочено дали тази отчети ще са публични и отново стои проблемът с липсата на санкции за неизпълнение. А ако мениджърите на държавните компании продължат да разпределят свободните средства по добрия стар начин и за това липсва информация, ще се върнем към изходната ситуация от преди да се разбере за подозрителното единомислие при избора на банка. Тогава никой не се оплакваше просто защото не знаеше от какво да се оплаче. Или ако можем да се обърнем за мъдрост злодея от "Карибски пирати": "Първо, за да се позовеш на пиратския кодекс, трябва да си пират, а ти не си. А и кодексът е по-скоро нещо като насоки, отколкото железни правила".
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/08/13/946453_za_milioni_niama_zakoni/
Обещаните от финансовия министър Симеон Дянков промени няма да се състоят. Не и по този начин
Затова и когато преди два месеца стана официално ясно, че близо половината от свободните средства на държавните дружества са концентрирани в Корпоративна търговска банка (която иначе има едва около 6% пазарен дял при фирмените депозити), подозрения не липсваха. За да ги тушира, финансовият министър Симеон Дянков обеща до месец да има изготвени единни правила за банково обслужване на държавните дружества, които да влязат в сила веднага. С малко закъснение регламентът все пак беше обявен, но се оказа, че незабавното действие се отлага с минимум шест месеца. Ако въобще започне, защото самите правила са се превърнали в общи насоки, които не са разписани в закон - нещо, което вероятно ще остави без резултат
иначе смислено звучащите мерки
Каченият на сайта на Министерството на финансите документ съветва държавните дружества и болници, когато си избират обслужваща банка, вече да избират икономически най-изгодната между минимум три оферти. Насоките са валидни както за избор на институция, където да се влагат свободните средства, така и за такива, които да осигуряват финансиране или платежни, инвестиционни и консултантски услуги. Това трябва да става на база както на количествени, така и на качествени критерии. Първите, на които се отрежда тежест 60%, включват лихвени условия (лихвен процент, такси, комисиони и други), срочност, обем, валута.
При неколичествените критерии нормално е оставена повече свобода, като основно е акцентирано върху опита на изпълнителите и кредитния им рейтинг, за който обаче няма изискване от каква агенция да е присъден.
Всъщност, ако трябва да се потърсят слабости в четирите страници насоки, те са не толкова в посоката на промените, колкото именно в липсата на детайли. Например освен изброените критерии е оставена пълна свобода на мениджърите на дружествата да добавят и допълнителни по свое усмотрение. Разбира се, финансовите услуги са безкрайно разнообразни и е трудно да се предвидят всички възможни варианти, но, от друга страна, така се оставя отново вратичка критериите да се изготвят, така че да пасват на конкретна банка.
Не е ясно и как точно трябва да бъде оформена самата процедура. Изискването да бъдат разгледани три оферти може да се изпълни и чрез покана към три конкретни банки, без да се стига до обществена поръчка или поне до публично оповестен търг. От Министерството на финансите отговориха на въпроса на "Капитал", че където се изисква от закона, изборът на обслужваща финансова институция трябва да минава през процедура по обществена поръчка. Но преценката за това зависи от конкретното дружество.
Самите насоки се очаква да влязат в сила скоро, като за целта държавните компании трябва да добавят във вътрешните си правила раздел за реда, начина и критериите за избор на изпълнители за предоставяне на финансови услуги и да се представят на министерствата принципали. Реален ефект обаче не може да се очаква скоро, тъй като се предвижда те да започнат да се прилагат, след като изтекат настоящите договори на дружествата с обслужващите ги банки, а ако договорите са безсрочни - да се даде шест месеца предизвестие. Логиката зад това е да не се предизвикват ликвидни сътресения във финансовите институции, където са концентрирани много средства на държавни компании. От финансовото министерство не коментираха дали имат актуална информация за разпределението на свободните средства на държавните дружества по банки, нито каква част от договорите са безсрочни и каква част изтичат скоро. От ведомството препратиха към съответните ресорни министерства, които разполагат със съответната статистика.
Надеждата, че нещо ще се промени
угасва не толкова заради това, което е или не е в документа, а заради неговата форма. През седмицата от финансовото министерство обясниха за "Дневник", че не се предвижда насоките да се превърнат в нещо повече от пожелателни и да залегнат в закон или друг нормативен акт. Не са предвидени и санкции за мениджърите на дружества, които не ги изпълняват. "Санкциите са от компетентността на общото събрание на дружеството или на министрите, Общото събрание има право да взема решения или да възприема вътрешни правила", обясниха от министерството за "Капитал".
Така не е ясно доколко ще има каквато и да е воля за промяна. "За да имат ефект (насоките - бел. ред.), би трябвало да са задължителни. В противен случай какъв е смисълът от съществуването им", каза директор на една от големите банки, който обясни още, че въобще не са били информирани, че насоките са готови, но го отдаде на отпускарския сезон.
Без да има законово задължение, единственият шанс за някаква промяна е чрез активен обществен натиск, но за целта е нужна пълна прозрачност. В насоките се предвижда компаниите да докладват на всяко тримесечие за изпълнението им. В документа обаче не е посочено дали тази отчети ще са публични и отново стои проблемът с липсата на санкции за неизпълнение. А ако мениджърите на държавните компании продължат да разпределят свободните средства по добрия стар начин и за това липсва информация, ще се върнем към изходната ситуация от преди да се разбере за подозрителното единомислие при избора на банка. Тогава никой не се оплакваше просто защото не знаеше от какво да се оплаче. Или ако можем да се обърнем за мъдрост злодея от "Карибски пирати": "Първо, за да се позовеш на пиратския кодекс, трябва да си пират, а ти не си. А и кодексът е по-скоро нещо като насоки, отколкото железни правила".
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/08/13/946453_za_milioni_niama_zakoni/
Трима българи декларирали над 10 млн. лв...
Крадат милиони през имейла
Хайде да си лягаме „Не знам какъв е въпр...
Крадат милиони през имейла
Хайде да си лягаме „Не знам какъв е въпр...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене