Globalization :: Задава ли се нова газова криза?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.09.2010 19:03 - Задава ли се нова газова криза?

Автор: meto76 Категория: Политика

Прочетен: 1430 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.09.2010 19:05

Заплаха за газовия мир 23 септември 2010 | 14:16 | „Файненшъл таймс”
Начало / Анализ на деня

Преди броени месеци изглеждаше, че е настанал мир след дългогодишните газови войни между Украйна и Русия. Със застудяването през есента същата смущаваща комбинация от фактори, които предизвикаха последните две спирания на руски газ за Украйна, създава поне възможност за нов зимен спор.
Разрушаването на газовия мир е изненадващо. Очакваха се по-топли отношения, като се има предвид скоростта, с която клонящият към Русия президент Виктор Янукович обърна Украйна отново към Москва след изборите през февруари и стресна западните столици.
Бяха сключени серия икономически споразумения, през април Янукович успя да постигне 30% намаляване на цената на газа. В замяна той удължи срока на договора за разполагане на Черноморския флот на Русия в Крим с още 25 години.
Това последва след миналогодишното споразумение между тогавашния украински премиер Юлия Тимошенко и руския й колега Владимир Путин, регулиращо други аспекти на газовите отношения. Споразумението остави извън доставките „РосУкрЕнерго” – компания, която преди това имаше печалби от стотици милиони долари годишно, благодарение на позицията си на посредник между руския газов монополист „Газпром” и Украйна.
Но с приближаването на зимата познати фактори усложняват разговорите между Москва и Киев – новите украински искания за по-ниски цени, дългогодишното желание на Москва да поеме контрол над ключовия газопровод, минаващ през Украйна, и завръщането на сцената на „РосУкрЕнерго”.
„Сблъсъкът изглежда неизбежен и не само по въпроса за газа”, посочва Олег Рибачук, украински политически експерт и бивш ръководител на президентската администрация. Той отбелязва, че Русия оказва натиск не само за по-близка интеграция на газовата индустрия, но и настоява Киев да се присъедини към икономически съюз, и да се слеят авиационната индустрия и ядрената енергетика на двете страни.
Според говорителя на „Газпром” Сергей Куприянов няма предпоставки за нова газова криза, но Украйна изненада всички през миналия месец, като обяви, че ще поиска по-ниска цена за газа.
Дори и след намалението през април управляващата коалиция в Киев твърди, че 10 милиарда долара годишно за газ е твърде тежко бреме за украинската индустриална икономика. Украйна се опитва да се възстанови след 15% намаление на своето производство през миналата година.
В отговор на това Путин намекна през този месец, че намаляването на цените е възможност, но само в рамките на по-широка икономическа реинтеграция.
„Нека да създадем единно икономическо пространство, да уеднаквим нашето икономическо законодателство … и тогава нашите вътрешни енергийни цени ще се отнасят и за нашите партньори”, каза Путин пред чуждестранни журналисти.
Заедно с въпроса за цената, „РосУкрЕнерго”, която предимно се беше скрила през последната година, се появи отново на сцената.
Арбитражният съд в Стокхолм нареди през юни на Украйна да върне на компанията 11 милиарда куб. метра газ на стойност над 5 милиарда долара по днешни цени.
Трансферът на 5 милиарда долара за газ ще бъде проблематичен, тъй като ще окаже огромен натиск върху украинските публични финанси, които и без това са в тежко състояние.
Тимошенко предупреди западните дипломати, че това може да постави под въпрос възможността на Украйна да върне заема от 15,2 милиарда долара, договорен от новото правителство в Киев с Международния валутен фонд (МВФ).
Представител на МВФ отхвърли предупреждението на Тимошенко, като заяви, че въпросът с газа не води до големи финансови рискове за Украйна.
Но анализатори предупреждават, че загубата на 11 милиарда куб. метра газ ще се отрази тежко на останалата без пари компания „Нафтогаз”.
В крайна сметка, желанието на Украйна за по-ниски цени на газа или финансовите трудности на „Нафтогаз” може да бъдат използвани от Москва, за да изпълни желанието си да си върне контрола на трансукраинския газопровод. През тръбопровода преминават 80% от руския природен газ за Западна Европа.
Като очевидна маневра за постигане на тази цел през май Путин изненадващо предложи сливане между „Газпром” и „Нафтогаз”.

