Кулите близнаци в Куала Лумпур

Удивителни корпоративни централи промениха през последните 15 години до неузнаваемост облика на големите градове в страните с нововъзникваща пазарна икономика. Сградата на китайската централна телевизия в Пекин прилича на ходещо гигантско извънземно на хоризонта. 88-етажните кули Петронас в Куала Лумпур, които са дом на едноименната малайзийска петролна компания (Petronas). Ослепителният офис на могъщата руска банка ВТБ, разположен в самото сърце на новия финансов район в Москва.

Всички тези архитектурни чудеса са свидетелства за възхода на един нов вид хибридна корпорация, която е подкрепяна от държавата, но се държи като частна мултинационална компания.

Държавният капитализъм не е нова идея, за което свидетелства Източноиндийската компания. Той обаче преживява силно възраждане. През 90-те години на 20-и век по-голямата част от държавните компании бяха малко повече от държавни ведомства в
нововъзникващите пазарни икономики. По презумпция се приемаше, че когато икономиката достигне зрялост, съответното правителство ще ги закрие или приватизира. Те обаче не дават признаци, че отпускат юздите на управлението, нито в ключовите сектори от икономиката (всичките десет най-големи петролни и газови фирми в света от гледна точка на резервите са държавни), нито на основните пазари (на държавните компании се пада дял от 80% от стойността на китайската фондова борса и 62% от руската).

При това държавните компании са в настъпление. Погледнете само новите икономически сектори и почти във всеки се вижда някой гигант: China Mobile, например, има 600 милиона клиенти. На държавните фирми се пада дял от една трета от преките чуждестранни инвестиции в нововъзникващите пазарни икономики в периода 2003-2010 година.

Докато Западът е обхванат от паника, а новите икономически сили процъфтяват, китайците вече не гледат на държавните фирми като на междинни станции по пътя към либералния капитализъм; те по-скоро ги възприемат като траен модел. Китайците мислят, че са подобрили капитализма, така че да работи по-ефективно, и все повече ръководители на нововъзникващи пазарни икономики се съгласяват с тях.

Бразилското правителство, което пое по пътя на приватизацията през 90-те години на 20-и век, сега се меси в работата на корпорации като Vale и Petrobas и принуждава по-малки компании да се сливат, за да формират национални "шампиони". Република Южна Африка също флиртура с модела.

Този развой повдига два въпроса. Колко успешен е моделът? И какви са последиците от него - за и отвъд нововъзникващите пазарни икономики?

Законът за намаляващите печалби

Поддръжниците на държавния капитализъм твърдят, че той може да осигури както стабилност, така и икономически растеж. Дивата приватизация в Русия при президента Борис Елцин през 90-те години на 20-и век обезпокои мнозина в нововъзникващите пазарни икономики и затвърди възприятието, че правителствата могат да смекчат натиска, който упражняват капитализмът и глобализацията, като осигурят не само физическа инфраструктура под формата на пътища и мостове, но и водещи компании.

Така правителството на Ли Куан Ю в Сингапур, един от първите изразители на тази идея, допусна чуждестранните фирми в страната и възприе схващанията на западните мениджъри, но и притежаваше дялове от компании.

Водещият последовател на този модел сега е Китай. Тясната връзка между държавата и бизнеса там без съмнение ще бъде демонстрирана, когато световният елит се събере в швейцарския курорт Давос от 25 до 29 януари. При западняците правителствените делегати ще бъдат на противоположна позиция със своите колеги от бизнес средите; китайските представители и от държавния, и от частния сектор обикновено имат обща гледна точка и дори едни и същи патриотични акценти в своите изказвания.

Новият модел има малка прилика с катастрофалната поредица от национализации във Великобритания и други страни преди половин век. Китайските инфраструктурни компании печелят поръчки в цял свят. Най-добрите национални "шампиони" гледат навън и придобиват умения, като пускат свои акции на чуждестранни фондови пазари и установяват контрол над компании зад граница.

Правителствата пък подбират активите, които придобиват. Като цяло, китайската държава отслаби хватката си върху икономиката: чиновниците се съсредоточават върху сектори, в които могат да "променят нещата".

