Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2011 18:39 - "Опасност" от шистовия газ или опасност за монопола на "Газпром"?
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1621 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 12.08.2011 18:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  "Опасност" от шистовия газ или опасност за монопола на "Газпром"?
Темата за енергийната (не)зависимост влезе в предизборната кампания


Център за изследвания на Балканския и Черноморски регион

11 Август 2011

 

image
 

Винаги сме смятали, че дори революционният дух у нашите политици трябва понякога да излиза в отпуск. Ако не през зимата, то поне през месец август. Но не би. Както в Русия, така и у нас, лятото се превръща в горещ сезон в пряк и политически смисъл, заради задаващите се на хоризонта избори.

 

 

Публичните изяви на бившия министър на външните работи Ивайло Калфин, който е вече кандидат за президент, потвърждават тенденцията, че експерти, станали политици, губят от експертните си качества. За пореден път се уверихме, че идеологията прави от нормални хора – политически ex-machina. Надяваме се, че г-н Калфин знае истината за шистовия газ в по-балансиран вид, но като политически човек говори не онова, което му диктува знанието, а това което му налага политическото битие и потребност.

 

Страстта с която някои политици се борят за запазването на статуквото и зависимостта от монополните доставчици на природен газ не е просто проява на някакъв нов "Стокхолмски синдром”, а откровена защита на бизнес и политически интереси. То е водеща опасност за националната ни сигурност, защото високите цени на енергията са фундаментална заплаха, особено при критична външна глобална рамка.  

На фона на данните, че купуваме все по-скъп газ от "Газпром" – за миналата година с близо 13% по-скъп от високите нива на предишната година, е действително криминална проява да се обявиш срещу възможността да се намери по-евтина алтернатива и консуматорите да плащат по-ниски сметки.
В твърденията на г-н Калфин има странна смес от неистини, полуистини и манипулации.

Ивайло Калфин: "Страни като Франция...наскоро забрани добива на шистов газ, с решение на парламента. В Канада е забранен..."
 
Откровена неистина е, че в Канада проучването и добива на шистов газ са забранени. Просто влезнете в интернет и ще видите, че Канада произвежда значителни количества природен газ по т.н.
нетрадиционен способ - много информативна брошура за т.н. фракинг процес при добива на шистов газ. 

Както се казва, темата "шистов газ” в Канада е в добра кондиция и във възход. Това не означава, че в Северна Америка няма обществен контрол или няма притеснения. Притеснения има на много места, но с изключение на политически мотивираната забрана във Франция, никъде тези притеснения не са параноя и не прерастват в забрана да се проучва и да се знае.

Защото, ако утре се разбере, че в България действително има примерно запаси не от 300, а дори само от 50 милиарда кубически метра газ, тези същите идеологически противници на шистовия газ, трудно ще успеят да забранят добива. Само чрез всяване на паника и страх у обществеността, тези политици и заинтересовани групи могат да се надяват да им бъде спестено обяснението защо лишават българската държава, общини, корпорации и граждани от приходи в размер най-малко 10 милиарда евро, хиляди безработни от работни места.  
 
На този етап в България говорим за проучване за наличие на потенциални запаси от неконвенционален газ. За целта ще се направят четири сондажа – нищо ново и различно от направени до този момент стотици, дори хиляди сондажа. Целта е да се даде представа за потенциал.

Разбира се, имаме и алтернативата, която ни предлагат от ляво, да останем останем глухи, слепи и неуки за собствените си възможности. Упоритостта, с която ни призовават да спрем, е признак на дълбоките психологически поражения на тоталитаризма.

Странното е, че блокове в Североизточна България, съседните на дадените на концесия на "Шеврон", с пълна сили върви подготовка и се провеждат сходни класически сондажи за нефт и газ. Фирмите са различни, в това число и с руско участие – но там екологическият патос на кандидат - президента е притъпен или отсъстващ.

Ивайло Калфин: "Единствените фирми в света, които имат ноу-хау за добива на подобен газ, са американски."

Отново неистина, при това недопустима при такъв достъп до информация. Един от кандидатите в търга за проучване и конкурент на "Шеврон" бе канадска фирма. И в Полша, и изобщо в Европа и по света, вече работят канадски, австралийски и други фирми, които разполагат с тези технологии. 

