За какво всъщност са учили нашите държавни мъже?

Досега публикувахме разказите на Крум Благов за дисертациите на Бойко Борисов "Психо-физическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар", на Георги Първанов - “Димитър Благоев и българският национален въпрос (1879-1917 г.)”, и на Сергей Станишев - “Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХIХ век”


От всички наши политици пръв станал доктор (по онова време - кандидат на науките) Иван Костов. Бъдещият Командир на сините има две висши образования - икономика в УНСС и математика в Софийския университет.

Той защитава дисертация още през 1984 г. Тя била на тема "Икономическият растеж: Структура и фактори в производствената сфера". Трудът му бил предложен от катедра "Политическа икономия" на Техническия университет в София, където по онова време Костов бил главен асистент. Научен консултант му е бил проф. Ал. Алексиев, ръководител на катедрата, която е закрита преди 18 г. Проф. Алексиев, също като своята наука, вече не е между живите.

По онова време, за да се защити дисертация, бяха необходими няколко задължителни условия. Първо трябва да се обясни колко важна е темата, после тя да се обоснове с помощта на партийните догми и класиците на марксизма, а накрая да се посочи оригиналният научен принос на дисертанта.

И в трите отношения Костов е безупречен. Анализът на икономическия растеж е направен "съгласно принципите на Марксовата диалектико-материалистическа логика". Той критикува "буржоазната икономическа мисъл" от позицията на "позитивната теория за икономическия растеж при социализма". Според Костов "на буржоазните автори" се приписвали "постановки и модели, създадени още през 20-те години в Съветския съюз".

Сред критикуваните от Костов са световноизвестни икономисти като унгареца Николас Калдор, който става професор в Кеймбридж и за трудовете си през 1974 г. получава от английската кралица благородническа титла, а също и американеца Робърт Солоу, преподавател в Масачузетския технологичен институт.

По ирония на съдбата 3 г. след защитата на Костов, през 1987 г., Солоу получава Нобеловата награда за икономика.

Костов се обявява за последовател на съветския учен А. Анишкин.

Дисертацията е от 197 страници и се състои от увод, три глави и заключение плюс три приложения. Авторефератът е от 27 страници. В него Иван Костов говори за себе си в първо лице множествено число: "провеждаме", "посочваме", "извеждаме", "показваме" и т.н. Използваната литература е от 105 заглавия, всички на български и на руски. От тях първите шест са съчинения на Маркс и Енгелс, после четири на Ленин и пет на Тодор Живков, а една публикация е на самия Иван Костов в списание "Икономическа мисъл".

В дисертацията си Костов изчислява средните темпове на растеж в България от 1960 до 1982 г.

В момент, когато външният дълг на България главоломно расте, Костов твърди: "Благодарение на активната вътрешна и външна политика на партията нашето стопанство успява да се адаптира към влошаващите се условия на външноикономически обмен. Вследствие на посочените постижения на структурното преустройство нашата страна не позволи да нарасне външната й задлъжнялост, особено към високоразвитите капиталистически страни."

Това е писано през 1984 г. Според сайта на Световната банка тогава външният дълг на България е 2,58 милиарда долара. Само две години по-рано той е бил двойно по-малък - 1,31 милиарда. Всъщност през този период родната икономика се крепи само благодарение на реекспорта на съветски нефт, който Брежнев ни дава на ниски цени.

След смъртта му през 1982 г. обаче Живков не успява да измоли същото от неговите наследници. През 1986 г. външният ни дълг вече достига почти шест милиарда долара и нараства с по един годишно до краха на тоталитарната система.

Всъщност още в началото на дисертацията си Костов признава, че икономическият растеж е много ограничен заради "неколкократното повишаване цените на топливно-енергетичните ресурси". После обаче той въвежда критерии за измерванена растежа, които показват колко добре и правилно се развива социалистическа България: "Всичко това дава основание според втория критерий качеството на растежа да бъде оценено високо." Същото е и според третия... И т.н.

По-нататък дисертантът критикува колегите си, които са по-скептични.

Тъй като те дотогава не ползвали критериите на Командира, "... не се осветляват пълно всички достижения на партийната икономическа политика. Голяма част от тях остават неизвестни за широката публика и за неспециалистите."

Дисертацията е изпъстрена с формули, понятни само на икономистите. Те трябва да кажат има ли някаква научна стойност дисертацията на Иван Костов днес. Но този въпрос стои за цялата научна продукция от времето на соца. За отбелязване е, че докато беше премиер, на сайта на правителството изобщо не се споменаваше, че Командира има научна степен "доктор".

Научните степени някога имаха материално изражение, което се състоеше в малки добавки към заплатата. Това вероятно е мотивирало част от дисертантите. По онова време нямаше принтери, а всички размножителни и печатни машини бяха под най-строг контрол. Затова дисертациите се пишеха на машина с индиго в максимум три екземпляра, които после се подвързваха и надписваха ръчно от книговезци за луди пари.

От трите тома един обикновено оставаше у дисертанта, а другите два след защитата се предаваха от Висшата атестационна комисия (ВАК) в хранилищата. В началото на поредицата обясних къде са тези хранилища днес - в село Чуковезер, Софийско, и в село Мещица, Пернишко.

Попитах в Централната библиотека на БАН колко често се появява някой, който иска да иде дотам за някой научен труд. Отговорът беше: "Веднъж на 2-3 месеца." Това прави 4 до 6 души годишно. За тази година аз бях вторият, посетил "хранилището". (Тук не се броят мишките.)

От четиримата доктори - президент и трима премиери, само дисертацията на Георги Първанов е била издадена в книга, така че с нея да се запознаят по-широк кръг специалисти. Аз бях първият читател на трудовете на Костов, Станишев и Борисов от 15-20 години насам. В томчето на Станишев имаше даже слепени страници. Което показва, че в нашите научни среди в миналото е кипял безсмислен труд. А дали сега нещо се е променило - нека кажат самите учени.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=772177