Нека "разцъфнат" хиляда мобилни оператора

Един поглед отблизо върху модела обаче позволява да се види неговата слабост. Когато държавата покровителства една група компании, останалите страдат. През 2009 г. China Mobile и друг държавен гигант - China National Petroleum Corporation -
отчетоха печалби от 33 милиарда долара - повече от 500-те най-печеливши частни компании в Китай, взети заедно. Държавните гиганти поглъщат капитал и талант, които би могло да бъдат оползотворени по-добре от частния сектор. Изследвания показват, че държавните компании използват своя капитал по-малко ефективно от частните и регистрират по-бавен растеж. В много страни разглезените държавни гиганти наливат пари в екстравагантни небостъргачи във време, когато предприемачите се мъчат да натрупат капитал.

Тези цени по всяка вероятност ще се увеличат. Държавните компании са добри в копирането на други, отчасти защото използват влиянието на съответното правителство, за да се сдобият с технологиите, от които се нуждаят. Когато обаче им се наложи сами да измислят идея, те са по-малко конкурентни.

Държавните компании се захващат с няколко големи проекта, а не с множество малки. Големите центрове на иновациите в света обикновено са мрежи от малки новосъздадени фирми.

Моделът освен това не гарантира стабилност. Държавният капитализъм функционира добре, само когато е ръководен от компетентно правителство. Много азиатски страни имат силна мандаринска култура. Южна Африка и Бразилия обаче нямат. Индия, която разчита главно на въглища за задоволяване на енергийните
си нужди, трудно може да послужи за реклама на ефективността.

И освен това държавният капитализъм навсякъде облагодетелства "свои хора", които имат дебели връзки, пред иновативните външни компании. В Китай плячката взимат високообразовани "млади принцове". В Русия една клика от "бюрогархи", често бивши агенти на КГБ, властва и в Кремъл, и в бизнеса. Така моделът води до "връзкарщина", неравенство и в крайна сметка до недоволство, подобно на типа държавен капитализъм в Египет на Мубарак.

Изгряващите сили винаги са използвали държавата, за да дадат начален тласък на растежа; помислете за Япония и Южна Корея през 50-те години на 20-и век, Германия през 70-те години на 19-и век и дори Съединените щати след войната за независимост. След време тези страни обаче неизменно са откривали, че системата си има своите граници.

Възможно е обаче да минат много години, преди слабостта на този модел да стане очевидна, а през това време той вероятно ще причини проблеми от всякакво естество.

Инвеститорите в страните с нововъзникваща пазарна икономика, например, трябва да са нащрек. Правителствата, възприели модела на държавния капитализъм, може да са своенравни, като не взимат под внимание акционерите с миноритарни дялове. Възможно е компаниите пък да установят, че техни филиали или смесени дружества в страни с нововъзникваща пазарна икономика са се изправили срещу подкрепяни от държавата фаворити.

Друго безпокойство е влиянието на модела върху световната търговска система. В момента, когато вероятният кандидат на републиканците на президентските избори в САЩ реши да обяви Китай за валутен манипулатор още в първия си ден на поста, ако бъде избран, тя вече е изложена на риск. Гарантирането на честната търговия е по-трудно, когато някои компании се радват на подкрепата, открита или скрита, на национални правителства.

Западните политици започват да губят търпение с възприелите държавния капитализъм сили, които изкривяват системата в полза на своите собствени компании.

За страните с нововъзникваща пазарна икономика, които искат да оставят своя отпечатък върху света, държавният капитализъм очевидно е привлекателен. Той им осигурява (относително бързо) влияние, за което частните компании ще трябва да чакат години.

Свързаните с него опасности обаче са повече от предимствата му. Заради самите себе си и в интерес на световната търговия последователите на държавния капитализъм трябва да започнат да се отказват от своите огромни дялове в привилегировани компании и да ги предадат на частни инвеститори. Ако тези компании са толкова добри, колкото се хвалят, тогава те не се нуждаят от държавна подкрепа.

По БТА

http://www.mediapool.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news188791.html


http://svejo.net/1394889-globalization-vazhodat-na-darzhavniya-kapitalizam