ОМV и "Статойл/Хидро" сондират за шистов газ в много страни. Дори френските компании са активни извън Франция, защото не могат да си позволят да изостават в надпреварата, която е на път да промени газовата индустрия. "Тотал" работи не само в САЩ – Чезапийк, но и в Полша. "Ени" работи в Европа, като последният проект е в Китай. На практика няма голяма международна енергийна компания, която да не планира или участва в проучване и добив.

Дори ако "Български енергиен холдинг" (БЕХ) реши, може да опита да вземе блок за проучване, тъй като технологиите могат да бъдат наети чрез фирми, които ги притежават. Всъщност революцията в шистовия газ дойде от малките фирми, а не от международните енергийни гиганти. Ивайло Калфин би трябвало да знае това – все пак кандидатства за най-високия държавен пост.

Ивайло Калфин: "... Дори в САЩ, в щата Ню Йорк доста е напреднала процедурата за забрана на добив за шистов газ."

Вярно ли е това твърдение или е свободна интерпретация на вести от преди години? През юли т.г. губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо обяви план за насърчаване на проучването и добива на шистов газ в щата. Особен акцент бе поставен на създадените нови работни места и липсата на доказани негативни екологични ефекти. Тъй като има продължаващи разследвания по темата, губернаторът Куомо възприе тезата, че поради доказания и значим икономически и социален ефект трябва да се възприеме тезата за "липсата на опасност” до доказване на противното.

Както и в България проблемите със заетостта заемат водещо място в САЩ. Направено напоследък изследване върху социалния ефект на добива на шистов газ върху регионалното развитие доказа не само значителен ръст в заетостта и доходите в икономически депресирани региони, но и силен финансов и фискален ефект върху местните бюджети. Само в регионите на Пенсилвания, които обхващат добивния басейн Марселус, през 2010 г. са създадени 1600 нови работни места, при това не само директно в добива, но и в обслужващите сфери. Очаква се, програмата Куомо по проучванията в сферата на шистовия газ, по която се предвиждат 300 нови сондажа, да доведат до 37 000 нови работни места, в допълнение към вече създадените 72 000 места след 2009 година. В допълнение заплащането е в пъти по-голяма от средното за района.

Друга теза на г-н Калфин: "Добивът на шистов газ представлява вкарване на вода под високо налягане дълбоко под земята, в което се слагат химикали, химически съединения. Допреди известно време фирмите, които го правеха, пазеха в тайна какви са химическите съединения. Под натиска на екологични организации, преди около година този списък беше обявен. И това са няколкостотин много опасни химически съединения.”

Звучи като просветление, но отново е най-обикновено насилие над истината. Действително се правят водни басейни (или резервоари), но в тях делът на химикалите (примерно 1 процент) е по-малък като процент от количеството химикали в басейните, в които плуваме. При това се касае за фаза добив, а не проучване (там нещата са конвенционални). Да не говорим за сравнимо ековъздействие на други технологии за добив на полезни изкопаеми, нефт и газ!

Ивайло Калфин: "Проблемът е, че като влезе тази вода под земята, тя първо, създава лек трус – втора, трета степен. Избива, заедно с химикалите газът, който е в шуплите под земята и след това излиза отгоре. Никой не казва какво става с тази вода. С тази вода се правят едни езера и тя започва да се изпарява. В смисъл, всички тези вредни химически вещества започват да се изпаряват във въздуха, между тях има канцерогенни."

Тук драматургията набира скорост – особено след Фукушима всяка препратка към земетресение и скалата на Рихтер – действително кара читателя да се хване здраво за устойчив предмет. И забележете – трус втора, трета степен – добре, че е спрял дотук, защото четвърта и пета степен са наблизо и с подобен полет на мисълта не е трудно да се стигне и до там. На английски този подход в политическата психология се нарича "scare tactics” – тактика на сплашването – изваждат ви от равновесно състояние и след това сте лесен за манипулиране. При фракинг процесите при добива става въпрос за значително по-слабо и контролирано въздействие чрез микровзривове, които са много по-слаби от взривните работи в мини, кариери и пътища.

При добива на шистов газ действително се използват значителни водни количества, има водни резервоари, но с изключение на определи загуби при сондирането водата се използва многократкно. Тук стряскаща картина на изпаряващите се химикали и изпълването на въздуха с канцерогенни вещества е достойна за режисура на Хичкок. Заглавията са важни, никой не чете дребния шрифт. Веднъж и завинаги трябва да се каже, че при всяко класическо сондиране се използват традиционни химикали като лубриканти, антикорозионни вещества, и стимулантии т.н. 
 