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=a1337

Ще остане ли Полша без руски газ? 25 септември 2010 | 11:55 | „Уолстрийт джърнъл” Начало / Анализ на деня

Полша скоро ще изразходва всичкия руски газ, с който разполага съгласно сегашния си договор с „Газпром” и ще спре да получава „синьо гориво” от Русия точно в момент, когато времето започва да застудява – в средата на октомври, според данни на полското правителство и на Европейската комисия. В продължение на повече от година преговорите на Варшава с Русия за ново споразумение за по-големи доставки са се превърнали в сериозно главоболие.
Полша получава по-малко от нужното й количество руски газ от началото на 2009 година, когато „РосУкрЕнерго” – мистериозната компания, регистрирана в Швейцария, която е собственост на „Газпром” и украински бизнесмени, бе изтласкана от украинския пазар.
Компанията доставяше 2,3 милиарда куб. метра газ годишно на Полша през Украйна, но вече не е в състояние да прави това, след като изпадна в немилост и беше изтласкана от пазара след руско-украинския газов конфликт в началото на 2009 година.
Така че не се очаква „РосУкрЕнерго” да спази своето споразумение с Полша. Наложи се страната да се обърне директно към „Газпром” – другият доставчик. На няколко пъти Варшава се спаси благодарение на спот сделки, но този път недостигът на газ е твърде голям.
Полската газова инфраструктура прави страната зависима от доставките от Русия, което дава възможност на „Газпром” да убие с един куршум два заека – компанията може да доставя по-големи обеми, но не и преди да използва възможността си да заздрави своите позиции в Полша.
Варшава преговаря за промяна на договора за газовите доставки с „Газпром” в продължение на близо две години, бавейки нещата, за да избегне опасността газовият гигант да получи каквото иска – да остави цените на газа свързани с тези на петрола. Освен това „Газпром” иска Полша да продължи да купува големи количества газ, дори и ако диверсифицира своите газови доставки. Руският монополист иска регистрирана в Полша съвместна компания, в която да има акции, за да бъдат опростени задълженията на руската компания за транзит на газ през полска територия.
През декември 2009 година Полша обяви, че е постигнала споразумение, което според критиците, до голяма степен задоволява исканията на Русия. Но договорът така и не беше подписан, въпреки че беше одобрен през март, като от месеци Варшава повтаря, че подписването на документа ще се състои съвсем скоро. Съгласно споразумението „Газпром” ще увеличи доставките си на газ за Полша с около 2,5 милиарда куб. метра годишно до 10 милиарда куб. метра. Двете страни се договориха и за удължаване на договора до 2037 година.
Но има един друг въпрос , който става решителен – „Газпром” иска и да запази контрол над полския участък на газопровода „Ямал-Европа” до Германия и не иска да позволява на други компании да го използват. Това ще наруши законодателството на ЕС и накара Европейската комисия да се намеси в преговорите.
На 20 септември полският газов монополист PGNiG предупреди, че няма да може да доставя повече газ от края на месец октомври, тъй като вече няма да разполага със „синьо гориво”, защото договорът не е подписан. Според някои анализатори заплахата на PGNiG показва усилията на полската компания да окаже натиск на Европейската комисия да си затвори очите за определени положения в договора. Но прозрачността при управлението на енергийната инфраструктура и гаранциите за достъп до тръбопроводите на трети страни са ключови позиции в политиката на ЕС.
В петък полското правителство съобщи, че е близо до постигането на споразумение и че окончателните преговори са насрочени за началото на октомври. Анализатори смятат, че тези уверения са твърде оптимистични, но все още най-вероятният сценарий е, че Полша в крайна сметка ще подпише споразумението заради опасенията от недостиг на газ, след като намери начин да спазва европейските правила, поне на хартия.

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=a1339

Нагоре