Има две общоприети схващания за нашия край (северозапада),(родени през последните 20 години – че е червен и че е беден. И двете са верни (второто е логично следствие от първото), но не се дължат на броя партизани и ятаци на квадратен метър, нито на „закритите предприятия” и „разграбени ТКЗС-та” от избухването на демокрацията насам. Дължат се на закони. Така че ако „бедният Северозапад” и многото други краища в България с подобна съдба забогатеят, сигурно ще бъдат наказани.
Тези закони са особени – те нарушават, а не защитават правата на малцинството, за което се отнасят. Това онеправдано малцинство се подчинява на специални закони, които не важат за останалите защитени малцинства. „Неговите” закони често се тълкуват разширително и произволно в негова вреда. То обикновено е наказвано не заради некомпетентността, а заради способностите си.
Това е малцинството на българските бизнесмени. Откак има модерна българска държавност, вече повече от130 години, преследваното бизнес-малцинство е изкупителна жертва зa етатистите, с които България изобилства: „фашисти” , комунисти, привърженици на социалната държава.
Бизнесмените изплащат греховете и злините на бюрократите.
И са искрено мразени за това – обикновено ги описват като алчни, егоистични, безскрупулни и потенциално опасни за общото благополучие хора. Безспорно има и такива, при това недопустимо много. Но техният „бизнес” е узаконен грабеж, напълно несъвместим с принципите и идеалите на капитализма. Истинските български предприемачи са автентични носители на икономическото „дясно”, което за разлика от политическото „дясно” съществува – и то благодарение на тях. Това са дребните и средни бизнесмени, необвързани с партийните приватизационни кражби, които независимо от правовия и административен произвол, на който често са подлагани, работят по свои, неписани закони на реда, морала и честта. Това са милион и половина активни и предприемчиви българи, които създават почти целия брутен вътрешен продукт на страната, и затова имат право да разполагат с него.
Вместо награда на тези достойни хора – най-продуктивните, най-изобретателните и компетентните членове на обществото, им е вменена вина. Виновни са във всеки конфликт с профсъюзите или държавата, независимо от фактите и причините, които са го предизвикали. Виновни са, че държат на правото да разполагат с печалбата си така, както работниците имат право да разполагат със заплатата си. Виновни са, че не желаят да плащат на работниците си повече, отколкото смятат, че струва трудът им. Виновни са, че не желаят да продават стоките или услугите си по-евтино, отколкото клиентите им са готови да платят, още по-малко да ги продават на загуба или да ги подаряват. Виновни са, накрая , че изобщо съществуват.
Крайно време е честните български предприемачи да престанат да изпитват чувство на вина за способностите, за съществуването си, за успеха си, за парите си. Крайно време е да престанат да търсят основания за съществуването си в това да „служат на другите”. То не е цел на живота им – целта на живота им е тяхното собствено благо, постигнато чрез служба на другите на пазара. Те правят добро, когато работят добре, не когато раздават спечеленото от едни на мързеливи други.
Пазарът е езикът, на който активните и предприемчиви хора разговарят. Затова бизнесът трябва да се противопостави на зачестилите опити на политици и бюрократи да сложат знак за равенство между икономическа и политическа власт. Бизнесът не разполага с власт, защото не е монополист на насилието – държавата е. Само правителството може да постига целите си със сила. Икономическата „власт” се постига, като произвеждаш и търгуваш по-добре от другите. Правителството и пазарът нямат нищо общо помежду си – освен непрестанните опити на всяко правителство да деформира пазара. Сегашното правителство в това отношение се справя доста по-добре от предишните – може би с изключение на правителството на Виденов, който на един Първи май преди 15 години нарече бизнесмените „чорбаджии-изедници”. Но Борисов има още половин мандат...
Всички злоупотреби и злодеяния, приписвани на бизнесмените и на капитализма, са причинени не от „нерегулираната икономика” или от свободния пазар, а от намесата на държавата. „Държавата на благоденствието”, която управляващите твърдят, че градят, нито е много по-добра от тоталитарната комунистическа държава, нито е „нещо средно между социализъм и капитализъм”. Няма нищо средно между социализъм и капитализъм. Между социализъм и капитализъм има само още социализъм.
България има бъдеще, и то е в почтения бизнес. Хората в него, които работят по 12-18 часа на ден, трябва най-после да проумеят, че бъдещето им не минава през повече държава. Трябва да проумеят, че онова, което са, е само малка част от това, което могат да бъдат. Но то е единствено възможно в условията на капитализъм. Капитализмът е общество, основано на пазари, частна собственост и власт на закона. Той свързва в едно индивидуалните права, ограничената държавна намеса и политическата/интелектуалната/икономическата свобода.
Индивидуална свобода и лична отговорност – това е автентичният капитализъм. Това е автентичната дясна политика. Мисията на дясното в България тепърва предстои. Почтеният бизнес ще я направи възможна.