Съставителите на проекта за държавния бюджет за 2011 г. вероятно са забравили декларирания от правителството принцип “Пари срещу реформи”. Въпреки орязаните разходи и надутите приходи следващият бюджет ще бъде също дефицитен, защото липсва воля за истински реформи в бюджетната и социалната сфера. Вместо качествени преобразувания в бюджетната и социалната сфера се връщаме назад. Поради което натрупаните противоречия ще се усилват и ще пораждат нови трудности, сътресения и конфликти.

Няколко са решенията, които управляващите все още могат да вземат, за да се реформира бюджетната сфера и да се предотврати нейния колапс.

Трите стълба

Първото решение е да продължи преходът към нова пенсионна система, основана на личния интерес и личната отговорност.

Началото на този преход беше поставено с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2000 г. Наред с държавния пенсионен фонд беше въведено допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване по индивидуални сметки в частни пенсионни фондове (втори и трети стълб на пенсионната реформа). Вноските по допълнителното задължително осигуряване (общо и професионално) трябваше да се увеличават всяка година с един процентен пункт за сметка на съответно намаление на осигуровките в държавния пенсионен фонд. Което означава, че в перспектива допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по лични сметки на работещите ще замени държавния пенсионен фонд. Той ще се свие и от него ще се плащат само пенсиите на недееспособните и социално слабите граждани, а в преходния период - и на осигурените по стария закон лица.

За съжаление, след като вноските във фонда за ДЗПО достигнаха 5%, реформата беше блокирана от правителствата на НДСВ и БСП. Управляващите от ГЕРБ, обещали либерални реформи, имаха възможността да внесат поправки в КСО, с които вноската във фонда за ДЗПО се увеличава с по 1 процентен пункт всяка следваща година, докато достигне 10% от осигурителния доход, а съотношение между дела на работодателите и работниците падне до 50:50. А титулярите на личните пенсионни сметки (ЛПС) придобият всички права и отговорности по тях.

Въвеждането на такава пенсионна система ще има изключително благоприятен ефект за гражданите и фиска:

- Един млад човек, който сега започва работа с 600 лв. месечна заплата, ще разполага след 40 години с фонд по личната си сметка 154 000 лв. при 7% средна реална възвръщаемост. Той може да ги вземе накуп или да получава доживотна пенсия от 641 лв. месечно при среден срок на преживяване след пенсионирането 20 г. и неизменни цени и заплати.

- Ако средната реална заплата през трудовия стаж нараства с 2% годишно, след 40 години тя ще достигне 1325 лв., а средната реална пенсия ще бъде 1417 лева. Изгодата от капитализацията на спестяванията за пенсии по лични сметки е огромна.

След изтичане на преходния период осигурителната тежест ще спадне от сегашните 21% (16% за държавния пенсионен фонд и 5% за допълнителното задължително осигуряване) на 10%, плащани поравно от работника и работодателя. Укриването на доходи и невнасянето на осигуровките ще стане невъзможно, защото никой няма да се съгласи да си намали пенсията, лишавайки се от вноската на работодателя и от данъчните облекчения за своята вноска.

- Конкуриращите се частни пенсионни фондове ще влагат натрупаните по личните сметки пари в диверсифицирани портфейли от акции и облигации. В икономиката ще се влее значителен финансов ресурс.

Рисковете

Възраженията срещу такава пенсионна система се основават главно на предположението, че спестяванията по ЛПС са изложени на твърде висок специфичен и пазарен (системен) риск. Практиката, в това число и българската, показва, че рискът е сведен до минимум от законодателството. Пазарният риск е наистина неотстраним, но солидните пенсионни фондове поддържат необходимите резерви и ликвидност, за да оцелеят при цикличните кризи. Опитът показа, че държавните пенсионни системи са още по-уязвими при кризи от частните.

Другото основно възражение е, че преходът от държавното пенсионно осигуряване към личните пенсионни сметки не може да стане, защото липсват средства за паралелното функциониране на двете системи.Необходимите допълнителни средства ще дойдат от рязкото увеличаване на работещите, които плащат осигуровки и данъци върху фактически получаваните възнаграждения.

Второто възможно решение е да се въведат незабавно личните медицински сметки (ЛМС). Най-безболезнено това може да стане, като през 2011 г. един процентен пункт от осигуровката в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се внася по ЛМС на работещите граждани в избран от тях здравноосигурителен фонд. Всяка следваща година вноската в ЛМС ще нараства с още една единица за сметка на редуциране на плащанията в НЗОК. Титулярят на личната сметка може да плаща от нея част от медицинските си разходи или да сключи договор със здравноосигурителния фонд за определен вид медицински услуги.

Приватизация на болниците

От НЗОК ще се покриват разходите за медицинското обслужване на недееспособните и частично на социално слабите лица, а също при някои тежки заболявания. НЗОК ще се попълва от общите приходи на държавния бюджет по гласуван от парламента процент. Повечето държавни болници би следвало да се приватизират или концесионират, а останалите да се самофинансират от приходите за извършените услуги и от бюджетната субсидия под формата на ваучери за обучаваните студенти.

Такава здравноосигурителна система е съобразена с пазарната форма на икономическите отношения и с принципа на солидарността. Тя стимулира работещите да внасят пълния размер на осигуровките по ЛМС и да пазят своето здраве. Системата дава възможност на осигурените лица да избират лечебното заведение и лекаря и реалнода контролират чрез парите количеството, качеството и цената на медицинските услуги. Конкуренцията между здравните заведения и лекарите за привличане на пациенти ще ги принуждава да подобряват условията и качеството на лечението. Ще се нормализира заплащането на лекарския труд. Плащането под масата, разхищенията и корупцията ще изчезнат.

Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи. Като твърдението, че при нея се отнема “свободният” и “равният” достъп до медицинска помощ. Игнорирайки умишлено неотстранимите пороци на вървящата към парализа държавна здравноосигурителна система.

Образованието

Крайно време е след дълго замълчаване и отлагане да се превърне в закон предложението на министъра на образованието за финансиране на държавните и частните училища чрез ваучери, следващи ученика. Съревнованието за привличане на ученици между действително самоиздържащите се училища ще доведе до съществено подобряване на качеството и ефективността на средното образование.

При реформирането на социалната сфера делът на бюджета в преразпределението на БВП ще падне до или под 30%, а сивата икономика ще се свие от сегашните 40% до около 15%. С което се създават най-важните предпоставки да се прекрати съучастието на служители от органите на държавната и съдебната власт в корупционни и престъпни схеми и действия. Сегашното правителство пое такова задължение и може би все още има време и воля да го изпълни.

Проф. Георги ПЕТРОВ


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=655835