Eкип на Ориент.бг

Социологическата агенция „Сигма” проведе между 5 и 11 май 2011 г. изследване за настроенията на избирателите два месеца преди първите демократични избори в Тунис след свалянето на авторитарния режим на бившия президент бен Али. Най-популярната политическа партия е „Движението за ислямско възраждане”, наречена за по-кратко „Нахда”. Тя  беше забранена по време на управлението на бен Али. Формацията е оглавена от лидера на местните ислямисти Рашид Гануши, който до март тази година беше изгнаник в Лондон. „Нахда” има подкрепата на 30% от респондентите. Прави впечатление, че нейните поддръжници са концентрирани преди всичко в южните части на страна и обхващат предимно нискостатусните социални слоеве.

Основният опонент на ислямистите е лявата Демократично-прогресивна партия (ДПП), чиято подкрепа се изразява в 29,2%. На практика популярността й е изравнена с тази на партията „Нахда”. Нейният електорален профил е тотално обърнат спрямо този на носителя на местния политически ислям. Избирателите на ДПП са предимно съсредоточени в североизточните части на републиката и обхващат представители на средните слоеве.

На трето място се нарежда центристкият субект Демократично обединение за труд и свободи (ДОТС). Това е  либерална формация с популярност 11,2%. Партията „Движение за обновление” (ПО), която е създадена на базата на бившата Туниска компартия, се подкрепя от 9,2%. На пето място е малката продемократична партия Конгрес за републиката. Последната се радва на 4,8% от гласовете на избирателите.

Друга интересна констатация от анкетата е постепенното увеличаване на дела на отказващите се да гласуват. Само за два месеца тази група се е повишила от 5% на 12,5%. В същото време все още 50% заявяват, че не са направили своя окончателен избор. Всичко това подсказва, че декларираните настроения не могат да бъдат индикация за реалните резултати и състава на бъдещия първи демократично избран парламент в Тунис.

Социологическото изследване показва също, че мнозинството тунизийци желаят запазването на светския генезис на местното законодателство. Приблизително 70% от респондентите искат бъдещото управление да съвмести принципите на шариата и желанията на обикновените хора. Едва 8,7% обаче подкрепят въвеждането на шариата като единствен фундамент на законотворчеството. Подобни секуларни настроения се потвърждават и от факта, че 70,6% са против участието на ислямски духовни лица в кампанията и използването на джамиите за предизборна агитация.

Правителството определи 24 юли за дата на парламентарните избори. Вчера обаче Централната избирателна комисия предложи те да се отложат за 16 октомври, за което настояват редица партии. Техните ръководства са посочили като мотив краткото време за предизборна агитация.

Наблюдатели добавят, че по-късната дата на изборите ще бъде в полза на опонентите на „Нахда”. Предходни социологически изследвания сочат, че ислямистите сякаш са достигнали своя максимум на подкрепа. Подобна анкета от периода 28 февруари – 5 март на агенция „Амрхуд консултинг” показва предпочитанията на 29% от респондентите за ислямистите. Техните основни конкуренти от ДПП са събрали едва 12,3% от гласовете. На трето място е била ПО, която е имала 7,1%.

Изводите на социолозите показват, че от около два месеца на практика няма промяна в обема на електоралната подкрепа за ислямистите, докато техните главни опоненти от ДПП са повишили рейтинга си повече от два пъти. По-скромно е увеличаването на влиянието на бившите комунисти - с около една четвърт. В същото време те са изпреварени от новосъздадената социаллиберална ДОТС.
      
Интересното е, че в Тунис се формира политически спектър, който по своите характеристики прилича повече на политическата картина в Европа, отколкото в Египет – другата арабска страна с победила революция. Там движението „Мюсюлмански братя” имат очевидно значително по-голямо влияние, което е предпоставка за обединяването на всички останали политически сили срещу тях. На практика в Египет светската и ислямистката част от политическия сектор са приблизително изравнени. В същото време ислямисткият сектор е раздробен на различни течения: „Мюсюлмански братя”, салафити, мистици и дори бивши джихадисти като терористичната групировка „Ал Гамаа ал исламия”, която официално се отказа от насилието.
 
В Тунис светската част от новосъздадения политически спектър е приблизително 2/3. Това е предпоставка за неговото идеологическо раздробяване. Макар и водещи, местните ислямисти от „Нахда”, определени от някои анализатори като по-прагматични и по-европеизирани от египетските „Мюсюлмански братя”, се противопоставят на ясно раздробения секуларен сектор на политическите партии. В последния са представени носителите на всички значими идеологии с изключение на десните консерватори. За отбелязване е доминацията на левите субекти (социалдемократи, комунисти и социаллиберали), което може да се обясни със силното обедняване на населението.

Очевидно тази временна електорална картина ще търпи промени, но големият въпрос е дали влиянието на ислямистите от „Нахда” ще расте. Малко вероятно е то да достигне до заветното абсолютно мнозинство, което пък увеличава възможността тази партия да остане в опозиция при съставянето на първото демократично правителство на поставторитарен Тунис.

Ако цитираните прогнозни социологически данни се възпроизведат в известна степен, то тунизийците ще докажат, че турският модел не е приложим в Северна Африка. Такова беше мнението на местните политици, в това число и на тези, числящи се към ислямистките течения. Подобно становище изказа на конференция в Истанбул през месец март 2011 г. и създателят на т.нар. евроислям Тарик Рамадан.

 http://www.orientbg.info/komentari/tunis_anketa.html

http://svejo.net/1145353-globalization-partiya-nahda-vodi-v-predizboren-tunis