Ивайло Калфин: "Освен това има риск с това вкарване, под налягане, и разместване на земните пластове да се влезе в подземни води. Което значи да се зарази водата, включително която пием. Това нещо е технологията, по която се добива шистов газ в момента. Не случайно тя се забранява в редица европейски страни. Може би преди три месеца в Европейския парламент и аз и колегите, български социалисти, се подписахме под декларация в ЕП за забрана на шистовия газ в цяла Европа, преди още това нещо да стане тема тук."
 
Поредно доказателство, че стажът в Европейския парламент има нееднозначни последствия за мигриращи политици. От нагнетеност с митове и пропаганда страда истината и информираността на обществото. Политиците не представят равновесна или балансирана теза, не дават възможност на избирателя или данъкоплатеца сам да си състави мнение, а го бомбардират с ужасяващи и катастрофични сценарии с единствената цел да направят политически пиар за сметка на обществената информираност.
 
Ивайло Калфин: "..... Аз също бях в Полша наскоро. Действително в Полша доста е напреднала. Отново на американски фирми се дават тези разрешения. Само американски фирми могат да го добиват. Като поляците, основния аргумент, който извеждат, е енергийната им независимост и енергийната сигурност. Те казват – да, има опасност за околната среда, има опасност за хората, има отровни вещества, които са във въздуха."
 
Дори и да бяха само американски, което е далеч от истината, но къде е тревогата на господин Калфин за това, че има и американски компании с нова технология, която може да промени стратегическите баланси в глобалния газов пазар? Не искаме да допускаме, че поради това, че все още няма руски компании? Или, че вече има търговски разкрития и Полша може да се превърне в най-големия износител на природен газ в ЕС с всички произтичащи от това геополитически последствия за Централна и Източна Европа.

Уверени сме, че г-н Калфин и неговите поддръжници в президентството и на "Позитано" добре знаят, че от две години руският газов монопол "Газпром" и други независими руски газови производители трескаво търсят начин да се сдобият с технологии за добив на шистов газ, в това число и като изкупуват малки американски фирми с подобни технологии.

Малко известно е, че "Газпром", с помощта на американски и европейски фирми, между които и "Шеврон", провежда проучвателни работи на територията на Русия, отново с помощта на американски компании. Пълна спекулация е, че поляците съзнателно пренебрегват неминуемите, както твърди г-н Калфин, отрицателни екологични последствия на шистовия газ в името на свръхфиксацията си върху енергийна сигурност. Това също е насилие над истината и се надяваме г-н Калфин да не повтори тезата си при следващо посещение в Полша – звучи нелепо и абсурдно.

Ивайло Калфин: "В България нещата не стоят така. Ако г-н Трайков се беше загрижил за енергийната сигурност на България, сигурно по-рано щяхме да направим връзките си с Гърция, откъдето можем да внасяме газ от арабските страни, включително втечнен газ от цял свят. Връзка, за която ЕС 2009 г. още, ни даде парите. Аз бях министър на външните работи тогава. Втора година, започва трета, ние сме наникъде с тази връзка - връзка с Румъния, връзка с Турция, връзка със Сърбия. Това са не скъпи проекти, които ни дават възможност ние да внасяме алтернативен на руския газ. Ето това е начинът, по който може да постигне сигурност."

Няма много хора в България като г-н Калфин, които да живеят с усещането, че у нас проблемите с независимостта и енергийната сигурност стоят "по друг начин” от Полша. Интерконекторите стартираха при предишното правителство и за негово и наше съжаление те не направиха огромен скок. Скромен е и личният принос на г-н Калфин като министър на външните работи за реалната диверсификация. За разлика от конкретния и огромен личен принос в предоговарянето на дългосрочния контракт с "Газпром", по който страната ни плати до този момент допълнително над 500 милиона евро, Ивайло Калфин тотално обърква къде има интерконектор, къде има терминал – защото през връзките в Гърция не можем да внасяма пряко газ от арабските страни, освен чрез суап през терминала Ревитуса. Проектът ITGI пък няма засега връзка с арабските страни.

Ивайло Калфин: "По тях (интерконекторните връзки – бел.авт.) не се работи или се работи страшно бавно. Закъснели сме, всички срокове които обещавахме 2009 година и казвахме, че ние почти сме готови да започнем проектиране, а българо-румънската изграждане... На практика след две години, сега пак започва правителството да мисли за тях. Това е енергийна сигурност – да си осигурим доставки на газ, различен от Русия. И той се прави по този начин. Имаме договорки с Азербайджан, имаме договорки с Туркменистан. Връзката с Турция би била много важна, за да си получим газа оттам...Само че никой не го работи. А шистовият газ е опасна технология, тя просто е вредна за здравето."
 
Кандидат-президентът Калфин е прав, че има огромна забава в интерконекторите с Румъния и особено с Турция. Но причината е в силната съпротива на газовия истаблишмент, голяма част от който е назначен от предишните правителства и който сегашното правителство търпи.

Съгласни сме с г-н Калфин, че шистовият газ не е безопасна технология.

Действително е опасна за интересите на всички, които са заложили в политически и икономически смисъл на съхраняване на монополна зависимост, или на други външни схеми пряко или непряко контролирани или одобрени от "Газпром". Не е тайна, че президентът Първанов, който е патрон на г-н Калфин, има сериозни амбиции в сферата на енергийните отношения след оттегляне от президентския пост. Едни го виждаха шеф на "Южен поток", други на международна компания или политическа група. В последните шест години, заедно с г-н Калфин, президентът Първанов системно и упорито работеше, включително чрез назначението си енергийни посланици във всички ключови страни в Каспийския регион и Залива, за налагането на контрол върху алтернативните енергийни доставки. 

В значителна част от случаите, визитите му в Азербайджан, Туркменистан, в Катар и други страни на Залива, в това число и подписаните предварителни споразумения под негова егида от "Булгаргаз" за доставка на природен газ, останаха да висят във въздуха като нищо незначещи пожелания, защото не бяха предприети паралелни действия на корпоративно равнище по осигуряването на договори за покупка и транзит.

Защото, за да се достави природен газ до България, съвсем не е необходимо да чакаме "Набуко". Има суапови сделки, има свободни транзитни възможности на турската преносна мрежа. Има производство в Румъния, имаме собствено производство. Има терминали за втечнен газ. Гърция вече реално получава алтернативни доставки след дълги години системна и упорита работа на институции и компании. У нас усилията на президента и бившия външен министър имаха повече демонстративен и пиар характер, отколкото израз на осъзнат и прагматичен интерес, институционално и корпоративно подкрепен. Вероятно за да прикрият ангажираността със защитата на руските енергийни интереси.
 
Ивайло Калфин: "За шистов газ, която е една нова технология, доказано опасна във водещи европейски страни и развити страни по света се забранява, ние тепърва да разработваме... Мисля че това е моментът да бъде проведен референдум, за да бъдат информирани хората. Ако всички са съгласни в Добруджа, житницата на България, да имаме сонди на всеки квадратен километър и езера с отровна вода, и да рискуваме цялата си добруджанска реколта, въобще износът, който се прави от нея, добре, нека да подкрепят, но аз се съмнявам."

Трудно могат да се изброят неточностите и "свободните” интерпретации. Да започнем с елементарното – технологиите за добив на шистов газ съвсем не са нови, имат над 60 годишна история. Новото е, че те напреднаха и добивът стана икономически рентабилен при тези свръхвисоки цени на природния газ. Бумът на шистовия газ в Америка допринесе за това цената на природния газ да падне близо четири пъти от над 550 долара за хиляда куб.м до 150 долара. В Европа и Азия, поради изоставане в тази област, цените са между 15 и 40 процента по-високи.

Вероятно това е разтревожило г-н Калфин и неговите политически партньори, защото примката на "Газпром" се разхлабва и по отношение отвързването на цената на природния газ от цената на суровия нефт. В току що публикуван доклад на Института "Джеймс Бейкър" към Университета Райс озаглавен "Шистовият газ и националната сигурност на САЩ” се твърди, че делът на "Газпром" във вноса на ЕС ще падне от 27% през 2009 до 13% през 2014.[1]

Гротеската за "катастрофалните последствия за житницата на България" вследствие на проучванията или добива на шистов газ е без съмнение централен елемент в стратегията за всяване на паника.

Тезата, че местата, където се добива шистов газ, се превръщат в пустиня или почвата губи плодородие, е бълнуване.
Завършваме с два повтарящи се ключови аргумента – първият е филма "Газланд", който за всички защитници на тезата за опасността от шистовия газ е като библия, изпълнена с неистини, сугестии и предположения. И нструмент за сплашване, за манипулация, за политическо действие.[2] 

В Америка, която благодарение на неконвенционалния, в това число, шистовия газ, отне короната на най-голям газов производител от Русия, и която строи терминали за износ на природен газ в света, подобни документални филми и граждански движения играят важна роля за намиране на вярната пропорция между икономически и социални интереси, от една страна и граждански контрол върху корпорациите, от друга. Производителите произвеждат, хората и общностите печелят, еколозите и гражданските движения упражняват контрол и не дават на енергийните компании и регулаторните органи спокойствие и ограничават крайните стремежи към бърза печалба.

У нас, при тази заспала здрав сън газова номенклатура, страстта да се защитава статуквото и интересите на газоите монополи, говори точно за обратното – за липса на национално самочувствие, за отказ от богатство, знания и технологии, за корупция и корист умножени по комплекс за малоценност.

Г-н Калфин рискува много като превръща шистовия газ в централна тема на своята предизборна кампания. Защото хората в Разград и другите общини в Североизточна България, където дай боже да се намери шистов газ, ще се добива, с времето ще получат цялата информация. Защото Полша е близо, дори и САЩ не се толкова далеч. Интернет и Гугъл дават отговори на почти всички въпроси. 

Защото противниците на шистовия газ и защитници на руските монополни интереси трябва да отговарят защо отказват на хората и общинските бюджети приходи в размери на стотици милиони левове, работни места и заетост – пряка и свързана – хиляди работни места. В щата Пенсилвания един кладенец носи средно 7.5 милиона долара финансови ползи и 62 работни места. До този момент без никакъв проблем са направени 4000 сондажа. Без да пострада по никакъв начин нито природата, нито питейната вода (влезте в Гугъл и вижте, че на практика няма никаква връзка между слоевете в които се търси шистов газ и вододайните слоеве). В проведени неотдавна публични слушания в Конгреса на САЩ не друг, а Лайза Джексън, ръководител на Агенцията за защита на околната среда на САЩ призна, че "няма доказани случаи, че фракинг процесите са имали влияние върху водите”.

До този момент в света няма случай на свързани явление между сондажи за добив на шистов газ и обогатена с метан вода. Има опасения, но това е различно.

Съвсем не случайно през последните две години благодарение на разкритите нови количества и добива на шистов газ, прогнозите за неговото потребление се увеличават, особено в контекста на постигането на по-ниски въглеродни емисии в транспорта и енергетиката.

Не твърдим, че добивът на шистов газ е безрискова технология. Нито пък, че трябва да се предоверим на енергийни компании. Но рискът е разпознаваем, следователно управляем, ако се спазва технологичната дисциплина и има адекватен контрол. В това число и обществен. Едно е да се упражнява граждански контрол, друго е загрижеността и тревогите на население да се използват за политически цели за да останем бедни, невежи и уплашени, за да се поколебаем и изгоним инвеститорите. Там вече сме били – в миналото на монополни външни зависимости.

Чрез нашия сайт, чрез сайтове на наши съмишленици и чрез социалните мрежи ние ще даваме цялата информация и отговори всеки път, когато политици и заинтересовани в поддържането на монопола на "Газпром" групи и лица, се опитат да манипулират общественото мнение.

[1] http://bakerinstitute.org/publications/EF-pub-DOEShaleGas-07192011.pdf

[2] За митовете и легендите в този филм вижте:
http://nwpoa.club.officelive.com/Gasland.aspx 
http://www.scribd.com/doc/33377903/Gasland-Debunked

 image

Това е картината на "пустинята” – сондажна платформа за шистов газ в формацията Марселус. Забележете: водният басейн е публичен резервоар за питейна вода - името му е Бийвър Рън (Beever Run). Виждате ли пустинята, отровните води и езера, на всеки квадратен километър? А формацията Марселус е най-големият източник на шистов газ в САЩ. Снимката не е изключението, а практика.


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=183117&srcpos=4


http://svejo.net/1222975-globalization-opasnost-ot-shistoviya-gaz-ili-opasnost-za-monopola-na-gazprom




Гласувай:
4



1. meto76 - Това нагъзване към Москва е типично ...
12.08.2011 18:44
Това нагъзване към Москва е типично за българските цоцалисти, като отявлени национални предатели те са готови да продадат за жълти стотинки националните интереси на монополиста Газпром и да затрият хиляди работни места в родината си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14582836
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031